Разпореждане по дело №56/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалби от двете страни против решение № 3727/21.5.2010 г., постановено по гр.д. 177 по описа за 2010 г. на Районен съд-Б..

Във въззивната жалба на И. У. се твърди, че атакуването решение в частта, в която е отхвърлено искането за заплащане на обезщетение е необосновано, в нарушение на закона и постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че практически е невъзможно, преди да изтече шест месечния срок да представят доказателства, което е било причината да не ангажира такива за бъдеще време и тъй като шест месечния срок по чл.225, ал.1 от КТ изтича на 16.06.2010г., според жалбоподателя тези доказателства, следват да бъдат събрани пред въззивната инстанция.

Във въззивната жалба на ДФ “З.” се сочи, че решението, с което е признато уволнението на И. У. за незаконно и е възстановен на работа е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Изтъкват се съображения, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, досежно наличието на нарушение и спазването на процедурата, а именно че работодателят си е изпълнил задължението по неговото изслушване, преди да му наложи дисциплинарно наказание. Изложени са конкретни съображения по тези основни доводи във въззивната жалба, поради което считат в тази част решението за незаконосъобразно.

Жалбите са допустими, тъй като са подадани от надлежни страни, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът като обсъди доказателствата по делото, доводите в жалбите и атакувания акт, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Със заповед № 2883/16.12.2009 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ “З. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца И. У., на длъжност “главен експерт” чрез налагане на дисциплинарно наказание - уволнение. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това че на 11.12.2009 г. във в. “Струма” И. У. е предоставил обширно интервю, свързано с: отношенията между служителя и други служители на ДФ “З.”; отношенията между него и предишния ръководител на структурното звено на ДФ “З.”; и дейността на фонда. С това е нарушил т. І и ІV от заповед № 01-РД-1781/11.11.2009 г., тъй като не е уведомил за интервюто отдел “Връзки с обществеността” при Централното управление на ДФ “З.”; не е поискал разрешение за провеждането му от изпълнителния директор на ДФ и предоставената информация чрез интервюто не е било съгласувано нито от съответния ресорен заместник – изпълнителен директор на фонда, нито е утвърдено от изпълнителния му директор.

От разпитания по делото свидетел В. - журналиста, който е интервюирал У., се установява, че то се е състояло на 09.11.2009 г. Следователно след като заповедта, която е посочена за нарушена е издадена по-късно - на 11.11.2009 г., правилно и законосъобразно е прието от РС, че не може да се носи отговорност за неизпълнение на акт на работодателя преди неговото издаване. Доводът в жалбата за некредитиране показанията на този свидетел е несъстоятелен, тъй като изложения аргумент в подкрепа на него, е недоказан. Сочи се от ДФ в жалбата, че показанията на св. В. “меко казано звучат доста несериозно, тъй като в ежедневник като в. “Струма” публикуването на материали касаещи дейността на държавни учреждения и са с голям обществен интерес е трудно да се повярва, че се бавят повече от месец и половина следва даване на интервю”. Дори показанията на свидетеля да не се вземат предвид, това не повлиява върху извода на съда за незаконосъобразността на уволнението, защото работодателят е този, в чиято тежест е да установи противното, като докаже, че интервюто е дадено след издаване на заповед № 01-РД-1781/11.11.2009 г., от което да се заключи, че то е дадено в нарушение на същата. Такива доказателства от ДФ “З.” не са ангажирани. От друга страна длъжността на ищеца “експерт” не е измежду лицата посочени в т. VІІ, на които същата е следвало да връчи за сведение и изпълнение. Позоваването пред въззивният съд, че и преди тази заповед е имало друга № 01-РД/523 от 5.7.2007 г. с идентично съдържание, поради което има нарушение на реда за даване на интервюта, като установена и продължена политика на фонда е факт, който не следва да се взема предвид. Тази заповед не е цитирана като нарушена в заповедта за наложеното диспиплинарно наказание, очертаваща предмета на спора и като такава тя е ирелеванта за производството. С оглед на тези факти законосъобразен е извода на РС, че не е налице нарушение по чл. 187, т. 7 от КТ – неизпълнение на законно нареждане на работодателя. Отделен е въпроса доколко нареждането, обективирано в тази заповед е законно, тъй като цитираните в нея норми от Устройствения правилник на ДФ “З. - чл. 10, ал. 1, т. 13 касаят правомощията на изпълнителния директор да организира, координира, ръководи и контролира всички дейности, които подпомагат и съпътстват основната дейност на фонда. Доказването законността на нареждането също е в тежест на работодателя. Няма доказателства и обосновка от работодателя, че създадените правила със заповедта, която е посочена за нарушена, са дейности, които подпомагат и съпътстват основната дейност на фонда. Изложеното също е аргумент, че не се установява нарушение по чл. 187, т. 7 от КТ, за което И. У. е наказан. За да се наложи дисциплинарното наказание “уволнение”, следва да се докаже не само нарушение на трудовата дисциплина, а да се докаже, че то е “тежко” по см. на чл. 190, т. 6 от КТ /в сравнение с нарушението по чл. 187, т. 7 от КТ/, която квалификация обуславя най-тежкото дисциплинарно наказание. В този контекст Окръжният съд противно на застъпеното от първоинстанционният съд, не счита, че липсват мотиви, с непосочването в обжалваната заповед на конкретна норма от чл. 190, т. 1 -7 КТ, а приема, че в случая е налице определена от самия работодател квалификация на описаното деяние - по чл. 187, т. 7 от КТ, за която по арг. от чл. 190, ал. 1 КТ не следва да се налага наказанието уволнение.

Настоящият състав, както и първоинстанционния съд също счита, че е нарушена процедурата по чл. 193 - за изискване на обяснения от работника, но по други различни съображения от тези в обжалвания съдебен акт. РС е приел, че липсва идентичност между нарушенията, за които са искани обяснения и нарушенията отразени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, където са цитирани неспазването на две точки от неспазеното разпореждане /заповед. Според Окръжният съд вземайки предвид ищцовия довод, според който чл. 193 от КТ е нарушен, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била вече изготвена при търсенето му на обяснения, счита че не е установено от работодателя по несъмнен и категоричен начин, че това е станало, според изискването на закона - преди да се наложи наказанието. Съдът взе предвид, отбелязването върху искането на работодателя за обяснения – вж. писмо изх. № 01-5301/61 от 16.12.2009 г. на ИД на ДФ “З.” с дословния въпрос “Защо не сте спазили заповед № 01-РД 1781/11.11.2009 г., видно от Ваше интервю във вестник “Струма” на 11.12.2009 г. като изрично е отбелязано, че искат обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ - връчено на 16.12.2009 г., в 12.50, а обжалваната заповед - е връчена на ищеца в същия ден, но без отбелязване на часа. Следователно при липса на други доказателства не е налице пълно и убедително доказване на спорния факт за момента на исканото обяснения, поради което ОС счита, че е нарушена процедурата по налагането на наказанието, водеща до неговата незаконосъобразност. Затова жалбата на ДФ “З.” срещу признатото от РС за незаконно уволнение на ищеца, е неоснователна. Отчитайки законосъобразността на решението в тази му част, следва да се счете, че законосъобразно е уважен и иска по чл. 221 от КТ, към мотивите, поради които е счетен за основателен от първоинстанционния съд, настоящият състав на основание чл. 272 от ГПК препраща, тъй като ги споделя изцяло. По изложените съображения решението в обжалваната от ДФ “З.” част следва да се потвърди.

Основателна е жалбата на И. У. в частта й за присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ за периода след постановяване на първоинстанционния съдебен акт за времето от 04.5.2010 г. до 16.6.2010 г. От назначената съдебно счетоводна експертиза се установява, че за същото време от трудовото му правоотношение със ЗК “Б.” У. е получил трудово възнаграждение в размер на 1230,06 лв. Представя се и самия трудов договор. За същото време ако е заемал длъжността преди уволнението му на гл. експерт би получил 1 731,36 лв. или разликата между двете суми според експерта възлиза на 501,30 лв. За този период и сума иска е основатален, тъй като според чл. 225, ал. 2 от КТ когато през времето по предходната алинея т.е. в продължение на 6 месеца от уволнението - работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на 16.12.2009 г. и шестмесечения срок изтича на 16.6.2010 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло иска по чл. 225, ал. 1 от КТ, поради недоказването му от ищеца. Настоящият състав намира, че решението за периода от прекратяване на трудовото правоотношение 16.12.2009 г. до датата на с.з. на РС по същество, проведено на 04.05.2010 г. е правилно. Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ не следва автоматично от уважаването на исковете по чл. 344, ал. 1 и 2 от КТ. Задължение на работника или служителя е да докаже наличието на претърпените вреди за обезщетението за което е предявен иска. Видно е, че У. не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на тази своя претенция, поради което същата правилно не е уважена от РС. Пред настоящата инстанция е ангажирал доказателства за такива вреди за периода следващ датата на с.з. по същество пред РС до изтичане на шестмесечния срок. Доказателствата след този период са допустими пред ОС, тъй като не е било възможно да се установяват вреди, които не са настъпили към датата на 4.5.2010 г. С оглед събраните доказателства пред ОС следва да се уважи иска за сумата от 510,30 лв. за периода от 04.05.2010 г. до 16.6.2010 г. Искането за присъждане на ДМС по реда на чл. 225 от КТ е несъстоятелно, тъй като то не е компонент на трудовото възнаграждение, определящо съгласно чл. 228 обезщетенията по тази разпоредба, нито същата предвижда пряко такова плащане.

ДФ “З.” ще следва да заплати държавна такса от 20.05 лв. и 100 лв. разноски за възнаграждение на експерт, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 3727/21.5.2010 г., постановено по гр.д. 177 по описа за 2010 г. на Районен съд-Б., В ЧАСТТА , в която иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ е отхвърлен за периода от 04.05.2010 г. до 16.6.2010 г. и вместо това постановява:

ОСЪЖДА Д. Ф. “З.”, представляван от К. И. – изпълнителен директор, с адрес гр. С., бул. “Ц. Б. І.” № 1., чрез Областна дирекция на ДФ”З.” – Б., ул. “Ч.” № 6, .3, Централен П. да заплати на И. С. У., с ЕГН * от гр. Б., ж.к. “Е.”, ул. “А.” № 6, ап.3. на основание чл. 225, ал. 2 от КТ сумата от 501,30 лева, представляваща обезщетение за периода от 04.05.2010 г. до 16.6.2010 г., през което време е бил на по-нископлатена работа поради уволнението, ведно със законатта лихва, считано от 19.1.2010 г. до окончателното й заплащане.

Потвърждава решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Д. Ф. “З.”, представляван от К. И. – изпълнителен директор, с адрес гр. С., бул. “Ц. Б. І.” № 1., да заплати по сметка на Окръжен съд Б. държавна такса в размер на 20.05 лв. и 100.00 лева, разноски за възнаграждение на експерт, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от 09.11.2010 г. – деня посочен в с.з. за обявяване на решението, пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: