Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.03.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 6729 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл.
79 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е изпълнител по договор
за извършване на СМР на обект паркинг на пл. Кирил и Методий, гр. Бургас, а
възложител на обекта е „Г.Т.К.“ АД. Посочва, че с договор за строителство от
16.06.2012 г. сключен между него и ответника се задължил да извърши
хидроизолационни работи на горепосочения обект, които трябвало да бъдат
извършени на етапи, съгласно техническо задание на възложителя-ответник, като
последният следвало да определи темповете на строителството и началото на
започване на конкретните СМР. Твърди, че ответникът дължи плащане в срок от 30
дни след подписване на протокол за приемане на съответния етап от
строителството по издадена и одобрена фактура. При забавено плащане на
възнаграждението била уговорена неустойка по чл. 20 от договора в размер на
0,1% за всеки ден просрочие. Твърди, че съгласно договора, възложителят задържа
5% от всяко дължимо плащане за завършен етап от работата, като задържаната
гаранционна сума следва да бъде възстановена в срок от два месеца след
завършване на всеки етап. Посочва, че е изпълнил задълженията си точно и в срок
и няма недовършени и неизпълнени СМР, но ответникът не изпълнява основното си
задължение за заплащане на част от извършените СМР, за които са издадени фактури.
Счита, че ответникът дължи суми за извършени и незаплатени СМР-та, за неустойки
за забавено плащане по издадени фактури и за възстановяване на гаранции, като
претенциите са в общ размер на 46 249,42 лева. Предвид изложеното иска да
се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати посочената
сума, заедно със лихва за забава върху главницата, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски. С допълнителна
искова молба оспорва, че е налице лошо изпълнение на СМР. Твърди, че положената
хидроизолация от „К.“ ООД не е компрометирана и няма местни течове през
конструктивния бетон. Посочва, че страните са подписали протоколи за приемане
на съответните етапи на строителството по издадени и одобрени фактури. Оспорва
възражението на ответника за приспадане на суми като посочва, че няма
неприспадната сума от заплатения аванс.
Ответникът „П.“ АД оспорва исковете по основание и
размер. Не оспорва, че между страните е сключен договор за строителство на
16.06.2012 г. Твърди, че за претендираните от ищеца незаплатени СМР са
констатирани несъответствия, които не са отстранени от „К.“ ООД до днешна дата,
което е основание да се откаже плащане. Посочва, че при сключване на договора е
заплатил аванс в размер на 299 427,10 лева, който съгласно чл. 6, ал. 1,
т. 2.3 от договора се приспада от стойността на всяка оригинална фактура до
изчерпване на аванса. Твърди, че е останала неприспадната сума от аванса в
размер на 19 562,73 лева, който трябва да се приспадне по претендираните
от ищеца фактури № 745, № 749, № 753 и № 758 или общо в размер на
26 409,51 лева. Възразява, че от претендираната от ищеца сума трябва да се
приспадне останалата сума от заплатения аванс в размер на 19 562,73 лева.
Счита, че вземанията за неустойки за забава по фактури с № 473 и № 474 са
погасени по давност, тъй като вземанията по тях са платнени на 26.11.2012 г.
Твърди, че не дължи възстановяване на суми внесени като гаранции, тъй като
етапът на строителството, за който се претендира възстановяване на гаранции не
е изтекъл, тъй като не е приет обекта с акт Образец 15. Ето защо иска да се
отхвърлят исковете. С допълнителен отговор на допълнителната искова молба
поддържа възраженията, изложени в отговора. Посочва, че недостатъците не са могли
да бъдат забелязани при обичайния преглед на извършените СМР на обекта и поради
тази причина възраженията за тях не са подадени преди и при подписване на
протокола за действително извършени работи.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 266 ЗЗД:
Страните
не спорят, а това се доказа и от ангажираните по делото доказателства, че са
обвързани от валиден договор за изработка, сключен на 16.06.2012 г., по който ответникът,
като изпълнител е възложил на ищеца, като подизпълнител да извърши хидроизолационни
работи на обект: Подземен паркинг на пл. „Кирил и Методий“, гр. Бургас.
В
чл. 6, ал. 1, т. 3 от договора е предвидено, че изпълнените видове
строително-монтажни работи /СМР/ ще бъдат заплатени от ответника на ищеца в
срок до 30 работни дни след подписване на протокол за приемане на съответния
етап от строителството по издадена и одобрена фактура.
Ищецът
търси заплащане на възнаграждение по следните фактури, както следва: №
745/30.06.2015 г.; № 749/06.08.2015 г.; № 753/27.08.2015 г. и № 758/19.10.2015
г.
По
делото са приети като доказателства издадените от ищеца на ответника фактури,
както и двустранно подписани от страните протоколи за приемане на извършени СМР
по отношение на процесния обект.
От
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено след
извършена проверка от вещото лице в счетоводствата на двете дружества,
безспорно се доказа, че сумите по горепосочените 4 бр. фактури са заплатени от
ответника, за което са издадени 9 бр. платежни нареждания и само две от тях са
след датата на подаване на исковата молба.
Съдът
намира за изцяло недоказани по делото възраженията на ответника, че е налице
заплатен от него неусвоен аванс, който не е взет предвид от ищеца, както и че
извършените и приети СМР са с недостатъци. За посочените твърдения не са
събрани никакви доказателства, въпреки дадената възможност на ответника и
разпределената му с доклада на делото доказателствена тежест, а същите и не
кореспондират с извършените от „П.“ ЕАД плащания, повечето от които са преди
завеждане на исковата молба.
С
оглед изложеното и установеното по делото погасяване на претенцията от
ответника чрез плащане, предявеният иск по чл. 266 ЗЗД за сумата в общ размер
на 26 409,51 лева, претендирана по горепосочените фактури, подлежи на
отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Съобразно
чл. 20 от договора за строителство от 16.06.2012 г., сключен между страните,
при забавено изплащане на възнаграждението на „К.“ ООД от страна на „П.“ АД,
последният дължи неустойка в размер на 0,1 % за всеки ден просрочие, но не
повече от 2 % от общата стойност на възложените работи, установена в чл. 4 от
договора.
Претендираните
от ищеца суми за неустойки са формирани за дължими суми за възнаграждения, по
които са извършени плащания, но след предвидения между страните срок. Ответникът
не оспорва приемането на извършените от ищеца СМР и че сумите по заявените от „К.“
ООД фактури са заплатени със закъснение.
При
съобразяване клаузата за неустойка, уговорена с договора, както и заключението
на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която установява по-висок
размер от претендирания, настоящият съдебен състав счита за основателна
претенцията за неустойка за пълния предявен размер от 2 376 лева по 12 бр.
фактури, издадени в периода от 24.09.2012 г. до 15.09.2015 г.
С
оглед изложеното, следва да се разгледа заявеното в процеса от ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите за неустойки по фактура №
473 от 24.09.2012 г. в размер на 134,38 лева и по фактура № 474 от 25.09.2012
г. в размер на 86,37 лева.
Съгласно
чл. 111,буква „б“ ЗЗД вземанията за неустойка от неизпълнен договор се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Задълженията по двете фактури са
заплатени на 26.11.2012 г., както е посочено и в исковата молба, като до датата
на подаване на исковата молба 22.01.2016 г. е изтекъл период повече от три
години. Ето защо възражението за погасяване по давност на тези две претенции,
заявено от ответника е основателно.
Предвид
изложеното искът по чл. 92 ЗЗД следва да се уважи за сумата 2 327,99 лева,
като за разликата до пълния предявен размер от 2 376 лева се отхвърли,
поради погасяване на претенцията по давност.
По иска с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД:
В чл. 6, ал. 1, т. 4 от договора за
строителство от 16.06.2012 г. е предвидено, че изпълнителят задържа 5 % от
всяко дължимо плащане за завършен етап от работата и че задържаната гаранционна
сума ще бъде възстановена на „К.“ ООД в срок от два месеца след завършване на
всеки етап.
За всяка
една от претендираните от ищеца гаранции като доказателство е приет двустранно
подписан протокол за приемане на извършени СМР, с който страните са се
съгласили, че натуралните видове СМР са извършени и подлежат на заплащане въз
основа на протокола. Във всеки протокол е посочена и задържаната сума като
гаранция за изпълнение от 5 %, която съвпада по размер на заявените с исковата
молба. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че гаранциите
подлежат на връщане след приемане на обекта с акт образец 15. При тълкуване
волята на страните, обективирана в чл. 6, ал. 1, т. 4 от договора, е видно, че
ищецът дължи гаранция на всеки етап от строителството, т.е. за възложените от
ответника конкретни СМР, и тя подлежи на връщане след изтичане на два месеца от
приемане на всяка една от възложените работи, а не след приключване на целия
обект. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че размерът на невърнатите гаранции по претендираните фактури е
17 463,69 лева. Както ищецът, така и ответникът са осчетоводили посочената
сума, като в счетоводството на „П.“ АД невърнатите гаранции са заведени по
фактури по кредита на счетоводна сметка 492/2 „разчети за гаранции-задължения“
и стоят на кредитно салдо по сметката.
С оглед
изложеното и доколкото е възникнало основанието за връщане на дадените от ищеца
суми за гаранции така, както са индивидуализирани в исковата молба, искът се
явява основателен за пълния предявен размер от 17 463,69 лева и следва да
се уважи.
По отношение
на разноските: Ищецът претендира присъждане на разноски. От негова страна са
извършени разноски в общ размер на 5 649,98 лева, от които 1 849,98
лева за държавна такса, 300 лева за депозит за вещо лице и 3 500 лева за
адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от исковете на ищеца се
дължат разноски в размер на 2 417,83 лева, които ще бъдат възложени в
тежест на ответника.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.“
ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „П.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 266 ЗЗД за заплащане на
сумата 26 409,51 лева /двадесет и
шест хиляди четиристотин и девет лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща дължимо възнаграждение за извършени СМР по издадени фактури,
както следва: № 745/30.06.2015 г.; № 749/06.08.2015 г.; № 753/27.08.2015 г. и №
758/19.10.2015 г., поради погасяване на сумата от ответника чрез плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД „П.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „К.“ ООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата 2 327,99 лева /две хиляди триста двадесет и седем лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща дължима неустойка за забава по
чл. 20 от договора за строителство, сключен на 16.06.2012 г., съобразно
фактури, издадени в периода от 17.12.2012 г. до 30.06.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
2 327,99 лева до пълния предявен размер от 2 376 лева, като погасен
по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД „П.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „К.“ ООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата 17 463,69 лева /седемнадесет хиляди четиристотин шестдесет и три
лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща невърнати гаранции по
чл. 6, ал. 1, т. 4 от договора за строителство, сключен на 16.06.2012 г., включени
в издадени фактури за периода от 24.09.2012 г. до 19.10.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на исковата молба 22.01.2016 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „П.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „К.“ ООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 2 417,83 лева /две хиляди четиристотин и седемнадесет лева и осемдесет и три
стотинки/, представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част
от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: