Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-40 21.05.2021 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На шестнадесети
март две
хиляди и двадесет и първа година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНСКА МАЙСКА
2.
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 278 по описа за
2021 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна
жалба от Х.С.М., ЕГН **********, Л.А.М., ЕГН ********** и А.Х.С., ЕГН ***********,
чрез адв. Антон Демирев - САК, със съдебен адрес: гр. Айтос, ул. ,,Станционна“
№ 56, против Решение №153 от
23.12.2020г. постановено по гр. дело № 618/2020 г. по описа на Районен съд -
Айтос, с което съдът е приел за
установено по отношение на Х.С.М., ЕГН **********, Л.А.М., ЕГН **********
и А.Х.С., ЕГН ***********, че И.С.М., ЕГН ********** е собственик на 7/20
идеални части от следния недвижим имот, а именно: УПИ ІV-343 и 349 в кв.37 по
плана на с. Ръжица, обл. Бургас, съставен от поземлен имот с №343 - 745 кв.м. и
част от поземлен имот №339 – 585 кв.м., ведно с построените в него сгради -
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 138.63 кв.м.,
едноетажна масивна сграда - лятна кухня със застроена площ от 42.58 кв.м.,
едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 36 кв.м. и едноетажна сграда -
навес с оградни стени със застроена площ от 12 кв.м., като е отменил за размера от 7/20 идеални
части, издадените в полза на Х.С.М., ЕГН **********, констативни нотариални
актове - нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение №***, том първи, рег.№****, дело №***/20**г. и нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по дарение и давностно владение №***, том
първи, рег.№****, дело №***/20**г., и двата на нотариус Бисер Демирев, с район
на действие – РС - Айтос, рег. № 324 на НК. Със същото решение, съдът е осъдил Х.С.М.,
Л.А.М. и А.Х.С. да заплатят на И.С.М., сторените съдебно-деловодни разноски в
размер на 65 лева.
Недоволство от така постановения
съдебен акт, изразяват въззивниците, като на първо място се навеждат доводи за
недопустимост. Излагат се аргументи за липса на правен интерес от предявяване
на положителен установителен иск, тъй като в конкретния случай съществувала
правна възможност да се търси защита на спорното право чрез осъдителен или конститутивен иск (иск с
правно основание чл.108 от ЗС или иск за делба). Развиват се подробни
съображения в тази насока. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика.
Твърди се, че правните изводи
на съда били в противоречие с установената по делото фактическа обстановка.
Излага се становище за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Посочва се, че първите двама ответници (съпрузи) владеели имота като свой
повече от 30 години. Същите упражнявали владението необезпокоявано като
извършвали и текущи ремонти (включително пристрояване на помощни постройки).
Направен е подробен анализ на
представените по делото доказателства, като се твърди, че съдът не обсъдил
същите в пълнота и с оглед твърденията на страните. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на въззивната
инстанция, с който да бъдат отхвърлени като неоснователни исковите претенции.
Алтернативно се иска да бъде обезсилен атакувания съдебен акт. Претендира се присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от И.С.М., ЕГН **********, чрез адв. Добрина Илиева
- БАК, с който същата се оспорва
изцяло. Намира за неоснователни възраженията за липса на правен интерес от
предявяване на установителен иск. Позовава се на ТР №8 от 27.11.2013г. по
т.д.№8/2012г. Излага твърдения, че от събраните по делото доказателства не се
установявало открито манифестиране на владението от страна на ответниците (въззивници).
Посочва се, че въззиваемият често посещавал имота си, като от него се искало
съгласие за извършване на ремонтни дейности; заплащал е дължимите данъци.
Развиват се подробни съображения. Навеждат се доводи, че процесният имот бил
придобит от въззивниците (ответници) по скрит начин. Иска се потвърждаване на решението
на районния съд като правилно и обосновано. Претендира се присъждане на
сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК.
Пред Районен съд –Айтос е
предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено следното:
Видно от
представените пред първата съдебна инстанция писмени доказателства, процесният
имот, находящ се в с. Ръжица, община Руен, първоначално е бил собственост на С.М.М.
/С.М.М./, починал на 21.12.1989 г. и А.Х.М. /А. Х.М./, починала на
21.06.1998г., които са имали четири деца: две дъщери – С.Х. и Х.Т. /същите не
са страни по делото/ и двама сина – И.С.М. и Х.С.М.. Въззиваемите по делото Х.С.М.
и съпругата му Л.А.М. са родители на другия въззиваем и техен син А.Х.С.. Не се
спори по делото, че С.М. и А.М. са дарили на М.М. /И.М./, ЕГН ********** и Х.М.
/Х.М./ ЕГН **********, 2/5 идеални части от дворно място от 745/1330 кв.м.
идеални части, представляващо парцел ІV-343 и 349 в кв.37 по плана на с.
Ръжица, област Бургаска, представляващ имот планоснимачен № 343, ведно с 2/5
идеални части от жилищната сграда и прикрепената към нея лятна кухня, находяща
се в парцела с нотариален акт №***, том *, нот.дело №***/19**г.
По делото е
представена скица на имота, като в същата Х.С.М. е посочен като собственик по
давностно владение съгласно нотариален акт №***, том **, нот.дело №***/19** г.
Установява се от претенцията на ищеца И.М., че с оглед осъщественото дарение
всеки от двамата братя е придобил по 1/5 идеална част от недвижимия имот и
постройките, а след смъртта на двамата родители останалите 3/5 идеални части са
се разпределили между всяко едно от четирите деца и всяко е получило по 3/20
ид. части. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, след смъртта на
родителите двамата братя са придобили по 7/20 ид.части от процесния недвижим
имот.
Пред
първоинстанционният съд са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетелите
И.К.С., М.И.К., А.А.Ю., П.С.Д. и З. М. Е., като съдът е изяснил делото от
фактическа страна, достигнал е до правни изводи, които се споделят от
настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на Районен съд – Айтос.
Направеното от
въззивниците възражение за придобиване на недвижимия имот по давност касае
периодът от 1990 г. до предявяване на исковата молба. С нотариален акт № ***,
том *, рег.№****, нот.дело №***/20**г. въззивникът Х.М. е признат за собственик
на 4/5 ид.части от дворното място, ведно с постройките в имота, като с
последващ нотариален акт №***, том *, рег.№****, нот.дело №***/20**г. същият е
признат за собственик на целия имот ведно с построените сгради. В последствие с
нотариален акт за покупко-продажба № **, том *, рег.№ ***, нот.дело №**/20**г.
въззивниците- съпрузи Х.М. и Л.М. са продали на техния син А.С. процесния
недвижим имот ведно с изградените сгради.
Видно от
показанията на разпитаните свидетели, процесния недвижим имот е бил наследствен
от родителите на Х.М.. Първоначално братът И.М. – ответник по делото, който е
бил шофьор на камион и е живеел постоянно в Република Турция, е посещавал
родното си село и е пребивавал в бащината си къща по-често, а в последствие
отношенията между двамата братя са се влошили, особено след като ищецът е разбрал,
че брат му се е снабдил с документи за собственост за къщата. Според свидетеля
С. първоначално И. е идвал около два пъти месечно и е спял при брат си, но от
две години насам не спи в къщата на родителите си. Същото казва и свидетеля К.,
който установява, че по няколко пъти в годината И. е отсядал и в къщата на
свидетеля, но преди година и половина, когато е искал да уреди документите за
двойното гражданство на сина си е установил, че къщата е прехвърлена на сина на
брат му.
Според свидетелите
между двамата братя не са съществували спорове и караници по отношение на
процесния имот, което е продължило до момента в който въззиваемият е установил,
че брат му се е снабдил с документи за собственост на имота.
Основното
оплакване в подадената въззивна жалба е свързано с недопустимост на решението
на първоинстанционния съд. Процесуалният представител на въззивниците се
позовава на съдебна практика, сочеща на недопустимост на предявена
установителна претенция, като в случаите, когато защитата би могла да се
осъществи чрез предявяване на осъдителен или конститутивен иск, установителната
претенция е недопустима. Следва да се отбележи, че след приемане на
Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. по тълк.дело №8/2012 г. на ВКС приложното
поле на установителния иск по чл.124 ал.1 следва да се счита за разширен. Това
произтича от обстоятелството, че според върховната инстанция „правен интерес от
предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и
когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото
право.“ При това положение съдът намира предявения иск за допустим и
основателен, тъй като по делото не се установи, включително от събраните гласни
доказателства, въззивниците да са предприемали действия с които, освен
наличното държане на имота, да са демонстрирали анимус за придобиването му,
който да е манифистиран открито пред останалите съсобственици. От събраните по
делото доказателства се установява, че снабдяването с документи за собственост
от страна на Х.М. на практика е станало без знанието на другия брат. Едва след
като е научил за извършените от въззивника действия, същият е предявил
настоящата претенция по делото. От доказателствата по делото се установява, че
въззиваемият често е посещавал имота, знаейки, че той се ползва само от неговия
брат. Липсват данни и доказателства за осъществено явно несъмнено и
непрекъснато владение върху имота от страна на въззивниците, както и проява на
анимус за своене на недвижимостта.
Не се
установяват и промени в поведението на въззивника, сочещи на преминаване от
държане във владение на имота. На практика въззивникът едва през 2020 година,
когато се е снабдил с нотариални актове по обстоятелствена проверка, е
демонстрирал желанието си наследствения имот да бъде признат единствено на
него. в този смисъл следва да се имат предвид решения №№291/09.08.2010 г. по
гр.д. №859/2009г. и № 270/20.05.2010 г. по гр.д. №1162/2009г. на Второ
гражданско отделение на ВКС. В случая по-скоро се установява, че въззивникът Х.М.
владее собствената си идеална част от имота, а по отношение на останалите части
на съсобствениците се явява държател по смисъла на ЗС. Това обстоятелство се
налага от факта, че събраните по делото доказателства, включително и
разпитаните свидетели, не установиха през процесния период изразено намерение
за своене на вещта.
С оглед на
изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено,
като на въззиваемият се присъди сумата от 600 лева – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №153 от 23.12.2020г.,
постановено по гр. дело № 618/2020 г. по описа на Районен съд - Айтос.
ОСЪЖДА Х.С.М., ЕГН **********, Л.А.М., ЕГН **********
и А.Х.С., ЕГН ***********, чрез адв. Антон Демирев - САК, със съдебен адрес:
гр. Айтос, ул. ,,Станционна“ № 56, ДА ЗАПЛАТЯТ И.С.М., ЕГН **********, чрез
адв. Добрина Илиева - БАК, сумата от 600 лева – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчване препис от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.