Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260028
Гр.Оряхово,07.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА
КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 611 по описа на ОРС за 2019 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от И.М. Й., с ЕГН ********** *** чрез
пълномощника си адв. Ц.К.-***, е предявен против Община Мизия, представлявана
от Кмета, установителен иск за
признаване правото на собственост въз основа на давностно владение на недвижим
имот – дворно място с площ от 3372 кв.м.,с кад.№501.1611по кадастрален план на
гр. Мизия, ЕКАТТЕ 48043, с административен адрес на имота гр. Мизия, ул.“Любен
Каравелов“ № 101.
Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца
притежава наследствена къща и дворно място в гр. Мизия, на ул.”Л.Каравелов” №
101. Къщата е построена от дядото на ищеца – И.с.м.-б.ж. на гр. Мизия, в
периода 1950-1955 година, в собственото си дворно място. От тогава, до ден
днешен, първо дядото и бабата, след това бащата, сестрата на ищеца и ищеца са живели в тази къща. През
2014 г. при наводнението на гр. Мизия къщата се разрушила, но въпреки това,
ищеца обработва дворното място, което е в размер на 3 372 кв.м., имот с
кад. № 501.1611 по плана на гр. Мизия.
Ищеца сочи, че имотът е деклариран на името
на дядо му И.с.м.-б.ж. на гр. Мизия, който починал през 1986 г. Сочи също, че
през годините си плащат редовно дължимите местни данъци и такси на Община
Мизия.
Ищеца сочи също, че през 2019 г. решил да се
снабди с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка,
но установил, че имотът е изключен от регулацията на гр. Мизия и е включен в
земеделски земи по смисъла на чл.19 от ЗСПЗЗ.
Направили справка в ОСЗ Оряхово и установили,
че процесният имот с кад.№ 1501.1611 попада в земеделски земи в землището на
гр. Мизия ЕКАТТЕ 48043 на земи по чл.19 ЗСПЗЗ.
Твърди се също, че имотът не е одържавяван и
не е включван в ТКЗС или други подобри организации, а винаги е бил в
собственост и владение на семейството на ищеца, като неправомерно Община Мизия
е извадила от регулационния план на града собственото им дворно място и
построената в него жилищна сграда, като е включен в земеделски земи, както и
отказва да им издаде необходимите документи, с които да се снабдят с
констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.
С ИМ са представени писмени доказателства: скица № 177/14.10.2019 г. на Община Мизия,
Удостоверение за наследници на И.с.м. изх. № АО/У-641/04.10.2019 г. на Община
Мизия, данъчна оценка
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си, поддържа иска и молят
същия да бъде уважен.
Ответника Община Мизия е депозиран писмен
отговор, в който се сочи, че ИМ е допустима, но неоснователна. Прави искане
съдът да отхвърли ИМ като неоснователна и недоказана и признае правото на
собственост на Община Мизия върху имот с кад. № 501.1611, представляващ
земеделска земя с № 503007 п КВС в м.“Зад ушите“, с площ от 3 353 дка,
придобит по силата на чл.19 ЗСПЗЗ.
Оспорват твърдението на ищеца, че в дворното
място на ул.“Любен Каравелов“ № 101 е построена къща от дядо му И.с.м.. Видно
от приложеното към отговора становище на гл.сп.Приходи при Община Мизия Виолета
Кашова, на същия адрес няма деклариран имот на името на И.с.м., като за същия
не са плащани данъци по смисъла на ЗМДТ. Към ИМ не е приложен и документ за
собственост на дядото И.с.м..
На следващо място в отговора се сочи, че
процесният имот е изваден извън регулация с приемането на регулационен план от
1967 г. съгласно заповед № 48/12.01.1967 г. на ИК на ОНС Враца, като до
приемането на план за земеразделяне от 1998 г., собствениците на имоти, са
имали възможността да заявят правото си на собственост. Общинска поземлена
комисия на осн.чл.25 ал.1 от ППЗСПЗЗ е съобщила, че е изготвен проект на План
за земеразделяне на землището на гр. Мизи, който е бил изложен в сградата на
ПК. Същото обстоятелство е било обнародвано в ДВ бр.30/08.04.1994 г. –
Неофициален раздел. На осн.чл.25 ал.2 от ППЗСПЗЗ,в 14 дневен срок от
обнародването в ДВ, заинтересованите са могли да направят писмени възражения
пред ОПК по проекта на Плана за земеразделяне на гр. Мизия, като собствениците
на имоти, са имали правната възможност да заявят правото си на собственост,
като на осн.чл.32 ал1 и чл.33 от ППЗСПЗЗ, ПК Мизия е съобщила на заявителите
или упълномощени от тях лица за възстановяване на собствеността върху
земеделските земи в землището на гр. Мизия, че в срок от 04.05.1998 г., до
30.09.1998 г., ще се извършва въвод във владение съгласно влезли в сила План за
земеразделяне от 1998 г., като график по дати и местности са били изложени в
общината. Ищецът не е заявил правото си на собственост и на осн.чл.32 ал.5 от
ППЗСПЗЗ, земите на неявилите се заявители са били предоставени за стопанисване
от общината. Сочи се още, че съгласно протоколно решение от 26.03.2012 г. на
проведено заседание на комисия по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ на директора на ОД
„Земеделие“ Враца и Заповед № 109/27.03.2012 г., с влизането в сила на плана за
земеразделяне на землището на гр. Мизия от 1998 г. и одобрената КВС и
възстановими реални граници съгласно чл. 19 ОТ ЗСПЗЗ, останалата земеделска
земя след възстановяването правата на собствениците, е станала собственост на
Община Мизия.
В отговора е посочено, че Община Мизия е
собственик на имот с кад. № 501.1611 след влизане в сила на Плана за
земеразделяне от 1998 г., като същия имот представлява земеделска земя с №
503007 по КВС в м. „Зад ушите“, с площ от 3.353 дка, придобит по силата на
чл.19 ЗСПЗЗ.
На последно място в отговора се сочи, че
ищеца с пасивното си поведение по отношение на предприетата процедура по чл. 19
ЗСПЗЗ не е владял имота, не е упражнявал права върху същия и не е изпълнил
изискванията на чл.79 ЗС, които са непрекъснатост и явност на владението.
Към отговора са
представени писмени доказателства: Становище от Виолета Кашова-гл.сп.“Приходи“
Община Мизия, копие от протоколно решение от 26.03.2012 г. на ОСЗ Оряхово за
определяне имотите по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ по землища, ведно с приложенията към
него, Заповед № 109/27.03.2012 г. на ОД „Земеделие“ Враца, Протокол №
11/28.06.2012 г. на Общински съвет Мизия, Акт № 1578 за частна общинска
собственост от 18.05.2015 г., извадка от ДВ неофициален размер брой 30/1994 г. и друга такава от брой
48/1998 г.
Претендират се и
направените по делото разноски.
В съдебно заседание,ответника се представлява от юр.к. З. редовно
упълномощен по делото, който оспорва иска, като неоснователен.
По делото са изслушани свидетелите доведени от ищеца
в съдебно заседание.
Назначена и изготвена е Съдебно техническа
експертиза със задача вещото
лице да даде заключение:
1. Кога имотът, находящ
се в гр. Мизия, на ул. „Любен Каравелов“ № 101 е включен в регулацията на гр.
Мизия и кога е изключен от регулация? С какви нормативни актове това е
постановено?
2. Да установи дали
този имот е отнеман по време на колективизацията и дали е попадал във
физическите блокове на бившите организации ТКЗС, ДЗС и други такива,
съществували на територията на гр. Мизия.
3. Да установи до имота
има ли улична мрежа, има ли ВиК и ел. захранване към имота.
4. Да установи има ли
трайни граници, кога и как са изградени.Ако има сгради, кога са построени и от
кого и съществуват ли строителни книжа за тези сгради.
5.Отчуждаван ли е
имота, ако е отчуждаван, собствениците обезщетявани ли са.
6. Да се съпостави имота
по граници с действащия към момента план на гр. Мизия, и картата на
възстановената собственост на землището на гр. Мизия, дали двата имота
съвпадат.
Съдът,
въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства
ценени в съвкупност и съобразно приложимите нормативни разпоредби, по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
От
скица № 177814.10.2019 г. на Община Мизия е видно, че имот № 501.1611 по
Кадастралната карта на гр. Мизия, одобрен със Заповед № 629/24.06.1985 г. на
ОНС Враца и Регулационен план, одобрен със Заповед № 629/24.06.1985 г. на
Окръжен народен съвет, имот с площ от 3.372 кв.м. е записан на името на Иван
Славов Милков, с административен адрес гр.Мизия, ул.“Любен Каравелов“ № 101.
Съгласно
Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал.1 от ДОПК, имот, находящ се в гр.
Мизия, местност „ЗАД УШИТЕ“ ДР.СЕЛИЩ.ТЕРИТОРИЯ, представлява земеделска земя с
площ от 3.353 кв. м., с данъчна оценка в размер на 497.40 лв.
Видно
от Протоколно решение от 26.03.2012 г. на ОСЗ Оряхово, комисия по чл.19 ал.2
ЗСПЗЗ е определила имотите по чл. 19 ал.1 ЗСПЗЗ по землища, като в землището на
Община Мизия попада имот № 503007, с площ от 3.352 дка, с начин на трайно
ползване-Нива. Същият имот попада и в приложение към същото решение.
Със
Заповед № 109/27.03.2012 г. на ОД „Земеделие“ гр. Враца, на осн.чл.45 ал.7 от
ППЗСПЗЗ, е одобрено решение от
проведеното заседание на комисията по чл.19 ал.2, включващи списъци на имотите
по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ от КВС за землищата в Община Мизия.
От
протокол № 11/28.06.2012 г. на Общински съвет гр. Мизия, е взето решение община
Мизия да придобие право на собственост върху земеделските имоти /бивши земи по
чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ/ в землищата на гр. Мизия, с. Крушовица, с. Софрониево,
с.Липница, с.Войводово и с. Сараево, описани в протоколно решение от 26.03.2012
г. на комисията по чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ.
С
Акт № 1478/18.05.2015 г., Община Мизия придобива правото на собственост върху
имот № 503007, НТП „Др.селищна тер.“ С площ от 3.353 кв.м., четвърта категория,
м. „Зад ушите“ в землището на гр. Мизия, с данъчна оценка на имота – 497.40 лв.
В
хода на производството, ищецът И. М. Й.
е починал и като негови правоприемници са конституирани двете му деца – М.И.М.
и Ц.И.М..
От заключението на допуснатата пред РС
съдебно-техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не
оспорено от страните по делото се установява, че описаният в ИМ имот № 501.1611
с постановление на МС е изключен извън регулация. Т.е. тези, които са крайни и
незастроени отиват в категория на земеделски земи. Вещото лице сочи, че по
плана от 1985 г., имотът също е извън регулация. При огледа е установило, че
имотът е в края на ул. „Любен Каравелов, има остатъци от оградна мрежа,в терена
има остатъци от сграда – разхвърляни камъни от основи и тухли, по което личи,
че е съществувала сграда в имота. Има запазена външна чешма. Улицата не е с
трайна настилка, има ел. захранване. Вещото лице сочи също, че имотът не може
да бъде включен в ТКЗС и ДЗС, тъй като около него са други имоти, в които има
сгради тип „Жилищни“.
Вещото лице сочи също, че терена на имот №
501.1611, попада в границите на имот 48043.503.7 в м.“Зад ушите“ по последната
кадастрална карта, с площ от 3.354 кв.м. и е идентичен с разлика около 20 кв.м.
с кадастрален имот 501.1611 по регулационния план на гр. Мизия, одобрен 1985 г.
по граници. Към момента имотът е частна общинска собственост, като преди това е
имот – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ – т.е. непотърсени от старите собственици. Същите
след 10 годишен срок са предадени на общините и в конкретния случай с имот
503.7 с протокол от 26.03.2012 г.
Вещото лице заключава, че имот № 501.1611 е
изключен извън регулацията на гр. Мизия – с.Букьовци преди 1967 г. В регулационен
и кадастрален план от 1967 г. вече е само с кадастрален номер имот, няма УПИ,
или номер на квартал. Към момента по одобрената кадастрална карта на землището
на гр. Мизия, име идентичност на границите на този имот 48043.503.7 /с разлика
от около 20 кв.м./ и на имот с
кадастрален номер 501.1611 по плана от 1967 г. и по регулационния и кадастрален
план от 1985 г.
От
показанията на разпитаните пред РС свидетели на ищцовата страна – Иван Тодоров
Лесурашки и Димитър Велчев Златанов, и двамата от гр. Мизия, които съдът кредитира
като обективни и безпристрастни се
установява, че двамата свидетели са или
са били съседи на имота на ищеца от деца. Свидетелите сочат, че в процесният
имот от повече от 50 години са живели само и единствено семейството на ищеца,
заедно с техните родители и никога имотът не е бил земеделска земя. В имота
имало къща, която паднала по време на наводнението през 2014 г., а двора е
голям. До тогава И. живеел в нея.В имота живеели в едноетажна масивна тухлена
къща. Двора е обработван от родителите на ищците, и понастоящем от ищеца И. Й..
Свидетелят Златанов в показанията си сочи, че неговият имот, в който живял преди
време, бил през 3-4 къщи от имота на ищеца на същата улица. Сочи, че от
общината не са владели имота, не са извеждани от там.
От разпита на свидетелите на
ответника – Ленчо Иванов Хаджидризов и Юлиян Валентинов Тодоров се установява,
че процесния имот е бил собственост на бабата и дядото на ищеца . След като
починали твърдят че в къщата никой не е живял там. Свидетеля Тодоров сочи, че от
няколко години не е виждал ищеца И. Й., тъй като се разболя същият отишъл да
живее при сестра си през 2014г. и не го е виждал да се грижи за процесното дворно
място. Свидетеля Хаджидризов в показанията си сочи, че в процесния имот на ул.
„Любен Каравелов“ № 101 живеели стари хора, които според него били роднини на
ищеца и починали преди наводнението. Свидетеля сочи, че дядото на ищеца – Иван
Савов живее в имот на улица „Любен Каравелов“ № 103. Там и сега има къща, която
все още не е паднала. И двамата свидетели твърдят, че ответната община никога
не е владяла имота на № 101.
По така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на
положителния установителен иск е установяване правото на собственост на ищеца
на посоченото в исковата молба придобивно основание – давностно владение на недвижим имот – дворно
място с площ от 3372 кв.м., с кад. № 501.1611 по
кадастрален
план на гр. Мизия, ЕКАТТЕ 48043, с административен адрес на имота гр. Мизия,
ул.“Любен Каравелов“ № 101.
За
да бъде уважен същия е необходимо по делото да бъде установено наличието на
определените в закона предпоставки, а именно: ищецът да е упражнявал фактическа власт върху имота в
процесния период и да са го е владял като свой. В тежест именно на ищеца, като
лице, което иска да се възползват от придобивната давност, е да установи
посочените обстоятелства, с които правната норма свързва благоприятните
последици - придобиването на имота по давност. В тежест на ответника е да
установи, че притежава права върху имота, които изключват правата на ищеца.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
в процесния период от 1980 г. до
предявяване на иска, ищецът и неговият дядо И.с.м. са владели и обработвали
процесния имот, в землището на гр.Мизия, обл. Враца с площ 3.372 кв. м., с кад.
№ 501.1611 по стари кадастрален план на гр. Мизия, идентичен с имот кадастрален
№ 48043.503.7.
Съдът намира, че освен факта на владение,
предпоставка за придобиване на имота по давност е и липсата на законова
забрана, поради което е необходимо да бъде изследвано и обстоятелството, дали в
периода на упражняване на владението са били налице пречки за придобиване на
собствеността върху имота. Действително от събраните по делото доказателства се
установява, че процесният имот е бил изключен от регулацията на селото през
Ответникът противопоставя на ищеца правото си на собственост върху имота,
придобито по силата на чл.19 от ЗСПЗЗ. За да стане собственик на процесният
имот, Община Мизия следва обаче да установи предвидените в нормата законови
предпоставки за това, а именно: влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници,
определяне на Имота от предвидената в чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ комисия и по реда
предвиден в ППЗЗСПЗЗ /чл.45в/ – протоколно решение на комисията по чл.19 ал.2
от ЗСПЗЗ, одобряването на същото със Заповед на Директора на ОД «Земеделие и
гори», съобщаването на заповедта по реда на АПК, влизане в сила на заповедта,
служебно отразяване от ОСЗГ в регистрите на КВС и съставяне на Акт за общинска
собственост.
В конкретния случай, безспорно е установено, че процесният имот не е
Актуван като публична държавна или общинска собственост, поради което Община
Мизия, не може да противопостави права по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
При предявен иск за установяване
принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която
оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени
права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното
от ищците придобивно основание, носи по правилата на чл.154 от ГПК тежестта да
докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното
право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на
ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че
ищеца не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по
причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, негова е
тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в
някоя от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Ищеца не носи доказателствената тежест да установи
обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска
собственост. Общината-ответник следва да установи
чрез пълно и пряко доказване, че процесният имот попада в приложното поле чл.19
от ЗСПЗЗ, т.е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил
своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска
собственост. Съгласно установената съдебна практика причисляването на един
недвижим имот към фонда на селскостопанските /земеделските/ земи няма за
задължителна правна последица невъзможността той да бъде придобит по давност.
Давността остава допустим придобивен способ по отношение на тези земеделски
земи, които не са били реално отнети от собствениците им. Такива земи не са и
заявявани за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, защото този реституционен закон е
приложим само за имотите, които са били отнети фактически или юридически от
собствениците им. Спрямо земите, които са изключени от приложното поле на
ЗСПЗЗ, не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, според която
изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от
влизането на разпоредбата в сила - 22.11.1997 г. Такива имоти не влизат и във
фонд «Резултативен» по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, не стават общинска собственост и
няма пречка да бъдат придобити по давност от трето лице в периода след
изменението на чл. 86 ЗС съгласно публикацията в ДВ, бр. 31 от 17.04.1990г. С
оглед на тази фактическа обстановка и трайната съдебна практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК приема, че разпоредбите на ЗСПЗЗ са
неприложими по отношение на дворно място, изключено от регулационния план на
населеното място, за което липсват данни да е включено в ТКЗС или фактически да
е отнето, след надлежно обезщетяване на собственика, искът по чл. 97, ал. 1 ГПК
/отм./ е надлежно правно средство за защита на собствеността, а давността -
допустим способ за придобиване на правото на собственост.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице законови пречки за
придобиване на процесния имот по давност, поради което и доколкото по делото се
установи по безспорен начин наличието на
определения в чл.79, ал.1 от ЗС фактическия състав, ищецът е придобил правото
на собственост върху него въз основа на владение осъществявано в периода от 1986г.
до 25.10.2019г. и се легитимира като
негов собственик на посоченото правно основание. Предявения иск е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на ответника следва да
бъдат присъдени направените по делото деловодни разноски за адвокатски хорорар
в размер на 600.00 лева и възнаграждение на вещо лице в размер на 300.00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община
Мизия, че М.И.М., ЕГН **********,*** и Ц.И.М., ЕГН **********,***, като
правоприемници на починалият ищец И.М.
Й., с ЕГН ********** ***, почл. На 29.03.2020г., са собственици на
основание давностно владение на недвижим имот – дворно
място с площ от 3372 кв.м., с кад. № 501.1611 по кадастрален план на гр. Мизия,
ЕКАТТЕ 48043, с административен адрес на имота гр. Мизия, ул.“Любен Каравелов“ № 101, придобит по наследство и давност
въз основа на владение упражнявано в периода от 1986 г. до 25.10.2019 г. на
основание чл. 79 ал.1 от ЗС.
ОСЪЖДА Община Мизия да заплати на М.И.М., ЕГН **********,*** и Ц.И.М., ЕГН **********,***,
сумата от 900.00 лева / деветстотин лева и нула стотинки/ деловодни разноски
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: