РЕШЕНИЕ
№ 2740
гр. София, 11.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110206340 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „.................... против електронен фиш, серия Г № 0039864,
издаден от СДВР, с който, на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 2 000
лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Фишът е обжалван от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва фиша, с доводи за процесуални нарушения (непрецизна санкционна норма; непрецизно
описание; неправилно определена санкция) и за липса на данни за техническа изправност на
средството за контрол. Моли фишът да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащ на обжалване акт. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна, макар само по част от изложените в нея съображения.
Макар представеното описание (словесно и цифрово) на неизпълненото задължение към
държавата да носи признаците на достатъчност, обвинителната теза не се подкрепя в нужната
степен от доказателствата по преписката. В изпълнение на дадените от съда (в изпълнение на
указанията на касационната инстанция) указания за представяне на доказателства за вида на АТСС,
1
за техническата изправност на уреда и на протокол за използване, въззиваемата страна не
представя доказателства, в цитираните насоки (искането е получено, но въпреки него е подадено
само писмено становище по същество). В този смисъл и доколкото задължение на контролните
органи е – да докажат обвинителната си теза (в този смисъл Р 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013
г., VI кас. с-в.; Р 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в; Решение от 29.06.2009 г. по
к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас.
с-в; Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по
к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в; Р 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в; Р
2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г.,
V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. №
2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г.
по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица
други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да
докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в; Р
6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в; Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009
г., XII кас. с-в; Р 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в; Р 5192/24.07.2013 г. по а.
д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в и редица други), то и вмененото неизпълнено задължение към
държавата не може да се приеме за установено с надлежни способи и по предвиден в
законодателството надлежен ред, респективно – атакуваният фиш подлежи на отмяна.
Пред всяка съдебна инстанция до момента е правена изрична претенция за присъждане на
деловодни разноски, като липсата на фактическа и правна сложност на делото е съобразена с
минималния размер на възнаграждението, респективно – не позволява възражението за
прекомерност да бъде споделено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия ....................... издаден от СДВР.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на ..........................Сумата
от 370 лева – деловодни разноски по н.а.х.д. № 12086/2022 г. по описа на СРС, НО, 13 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати ................ сумата от 500
лева – деловодни разноски по к.н.а.х.д. № 2464/2023 г. по описа на АГГС, VIII кас. състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на „...................... сумата
от 500 лева – деловодни разноски по н.а.х.д. № 6340/2023 г. по описа на СРС, НО, 11 състав.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2