№…………………… 2022г. гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІІI-ти състав, в
публичното заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Пенка Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Н. Дичева адм.дело №2197/2022г. по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.186, ал.4 от ЗДДС, вр.чл.145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на „Май 24“ ООД, ЕИК ***** гр. Варна,
представлявано от Б.Д.Д. против Заповед за налагане на ПАМ № 172-ФК/09.09.22г.
на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 от ЗДДС,
във вр. с чл. 188 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка
"запечатване на обект", стопанисван от жалбоподателя и представляващ търговски
обект – павилион за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. “Брегалница“
№ 40 за срок от 14 /четиринадесет/ дни, както и е забранен достъпа до обекта за
срока на действие на принудителната мярка на основание чл.186 ал.1 и чл.187
ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна.
Оспорва размера на ПАМ, като твърди, че е прекомерна и не може да изпълни
своето предназначение, а единствено да ограничи стопанската дейност на
дружеството.
Поради изложените съображения моли съда да отмени
обжалваната заповед.
Ответната страна оспорва жалбата чрез писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 07.09.2022год. в 10:15ч., в гр. Варна, е извършена
проверка в търговски обект по смисъла на § I, т.41 от ДР на ЗДДС - павилион за
плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ***** и стопанисван от „Май 24“
ООД с ЕИК *****, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на
лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба №
И-18), не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация в обекта фискално устройство (ФУ), с което е извършил нарушение на
разпоредбата на чл.25, ал.1 във връзка с чл.З. ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на
МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал.4, т. 1 от ЗДДС.
На 07.09.2022год. в 10:15ч. преди легитимация, е
извършена покупка на един банан на стойност 0,60 лв., заплатена в брой с една
монета от 0.50 лв. и една монета от 0,10лв. от п. т. на А. А., работеща в
обекта като продавач към момента на проверката, при което не е издаден фискален
касов бон от въведените в експлоатация и работещи в обекта ФУ модел «DATECS
DP-150 « с ИН на ФУ№ DT935760 и ИН на ФП№ 02935769, нито ръчна касова бележка
от кочан, отговарящи на изискванията на Наредба №Н-18 /2006г. Изведен е КЛЕН от
въведеното и работещо в обекта ФУ за 07.09.2022год., видно от който не е
отразена контролната покупка описана надлежно в протокола от извършената
проверка в обекта. Към момента на проверката е установена и положителна разлика
в размер на 121.46 лв. между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата
такава в касата. Установеното се потвърждава от приложените доказателства:
1. КЛЕН за 07.09.2022год.
от ФУ «DATECS DP-150 « с ИН на ФУ№ DT935760 и ИН на ФП№ 02935769;
2. Опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката от
07.09.2022год.;
3. Междинен
отчет от ФУ модел „DATECS DP-150“ с ИН на ФУ№ DT935760 и ИН на ФП№ 02935769;
4. Декларация
от лице, работещо по трудово/ гражданско правоотношение в обекта;
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол
за извършена проверка АА№0061432/07.09.2022г., ведно с приложените към него
писмени доказателства, на основание чл. 110. ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
От констатацията следва, че от „Май 24" ООД с ЕИК: *****
не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред в нарушение на съставът на чл.25, ал. 1 от Наредба
Н-18/2006 г., във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4, т.1 от ЗДДС.
Наложена е ПАМ - запечатване на търговски обект,
стопанисван от жалбоподателя за срок от 14 дни, както е и забранен достъпа до
обекта за срока на действие на принудителната мярка на основание чл.186 ал.1 вр.
чл.187 от ЗДДС.
Мярката е наложена във връзка с констатирано нарушение на
чл. 25, ал.1 вр.чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС и чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС при прилагане на ПАМ по реда на чл.186, ал.3 от същия
закон.
В заповедта за налагане на ПАМ са изложени следните мотиви относно продължителността на 14-
дневния срок на мярката:
1/тежестта на извършеното нарушение и последиците от
същото- неточното определяне на облагаемият оборот и съответно невнасянето на
дължимия налог;
2/ стойността на неотчетената продажба от ФУ;
3/ установената положителна разлика между разчетената
касова наличност от ФУ и фактическата такава в касата в размер на 121.46лв.;
4/ местоположението и размера на търговския обект-
павилион за плодове и зеленчуци с площ от около 30 кв. м. в голям областен
град, както и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Срещу жалбоподателя има издаден АУАН №
F675269 /12.09.22г. за извършеното нарушение
на чл. 25, ал.1, т.1 от наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, както и издадено НП №
663967-F675269/26.09.22г.
на началник-отдел „ОД“ Варна в ГД „ФК“.
По
валидността на акта:
При извършване на служебната проверка за валидност на
оспорения административен акт, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.193, ал.1 от ЗДДС, установяването на
нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му,
издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се
извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Съгласно ал.2 от с.р., актовете за нарушение се съставят от органите по
приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор
на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице.
Видно от Заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.20г. на изпълнителния директор на НАП, т.1 - директорите на дирекции „Контрол“ и
началниците на „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“
в ЦУ на НАП , са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения
по чл.185 от ЗДДС и да налагат ПАМ – запечатване на обектите на съответното
лице в случаите на констатирани нарушения по чл.186, ал.1 от ЗДДС.
Със заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020г. е изменена Заповед №
ЗЦУ – 1148/25.08.20г.
От изложеното е видно, че обжалваната заповед е издадена
от компетентен орган и не страда от пороци, водещи до нейната нищожност.
Оспорената ПАМ е връчена на жалбоподателя на 12.09.22г.,
а жалбата е депозирана в ТД на НАП – Варна на 20.09.22г., поради което жалбата
е допустима.
По
процесуалната и материалната законосъобразност на акта и съответствието й с
целта на закона:
При служебната преценка на законосъобразността на
атакувания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от
компетентен орган и в съответната форма.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл.7 от Наредбата, лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта.
Според §1, т.41 от ДР на ЗДДС, „търговски обект“ е всяко
място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на
открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или
услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и
за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от
притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да
е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Видно от съдържанието на Заповедта, същата е издадена във
връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано с реда на отчитане на продажбите,
а именно, за нарушение на чл.25,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ /обн.
ДВ бр.106/27.12.2006г./, във връзка с чл.118 от ЗДДС. Съгласно чл. 118, ал. 3,
изр. 1 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в
брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други
заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност.
Съгласно чл.186, ал.1, б. "а” ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства
се установява по безспорен начин, че са налице посочените предпоставки за
прилагане на процесната ПАМ, т.к. търговеца като задължено лице не е маркирал
фискална касова бележка за извършената продажба от 0,60лв.
Нарушена е разпоредбата чл.25, ал.1 във връзка с чл.3,
ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118,ал.1 от ЗДДС.
Спор по фактите липсва.
Оспорва се продължителността на ПАМ от 14дни.
Съдът приема жалбата за основателна, поради следното:
При определяне на срока на мярката не са изложени
конкретни мотиви, които да обосноват налагане на мярката в среден размер от 14дни,
от които е видно, че така определяният
срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК.
Мотивите за продължителността на срока касаещи:
1/ тежестта на
нарушението, а именно неотчетената продажба и
последиците от същото; 2/ стойността на неотчетената продажба
от ФУ в размер на 0,60лв. за 1бр. банан ; 3/установената положителна разлика от
121,46лв.; 4/ местонахождението на обекта — павилион за плодове на 30кв.м. в
голям областен град, са абстрактни с оглед липсата на съпоставимост спрямо
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него.
Аргументите във връзка с продължителността на срока на
ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви
като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай –
за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението,
последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения
интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не е
обосновано използването на местонахождението на търговския обект при
индивидуализирането на мерките, след като ул.“Брегалница“ №40 не е в
централната част на гр.Варна, респ. не обосновава голям човекопоток. Не са
описани вида и начина на организиране на дейността на търговеца, като
констатациите за това служат при
индивидуализирането на мерките за административна принуда. Неясно е и каква
промяна в организацията на дейността е дължима. Превенцията е цел на мярката и
е неотносима към избора на срокът ѝ.
За съда не става ясно как е определен срока измежду множество
нормативни възможности, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната
тежест, за неотчетена продажба от 0,60лв. за 1бр. банан.
По делото не е спорно извършеното нарушение на
задължението за издаване на касова бележка, но останалите обстоятелства,
изложени от органа и обосновали налагането на процесната мярка за срок от 14
дни не се подкрепят от доказателствата по делото. По отношение на разликата в
касовата наличност – 121,46лв. , при 225,50лв. лева фактическа наличност на
парични средства и отчетена касова
наличност по ФУ от 104,04лева, при налагането на мярката не са изяснени всички
обстоятелства за формирането й. Дали посочените средства са от неотчетени
продажби или са лични средства на работодателя, също не е посочено, предвид
обстоятелството, че проверката е извършена само в присъствието на лице по
трудов договор- продавачката Кристина Атанасова.
При издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва
принципът на съразмерност по смисъла на чл.6, ал.5 АПК като правилото е, че
административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши
преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси.
В случая съразмерността на мярката, преценена на базата
на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена,
тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован като се
засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която тя се налага. Заповедта за
налагане на ПАМ е издадена и в противоречие с чл. 22 от ЗАНН, съгласно който за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Като мотив за издаването на
процесната заповед органът е посочил "тежестта на извършеното нарушение“.
Освен това, налагането на процесната ПАМ не би могло да
преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати
вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на
констатирането му от приходните органи. Превенцията е цел на мярката и е
неотносима към избора на срока й. Прилагането на ПАМ не би могло и да
предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а
само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от
нея, респективно и постъпване на данъци за фиска.
Във връзка с горното, оспорената принудителна
административна мярка, предвид нейната тежест и обстоятелствата, при които е
наложена, се явява прекомерна. Поради гореизложените съображения, съдът намира,
че жалбата следва да се уважи, като се отмени оспорената заповед.
Разноски не се претендират от жалбоподателя, поради което
такива не следва да се присъждат.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Май 24“ ООД, ЕИК ***** гр.Варна,
представлявано от Б.Д.Д., Заповед за налагане на ПАМ № 172-ФК/09.09.22г. на
Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: