Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е”
състав в публично
заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЯНА ВЛАДИМИМРОВА
при секретаря Снежана Тодорова,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 2163/2021 г. по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20000117 от 04.01.2021 г., постановено по гр. д. № 36668/2016 г.,
по описа на СРС, 38 състав, е отвхърлен предявеният от З. „Б.В.И.Г.” АД *** реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно
основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр. чл. 49 ЗЗД, за признаване за установено,
че ищецът е носител на вземане в размер на сумата от 228,71 лв., представляващи
невъзстановени суми по заплатено от кредитора застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.12.2015 г. до окончателното й плащане.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с
оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на
изводите. Счита, че по делото безспорно се установява, че на 16.06.2016 г. МПС
„Фолксваген Транспортер“ с рег. №***** е попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, от което са нанесени щети на предна
лява гума. Възразява, че направилно съдът е приел, че претендираното регресно
право е неоснователно поради обстоятелството, че процесният застрахователен
договор не включва допълнително покритие „Гуми“ и поради това не е възникнало
регресно право срещу общината. Посочва, че от приложените Общи условия към
полицата се установява, че клаузата „Пълно Каско“ покрива щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, Природни бедствия, ПТП и
Злоумишлени действия“ – раздел „Каско“, глава II „Клауза Пълно
Каско“. В т. 2 от клаузата „Пожар, Природни бедствия, ПТП“ от глава II от Общите условия
изрично е посочено, че „ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозното средство е предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда
на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материали. В
този смисъл увреждането на гумата следва да попада в приложното поле на
покрития риск. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск,
както да присъди разноски по делото пред заповедния съд, първоинстанционния съд
и пред настоящата инстанция.
Въззиваемият ответник – С.О., в законоустановения срок, чрез
пълномощника си – юрк. М. А., с надлежно учредена представителна власт по
делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно
изложените съображения. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно,
тъй като съдът основателно и мотивирано е отхвърлил ищцовата претенция.
Изтъква, че допълнителното покритие „гуми“ към клауза „пълно каско“ не е
изрично отбелязана по застрахователната полица, поради което обезщетение не се
дължи за настъпилата повреда на предна лява гума на процесния автомобил. Моли
съда да остави в сила така постановеното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна
по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Предявеният
пред СРС иск от З. „Б.В.И.Г.” АД *** установяване на парично вземане в размер
на сумата от 228,71 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна полица №5С037913045, намира
своето правно основание в нормата на 213 КЗ /отм./. Суброгирането на застрахователя в
правата на застрахования предпоставя кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) валиден договор за имуществено застраховане с увредения, с
период на покритие към датата на настъпване на вредите; 2) настъпване на
застрахователно събитие; 3) възникване на право на увредения срещу причинителя
на вредата; 4) обезщетяването на увредения от страна на застрахователя чрез
изплащане на застрахователно обезщетение.
Между страните по делото не съществува спор, че в срока на договора за
застраховка „Пълно каско“ ищецът е заплатил претендираната сума като обезщетение за причинени щети
по предна лява гума на застрахован при него лек автомобил (лист 15 от делото),
настъпили вследствие на попадане на МПС-то в дупка на път, стопанисван от
ответника, както и че за последния е възникнала отговорността спрямо увредения
да обезщети тези вреди. Спорно по делото е наличието на правно основание за
заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, тъй като ответникът
оспорва процесното ПТП да представлява покрит по полицата застрахователен риск.
От представената застрахователна полица № 5С037913045 от 01.01.2015 г. по застраховка „ Булстрад Каско Стандарт“ се
установява, че застрахователят е поел застрахователния риск да покрие щети,
причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни
бедствия, ПТП и злоумишлени
действия“. Съдържанието на тази клауза е определено от приложените по делото
Общи условия към застраховката, които дефинират „Пътно-транспортно
произшествие“ като събитие, възникнало в
процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети.
В ОУ на застрахователя по застраховка „Булстрад каско стандарт“, глава
втора „Покрити рискове и изключения“ на Раздел „Каско“ е предвидено, че отговорността
на застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в клаузи, по избор
на застрахования, сред които - т. 4 клауза „Пълно каско". Като
допълнителни покрития към тази клауза са уредени по т. 6.1. „Помощ на
пътя" (Асистанс), т. 7.1. „Механична повреда" и т. 7.2. „Гуми“ - за
застраховани МПС без подзастраховане и общо тегло до 3,5 тона. Допълнителните
покрития по т. 6 и т. 7 се предоставят в изрично предвидените в ОУ случаи при
заплащане на допълнителна премия (т. 8 от ОУ). Конкретно за клаузата допълнение
„Гуми", в т. I, наименувана „Oбект на покритие" е описано, че обект
на покритие са гумите на МПС, застраховано по клаузи, сред които и „Пълно
каско“ без подзастраховане, описани в застрахователната полица/спецификация.
Съгласно т. IV, 1.1. „Покритие“ - срещу допълнително платена застрахователна
премия застрахователят обезщетява застрахования за щети по гумите на МПС,
причинени от внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от
дупки или предмети на пътя. Изключение от това правило е предвидено в т. VI.8.
„Изключения“, според което не се покриват разходи за повреда, причинена от ПТП.
Визираните по-горе разпоредби от общите условия, изясняващи
съдържанието на основното покритие „Пълно каско“ и това на допълнителното
покритие „Гуми“, налагат обоснован извод, че когато вредите по гумите са
причинени от ПТП по смисъла на клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и
злоумишлени действия“, вредите подлежат на обезщетяване по силата на клауза
„Пълно каско“, тъй като в него е включено всяко застрахователно събитие, което
води до повреди по застрахованото МПС, възникнали при движението му. Извод в
обратна насока не може да бъде обоснован с обстоятелството, че спукването на
гума от попадане в дупка е сред изрично посочените рискове, които се покриват
по допълнение „Гуми“, тъй като тази клауза не дерогира и не въвежда изключения
от предвидените покрити рискове по покритие „Пълно каско“. Подобно изключение,
каквото е предвидено при допълнителното покритите „Гуми“ (т. VI.8.
„Изключения“), не е изрично уредено и в останалите разпоредби на ОУ, относими
съм клауза „Пълно каско“ и доколкото дефинираното в ОУ понятие за ПТП не
изключва обезщетяването на вреди от попадането в дупка на пътното платно, то и
необоснована се явява тезата на въззивника, че не е налице покрит
застрахователен риск по клауза „Пълно каско“. С неговото настъпване и
изплащането на застрахователното обезщетение, ищецът се е суброгирал в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата С.О., поради което искът по чл. 213 КЗ /отм./ в съответствие с установените факти незаконосъобразно е бил отхвърлен
от първоинстанционния съд.
Доколкото крайните изводи на настоящата инстанция не съвпадат, с тези
на СРС, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да се
постанови ново, с което да се признае за установено вземането на ищцовото
дружество по отношение на ответника за сумата от 228,71 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“.
При
този изход на спора на основание, чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноски за производството пред СРС в общ размер на 500
лв., както и такива за заповедното производство по ч. гр.
дело № 79394/2015
г. по описа
на СРС, 38 състав в размер на 169 лв., включително и сумата от 385 лв.,
представляваща разноски в производството пред СГС.
По
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с
оглед на цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № № 20000117 от 04.01.2021 г., постановено по гр. д. № 36668/2016 г., по описа на СРС, 38 състав, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на С.О., с адрес ул. „*****, по предявения от З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, пл. „*****, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание 213, ал.
1 от КЗ /отм./, вр. чл. 49 ЗЗД, че С.О., с адрес ул. „***** дължи
на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*****,
сумата от 228,71 лв. представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по щета № 470415151526506/24.06.2015г.,
образувана във връзка с ПТП, реализирано на 06.06.2015 г. в гр. София, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 – 18.12.2015 г. до окончателното й изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК в производството по ч. гр. дело № 79394/2015 г. по описа на СРС, 38
състав.
ОСЪЖДА С.О., с адрес ул. „***** да заплати на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, пл. „*****, на основание, чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
273 ГПК сумата от 500,00 лв.,
представляващи разноски в производството пред СРС, сумата от 169,00 лв., представляващи разноски в заповедното
производство по ч. гр. дело № 79394/2015 г. по описа на СРС, 38 състав, както и сумата от 385,00 лв., представляваща
разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: