Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.08.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На
четиринадесети юли година
2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Г. Христова- Коюмджиева
Секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 14093 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД
вр. с чл. 45 ЗЗД.
По изложените в исковата молба,
уточнителна молба вх.№146546/ 09.11.2018г. обстоятелства ищецът Д. П.Д., ЕГН **********,
чрез адв. В.Х. и адв. Й.Г.
- пълномощници, против „БТВ – М.Г.“ ЕАД, ЕИК*********,
е предявил иск с пр.основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет на ищеца,
вследствие на невярна информация,
съдържаща се в репортаж и статия от 03.11.2015г. публикувана на сайта на БТВ - Новините
и отказ на ответника да свали репортажа
от сайта. Претендира разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 03.11.2015г. ответната медия
публикувала в сайта си БТВ - Новините репортаж със заглавие „Работник и шеф се
биха за пари в Несебър“, като под репортажа, медията публикувала и кратка
статия във която пишело следното: „Кървава саморазправа за заплата между шеф и
работник разтърси Несебър. Служителят е с прободна рана от нож. П.П.имал да получава 800 лева за работата си в складова база.
След 2 месеца чакане поискал парите си. Но получил само 300, разказва самият
той. - „Аз му казах никой не съм, но ще си търся правата както трябва и той
тогава вече посегна и ме удари. Самоотбранявах се, след което дойдоха още две
момчета, нападнаха ме, събориха ме на земята, ритаха ме, тръгнаха да ме гонят
навън.", сподели работникът. В ръкопашния бой пада стъклена витрина: „Той
в гръб ме напада, удря ме няколко пъти по главата и по гърба и аз не можах да
разбера точно кога ме е пробол с този нож." Работодателят Д.Д. отказа да застане пред камера, но заяви, че П.сам е
станал агресивен. През лятото счупил тавана на склада и отказал да го поправи. П.признава,
че работи на друго място и искал да изкара някой лев допълнително - затова и не
приел, когато му бил предложен граждански договор. През лятото в склада работят
около 20-тина души, днес бяха само двама и разказаха за шефа си. Не бил
агресивен, плащал навреме. Според П.обаче и други са патили от началника. По
случая е образувано досъдебно производство.“
Ищецът поддържа, че ответната медия е публикувала статията без да са
изяснени фактите и обстоятелствата по случая, като това било и причината да
откаже да застана пред камерата на БТВ. По отношение на твърдяното деяние, ищецът
сочи, че ответната медия преждевременно
публикувала статията, тъй като по същото време било образувано досъдебно
производство, което в последствие на 28.04.2018г. било прекратено с
постановление на Района прокуратура – Несебър. Твърди, че в досъдебното произовдство е
установено, че не е причинил телесна повреда на П.П.в
следствие на намушкване с нож.
Твърди се още, че по жалба на П.П.било
образувано наказателно дело от частен характер, по което се стигнали до
споразумение, но и в това производство не се доказало ищецът да го е намушкал с
нож, в каквото насока бил публикуван репортажа от ответника. Излага
съображения, че публикуваната инфорамация е невярна.
Ищецът твърди, че след като
приключило досъдебното производство и влезло в сила постановлението за
прекратяване на наказателното производство, на 11.08.2017 г. изпратил писмо до
ответника - БТВ с молба да свалят репортажа и публикуваната статия, но
последният категорично отказал с твърдение, че същото не е със щемпел влязло в
сила. Ищецът представил доказателство, че досъдебното производство е приключило
с печат влязло в сила, но въпреки това ответникът не свалил репортажа. Твърди се, че с отказа си да свали статията и
репортажа от сайта си, въпреки че ищецът е предоставил доказателства, че същите
са неверни, ответната медия е нарушила нормата на чл.39 от КРБ.
Ищецът поддържа още, че посочения репортаж и статия опетнили доброто му име, в обществото и сред
бизнес средите, тръгнали слухове пречещи на бизнеса му, трудно намирал
работници, приятелите му се отдръпнали. Понесъл психологически и физически
дискомфорт. Затворил се във себе си, спрял да излиза на публични места, спрял
да контактува с хора от страх да не го разпознаят и отново да го нарекат
престъпник. Репортажът уронил доброто му име сред кандидатите за работа. Ищецът
започнал да вдига кръвно налягане, получил главоболие, страдал от безсъние и
сънувал кошмари.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „БТВ М.Г.“ ЕАД е депозирал отговор, в който предявения иск е
оспорен, като недопустим, евентуално неоснователен. Ответникът оспорва истинността на изложените
в исковата молба твърдения. Твърди, че при изготвяне на процесния видеоматериал
Медията и нейните журналисти са спазили всички принципи, заложени в Етичния
кодекс на българските медии към Националния съвет за журналистическа етика.
Процесният видеоматериал бил разпространен за излъчване след проверка и
позоваване на информация от няколко независими източника, както и са направени
опити за представяне на гледната точка на ищеца, така и тази на негови
служители. Представена била гледната точка на всички засегнати от темите лица,
както и е цитирана позицията на ищеца. Твърди, че журналистът Д.Г.единствено е
задавала въпроси по твърдения на интервюираните от нея лица и по официалната
информация, изнесена от органите на МВР и конкретно ОДМВР - Бургас, без да са
изразявани подвеждащи и пристрастни изявления, включително касаещи ищеца.
Спазвайки всички етични правила, журналистката е цитирала позицията на ищеца,
изразена от него при водените разговори за осъществяване на интервю с него. Д.Д. е разполагал и с още един механизъм за опровергаване на
твърдените от него факти и обстоятелства. За всяко лице, което се чувства
засегнато от излъчено интервю по телевизията, законодателят е предвидил в
негова защита възможността да се яви на свой ред и в интервю или по друг начин
да изложи своята позиция по твърденията на първото лице. След излъчване на
описания в исковата молба видеоматериал, ищецът не е упражнил правото си на
отговор по смисъла на чл. 18 ЗРТ, който институт е създаден именно с цел да
защити лицето от твърдения, които същото смята за неверни. Напротив ищецът,
освен че е отказал да представи гледната си точка по темата не се възползвал от
това си право. Оспорва твърденията за уронен престиж и доброто име на ищеца.
Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез адв.Х.
поддържа предявения иск. Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
В открито съдебно заседание ответникът чрез юрк.Р. оспорва иска. Представя писмена защита.
Софийски
градски съд, ГО, І – 7 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, както и становищата на страните и
техните възражения, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото,
че ответното „БТВ – М.Г.“ ЕАД е радио-телевизионен
оператор и доставчик на линейни медийни услуги по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗРТ.
По делото е представена разпечатка
на статия от 03.11.2015г. публикувана на сайта на ответното дружество, рубрика
БТВ–Новините/ https://btvnovinite.bg/kriminalno/rabotnik-i-shef-se-biha-za-pari-v-nesebar.html/ под заглавие
„Работник и шеф се биха за пари в Несебър“ е публикувана статия със следното
съдържание: „Кървава
саморазправа за заплата между шеф и работник разтърси Несебър. Служителят е с
прободна рана от нож. П.П.имал да получава 800 лева
за работата си в складова база. След 2 месеца чакане поискал парите си. Но
получил само 300, разказва самият той. - „Аз му казах никой не съм, но ще си
търся правата както трябва и той тогава вече посегна и ме удари. Самоотбранявах
се, след което дойдоха още две момчета, нападнаха ме, събориха ме на земята,
ритаха ме, тръгнаха да ме гонят навън.", сподели работникът. В ръкопашния
бой пада стъклена витрина: „Той в гръб ме напада, удря ме няколко пъти по
главата и по гърба и аз не можах да разбера точно кога ме е пробол с този
нож." Работодателят Д.Д. отказа да застане пред
камера, но заяви, че П.сам е станал агресивен. През лятото счупил тавана на
склада и отказал да го поправи. П.признава, че работи на друго място и искал да
изкара някой лев допълнително - затова и не приел, когато му бил предложен
граждански договор.През лятото в склада работят около 20-тина души, днес бяха
само двама и разказаха за шефа си. Не бил агресивен, плащал навреме. Според П.обаче
и други са патили от началника. По случая е образувано досъдебно производство.“
/л.14 от делото/
В приетия неоспорен Информационен
бюлетин на ОДМВР Бургас от 03.11.2015г., се съдържа информация за постъпило на 02.11.2015г.
в РУ –Несебър съобщение за възникнал скандал в частна складова база в несебърската
промишлена зона между собственика Д.Д. на 53г.
и негов бивш работник – П. П. 38годишен от с.Кошарица. Отразено е, че
полицейските служители при посещение на място установили, че по двата
автомобила пред склада има материални щети, а по единия и петна от кръв, като
към 18.10ч. се явил П.П., който заявил,
че след възникнал спор за работна заплата е намушкан с нож в гърба в дясната
част на гърба, от бившия си работодател Д.Д. В информационния бюлетин е отразено още, че
пострадалият бил прегледан в МБАЛ Бургас и освободен за домашно лечение. При
извършения оглед на място било установено, че между двете лица е имало
физическа саморазправа и по случая е оббразувано бързо полицейско произвдство./л.37 от делото/
Не е спорно, като се
установява и от приобщените писмени доказателства, че срещу ищеца Д. П.Д. било образувано
ДП №304 ЗМ-2256 /2015г. на РП Несебър по обвинение за престъпление по чл.131,
ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, за това, че но 02.11.2015г. около
17,30лв. в офис на „Стандарт инвест
груп“ЕООД, по хулигански подбуди, чрез намушкване с нош причинил лека телесна
повреда на П.С. Пенчев.
С Постановление от 28.04.2016г. за прекратяване на ДП №304
ЗМ-2256 /2015г. на Районна прокуратура Несебър, досъдебното производство е
прекратено, поради това, че престъплението по чл.130, ал.1 НК се преследва по
тъжба на пострадалия./л.57-58 от
делото/ От страна на органа ръководещ досъдебното
произдводство, е направен извод, че събраните доказателства безспорно
установяват, че П.С. П.е получил лека телесна повреда по см. на чл.130, ал.1 НК
при сбиването с Д.Д., но не е установено същата да е
по хулигански подбуди.
От приложеното НЧХД №
2041/2016г. по описа на Районен съд – Несебър, се установява, че същото е
образувано по тъжба на П.С. П.срещу Д. П.Д., като пострадал от лека телесна
повреда - престъплението по чл.130, ал.1 НК, както и по предявен граждански иск
за обезщетение за неимуществени вреди
-болки и страдания от увреждането, в резубтат на 10000лв. В открито с.з. на 03.04.2017г. по НЧХД № 2041/2016г.
по описа на РС – Несебър, е одобрено постигнато между страните споразумение ,
съгласно което подсъдимия Д. П.Д. се задължил да заплати на тъжителя П.С.
Пенчев, сумата в размер на 250 лв., представляваща обезщетение за нанесени на
тъжителя неимуществени вреди, в резултат на деятелността на подсъдимия,
подробно описана в тъжбата, която сума е изплатена на тъжителя чрез повереника
му незабавно в съдебно заседание.Предвид постигнатото помирение на основание
чл.24, ал.4, т.3 от НПК, наказателното производство по НЧХД № 2041/2016г. по описа на РС – Несебър е
прекратено.
С писмо от 11.08.2017г.
ищецът Д. поискал от ответното „БТВ – М.Г.“ ЕАД да свали от интернет страницата
си материала, който уронва престижа и доброто му име, като представил препис от
споразумението по НЧХД № 2041/2016г. по
описа на РС – Несебър и постановление на РП Несебър.
С писмо изх.№843 от
18.08.2017г. ответната „БТВ – М.Г.“ ЕАД чрез юрк. Г. Р.
уведомила Д. Д., че липсват основания, които да обосновават свалянето на
материала и не биха могли да удоввлетворят искането./л.13 от делото/
За изясняване на спора
е допусната съдебна компютърно-техническа експертиза, със задача вещото лице
компютърен специалист, като направи необходимите
справки при ответника, да се идентифицира материала, излъчен в ответната
телевизия на 03.11.2015г. във връзка със заглавие “Работник и шеф се биха за
пари в Несебър”, като възпроизведе текстово за нуждите на процеса съдържанието
на видеорепортажа.
Вещото лице инж.Д. С.
след преглед видеото от интернет връзката https://btvnovinite.bg/ и https://arhivi.org/, възпроизвежда
репортажа като текст както следва:
„Водещи в емисия: .. ..саморазправа
между шеф и работник в Несебър. Служителят е с прободна рана от нож.
Водеща репортаж: П.имал да получава 800
лв. за работата си в складова база. След два месеца чакане поискал парите си,
но получил само 300, разказва самият той.
П.: Аз му казах никой не съм, но ще си
търся правата както трабва. И той тогава вече посегна и ме удари. Самоотбранявах
се, след което дойдоха още две момчета, нападнаха ме, събориха ме на земята,
оритаха ме, започнаха да ме гонят навънка....
Водеща репортаж: В ръкопашния бой пада
стъклена витрина.
П.: Той в гръб ме напада. Удря ме
няколко пъти по главата и по гърба и аз не можах да разбера точно кога ме е пробол
с тоя нож.
Водеща репортаж: Работодателят Д.Д. отказа да застане пред камера, но заяви, че П.сам е
станал агресивен. През лятото счупил тавана на склада и отказал да го поправи.
П.: Работя на друго място и се съгласих
да изкарам някой лев допълнително без трудов договор, въпреки че той ми
предложи граждански договор, аз го отказах.
Водеща репортаж: През лятото в склада
работят около 20-ина души. Днес бяха само двама и разказаха за шефа си.
Й.Й.: Не съм
попадал в ситуация да е агресивен.
Водеща репортаж: А да Ви дължи пари, да
не си плаща навреме?
Й.Й.: Не.
С.И.: Каквото е обещал си го дава.
Водеща репортаж: Проучил си го?
С.И.: Познаваме се...
П.: Не само аз, но и други хора са
пострадали, всеки го знае, че той е конфликтна личност, постоянно овиквал
работниците, постоянно се е държал нагло.
Водеща репортаж: По случая е образувано досъдебно производство. За БТВ Новините от Несебър, Д.Г..“
От заключението на съдебна компютърно-техническа експертиза, се установява, че към момента на проверката -
06.07.2020г. статията и видеоматериалът в нея, които са били публикувани на
сайта https://btvnovinite.bg/ не се намират на същия, т.е. са свалени, но не
може да се отговори на кооя дата е станало това. По отношение на организацията
„Интернет архив“ - https://arhivi.org/,
вещото лице пояснява, че е организация с нетърговска цел, базирана в Сан Франсиско,
Калифорния, САЩ, която обезпечава дългосрочно архивиране, като през 2007г.
архивът е добил статут на библиотека.
Заключението на СКТЕ с в.л. инж.Д.С., съдът възприема като обективно,
пълно и компетентно дадено.
За установяване на процесните неимуществените
вреди на ищеца са допуснати до разпит двама свидетели – П.Д. Д. /27г., син на
ищеца/ и Г.П./29 г., без родство/.
В показанията на свидетелите Д. и П., се
съдържат данни за отражението на излъчения от ответната телевизия репортаж
върху емиционалното състояние на ищеца и контактите му. Свид. П. Д., сочи, че след репоража баща му
бил силно притеснен, наложило от психо -деспансер да му предпишат лекарства,
които били по –силни от успокоителни. Дългогодишни клиенти на фирмата се отдръпнали, както и
негови приятели. Д.Д. изпитвал трудности да си намира
работници, защото никой не искал да работи в описаната в репортажа агресивна
среда. Свидетелят П. Д.,***, започнал да се прибира по-често при баща си в
гр.Несебър, за да го подкрепя и да помага в кампанията по набиране на персонал.
Променило се негативно и отношението на съгражданите към баща му. Свид. Г.П., който е приятел на сина на Д.,
сочи, че цялата публичност след репортажа събудили притеснение у ищеца Д..
Негативно било влиянието и върху бизнеса му, тъй като той трудно си намирал
персонал.
На страната на ответника също са допуснати двама свидетели - св. Д.Г.и Д.З.,
за обстоятелствата по изготвяне на репортажа.
В показания си свид. Г.сочи, че работи като
кореспондент за новините на БТВ, както и че поводът, по който се свързали с
ищеца Д. бил информация за инцидент от хрониката на МВР. Отишли на мястото, където се е случил инцидента –база
в промишлената зона на Несебър. Там се срещнали с г-н Д., който бил любезен.
Поканил екипа на кореспондента, разговарял с тях разказал своята версия за
инцидента. Неговата версия била описана в статията. В офиса му имало голям портрет на Тодор Живков.
Имало следи от счупена стъклена витрина, петна от кръв и видими поражения по
автомобили. Свид. Г.сочи, че Д.Д. и разказал за
инцидента, като отказал да бъде сниман, поради което не са го снимали. Разпитали хората, които работят там. Харата
казали, че не желаят да коментират случката и казали добри думи за работодателя
си, като това било посочено в репортажа. Свързали се и с пострадалото лице,
което според бюлетина на МВР било от с. Кошарица, като намерили телефона от
кмета на селото. Към този момент пострадалия бил в бургаската болница, където се срещнахме с него. Пострадалото лице им
преразало, че работоделят му го е наръгал с нож в гърба. Свид. Г.пояснява, че правят видеорепортажи, като ответната телевизия и плаща на репотаж.
Сочи, че тайтът на медията е част може би от телевизията, но какво ще бъде
отразено не зависи от нея.
От свидетелските показания на св. З. –
заместник редактор на новините на БТВ се установи, че репоратжите на
кореспондентите първо се одобряват като тема, а след това и като изпълнение,
като изискванията са еднаакви за всички репотери.Сочи, че има засегнато лице по
отношение на даден репотаж то има право да поиска правен отговор. Доколкото
знае Д.Д. не е търсил право на отговор от медията в
нормативно предвидения срок.
Събраните по делото свидетелски
показания, съдът изцяло кредитира като
обективни, непротиворечиви и почиващи на непосредствени и продължителни
възприятия на свидетелите.
Не е спорно, че инцидентът с ищеца Д.
и бившия му работник П.е предмет на публикации и в други електронни медии -
„Параграф 22“ от 03.11.2017г. , „БЛИЦ“
от 03.11.2017г., и др./разпечатки на публикации на л.40-л.43 от делото/
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на разглеждане в производството е деликтен иск по чл. 49 ЗЗД,
във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат
на репортаж и статия от 03.11.2015г.
публикувана на сайта на БТВ –Новините, за които се твърди, да съдържат невярна
информация, опетняваща доброто име на
ищеца.
По
допустимостта: Предвид поддържаните в исковата молба твърдения,
предявения иск е допустим, като правото на иск е надлежно упражнено.
По
същество:
Отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те
са настъпили при и по повод извършване на определена работа, носи този, който е
възложил извършването на работата. По
делото безспорно се установява, че публикувания материал е
изготвен от служител на ответното дружество.
От представените доказателства –
процесната статия, заключението на съдебна компютърно-техническа експертиза
, се установи, че на 03.11.2015 г. на
сайта на ответното дружество, рубрика БТВ–Новините/
https://btvnovinite.bg/kriminalno/rabotnik-i-shef-se-biha-za-pari-v-nesebar.html/
под заглавие „Работник и шеф се биха за пари в Несебър“ е публикувана статия с
следното съдържание: „Кървава саморазправа за заплата между шеф и работник
разтърси Несебър. Служителят е с прободна рана от нож. П.П.имал
да получава 800 лева за работата си в складова база. След 2 месеца чакане
поискал парите си. Но получил само 300, разказва самият той. - „Аз му казах
никой не съм, но ще си търся правата както трябва и той тогава вече посегна и
ме удари. Самоотбранявах се, след което дойдоха още две момчета, нападнаха ме,
събориха ме на земята, ритаха ме, тръгнаха да ме гонят навън.", сподели
работникът. В ръкопашния бой пада стъклена витрина: „Той в гръб ме напада, удря
ме няколко пъти по главата и по гърба и аз не можах да разбера точно кога ме е
пробол с този нож." Работодателят Д.Д. отказа да
застане пред камера, но заяви, че П.сам е станал агресивен. През лятото счупил
тавана на склада и отказал да го поправи. П.признава, че работи на друго място
и искал да изкара някой лев допълнително - затова и не приел, когато му бил
предложен граждански договор.През лятото в склада работят около 20-тина души,
днес бяха само двама и разказаха за шефа си. Не бил агресивен, плащал навреме.
Според П.обаче и други са патили от началника. По случая е образувано досъдебно
производство.“
С оглед на това съдът намира, че
ответното дружество е това, което носи отговорност за характера и съдържанието
на публикуваните материали.
Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от
Конвенцията за защита правата на човека прокламира свободата на изразяването на
мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на
държавните власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти,
нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на
фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази
свобода, се определя от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите.
В конкретния случай посочените от ищеца статия
и репортаж съдържат твърдения за факти и обстателства свързани с ищеца и конкретен случай на спор с работник във фирмата му.
Последните могат да бъдат преценявяни относно тяхната вярност, доколкото са твърдения за факти. Съвкупния анализ на събраните доказателства - писмени, гласни и заключението на СКТЕ, сочи, че ответникът е отразил достоверно информацията в працесния материал. В хода на съдебното дирене по дело, не се установи процесния репортаж и статия да са неверни. Установи се, че е събрана официална информация от информационния бюлетин на ОД на МВР Бургас. Събрана е информация от повече от два независими източника, които са съпоставени помежду си. Не са използвани квалификации и обвинения към нито една от страните. Положени са усилия да се представи позицията на всяка засегната страна, както на ищеца работодател, така и на работника му, като е дадена възможност на всяка от спорещите страни да изрази своята позиция, съгласно изискванията на т.1.1.6 от Етичния кодекс на българските медии.
Рамките на свободата на словото застъпена в чл.10,
§1 от КЗПЧОС, до които се простира тази свобода, се определят от възможността
да бъдат засегнати честта или достойнството на гражданите. Журналистите не
могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да
нанасят обиди. Те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл.39,
ал.2 от КРБ, а когато ги прекрачат, отговарят за причинените вреди. Ето защо,
не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко
или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за
обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат
достойнството на личността /т.е., ако не съставляват обида/. Съгласно Решение
№21 /14.11.1996 г. на КС на РБ по конст. Дело №19/96 г., конституционно
гарантираната в чл.39, ал.1 от КРБ свобода на изразяване на мнение не е
безгранична – съгласно чл.39, ал.2 от КРБ, нейните граници са там, където
започва уронването на честта и достойнството на другиго. Съответно, свободата
на словото, и в частното свободата да се създават и разпространяват
телевизионни програми не е абсолютна – тя следва да се подчинява на
конституционно създадените ограничения на комуникационните свободи в защита на
други конституционни ценности – конституционно установения ред, националната
сигурност и превенцията на престъпността, здравето и морала, доброто име и
правата на другите граждани, защитената от закона тайна /чл.39, ал.2, чл.40,
ал.2 и чл.41 от Конституцията/. Защитата на тези конституционни ценности е
задължителна за радио и телевизионните организации при създаването и
разпространяването на техните програми.
Съдът намира, че отразеното събитие с участието на ищеца в процесните репортаж и сатия, не надхвърлят границите, определени с чл.39, ал.2 от КРБ. По настоящото дело, не се установи процесния
репортаж и статия да са неверни. От приобщените по настоящото
производство доказателства по нчхд №2014/2016 г. на РС Несебър се установи, че същото е образувано по тъжба
на пострадал и е за неимуществени вреди вследствие на лека телесна повреда. В
жалбата и в хода на съдебното дирене по наказателното производство е проучвано
дали нанесените на жалбоподателя П.неимуществени вреди са вследствие на
нараняване, осъществено с остър предмет - нож, собствено на жалбоподателя.
Видно от представения Протокол от
о.с.з. на 03.04.2017 г. по
нчхд 2014/2016 г. на РС Несебър , е че в проведеното наказателно производство
от частен характер, по тъжба на П.П., е постигнато
споразумение между страните, включително и по отношение на вината на ищеца. По
тази причина Д.Д. е заплатил обезщетение в размер на
250 лв. (двеста и петдесет лева), представляващи „обезщетение за нанесени на
тъжителя неимуществени вреди, в резултат на деятелността подсъдимия, подробно
описана в тъжбата" - по чл. 130, ал. 1 НК.
Ищецът, комуто съгл. чл.154, ал.1 ГПК
принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), не е установил
в процеса на доказване всички правнорелевантни факти, при чието проявление
възниква предявеното спорно материално право.
Както бе
изяснено, противоправността като обективен елемент от фактическия състав,
обуславяща отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето
правно естество несъответствие между
предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца. При
съвкупната преценка на събраните по делото и анализирани от съда доказателства не се установява, че ответникът, като
медия да
е действал неправомерно при осъществяване на задачата си да предоставя на обществото
вярна информация и да даде възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.
По
правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК,
ищецът е носител на процесуалното задължение за установяване осъществяването на
твърдените обстоятелства – противоправността на деянието. В случая не са
доказани елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което и
предявеният деликтен иск за заплащане на обезщетение за причиняване на
твърдените имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора, съгласно
чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответника. Сторените от ответното
дружество разноски са в размер на 150.00лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СГС, ГО, I- 7
състав
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П.Д., ЕГН **********, чрез адв. В.Х. и адв. Й.Г. - пълномощници, иск с
пр. основание чл.49 ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД, срещу „БТВ – М.Г.“ ЕАД, ЕИК *******,
за осъждане на ответника да заплати сумата 30 000/тридисет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
уронване на личния и професионален авторитет на ищеца, вследствие на невярна
информация, съдържаща се в репортаж и статия от 03.11.2015г. озаглавена „Работник
и шеф се биха за пари в Несебър“, публикувана на сайта на БТВ -Новините и отказ
на ответника да свали репортажа от сайта си, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. П.Д., ЕГН
**********, да заплати на „БТВ – М.Г.“ ЕАД, ЕИК *******,
сумата от 150.00лв. разноски пред СГС за юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: