Решение по дело №2877/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1460
Дата: 19 ноември 2020 г.
Съдия: Камелия Първанова
Дело: 20201000502877
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 146018.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София7-ми граждански
На 02.11.2020 година в публично при закрити врати заседание в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова

Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000502877 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от съдия Първанова в.гр.д. № 2877 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение №167/29.06.2020г, постановено по гр.д.№70/2020г по описа на ВрОС, е
поставена под ограничено запрещение И. Д. Ц. с ЕГН **********, на основание чл.5, ал.2
ЗЛС.
Решението е обжалвано от К. Т. И., чрез адв. Н. от АК-Варна, с доводи, че е
неправилно и И. Д. Ц. следва да се постави под пълно запрещение. Сочи, че по делото е
установено, че ответницата има малолетно дете М. М. П. от съвместното й съжителство на
сина на молителката М. П. П., починал на 16.05.2018г. Със заповед № ЗД/Д-ВР-М-
030/2.07.2018г на директора на дирекция „Социално подпомагане” –гр.***, е настанено
детето в семейството на К. И., негова баба, за срок от една година, което е потвърдено с
решение № 275/22.08.2018г по гр.д.№ 1078/2018г по описа на РС-Мездра. Със заповед № ЗД
/Д-ВР-М-048/20.09.2019г настаняването е продължено за срок от една година и е потвърдено
с решение № 283/4.12.2019г по гр.д.№ 1267/2019г по описа на РС-Мездра.
Поддържа доводи, че наложената мярка за закрила на детето е за определен период от
време и не дава възможност за неговото представителство за записване в детска градина,
училище, теглене на средства, сключване на сделки до навършване на пълнолетие на детето.
Позовава се на заключението на експерта, че състоянието на ответницата не може да
се подобри, че може да се грижи за ежедневието си, но в бъдеще личността й ще продължи
да деградира и тя няма да може да полага грижи за дъщеря си и взема решения за нейното
бъдеще.
Излага доводи, че висшият интерес на детето е да се постави под пълно запрещение
неговата майка, за да може да се назначи настойник, който да е негов законен представител и
1
да се охранят интересите на ответницата.
Претендира да се отмени решението и да се постави под пълно запрещение И. Д. Ц. .
Ответницата по жалбата- И. Д. Ц. , представлявана от адв.М.Н. от ВАК, е оспорила
въззивната жалба. Сочи, че правилно съдът е постановил поставянето й под ограничено
запрещение, тъй като състоянието й не е толкова тежко, за да бъде поставена под пълно
запрещение.
Контролиращата страна-САП е ангажирала становище, че въззивната жалба е
неоснователна, тъй като от представените по делото доказателства се установява, че
ответницата е в състояние да извършва обичайни действия, свързани с нейния бит и не са
налице предпоставки за поставяне под пълно запрещение. Сочи, че защитата на интересите
на детето са предмет на други съдебни производства.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата по делото–К. Т. И. е посочила в исковата молба, че е баба по бащина линия
на детето М. М. П., родено на ***г от съвместното съжителство на сина й М. П. П. и
ответницата И. Д. Ц. , като от раждането детето се отглежда в семейна среда, в дома на
бабата по бащина линия.
Ответницата И. Д. Ц. е лице с диагноза:параноидна шизофрения, с непрекъснато
протичане. Води се на учет в Центъра по психично здраве гр.*** от 2017г, с първа
хоспитализация от 2008г. Лекувана е била многократно, като последно за периода
21.01.2018г до 14.03.2018г. Извършвала е няколко опита за самоубийство. Когато са
живеели заедно с М. П. П. са полагали грижи за И. Ц. да си приема лекарствата редовно, но
състоянието й не се е подобрявало, отказвала е да ги пие и се е криела. Не проявявала
интерес към детето и не полагала грижи за него. Напуснала жилището през 2017г и оставила
детето на грижите на баща му и баба му. Детето се е отчуждило от майка си, не знае
родствената си връзка с нея.
На 16.05.2018г е починал синът на ищцата-М. П. П.. Поради тежкото здравословно
състояние на майката на детето със заповед № ЗД/Д-ВР-М-030/2.07.2018г на директора на
дирекция „Социално подпомагане” –гр.*** детето е било настанено в семейството на баба
му по бащина линия- К. И., за срок от една година, което е потвърдено с решение №
275/22.08.2018г по гр.д.№ 1078/2018г по описа на РС-Мездра. Със заповед № ЗД /Д-ВР-М-
048/20.09.2019г настаняването е продължено за срок от една година и е потвърдено с
решение № 283/4.12.2019г по гр.д.№ 1267/2019г по описа на РС-Мездра.
Претендирала е на основание чл.5 ЗЛС да се постави И. Д. Ц. под пълно
запрещение.
Ответницата по делото- И. Д. Ц. е оспорила исковата молба като неоснователна.
Заявила е, че не оспорва, че страда от параноидна шизофрения със суицидни прояви, като
през 2018г е провела лечение и е постигнала пълноценна ремисия. Поддържа, че не са
налице условията за поставянето й под запрещение, тъй като наличието на заболяване не е
достатъчно, за да обуславя поставянето под пълно запрещение. В състояние е да се грижи за
себе си и собствените си интереси на нормално ниво, има социални контакти, може да
ръководи действията си, живее заедно с баща си и сестра си. В състояние е да се ориентира
при обикновени условия на живот, сама се грижи за личните и духовните си потребности, за
2
външния си вид, взема правилни решения за битови проблеми, както и по въпроси, свързани
с имуществените й интереси. Възразила е, че поставянето й под запрещение ще способства
за защита на интересите на детето й, тъй като негова майка не пречи или застрашава
физическото и психическото развитие на детето. За настаняването на детето при баба му е
дала съгласие до подобряване на състоянието й.
Контролиращата страна-ОП-***, представлявана от прокурор П., е заявила, че не са
налице условията за поставяне под пълно запрещение, тъй като ответницата може да се
грижи за себе си.
С обжалваното решение съдът е поставил под ограничено запрещение И. Д. Ц. с
ЕГН **********, на основание чл.5, ал.2 ЗЛС.
Безспорно между страните по делото, а и от представения акт за раждане, е, че
ответницата е родител на детето-М. М. П., като бащата на детето М. П. П. е починал на
16.05.2018г, което е отразено в акт за смърт № ***/16.05.2018г на Столична община.
Не се спори е, че със заповед № ЗД/Д-ВР-М-030/2.07.2018г на директора на дирекция
„Социално подпомагане” –гр.***, детето е настанено в семейството на баба му по бащина
линия- К. И., негова баба, за срок от една година, което е потвърдено с решение №
275/22.08.2018г по гр.д.№ 1078/2018г по описа на РС-Мездра. Със заповед № ЗД /Д-ВР-М-
048/20.09.2019г настаняването е продължено за срок от една година и е потвърдено с
решение № 283/4.12.2019г по гр.д.№ 1267/2019г по описа на РС-Мездра.
По делото е представена медицинска документация-епикризи от 2008 и 2018г за
лечение на ответницата в психиатрично лечебно заведение в гр.*** с диагноза параноидна
шизофрения, непрекъснато протичане.
С решение на ТЕЛК № 5724/2.11.2017г на И. Д. Ц. е определена 100% намалена
трудоспособност, с чужда помощ, за срок до 1.11.2020г. Посочено е, че е правила няколко
суицидни опита, като през август 2017г е получила счупване на срамната кост, на двете
петни кости, била е неподвижна. Психично била вътрешно напрегната, страхово заредена и
с налудни идеи.
При изслушване на И. Д. Ц. от съда, същата е отговаряла адекватно на поставените
й въпроси, имала е адекватно поведение в съдебната зала, ориентирана е в обстановката,
разбира предмета на делото. Разказала е за ежедневния си бит, че се справя с подкрепата на
близките си, с които съжителства. Осъзнавала, че страда от психично заболяване, че е
правила опити за самоубийство. По време на бременността си е била спряла лекарствата по
настояване на мъжа, с когото е живеела, за да не увреди плода. Заявила е, че детето й се
отглежда от баба му по бащина линия, тъй като няма физически сили да се грижи за него.
Срещат се с него в гр.*** през седмица-две. Свекърва й не й разрешавала да ходи да вижда
детето в дома й.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, като
свидетелят Т. П., син на ищцата, е заявил, че живее с ищцата, негова майка, която отглежда
детето на ответницата и неговия покоен брат. Знае, че И. Ц. страда от психично заболяване.
След като е родила е заминала за чужбина. Не е полагала грижи за детето и майка му се е
грижела, като той й е помагал. Докато са живеели в едно домакинство е виждал, че
ответницата не е добре, купувал й е лекарства. По време на срещите си с детето майка му се
държала странно, а то се обръщало към нея с „како” и „мамо”, а към баба си „бабо” и
„мамо”.
3
Свидетелят Д. Н. Ц., баща на ответницата, е дал показания, че живеят заедно в
гр.*** в негов апартамент. Грижи се за дъщеря си, тъй като има психично заболяване-
параноидна шизофрения. Поддържат заедно едно домакинството. Тя пазарува най-
необходимите ежедневни неща. Ходи на лечение. Вижда се с детето си на стадиона в гр.***.

От заключението по съдебно-психиатричната експертиза се установява, че вещото
лице е посочило, че ответницата страда от психично заболяване, диагностицирано като
пароноидна шизофрения, непрекъснато протичане, започнало с психоза през 2008г. Имала е
чести хоспитализации в Център за психично здраве-гр.***, като заболяването е с
непрекъснато протичане, имало оформена трайна промяна на личността, водеща до трайна
инвалидизация. Пристъпите на ответницата са ежегодни, стационарно и амбулаторно
овладяни. При прекъсване на поддържащата терапия, заболяването ще придобие
непрекъснат ход. Имала е три тежки опита за самоубийство, като личността й е променена
трайно в шизофренен стил и състоянието й е трайно и необратимо. Болестният процес се
приравнява на продължително разстройство на съзнанието. Болестта е засегнала всички
психични процеси на ответницата. Има разстройство на емоциите, на мисленето, което води
до непредсказуемост на поведението й. Без правилно лечение, получава халюционации,
които са довели до суицидните опити. В невъзможност е да възприема правилно
действителността, да взема решения в свой интерес и да сключва сделки на значителна
стойност. Причина за това са болестните мисловни процеси, които определят психичната
мотивация на поведението на ответницата и невъзможността да прогнозира последствията
от действията си. Трайната социална изолация, инвалидизацията и трудовата дезаптация са
фактори, които допринасят ответницата да бъде лесно манипулируема от други лица. Няма
пълен разпад на личността. Поддържа добър външен вид, може да се ориентира в
ежедневието и да полага грижи за себе си, но само в битов план. Не е в състояние да взема
адекватни на интересите си решения в по-сложна житейска ситуация. Тъй като ответницата
страда от шизофренна психоза, която протича непрекъснато, то ремисиите не са съвсем
чести, налице е разстройство на съзнанието, което налага да се грижат за нея. Не може да
взема самостоятелни правилни решения по важни житейски въпроси извън ежедневните си
нужди, да отглежда и възпитава детето си, за професионалното си развитие и др.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от
правна страна:
Съгласно чл.5 от ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и
стават недееспособни.Съгласно ал.2 пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е
така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено
запрещение.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че ответницата страда от
психично заболяване- пароноидна шизофрения, непрекъснато протичане. Налице е промяна
в личността й, във възможностите й да се грижи за себе си, от което следва, че са налице
условията за поставянето й под запрешение.
От друга страна същата може да се справя в ежедневието, в обикновените условия
на живот, да пазарува неща за бита си. При изслушването й се установява, че тя дава
адекватни отговори на поставените й въпроси, осъзната е, ориентирана за време и място,
контактува с близките си, разбира здравословния си проблем и необходимостта от лечение,
както и ограниченията, които той й поставя. Не може да се справя с по-сложи житейски
ситуации, да се грижи за дъщеря си, има опасност от влошаване при липса на лечение.
4
В решение № 214 от 19.10.15 г. по гр. дело № 1619/15 г. на III Г.О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е посочено, че чл. 5 ЗЛС обвързва наличието на
юридическия критерии за поставяне на едно лице под запрещение от наличието на
медицинския критерии - слабоумие или душевна болест. Съгласно посочената разпоредба
под запрещение се поставя лице, което не може да се грижи за своите работи поради
слабоумие или душевна болест. Поради това по делата за поставяне под запрещение вещото
лице е компетентно да даде заключение досежно това дали лицето, чието запрещение се
иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид, да определи
степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли
фактически да се грижи за своите работи и интереси - т. 5 на ППВС № 5/1979 г. Тази
преценка съдът извършва винаги конкретно, за всеки отделен случай, в съответствие с
установените по делото факти и обстоятелства, като в мотивите на решението следва да
обсъди събраните по делото доказателства за наличието на посочените критерии и
причинната връзка между тях.
В съответствие с тази практика и след преценка на доказателствения материал по
делото въззивният съд приема, че ответницата страда от от психическо заболяване, но не е
напълно лишена от възможност да се грижи за своите работи, поради което следва да бъде
поставена под ограничено запрещение.
Възраженията, че е необходимо да се постави ответницата под пълно запрещение, за
да може да се назначи настойник на детето й са неоснователни, тъй като тези въпроси са
ирелавантни в това производство. Предпоставките за поставяне под запрещение са
лимитативно посочени в чл.5 ЗЛС. Относно охраняване на интересите на детето Закона за
закрила на детето предоставя други адекватни мерки, които е видно, че ищцата е
инициирала и са наложени.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна и
обжалваното решение следва да се потвърди на осн. чл.271 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №167/29.06.2020г, постановено по гр.д.№70/2020г по
описа на ВрОС, с което е поставена под ограничено запрещение И. Д. Ц. с ЕГН **********,
на основание чл.5, ал.2 ЗЛС.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5