О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Година 2021, 09.02. гр. Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
на девети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБЧО СЪБЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВО
ДОБРЕВ
Мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар: Румяна Анчева
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Събев
ВЧН дело номер 129 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 65,
ал. 8, вр. чл. 62, ал. 2 НПК и е образувано по жалба от адвокат Д.Г. в
качеството му на защитник на обвиняемия Ж.Н.М. по ДП № 434 ЗМ 565/2020 г. по
описа на Второ Районно управление на МВР - Бургас, съответно пор. № 2041/2020
г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, против определение № 260184 от
04.02.2021 г. на Районен съд - Бургас, който оставил без уважение искането на
защитника и обвиняемия за изменение мярката за неотклонение „Домашен арест“ в
по-лека.
С жалбата се изразява несъгласието от
постановения от Районния съд акт, свързано с фактическите му констатации и
процесуални заключения относно мярката за неотклонение. Те не оспорват факта на
физическо съприкосновение между обвиняемия и пострадалия Тодорлиев, но дават
своя правна оценка на тези действия. Според тях е налице причиняване на средна
телесна повреда в условията на неизбежна отбрана, а не от приетото от съда
деяние по чл. 129, ал. 1 от НК. Отношенията между обвиняемия и пострадалия са с
няколко годишна давност и произлязлото на 23 септември 2020 г. събитие, при
което обвиняемият причинил на Тодорлиев средна телесна повреда не е изолиран
инцидентен случай. М. в момента живее на съпружески начала с бившата съпруга на
пострадалия, от която Тодорлиев има дъщеря, за която обвиняемият към настоящия
момент се грижи. М. е реабилитиран, по силата на което той следва да се счита
неосъждан. Недопустимо е на този факта да се правят изводи в негова вреда,
което е в противоречие със съдебната практика и Конституцията в страната. За
висящи наказателни производства против обвиняемия те посочиха, че по силата на
закона той е невинен до доказване на обратното.
Обвиняемият поиска мярката му за
неотклонение да бъде изменена в по-ека. Това е свързано с възможността му да
работи и издържа семейството си и детето, за което той се грижи.
Прокурорът оспори жалбата и поиска
определението на съда да бъде потвърдено. От доказателствата следва да се
извлече категоричен извод за извършените от М. престъпления съответно по чл.129,
ал.1 от НК и чл. 354а, ал. 5 от НК. Затвърди приетото от предходни съдебни
инстанции обстоятелство, че не е налице опасност той да се укрие, тъй като има
постоянен адрес, работа в минал период от време, но е налице опасност той да
извърши друго престъпление. Макар и реабилитиран, той е осъждан за две престъпления,
както и към настоящия момент има две висящи наказателни производства за престъпления
свързани с наркотични вещества. Пледира за законност и обоснованост на определението
на Районния съд, поради което иска то да бъде потвърдено.
Досъдебното производство, по
което срещу М. е повдигнато обвинение в престъпление по
чл. 129, ал. 1 и чл. 354а, ал. 5 от НК е образувано на 23.09.2020 г.
Първоначално му е била взета мярка за неотклонение „Подписка“ от Районния съд,
изменена с последващ акт на Окръжния съд, с което е взета мярка за неотклонение
против обвиняемия „Домашен арест“. Впоследствие на два пъти през октомври и
декември месец защитата е искала изменение на тази мярка за неотклонение в
по-лека, но без резултат. Всички съдебни състави без изключение са приемали за
обективна даденост, че са налице достатъчно установени по делото обстоятелства,
въз основа на които може да се направи обосновано предположение за извършено
престъпление по чл. 129 и чл. 354а от НК. Извършени са огледи на
местопроизшествието и велосипеда, който подсъдимият е ползвал по време на
деянието. По делото са приложени медицински документации от лечението на пострадалия
в болницата и извършени медицински експертизи, установяващи точно вида и
характера на телесното увреждане. Разпитани са свидетели - очевидци на деянието
и други от значение за изясняване обстоятелствата по делото. Не е нужно те да бъдат повтаряни и в
настоящия момент, новото и различното от доказателствена съвкупност е разпитът
на свидетеля Димитър Божков, който придружава обвиняемия в процесното събитие и
лично възприел обстоятелства на извършеното престъпление. Няма спор, че
обвиняемият и пострадалият се познавали от няколко години и произлязлото
събитие не е инцидентно. След раздялата на Тодорлиев със съпругата си,
последната заживяла с обвиняемия в едно домакинство, актуално и към настоящия
момент. Те имали дете, което продължава да живее с майка си и за което по
силата на обстоятелствата обвиняемият се грижи към настоящия момент. Изложените
от М. обстоятелства, че е налице
няколкогодишна вражда между двамата мъже е установена по делото, но в доказателствената
маса липсват цитираните от него полицейски/прокурорски проверки относно тях
посегателство върху имущество, увреждането му и т.н.
Съдът не споделя казаното от защитата,
че показанията на последния свидетел преобръщат изцяло фактическите обстоятелства
на причиняването на средна телесна повреда на пострадалия. Неизбежната отбрана
е въпрос не само на факти, но и произнасяне по вина, което към настоящия момент
за съда е недопустимо. Фактическите обстоятелства на инцидента между двамата
мъже и обстоятелствата, довели го до тях, както и вината, и приноса на всеки
един от тях в настъпването на крайния резултат ще бъде оценен при произнасяне
на вината и тогава ще бъде обсъден въпроса за наличието или не на неизбежна
отбрана и нейното превишаване или не.
От момента на образуването на делото
през месец септември са изтекли почти пет месеца, в четири от които обвиняемият
е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“. Целта на тази мярка е била да се
ограничи възможността му за извършване на други престъпления. Ако в първите дни
след деянието това е било актуално и налично с оглед на връзките между обвиняем
и пострадал, то месеци по-късно е отпаднала тази основателност. М. е
реабилитиран и заради предходните осъждания не могат да се правят изводи в
негова вреда. Споменатото от страните обстоятелство, че има и други висящи дела
против него, съдът счита за необосновано. В делото липсват каквито и да е данни
за други висящи наказателни дела против него, но и дори да се приеме, този
факт, то с оглед на тяхната незавършеност и презумпцията за невиновност не
могат да му бъдат вменени в тежест при оценката за мярката за неотклонение. Настоящата
инстанция счита, че следва да му бъде изменена мярката за неотклонение „Домашен
арест“ в по-лека. В доказателствената съвкупност не могат да се открият факти,
от които да се извлече и наличие на реална опасност той да извърши друго
престъпление, а всяка такава опасност следва да бъде конкретна, налична и
доказана в наказателния процес, а не абстрактна такава, за да има значение и
тежест при обсъждане въпросите за мярката за неотклонение.
Съдът счита, че няма опасност
обвиняемият да се укрие и напълно споделя констатациите и изводите на Районния
съд в тази насока.
Обвиняемият е семейно ангажиран и към
настоящия момент е на издръжка на жена си. Следва да му се даде възможност той
да работи и внася своя принос в издръжка на семейството и детето. Целта на
мярката за неотклонение е да осигури срочно и безпроблемно приключване на
наказателния процес, както разследването, така и съдебното производство. До
сега по никакъв повод с поведението си той не е дал основание за противен извод
в негова вреда. При обсъждане на
възможността за нова мярка за неотклонение, съдът прие, че „Парична гаранция“
е по-подходяща спрямо него и отчитаща, както вида и характера на повдигнатите
обвинения против него, така и по-голямата степен на гаранция от закона за
бъдещото му процесуално поведение. До толкова до колкото той не представя на
съда доказателства за личното си имотно състояние и възможности, съдът прецени,
че размер от 1500 лева е напълно съобразен с обвиненията и личността.
Воден от горното на основание чл. 65,
ал. 9, вр. чл. 62 ал. 2 от НПК Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Определение № 260184/04.02.2021г.
на Районен съд Бургас по ЧНД № 433/2021 г. по описа на съда като ИЗМЕНЯ мярката
за неотклонение против обвиняемия Ж.Н.М. ЕГН ********** по ДП № 434-ЗМ-565/2020
г. по описа на Второ РУ на МВР – Бургас от „Домашен арест“ в „Парична гаранция“
в размер на 1500 лева.
На основание чл. 61, ал. 4 НПК
ОПРЕДЕЛЯ седем дневен срок за внасяне на размера на паричната гаранция и
представянето й органите на разследването.
УКАЗВА на обвиняемия Ж.Н.М. за
задължението му да спазва досегашната си мярка за неотклонение „Домашен арест“
до внасянето на паричната сума.
Препис от определението да се изпрати на ОД на
МВР – Бургас и Областна служба изпълнение на наказанията - Бургас за сведение и
изпълнение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.