Определение по дело №1926/2017 на Административен съд - Варна

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                      №                                      2018 година,   гр.Варна

 

 

          ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

          ХVІ-ти състав ,в закрито заседание на  3.12. 2018 г.,

          като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров

          адм.д. №  1926  / 2017  г. по описа на съда,за да се      произнесе взе       предвид следното :

 

 

 

          По повод постъпилата от Т.Д.М. молба с.д. 20606/27.11.2018 г.,съдът намира следното :

          Искането за поправка на съдебния протокол  от проведеното на 20.11.2018 г. публично съдебно заседание е недопустимо. Същото касае неотразен в съдебния протокол въпрос на жалбоподателя К.М.,отправен  към състава на съда. Преди всичко,всяка страна сама защитава своите права в процеса – ако жалбоподателката К.М. е намирала   за нарушени процесуалните й права,то   единствено и само нейна е активната процесуална  легитимация за отправяне на искане за свързани със собствените й  права  поправка и допълване на съдебния протокол. От друга страна, нормативния регламент на съдебния процес не  предвижда  процесуална възможност за страните за отправяне на  въпроси към съда – такава съществува единствено по отношение на противната страна в процеса и евентуално  към вещите лица по назначените експертизи с цел уточняване и изясняване на фактите по делото. По тази причина, действително отправеният въпрос  на жалбоподателката К.М. не представлява израз на  предприето от нея в рамките на закона съдопроизводствено действие,поради което отразяването му в съдебния протокол е  било недопустимо – съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.152 от ГПК в протокола подлежат на документиране единствено извършените в съдебно заседание съдопроизводствени действия ,за които той е доказателство.

          Второто искане в молбата на Т.М. не обвързва съда по начин задължаващ го за произнасяне с изричен съдебен акт. Касае се за неуважено  доказателствено искане на жалбоподателя М.,по повод на което молбата му изразява явно несъгласие с постановеният съдебен акт. Несъгласието е изразено по недопустим от закона начин,тъй като установеният процесуален ред предвижда обжалване на подобен род определения при самото обжалване на крайния  съдебен акт,т.е. решението по съществото на делото. С оглед на последното,съдът не дължи второ произнасяне по  разрешен от него въпрос,дори когато както в случая,страната поради собствената си неосведоменост има  неправилната представа за немотивираност на съдебния акт   – изложените от съда мотиви ясно сочат,че с определението от 20.11.2018 г.  единствено е изменено определението по доказателствата  /чл.253 от ГПК/ на предходният съдия-докладчик Р.Андонова  ,но само по отношение на доказателствените искания на адвокат К.,т.е. по отношение на доказателствените искания на жалбоподателя Т.М. няма изменение,което означава,че за тях остават мотивите изложени от съдия Андонова,т.е. изложение на нови такива не се дължи.

          Предвид изложеното,съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕДОПУСТИМО искането на жалбоподателя Т.М. за откриване на производство по чл.151 от ГПК за поправка и допълване на съдебния протокол от 20.11.2018 г.

Определението не подлежи на обжалване отделно от решението по делото.

 

 

 

                                                                                                                                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ :