№ 37403
гр. София, 09.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20251110105102 по описа за 2025 година
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответницата М. Ц. М. е клиент
на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за топлоснабден имот
в София град, общ. Триадица, ж.к. „Стрелбище“, бл. 98, вх. А, ет. 9, ателие 23
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу М. Ц. М., ЕГН ********** да заплати на
заявителя сума в общ размер: сумата от 2954,32 лева, представляваща цена на
доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за забава в размер на 618,05 лева за периода от 15.09.2021г. до 16.07.2024 г.,
както и суми за дялово разпределение в размер на 25,15 лева, представляваща главница
за периода от м.04.2022 г. до м.12.2022 г., ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 6,29 лева – лихва за периода от 15.08.2021 г.
до 16.07.2024 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане, постановено по гр.д. № 46631/2024 г. по описа на СРС, 38
състав е издадена Заповед за изпълнение срещу горепосочения длъжник.
Срещу заповедта е постъпило възражение, поради което се води настоящия
установителен иск.
Посочва, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба
на топлинна енергия от ищцовото дружество на клиенти за битови нужди в гр. София,
които се изготвят от ищеца и се одобряват от КЕВР. Поддържа, че същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.
1
Поддържа, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат ежемесечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че на основание чл. 139 от ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ. Изтъква, че в настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б
от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем сървисис“
ЕООД.
Ищецът моли съда да приеме за установено, че М. Ц. М., ЕГН **********,
дължи на заявителя суми в общ размер: сумата от 2954,32 лева, представляваща цена
на доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за забава в размер на 618,05 лева за периода от 15.09.2021г. до 16.07.2024 г.,
както и суми за дялово разпределение в размер на 25,15 лева, представляваща главница
за периода от м.04.2022 г. до м.12.2022 г., ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 6,29 лева – лихва за периода от 15.08.2021 г.
до 16.07.2024 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата – М. Ц. М., чрез
назначения й особен представител, в който отговор заявява, че оспорва предявените
претенции като неоснователни. Счита, че от страна на ищцовото дружество не са
представени доказателства, от които да е видно, че ответника се е съгласи да плаща по
прогнозни сметки. Посочва, че липсват и доказателства, за определените и
изразходвани количества за топлоенергия и гореща вода от ответницата, както и
доказателства, че тя е уведомена за тях. Оспорва като доказателство и моли да не се
приема „лист“ на който няма отбелязано какво представлява, като няма подпис и
печат, на който са отбелязани номера на документи, месеци и суми по документи,
главница и лихва. Счита, че посочените в документа суми са съвсем различни по
месеци и години от посочените суми по двете общи фактури, като същите са в по –
голям размер.
Твърди, че от представения нотариален акт № 17 е видно, че ответницата е
продала ателие № 23 на дата 21.12.2022 г. на Крум Василев Цветков, като последният
със заявление – декларация от 02.01.2023 г. е поискал от ищцовото дружество
партидата на имота да бъде вписана на негово име. Посочва, че новият собственик е
представил приемо – предавателен протокол за въвод във владение на имота с дата
23.12.2022 г., където са отбелязани и показателите на топломерите и топлата вода.
Изтъква, че в представеното като доказателство – Протокол от 28.12.2000 г. на Общото
2
събрание не фигурират имената нито на ответницата – М. М., нито на собственика
преди нея – Генка Любенова Младенова.
Счита, че е налице противоречие в посочения в исковата молба период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за който период ищеца претендира от ответника главница
от 2954,32 лева и отчетните периоди по представените две общи фактури – едната от
31.07.2022 г. за отчетен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и втората с дата
31.07.2023 г. за периода от 01.05.2022 г. до 31.12.2022 г. Счита, че ищцовото дружество
може да претендира за неплатени задължения само за периода от 01.05.2021 г. до
21.12.2022 г. – датата на която ответницата е продала процесния имот на лицето Крум
Цветков. Намира исковата претенция за погасена по давност за периода от 01.05.2021 г.
до 30.07.2021 г.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
ПРЕПИС от отговора на ответницата да се изпрати на ищеца.
КОНСТИТУИРА трето лице на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
Да се уведоми.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище
по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
23.01.2026г., от 11:20ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по –
горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3