№ 254
гр. Б., 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120204706 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на И. М. К. с ЕГН ********** от
гр.Б., ... и съдебен адрес в гр.Б., ул...., чрез адв.С. И. АК-Б. против наказателно
постановление №22-0769-002418 от 16.09.2022г издадено от началник група в ОДМВР-Б.,
сектор „Пътна полиция“–Б., с което за нарушение на 21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182
ал. ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 700
(седемстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. След приключване на съдебното следствие се твърди, че нарушението
не е доказано. Счита, че с декларация по чл.188 от ЗДвП не се установява по несъмнен
начин дали именно жалбоподателят да е управлявал автомобила на посочената в НП дата и
час. Претендират се разноски.
Жалбоподателят е редовно призован, но не се явява лично. За него се явява
процесуалният му представител. Изисква се съдът служебно да събере нови писмени
доказателства.
За ответната страна ОД МВР–Б., сектор ПП редовно призована се явява упълномощен
представител. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Не се претендират
разноски.
Жалбата е подадена пред материално и териториално компетентен съд. Подадена е
от лице посочено като нарушител и е в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН. Производството пред съда
е надлежно образувано. Разгледана по същество жалбата е неоснователна последните
съображения:
1
Собственик на лек автомобил марка „Рено“ модел „Трафик“ с рег.№ ... е „П. л. Б.“
ЕООД , а ползвател на същата е „В. С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.С. ,
бул.... с управител В. М. В. видно от справката за собственост на МПС (лист 9 и 10 от
делото).
На 07.04.2022г водач на посочения по-горе лизингов автомобил управлявал в гр.Б.,
по бул.“Т. А.“ в посока от надлез „В. П.“ към площад „Т.“ с наказуемата скорост от 103 км/ч
, при максимално допустимата за населено място до 50 км/ч. Нарушението била установено
и заснето от АТСС ARH CAM S1 с фабричен номер 120СС68. Направена била снимка
№0033652 (лист 8 от делото). АТСС било разположена в лек автомобил (лист 21 от делото).
За това действие е бил представен и протокол по чл.10 ал.1 от Наредба №8131з-
532/12.05.2015г (лист 21 от делото), в който фигурира номерът на клипа на описаното по–
горе нарушение.
Издирен бил собственикът на посоченото по-горе МПС. Установено било, че
собственик е „П. л. Б.“ ЕООД, а ползвател на същото е „В. С.“ ЕООД със седалище и адрес
на управление в гр.С., бул.... с управител В. М. В.. В пътния участък ограничението на
скоростта било 50 км/ч каквото е за населено място (лист 60 от делото). Управителят на „П.
л. Б.“ ЕООД А. М. бил поканен да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП (лист 11 от
делото), в която отбелязал, че на посочената дата и час лекият автомобил е бил управляван
от И. М. К.. Последният също бил поканен да попълни декларация и на 22.06.2022г
жалбоподателят К. се явил в КАТ и попълнил декларация по чл.188 онт ЗДвП (лист 12 от
делото), в която вписал, че на 07.04.2022г около 07,57 часа не бил сигурен дали е
управлявал лекият автомобил марка Рено модел Трафик с рег.№ ....
На 25.06.2022г на жалбоподателя К. му бил съставен акт за установяване на
административна нарушение серия GA №430941 (лист 7 от делото) за нарушение по чл.21
ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта и не вписал възражения. Получили екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не направили писмени възражения по акта.
Като взел предвид събраните по преписката писмени доказателства и акта
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №22-
0769-002418 от 16.09.2022г (лист 6 от делото) при същата фактическа обстановка и същата
правна квалификация както в акта. На основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя
била наложена глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и бил временно лишен от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност БРС направи следните изводи:
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта - „ARH CAM S1“,
към датата на заснемане на нарушението било одобрен тип средство за измерване, годно и
2
калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение с писмо и Протокол за
проверка (л.19 и 20 от делото). Жалбоподателят лично получил НП на15.11.2022г (видно от
гърба на лист 6 от делото) и в 14 дневен срок е подал жалба пред съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
по приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол. Анализът на
посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се санкционират чрез издаване на наказателни постановления не само
при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените
условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията,
посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично
разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш или акт за налагане на
3
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АдмС-Б..
Атакуваното наказателно постановлание е издадено от компетентен орган и
съдържа всички реквизити по чл.57 от ЗАНН, така както и АУАН съдържа изискуемите
реквизити по чл.42 от ЗАНН. И двата акта са издадени в сроковете на чл.34 ЗАНН и не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. При
позиционирането и преди активиране на системата за контрол е спазено изискването да се
обозначи мястото на контрол, към което изискване и задължителното за прилагане на ТР
1/2014г на ВАС. По делото е приложен, попълнен от служител на Пътна полиция ОДМВР-Б.
–оператор със системата протокол по чл.10 от Наредбата №8121з-532/15г. Протоколът е от
датата на нарушението, чийто час попада в периода от време, през което автоматизираното
техническо средство е било в работен режим по зададените параметри (виж в протокола на
лист 21 от делото). Отразено е обстоятелството, че в този участък максимално разрешената
скорост е като за населено място е 50 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост.
Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 53 км/час, като
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Във връзка с направените от жалбоподателя възражения:
Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика/законния представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за
извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на
нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на
административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които
предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде
оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП, е предвиден 7-дневен срок от получаването на АУАН, в който собственикът на МПС,
с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай
той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай,
4
собственикът на лекия автомобил се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП,
поради което и правилно не е бил санкциониран с акт. Изявлението на жалбоподателя,
посочен от собственика на автомобила, в декларацията му по чл.188 от ЗДвП, че не е
сигурен дали е управлявал МПС на посочена дата и час не го освобождава от
административна отговорност, нито пък следва да се навеждат доводи, че нарушението не
било доказано по несъмнен начин от към авторство.
В заключение съдът следва да посочи и че наложените на жалбоподателя наказания
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП (в редакцията на тази
норма към момента на извършване на нарушението) - глоба в размер на 700 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, са в размери точно определени в закона и
не може да се обсъжда въпроса за намаляването им, както и въпроса дали случая може да се
приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и
една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена
или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена
обществена опасност. Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъда потвърдено.
Така мотивиран, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0769-002418 от 16.09.2022г
издадено от началник група в ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“–Б., с което за нарушение
на 21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182 ал. ал.1 т.6 от ЗДвП на И. М. К. с ЕГН **********
от гр.Б., ... и съдебен адрес в гр.Б., ул...., чрез адв.С. И. АК-Б. са наложени наказания глоба в
размер на 700 (седемстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5