Решение по дело №1226/2022 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.118 ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалбата на К.С.Щ. с ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-143 от 15.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Щ. против Разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив № ********** /Протокол № N 01460/26.11.2021 г., с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б. “г“ от КСО и чл.68, ал.4 от КСО /в сила до 31.12.2010 г./ е отменено Разпореждане за отпускане на пенсия № 54/30.06.2000 г. и всички последващи го и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 13.12.2006 г. пожизнено.

С жалбата, поддържана в съдебното заседание от пълномощника на жалбоподателя адв. П. и лично от жалбоподателя, се заявява незаконосъобразност на оспорваното решение и потвърденото с него разпореждане, като се излагат подробни съображения и се сочи, че пенсията не била изменена, както предвиждал законът, а се отпускала нова пенсия, както и че не било доказано пенсионната преписка да съдържа документи с невярно съдържание. Прави се позоваване на предходно произнасяне по същата административна преписка на ВАС, като се сочи, че случаят е същият и производството по издаденото решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив следвало да бъде прекратено. Претендират се разноски. В предоставения срок не са представени писмени бележки.

Ответната по жалбата страна Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли за отхвърлянето й. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представено писмено становище се излагат подробни съображения по същество, като се сочи, че безспорно е установена хипотезата на чл.99, ал.1, т.2 б. “г“ от КСО, а именно неправилно отпускане на пенсия при по-благоприятни условия, поради това, че жалбоподателят не е отговарял, нито към момента на отпускането на пенсията, нито понастоящем, на условията по чл.2, ал.1, б.“б“ от ЗП / отм./, тъй като не е удостоверен изискуемия осигурителен стаж като продължителност и категории, така, както е бил зачетен при отпускане на пенсията.

Окръжна прокуратура Пловдив е била надлежно уведомена за производството, но не е встъпила в същото.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок срещу подлежащ на обжалване административен акт и от лице, имащо правен интерес от оспорване на решението, предвид това, че то е неблагоприятно за него. Поради това и същата е допустима.

По същество съдът намира жалбата само за частично основателна.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства се установява следното:

По подадена на 05.06.2000 г. молба от името на жалбоподателя Щ., подписана от него, за отпускане на пенсия с поставен вх. № 29420/05.06.2000 г. в ТП на НОИ Пловдив, към която били приложени документи за осигурителен стаж и доход, включително и такива с посочен издател АД „Онгъл“ и „Бисс-91“ АД, както и „Стройинженеринг“ ЕООД, с разпореждане № 54 от 30.06.2000 г. по на Щ. била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.12.1999 г. пожизнено по условията на чл.2, ал.1 от ЗП /отм./, чл.46а от ЗП /отм./ и §25 ЗИДЗП/1996 г. при зачетени 32 години 10 месеца и 19 дни трудов стаж, приравнен към втора категория труд и навършени 58 години. С това разпореждане били зачетени като положен труд от втора категория 21 г. 01 м. и 11 дни, сред които стаж в „Стройинженеринг“ ЕООД като електроженист, в „Онгъл“ АД като заварчик, в „Бисс-91“ АД като машинен монтьор. За стаж от трета категория били зачетени 14 г., 08 месеца и 18 дни, като общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория възлизал на 41 г. 1 месец и 09 дни. Въпросното разпореждане и всички последващи го били отменени с Разпореждане № ********** по протокол № 250/13.02.2015 г., предвид извършен преглед на пенсионните досиета в архивохранилището на ТП на НОИ Пловдив по издадена за това заповед през 2013 г. и настъпила необходимост от установяване на осигурителния стаж на жалбоподателя, при което същият бил поканен да представи оригиналните документи за осигурителен стаж, представени с молбата му за отпускане на пенсия, като предвид непредставянето на такива, а само на декларация относно осигурителите, при които има положен осигурителен стаж, включващи и различни осигурители от тези, за които били представени документи при отпускане на пенсията, започнала процедура по чл.108 от КСО, при която били събрани доказателства за това, че жалбоподателят няма изискуемия осигурителен стаж от втора категория за ранното пенсиониране по чл.2, ал.1 от ЗП /отм./ Със същото разпореждане, с оглед на установения действителен осигурителен стаж в резултат от извършените проверки в осигурителния архив и при осигурители, както и постъпили документи, изискани от осигурители, на жалбоподателя Щ. била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.4 от КСО от 13.12.2006 г. при навършени 65 години и установен действителен осигурителен стаж от 17 г. 07 месеца и 21 дни, от които удостоверен бил осигурителен стаж от втора категория само за 1 година, 1 месец и 23 дни при осигурителя „Пишещи машини“ /„Булком импекс“/. Така признатия общ осигурителен стаж, освен при посочения осигурител, било установено да е положен и при осигурителите „Филикон-97“ АД и Медицински университет –Пловдив. Въпросното разпореждане било обжалвано от Щ., потвърдено от Директор на ТП на НОИ Пловдив, чието решение пък било отменено с окончателно решение на ВАС по адм. дело № 12205/2016 г. Междувременно, по повод на подадени от ТП на НОИ Пловдив сигнали до РП Пловдив, включително и по случая на Щ. за установената драстична разлика между размера на осигурителния стаж от втора категория, по който била отпусната пенсия на Щ. с разпореждането от 30.06.2000 г. и установения такъв при проверката, извършена в ТП на НОИ, в крайна сметка от ВКП било разпоредено през 2016 г. да се извърши допълнително проверка по повод сигнала за липсващи от 2013 г. пенсионни досиета, сред които и на жалбоподателя. Във връзка с постъпила информация в ТП на НОИ Пловдив от Районна прокуратура Пловдив през февруари 2020 г. относно иззети като веществени доказателства по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на РП Пловдив оригинални пенсионни досиета, сред които и такова на жалбоподателя Щ., в рамките на което се съдържала молбата от името на Щ. за отпускане на пенсия от 05.06.2000 г. с описание на приложени към нея документи, сред които и обр.№30, издадени от „Бисс-91“ АД и от „Онгъл“ АД -Пловдив, касателно длъжности машинен монтьор и заварчик, започнала нова проверка относно верността на признатия осигурителен стаж, включваща проверка за всички, описани в приложението към молбата за отпускане на пенсия осигурители – „Стройинженеринг“ ЕООД, ДКК „Първи май“, „Бисс-91“ АД и от „Онгъл“ АД –Пловдив. Установено било, че в намиращите се в ТП на НОИ –Пловдив документи за осигурител „Онгъл“ АД, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, липсва информация за осигурителен доход и отработени дни от жалбоподателя Щ.. Бил потвърден стажът на жалбоподателя в „Пловдивска консерва“ АД /“Филикон-97“ АД/ с продължителност 1 година, 02 месеца и 17 дни. Установено било, че Щ. не фигурира в изплащателните ведомости на „Бисс-91“ АД за проверявания период 10.05.1998 г. до 30.11.1999 г. и в РОЛ липсват данни да е бил осигуряван. Констатирано било, че за проверявания период 14.02.1962 г.-30.06.1968 г. не може да бъде установен осигурителен стаж при осигурителя „Стройинженеринг“ ЕООД, тъй като ведомостите датират от 1974 г., като същевременно се установило, че в папката на издадени от осигурителя удостоверения обр. УП-30 няма такова, издадено на Щ., въпреки, че е записано сред представените документи към молбата за отпускане на пенсия от 2000 г. Същата била налична, тъй като с приемо-предавателен протокол от РП Пловдив била предоставена на магнитен носител информацията, приобщена към образуваното досъдебно производство. Във връзка с установеното, на 26.11.2021 г. с Разпореждане № ********** по Протокол № N 01460 на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ Пловдив на основание чл.99, ал.1, т.2, б. “г“ от КСО било отменено Разпореждане № 54/30.06.2000 г. и всички последващи го такива на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, като на основание чл.68, ал.4 от КСО в сила до 31.12.2010 г. на жалбоподателя Щ. била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 13.12.2006 г. пожизнено. Като мотиви за издаване на това разпореждане било посочено от издателя му, че по отмененото разпореждане пенсията е била отпусната на основание чл.2, ал.1, б.“б“ от Закона за пенсиите/ отм./ , който е предвиждал до 31.12.1999 г. мъжете да придобиват право на пенсия при навършени 57 години и при наличен стаж от 20 години общ трудов стаж от втора категория труд и при условие, че имат най-малко 13 години и 04 месеца действително отработени при втора категория труд. Отразено било, че при извършената проверка е бил потвърден осигурителен стаж от втора категория от само 01 година, 01 месец и 23 дни при осигурителя „Булком импекс“ АД – Пловдив на длъжност галванотехник, а останалия осигурителен стаж е от трета категория и същият е общо 25 години 10 месеца и 27 дни. При това положение и било отчетено, че жалбоподателят не е положил отразения в отмененото разпореждане от 30.06.2000 г. осигурителен стаж от втора категория труд от 21 години 01 месец и 11 дни, като поради това и няма изискуемия действително отработен при условията на втора категория труд стаж, изискван за отпускане на пенсията на по-ранната възраст по чл.2 от ЗП /отм/. Прието било на второ място в разпореждането, че съгласно чл.68, ал.4 от КСО в редакцията до 31.12.2010 г. в случай, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочения в чл.68, ал.1-3 от КСО право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж и 65-годишна възраст за мъжете. Посочено било, че периодът на наборна военна служба с продължителност от 2 години 02 месеца и 12 дни, макар да е зачетен осигурителен стаж по чл.9, ал.7 от КСО, не се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, т.12 от КСО. Затова и било прието, че жалбоподателят Щ. придобива право на пенсия от 13.06.2006 г. при навършена възраст 65 години и действителен осигурителен стаж от 24 г., 10 месеца и 08 дни. Въпросното разпореждане било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ, като решаващият административен орган отхвърлил жалбата със сега обжалваното свое Решение № 2153-15-143 от 15.04.2022 г. Като мотиви на своето решение ответният административен орган посочил, че по редовно оформените документи след проведена служебна кореспонденция през 2014 г. и извършени проверки през 2020 г. осигурителният стаж на Щ. за периода 22.10.1959 г. до 12.02.1998 г. бил установен като стаж от втора категория от 01 г., 01 месец и 23 дни и от трета категория – 25 г., 10 месеца и 27 дни, като общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория на основание чл.104 от КСО, възлиза на 27 г., 04 месеца и 03 дни. Посочено било, че в тази връзка действителният осигурителен стаж, който е установен по наличните документи съществено се разминава с този, при който е отпусната личната пенсия през 2000 г., като Щ. не е положил осигурителен стаж от втора категория от 21 г., 01 месец и 11 дни, какъвто му е бил зачетен по представените с молбата му от 05.06.2000 г. документи. Затова и било отчетено, че са били налице основанията по чл.99, ал.1, т.2, б. “г“ от КСО, като издаденото на основание тази норма разпореждане е в резултат от новоразвило се административно производство въз основа на нови доказателства, събрани във връзка с получената на магнитен носител оригинална пенсионна преписка на Щ., съхранявана по досъдебно производство. По отношение приложението на чл.68, ал.4 от КСО и определяне понятието „действителен стаж“ били приети мотивите на разглежданото разпореждане.

Така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установена на базата на съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства. В хода на съдебното производство жалбоподателят е дал обяснения по реда на чл.176 от ГПК, като не е ангажирал доказателства относно осигурителния му стаж и доход.

При така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:

Оспореното решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е издадено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Разпореждането на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, по което е било произнасянето на Директора на ТП на НОИ Пловдив с обжалваното сега решение, също е издадено от компетентен орган в хода на административно производство по чл.99 от КСО, развило се по повод извършване на контролно производство по глава седма от КСО. В разпоредбата на чл.99, ал.1 от КСО е предвидено, че влязлото в сила разпореждане по чл.98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера, но и по инициатива на органа при установяване на конкретно посочени в нормата обстоятелства. В случая, въпросното разпореждане, по отношение на което жалбата на Щ. е оставена без уважение с оспореното решение на Директор на ТП на НОИ Пловдив, е издадено на основание чл.99, ал.1, т.2, б. “г“ от КСО, а именно отменено е първото разпореждане за отпускане на пенсия от 2000 г. и всички следващи го по инициатива на органа, понеже пенсията е била неправилно отпусната, както сочи разпоредбата. Неоснователни са в тази насока възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразно приложение на посочената разпоредба, понеже в случая не било налице изменение на пенсията, а отпускане на нова. В случая, видно от съдържанието на издаденото разпореждане, жалбата срещу което е била отхвърлена от ответния административен орган с обжалваното решение от 15.04.2022 г., с него не се изменя вече отпусната пенсия, а се отменя разпореждане за отпускането на пенсия и последващите го такива за изменението й именно предвид установяване на обстоятелства, които дават извод за неправилно отпускане на пенсията с отмененото разпореждане. Разпореждането в частта му с приложението на чл.68, ал.4 от КСО касае произнасяне по наличието на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на жалбоподателя Щ., като същото произнасяне е било дължимо, предвид наличието на заявление /молба/ за отпускане на пенсия от страна на жалбоподателя, депозирана пред ТП на НОИ Пловдив, по която с отмяната на разпореждането за отпускане на пенсия от 30.06.2000 г. и последващите го такива във връзка с него, на практика липсва произнасяне на сезирания пенсионния орган с това заявление / молба/. Според съда в конкретния случай законосъобразна е била преценката на ръководителя на ПО при ТП на НОИ и на ответния административен орган в обжалваното решение за наличие основанията по чл.99, ал.1, т.2, б. “г“ от КСО, доколкото категорично от доказателствата по административната преписка се установява, че осигурителният стаж, който е бил взет предвид при отпускането на пенсията на Щ. през 2000 г., не е действително положен. Доколкото именно осигурителният стаж от втора категория труд в размер на 21 години 01 месец и 11 дни е бил този, който е взет предвид при преценка изпълнението на условията за отпускане на пенсия при по-благоприятният режим на чл.2 от ЗП /отм./ при навършване на по-ранна възраст от жалбоподателя, а осигурителен стаж от тази категория се установява категорично жалбоподателят да има само 01 година 01 месец и 23 дни, то очевидно е, че основанията на чл.2, ал.1, б. “б“ от ЗП / отм./, изискващ общ трудов стаж от 20 години от втора категория, от които най-малко 13 години и 04 месеца действително отработени по условията на втора категория труд, не са били налице към момента на отпускане на пенсията, а и не са налице и понастоящем. В тази връзка следва да се има предвид установеното при извършената проверка обстоятелство на липса на доказан осигурителен стаж в „Онгъл“ АД, „Стройинженеринг“ ЕАД и „Бисс-91“ АД на длъжности, които иначе предполагат категоризиране на труда като такъв от втора категория. Видно е и от представената от жалбоподателя трудова книжка в хода на новото административно производство по преценка законосъобразността на отпуснатата пенсия, че в същата изобщо липсва отбелязване на стаж от такива осигурители. Впрочем, установява се, че в действителност за периода, в който с отмененото разпореждане от 30.06.2000 г. е бил признат осигурителен стаж при „Онгъл“ АД, на практика жалбоподателят има удостоверен надлежно осигурителен стаж в Медицински университет Пловдив, където и същият е потвърдил в обясненията си по чл.176 от ГПК да е работил и което е удостоверено и от представената от него трудова книжка, както и от издадените от осигурителя документи. Жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест да установи осигурителния си стаж и доход, не е представил доказателства за положен осигурителен стаж при осигурителя „Онгъл“ АД, а и пред съда вече не твърди да е полагал труд при същия, макар в хода на административното производство през 2020 г. в свои жалби на л.138 и л.147 от делото да заявява, че е работил в „Онгъл“ АД, където първоначално с отмененото разпореждане от 30.06.2000 г. е бил зачетен над 13 години стаж от втора категория. Твърденията на жалбоподателя в обясненията му пред съда относно наличен осигурителен стаж от втора категория между 6 и 8 години, не са били подкрепени с доказателства. Следва да се има предвид, че с оглед на предмета на установяване в провелото се производство пред пенсионния орган, а именно действителното наличие на параметрите, при които е била отпусната и изплащана личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждането от 30.06.2000 г., за което е бил уведомен жалбоподателят и е видно, че активно е участвал в производството, същият не е успял да докаже по-голям от зачетения от пенсионния орган с разпореждането от 26.11.2021 г. осигурителен стаж с твърдяната категоризация и доход, а доказателствената тежест относно релевантните факти, послужили за отпускането на пенсията през 2000 г. е негова, докато за административния орган не съществува задължение да доказва отрицателния факт, че Щ. не е работил през определени периоди от време. В тази насока е съдебната практика на ВАС като напр. Решение № 76/2020 г. по адм. дело № 4311/2019 г., или Решение № 605/2024г. по адм. дело № 10096/2023 г. В случая не са основателни възраженията на жалбоподателя в насока на това, че пенсионният орган се е позовал при преценката си на изгубено пенсионно досие, доколкото, както става ясно, налице са приобщени чрез предоставянето им от прокуратурата документи, за които, с оглед факта, че съдържат молбата за отпускане на пенсия, която жалбоподателят заяви да е подписал лично, а и самото отменено разпореждане за отпускането на пенсията през 2000 г., следва да се счете, че съставляват именно част от пенсионното досие на жалбоподателя, образувано във връзка с отпускане на пенсията му през 2000 г. Неоснователно е заявлението в жалбата за неправилна преценка на пенсионните органи за съдържащи се в пенсионното му досие документи с невярно съдържание, доколкото такава оценка на документите не е била правена нито в разпореждането от 26.11.2021 г., нито в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив и основанието на разпореждането не е по чл.99, ал.1, т.2, б. “а“ от КСО, както твърди жалбоподателят, а по чл.99, ал.1, т.2, б. „г“ от КСО. Поради това и всички възражения, изходящи от такава позиция на жалбоподателя са неоснователни. Установено е след приобщаване на документите, предоставени от прокуратурата и съставляващи копия на съдържащи се в пенсионно досие на жалбоподателя молба с опис на представени документи, както и удостоверения от осигурители, че именно данните от това намерено впоследствие досие са взети предвид при отпускането на пенсията с разпореждането през 2000 г., тъй като именно по тях е зачетен същият по размер стаж и категория, както в отмененото разпореждане за отпускане на пенсията. Това обстоятелство сочи, че намерените документи са от досието, което е било именно наличното към момента на отпускане на пенсията на жалбоподателя, сиреч, оригиналното такова. Че представеното от страна на прокуратурата пенсионно досие е оригиналното такова, безспорно е било установено от компетентната администрация. Видно е в тази насока, че в папката на досието е приложено именно процесното разпореждане за отпускане на пенсия № 54/30.06.2000 г., въз основа на което жалбоподателят е получавал пенсията си за осигурителен стаж и възраст и от което пък е видно на кои доказателства се е основал компетентният орган при първоначалното отпускане на пенсията му. В папката на досието се съдържа и молбата /заявление/ от името на жалбоподателя за отпускане на пенсия, която Щ. е заявил пред съда да е подписал лично. В тази насока и не е останало неустановено обстоятелството дали въпросното досие е оригинално или не, както твърди жалбоподателят.

Неоснователно е позоваването на предходно решение на ВАС по отмяна на актовете, издадени при предходно проведеното административно производство по установяване правилността на отпуснатата пенсия и в тази връзка формулираното искане за прекратяване на производството. Както става ясно, касае се до съвършено нова проверка на пенсионните органи, основана на постъпила нова информация от прокуратурата и нови доказателства, в хода на която и жалбоподателят е представил за първи път и трудова книжка, и военноотчетната си книжка, които са били предмет на оценка от административния орган. При това положение и не е налице основание за прекратяване на производството, още повече, че предмет на настоящото такова е друго решение на ответния административен орган, което не е било предмет на производството пред ВАС по адм. дело № 12205/2016 г. Относно допустимостта на ново произнасяне по чл.99 от КСО е налице и съдебна практика, обективирана напр. в Решение № 9140/2022 г. по адм. дело № 3374/2022 г. на ВАС. Касае се до установяване на обстоятелства в служебно започнало контролно производство по чл.108 от КСО, което не е ограничено със срок. Времево ограничение за произнасяне на компетентния орган по чл.99 от КСО пък изобщо не е предвидено в кодекса, като в разпоредбата на чл.99, ал.1, т.2 от КСО изрично е посочено, че по своя инициатива органът се произнася всякога, когато е установил наличието на някои от посочените в букви „а“ до „д“ конкретни обстоятелства. В случая, както се каза, разпореждането, което е оставено в сила с оспореното пред съда решение на ответния административен орган, е издадено именно по инициатива на издателя му на основание чл.99, ал.1, т.2, б. “г“ от КСО. Според съда, наличието на това основание категорично е било установено в хода на осъществената проверка, в която връзка е и изводът в издадения доклад от 06.08.2020 г. от главен експерт по осигуряването за това, че не се потвърждава стажа на Щ. от втора категория, представен и зачетен при отпускане на пенсията, считано от 01.12.1999 г., от когато е ползвал правото на ранно пенсиониране. Тези изводи според съда са изцяло потвърдени от събраните по преписката доказателства и не са опровергани от жалбоподателя, който, както е видно, е ангажирал доказателства в хода на административното производство, които само потвърждават установеното при проверката относно осигурителния му стаж. Поради това и съдът счита, че разпореждането от 26.11.2022 г., в частта му, с която е било отменено поради установяване неправилно отпусната пенсия това от 30.06.2000 г. и всички последващи го, респективно решението на Директор на ТП на НОИ, с което разпореждането на ръководителя на ПО е фактически потвърдено в тази му част, са били издадени при пълно съобразяване на материалния закон и при наличие на предвидените материално-правни предпоставки на разпоредбата, на която е основана отмяната на разпореждане № 54/30.06.2000 г. Затова и в тази й част, жалбата на Щ. се явява неоснователна.

По отношение на частта от разпореждането, в която е направена преценката по чл.68, ал.4 от КСО / в сила до 31.12.2010 г./ на правото за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдът намира, че при постановяване на разпореждането на ръководителя на ТП на НОИ неправилно не е бил зачетен за действителен стаж установеният стаж на жалбоподателя за времето на отбиване на наборната военна служба в периода от 22.10.1959 г. до 03.01.1962 г. от 02 години, 02 месеца и 12 дни. В тази насока и в разпореждането от 26.11.2021 г., и в обжалваното решение е цитирана изрично редакцията на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО към момента на произнасянето, даваща легална дефиниция на понятието „действителен стаж“, с което борави разпоредбата на чл.68, ал.4 от КСО, като е прието, че зачетеният осигурителен стаж по чл.9, ал.7 от КСО – периодът на наборна военна служба не е действителен по смисъла на това определение, поради което и този стаж не е взет предвид при определяне правото на пенсия по чл.68, ал.4 от КСО.

В нормата на чл.9, ал.7 от КСО изрично е записано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл.44, ал.1 от НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Според §9, ал.1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите до тогава разпоредби, се зачита за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно чл.81 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която норма е и относимата към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III категория. В процесните периоди 1959 г. – 1962 г. наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете съгласно чл.9 и чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ / сега отм., обнародван пред 1958 г./, т.е. същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие то да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от жалбоподателя трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен стаж. След като стажът на редовна военна служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв съгласно действащите към този период разпоредби, положен е след навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП /отм./, то с оглед разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж за пенсиониране. В тази смисъл е и съдебна практика на ВАС, обективирана напр. в Решение № 10831/2021 г. по адм. дело № 5794/2021 г., Решение № 2401/2022 г. по адм. дело № 10914/2021 г., Решение № 1733/2022 г. по адм. дело № 9956/2021 г., Решение № 1052/2022 г. по адм. дело № 8684/2021 г. и др. на ВАС. Отделно от това, следва да се има предвид, че след произнасяне на пенсионните органи, разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО е допълнена с ДВ бр.8/2023 г., като вече изрично в дефиницията за „действителен стаж“ фигурира периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. Предвид изложеното и като е би изключен посоченият период от периода на действителния стаж, е било процедирано незаканосъобразно от страна на пенсионния орган. В тази връзка и доколкото съдът следи за законосъобразността на изводите на административните органи по всички въпроси, залегнали в актовете им, а в случая изключването на периода на наборната военна служба от признатия период на действителен осигурителен стаж, преценяван в светлината на чл.68, ал.4 от КСО, се явява незаконосъобразно, то независимо от това дали включването на този стаж като продължителност бие довело, или не до някаква промяна в крайните изводи относно основанието и реализирането правото на пенсия на жалбоподателя Щ., разпореждането в посочената му част и съответно потвърждаващото го решение ще следва да се отменят и преписката да се върне на компетентния орган, който има правомощие да се произнесе по същество, с оглед нова преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст със задължителни указания за зачитане като действителен осигурителен стаж и този, положен в периода на наборната военна служба на Щ..

При този изход на спора и ще следва да се присъдят разноски, както на жалбоподателя, съразмерно на уважената част от жалбата, така и на ответната страна, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

По изложените мотиви и Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-143 от 15.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което се потвърждава Разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив №**********/Протокол № N 01460/26.11.2021 г. в частта му за отпускане на основание чл.68, ал.4 от КСО /в сила до 31.12.2010 г./ лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 13.12.2016 г. пожизнено на К.С.Щ. с ЕГН ********** ***.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне в посочената част при спазване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К.С.Щ. с ЕГН ********** *** против Решение № 2153-15-143 от 15.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърдено с него Разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив № **********/Протокол № N 01460/26.11.2021 г. в частта му за отмяна по чл.99, ал.1, т.2, б. “г“ от КСО на Разпореждане за отпускане на пенсия № 54/30.06.2000 г. и всички последващи го.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр. София да заплати на К.С.Щ. с ЕГН ********** ***, сумата от 175 лева, съставляваща разноски за адвокат, съразмерно на уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА К.С.Щ. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на ТП на НОИ - Пловдив сумата от 50 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: