№ 267
гр. Бургас , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100500823 по описа за 2021 година
С Решение № 260492 от 19.03.2021г., постановено по гр. дело №
2850/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на АН. Д. ДЖ.
против „ВиК“ ЕАД за отмяна на издадената от ответника Заповед № РД – 09 –
359 от 09.03.2020г. като незаконосъобразна, като неоснователен.
Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана
въззивна жалба от АН. Д. ДЖ., с която се претендира да бъде отменено
изцяло първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено
ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважена предявената
претенция. В жалбата се посочва, че се оспорват изцяло фактическите
констатации на първоинстанционния съд относно противоправното поведение
от страна на ищцата Д.. Посочва се, че съдът е формирал своите вътрешни
убеждения и правни изводи въз основа на експертиза, която е непълна,
необективна и с която вещото лице не е отговорило на поставените в исковата
молба съществени въпроси за решаване на делото. Посочва се, че съдът не е
анализирал обстойно гласните доказателства на свидетелите. В жалбата се
посочва, че са необосновани изводите на първоинстанционния съд относно
1
обстоятелството, че забавянето и отчитането на абонатите в кв. Акациите е
отговорност на ищцата, в това число и липсата на написано служебно
потребление е също нейна отговорност. В жалбата се сочи и обстоятелството,
че съдът не е изчислил правилно сроковете за налагане на дисциплинарно
наказание.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените разноски и
пред двете инстанции.
В съдебно заседание въззивната страна не се явява и не се
представлява, не изразява конкретно становище по основателността на
въззивната жалба.
Ответната страна по въззивната жалба – „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмен
отговор на въззивната жалба, в който посочва, че ищцата измества предмета
на спора, тъй като наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ е
във връзка с неправилно отчитане на водомер на потребител, което се
изразява в надписване, а не във връзка с неосъществено отчитане на абонати.
Посочва се, че е неоснователно и възражението за неспазване на срока по чл.
194, ал. 1 от КТ, тъй като наказанието е наложено в тримесечен срок от
откриване на нарушението, което се изразява в датата на входиране на
доклада до изпълнителния директор от дата – 25.02.2020г. Претендира се да
бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд като законосъобразно, правилно и обосновано.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените разноски във
въззивната инстанция.
В съдебно заседание ответното дружество по въззивната жалба не
изпраща представител и не изразява конкретно становище по основателността
2
на жалбата.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от АН. Д. ДЖ. от гр. Бургас против Заповед № РД-
09-359/09.3.2020г., постановена от Изпълнителния директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, с която й е
наложено наказание „предупреждение за уволнение“, с който се претендира
да бъде отменена постановената заповед. В исковата молба се посочва, че
постановената заповед е незаконосъобразна, немотивирана, необоснована и
издадена при грубо нарушаване на правото на защита. В исковата молба се
твърди, че по отношение на посоченото нарушение не е посочено точно кога е
извършено и не е посочено в какво точно се е изразило нарушението, не е
посочено кога е установена забавата, кога е следвало да я установи ищеца и
кога да предприеме действия за временно спиране на нередовните абонати. В
исковата молба се посочва, че от съдържанието на атакуваната заповед не
става ясно с какви конкретни действия, респективно – бездействия и кои
точно трудови задължения е нарушила Д.. В исковата молба се посочва, че
работодателят не е посочил кои задължения, вменени с длъжностната
характеристика ищцата не е изпълнила като своя основна трудова функция
или кои точно отговорности е нарушила.
Ответната страна по предявения иск – „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД посочва, че предявеният иск е неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен. Посочва се, че процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание е изцяло спазена и издадената заповед е
мотивирана. Посочва се, че от събраните по делото доказателства се
установява, че ищцата неправилно е отчела водомера на абоната Л П и в
резултат на лошо изпълнената работа е издадена фактура на стойност 2 425,
14 лева за 810 куб. метра вода, макар преди това да е нямало толкова голяма
консумация, а ищцата сама признава, че е сгрешила при отчитането.
За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е
посочил, че характерът на дейността изисква регулярно и добросъвестно
3
изпълнение на задълженията, противното се отразява негативно върху
потребителя. Съдът е приел, че в своята цялост поведението на служителя
съставлява нарушение на трудовата дисциплина с тежест, обосноваваща
налагане на наказание – „предупреждение за уволнение“, тоест –
работодателят е съобразил всички релевантни данни, вкл. тежестта и
повторяемостта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
субективното отношение на работника към тях. Съдът е приел, че наложеното
наказание се явява съответно на извършените от ищцата дисциплинарни
нарушения и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е
законосъобразно постановена.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
посочената разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното
решение съобразно посоченото в жалбата.
По наведените твърдения за неправилност на решението във
въззивната жалба, съдът приема следното:
По делото не се спори, а и видно от представения по делото
Трудов договор от 21.11.2017г. става ясно, че АН. Д. ДЖ. е встъпила в
трудово правоотношение с ответното дружество и е приела да изпълнява
длъжността „отчетник измервателни уреди“.
По делото от представените доказателства се установява, че до
А.Д. е изпратено писмо от 26.02.2020г., в което се посочва, че на основание
чл. 193, ал. 1 от КТ и във връзка с Доклад от 25.02.2020г. са поискани
писмени обяснения в тридневен срок от получаване на писмото. Изрично в
отправеното към Д. писмо се посочва, че е констатирано, че по отношение на
абоната Л П е констатирано, че е изготвен отчет на водомера с показания от
810 куб.м. вода, а при направена проверка е констатирано, че водомерът е
надписан с 549 куб.м. вода, като изрично е посочено, че водомерът е отчетен
реално на 02.2019г.
По делото е депозиран отговор от страна на А.Д., в който се сочи,
че на 28.10.2019г. е извършила отчет на водомера, който е бил силно замърсен
и трудно се е виждал и затова е станала грешката.
4
По делото е представена Заповед № РД-09-359 от 09.03.2020г.,
постановена от Изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД със седалище гр.
Бургас, от която е видно, че е наложено наказание „предупреждение за
уволнение“ на АН. Д. ДЖ. – отчетник измервателни уреди в район – Бургас. В
заповедта се посочва, че видно от справката на отчитанията за периода от
26.06.2019г. до 28.10.2019г. А.Д. е отчела 810 куб.м. вода от клиент – Л С П
при показание на водомера – 1 828 куб.м. и е издадена Фактура на стойност
от 2 425, 14 лева, а при направената проверка е констатирано показание –
1 279 куб.м. – тоест – водомера е надписан с 549 куб.м. – деяние, което
представлява грубо нарушение на трудовата дисциплина на основание чл.
187, ал. 1, т. 3 от КТ – неизпълнение на възложената работа във връзка с т. 2
от Раздел „задължения“ и т. 3 от Раздел „Отговорности“ на Длъжностната
характеристика на основание чл. 188, т. 2 при спазени изисквания на чл. 189,
чл. 193, ал. 1 и чл. 194 от КТ.
Заповедта е получена от А.Д. на дата – 16.03.2020г.
По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза от
28.10.2020г., от неоспореното заключение на която е видно, че на дата –
28.10.2019г. са отчетени 810 куб.м. вода по партидата на абонатен номер
951751, като разликата между старото показание на водомера и новото
показание, отчетено като 1 828 куб.м. Вещото лице посочва, че след
получаване на фактурата, собственикът на водоснабдения обект е
сигнализирал за съмнение в отчета на използваната вода и е направена
проверка на 30.01.2020г. Вещото лице посочва, че процесната консумация по
партида с абонатен номер 951751 е отчетена неправилно лично от инкасатора
на 28.10.2020г. въпреки че във водомер карнета е записано отчитане по данни
от „клиента“, а грешката е установена след подаден сигнал от собственика на
водомера – Лина Спасова и след направена проверка от ищцата, самата тя
съставя протокол от 30.01.2020г. – датата на проверката. На 28.10.2020г. са
отчетени 1 828 куб.м. изразходвана вода, при старо показание на водомера –
1 018 куб.м. – тоест – 810 куб.м. надписана вода на абоната Лина Спасова към
датата на отчета.
По делото е извършена и съдебно-техническа експертиза, от
неоспореното заключение на която е посочено, че на 28.10.2019г.
5
отчетничката неправилно е отчела водомера на абонат – Л С П, като едва на
30.01.2020г. е отчела водомера правилно и е заявила нулев отчет за абоната.
Вещото лице посочва, че на дата – 04.01.2021г. е извършила оглед на място и
е отчела водомера на партида с абонатен номер 951751, записан на Л С П и
сочи, че до водомера няма свободен достъп – някой трябва да отвори вратата.
Вещото лице посочва, че водомерът по партидата с абонатен номер се отчита
с мобилно устройство, като инкасатора сканира баркод номера, поставен на
водомерния възел и активира партидата на абоната в мобилния компютър,
отчита данните от водомера на абоната визуално и ги въвежда ръчно в
мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера,
като от там данните автоматично се прехвърлят и осчетоводяват от системата
на дружеството. По делото е изготвено и допълнително заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключение на
която е видно, че достъпът до водомерната шахта на Л П не е лесен, за да се
отчете водомерът се е наложило собственичката на имота да вдигне капака на
шахтата.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Й И М, от
показанията на когото се установява, че за периода от месец август – 2014г.
до месец август – 2020г. е работил в ответното дружество като водомайстор.
В своите показания свидетелят посочва, че е става свидетел на неточности
при отчитането на кв. Акации и кв. Победа, тъй като това са най-проблемните
квартали. Свидетелят посочва, че има собственици на водомери, които са
агресивни, държат се нагло, обиждат отчетниците и ги псуват, а други хора
им дават показанията на своите водомери и отказват да отварят вратите си за
проверка. Свидетелят посочва, че докато е работил в ответното дружество
винаги е помагал на инкасаторките при отчитането на водомерите, а след
2018г. те са започнали да ходят сами при отчитането на водата. Свидетелят
посочва, че в кв. Акациите най-дългата и проблемна улица е улица Ангеларий
и винаги когато стане време за обедна почивка се чуват с инкасаторите, за да
могат да ги приберат и да почиват в к-с Славейков. Свидетелят посочва, че
когато е отивал да вземе Анастасия по време на една обедна почивка тя го е
помолила да види водомера на лице на име Лина, защото тя не е могла да се
справи с отчитането му. Свидетелят посочва, че е влязъл в имота, видял е
водомерната шахта, нямало е стълба, а водомерът е бил изключително
6
замърсен.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана М П Т, от
показанията на когото се установява, че работи в ответното дружество като
„отчетник измервателни уреди и отговорник „Инкасо“ и знае за случая в кв.
Акациите и помни, че й се е обадила Лина Спасова и й е казала, че има вода
на стойност от 2 000 лева, а това не е възможно, след което тя й е отговорила,
че ще изпрати проверка. Свидетелката посочва, че е изпратила А.Д. да
извърши проверка и да направи протокол, след което Д. е отишла на място и е
казала, че водомерът е надписан с петстотин и няколко кубика, след което
задължението се е редуцирало. Свидетелката посочва, че А.Д. е видяла, че
водомерът е надписан през месец декември, но не е сигнализирала.
По делото е представен и Протокол от 30.01.2020г., подписан от
А.Д., от който е видно, че е констатирано обстоятелството, че водомерът на
ул. Ангеларий № 41, кв. Акациите със собственик – Л П е надписан с 549
куб.м. вода.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
посочената разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното
решение съобразно посоченото в жалбата.
По наведените твърдения за неправилност на решението във
въззивната жалба, съдът приема следното:
На основание чл. 187, т. 10 от КТ нарушение на трудовата
дисциплина е неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закони и
други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение.
На основание чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ,
изразена и в Решение № 432 от 26.05.2010г., постановено по гр. дело №
7
1322/2009г. по описа на ВКС на РБ, постановено по реда на чл. 290 от ГПК
преди налагане на дисциплинарно наказание, съществен елемент на
дисциплинарната процедура, е задължението на работодателя да изслуша или
приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат
поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод
решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато
работодателят уведомява работника или служителя за започналата срещу него
дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание е длъжен
да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите
обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на
събраните доказателства и възможност да прецени отношението на работника
или служителя към нарушението, а по отношение подлежащото на наказание
лице, писмените обяснения, респ. изслушване, се явяват единственото в
рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Неизпълнение на
задължението от работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ е абсолютно основание
за отмяна на заповедта за дисциплинарното уволнение на лицето, без да е
необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество. С оглед
Решение № 419 от 17.08.2010г., постановено по гр. дело № 575/2009г. по
описа на ВКС на РБ по реда на чл. 290 от ГПК обясненията по чл. 193, ал. 1 от
КТ трябва да са дадени с оглед на дисциплинарното наказание, а не поради
други обстоятелства или друг повод, защото те са обяснения по повод на
дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще. След това
работодателят трябва да прецени и деянието какво нарушение представлява и
дали може да се квалифицира като "нарушение на трудовата дисциплина", за
да наложи и съответното наказание. Дисциплинарното нарушение трябва да
бъде посочено в заповедта, т.е. конкретно да е посочено какво точно е
извършил или не е извършил работникът или служителят, кога и къде го е
извършил, по силата на какъв акт е бил задължен да го извърши, какъв е
интересът от извършването или от неизвършването му за работодателя, както
и какво лично отношение е показал към простъпката си.
За да бъде законосъобразно дисциплинарното наказание не е
необходимо работодателят да докаже за всяко едно от визираните в заповедта
за уволнение дисциплинарни нарушения спазване процедурата по чл. 193, ал.
1 от КТ. Това е така, тъй като всяко дисциплинарно нарушение е основание за
8
налагане на дисциплинарно наказание, т.е. за всяко едно дисциплинарно
нарушение работодателят може да приложи дисциплинарна санкция,
предвидена в КТ, като въпрос на целесъобразност е дали работодателят ще
налага дисциплинарните наказания поотделно с отделни работодателски
актове или в съвкупност - с една заповед. При преценка на законността на
дисциплинарното наказание съдът извежда вида на дисциплинарното
нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на
заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства
установяват фактическият състав на визираното в мотивите нарушение.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
въззивната страна и ищца в първоинстанционното производство – А.Д. заема
длъжността „Отчетник измервателни уреди“ към „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас. От представената по делото
длъжностна характеристика, касаеща заеманата от ищцата длъжност
безспорно се установява, че в трудовите задължения на ищцата са включени
следните дейности – отчитане по график показанията на водомерите в
определения й район в присъствие на представител на консуматора,
представяне на отчет за извършената работа след изтичане на месеца на
прекия си ръководител, както и предаване в срок отчетените карнети на
отговорник инкасо. От свидетелските показания на разпитаната пред
първоинстанционния съд – М Т се установява, че всеки един отчетник
измервателни уреди има район, който следва да отчете и информацията от
отчитането на водомерите да предаде до 25-то число на всеки месец. В този
смисъл, съдът приема, че за ищцовата страна съществува задължение
ежемесечно да отчита показанията на водомерите в определения й район и да
подава до 25-то число всеки месец информацията за отчетените устройства.
Разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи детайлно посочва редът и
начина за отчитане на показанията на водомерите, като се посочва, че
отчитането става за период, който се определя в общите условия или
договора, но не по-дълъг от шест месеца. На основание ал. 2 от цитираната
разпоредба само в случай, че периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг
от един месец, операторът следва да начисли служебно количество
9
изразходвана вода. Разпоредбата задължава и потребителите да осигурят
достъп на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на
отчети, вкл. в жилищата на потребителите, а при невъзможност за отчитане
поради отсъствие на потребителя да се уточни с оператора удобно за двете
страни време. В случаите на отказ от страна на потребителя да се осигури
достъп на длъжностното лице на оператора, ал. 5 от цитираната разпоредба
задължава длъжностното лице да състави протокол, който се подписва от
него и от поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на
оператора. В този смисъл, настоящият състав намира, че разпоредбата на чл.
35 от цитираната Наредба № 4 от 14.09.2004г. вменява задължение за
длъжностните лица на оператора да извършват периодично отчитане на
показанията на водомерите и съответно задължение на потребителите да се
осигурява достъп на тези длъжностни лица при отчитането на водомерите.
Посочената разпоредба дава възможност за посочване на служебни стойности
на водомера само в случай, че отчитането се извършва за период по-дълъг от
един месец, както и не е предоставя възможност на потребителя да не
осигурява достъп, а да посочва показанията на длъжностното лице, отчитайки
сам своя водомер. Възможност за потребителя да отчете своя водомер (т. нар.
– самоотчет) и да съобщи показанията на длъжностното лице на оператора е
предвидена единствено в разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от цитираната Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. и то само при водопроводни инсталации, присъединени
към водопроводно отклонение с общ водомер и при наличието на
индивидуални водомери с цел да бъде спазено изискването на наредбата
отчитането на количествата вода, преминали през общия водомер и през
индивидуалните водомери да се отчете в срок от 24 часа. Безспорно е, че
процесното измервателно устройство е индивидуално и разпоредбата на чл.
39 от цитираната наредба не може да намери приложение в конкретния
случай и ищцата е следвало да отчита лично водомера на потребителя Л П.
От друга страна – на основание чл. 23 от обявените Общи условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, приети с
Решение № ОУ – 09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР – в сила от 29.09.2014г.
(общодостъпни на интернет страницата на „Водоснабдяване и канализация -
Бургас“ ЕАД - https://vik-burgas.com/uploads/documents/page/66/D.pdf)
10
показанията на водомерите на водопроводни отклонение се отчитат с точност
до 1 куб.м. за период не по-дълъг от един месец за потребители, ползващи
ВиК услуги за питейно-битови нужди и стопански нужди и за общи водомери
на сгради – етажна собственост и за период не по-дълъг от 3 месеца за
потребители, ползващи ВиК услуги за питейно-битови нужди и стопански
нужди с консумация до 20 куб.м. вода месечно.
При това положение и като взе предвид и показанията на
свидетеля Тодорова в първоинстанционното производство, отчетниците на
измервателните уреди са имали задължение да отчитат водомерите на
потребителите в районите, за които те отговарят ежемесечно и до 25-то число
да подават своите отчетени стойности на ръководителя на звеното.
От представените по делото доказателства се установява
обстоятелството, че водомерът на потребителя Л П е следвало да бъде
отчитан от страна на А.Д.. Безспорно е обстоятелството, че водоснабденият
имот представлява къща с монтиран водомер в шахта.
Видно от представеното по делото Справка-извлечение за водомер
с абонатен номер 951751 е посочено обстоятелството, че отчитането на
водомера лично от страна на инкасатора е станало на 27.02.2019г., след което
следват служебно посочени стойности – на 27.05.2019г., на 25.05.2019г. –
отчетени стойности по данни от клиенти (т.нар. – самоотчет), на 25.06.2019г.,
както и на 28.10.2019г. - отчетени стойности по данни от клиенти (т.нар. –
самоотчет). Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-техническа експертиза от 06.01.2021г. При това
положение, настоящата инстанция намира, че ищцата не е изпълнявала
ежемесечно своето задължение да отчита регулярно водомер с посочения
абонатен номер – 951751 и това обстоятелство е констатирано от страна на
работодателя след като му е било представено цитираната по-горе Справка-
извлечение за водомер с абонатен номер 951751. При съпоставка на
периодите, в които ищцата не е отчитала стойностите на водомера и
периодите, в които е ползвала отпуск, разрешен от работодателя или отпуск
поради временна нетрудоспособност не може да се направи извод, че същата
е отсъствала от работа за дълъг период от време и това обстоятелство
обективно да препятства възможността да изпълнява своите трудови
11
задължения.
От събраните по делото доказателства се установява и
обстоятелството, че след издаване на фактура на стойност от 2 425, 14 лева за
периода от 26.06.2019г. до 28.10.2019г. собственика на водомера абонатен
номер 951751 – Л С П е сезирала отговорника на района за съмнение в отчета
на водомера и при направена проверка е констатирано показание 1 279 куб.м.,
тоест – водомерът е надписан с 549 куб. метра вода. Това обстоятелство не се
оспорва от ищцовата страна, като от нейна страна се сочи, че при отчитането
на водомера той е бил силно замърсен и отчитането му е било затруднено.
Въз основа на така констатираните нарушения на А.Д. е наложено
дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“.
От представените по делото доказателства се установява и
обстоятелството, че от страна на ответното дружество до А.Д. е отправено
искане за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ. В отправено
искане изрично е посочено, че се касае за обяснения, които се изискват
именно по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ и са посочени конкретните
обстоятелства по установените нарушения. В съответствие с дадения срок
служителят А.Д. е депозирала своите обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от
КТ. В този смисъл и като взе предвид, че на лицето са поискани обяснения и
съответно тя е депозирала такива пред своя работодател и едва тогава е
направена преценката за налагане на нейното дисциплинарно наказание, БОС
намира, че е спазена формалната процедура, която изисква закона на
основание чл. 193, ал. 1 от КТ. Следва да се отбележи, че в дадените
обяснения по реда на чл. 193 от КТ, както и в депозираната искова молба,
ищцата не оспорва тези констатации, а единствено твърди, че при отчитане на
водомера на дата – 28.10.2019г. е сгрешила, тъй като водомерът е бил силно
замърсен и отчитането му е било силно затруднено. В обясненията се сочи и
обстоятелството, че е станала нерегламентирана практика да се отчитат
водомерите само от отчетник измервател и на нея й е трудно да носи вода
сама, да носи лупа, да почиства водомера и да вдига капаците на шахтите. В
своята въззивна жалба, ищцата изтъква и обстоятелството, че неведнъж е
сезирала работодателя за затрудненията в своята работа, което не е било взето
предвид от първоинстанционния съд.
12
Мотивиран от изложеното и като взе предвид събраните по делото
доказателства, както и изявленията на А.Д. – включително и тези, които са
отразени в исковата молба, съдът намира, че ищцата не оспорва фактическите
обстоятелства, при които са отчитаните стойностите на водомера с абонатен
номер 951751 на Л С П, обстоятелствата, при които е открито неправилното
отчитане на стойностите на водомера на Л П, както и не оспорва, че от нейна
страна е допусната грешка при отчитането на процесния водомер на дата –
28.10.2019г. По отношение на своето допуснато нарушение, ищцата сочи, че е
трудно да се отчитат водомерите в кв. Акациите само от отчетник
измервателни уреди – тоест – без участието на водомайстор.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид събраните по делото
доказателства настоящата инстанция намира, че по делото не се спори
относно обстоятелството, че отчитането по график на показанията на
водомера в определен район е част от трудовите задължения на длъжността
„Отчетник измервателни уреди“, поради което и следва да се приеме, че като
не е отчитала стойностите на водомера на Л П ежемесечно чрез реален отчет,
извършен от нейна страна, както и че при отчитане на водомера на дата –
28.10.2019г. е отчела погрешно водомера на обект с абонатен № 951751 – Л С
П и е надписала 549 куб. метра вода – с посочените действия, служителят
А.Д. е допуснала съществено нарушение на своите трудови задължения.
По отношение на направеното възражение, че не е спазен срока за
налагане на дисциплинарното наказание, съдът намира следното:
На основание чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от 1 година от извършването му. По делото е безспорно, че извършеното
нарушение от страна на Д. е констатирано от страна на работодателя след
като абонатът е сезирал ответното дружество, че е начислена много голяма
сметка за вода – тоест – през месец януари – на 30.01.2020г. е съставен и
протокола, от който е видно, че е налице грешно отчитане на водомера на Л
П, а наложеното наказание е с дата – 09.03.2020г. – тоест – спазен е
предвидения в закона срок за налагане на дисциплинарното наказание – два
месеца от откриване на нарушението. По делото се установява и
обстоятелстото, че този грешен отчет е подаден от страна на ищцата за
13
периода от 26.06.2019г. до 28.10.2019г. – тоест – не е изминала и една година
от извършване на това нарушение, тъй като заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е наложено през месец март – 2020г. Не е
изминала една година и от извършеното нарушение за ежемесечното отчитане
на водомера на абоната от страна на ищцата, тъй като това неизпълнение се
констатира ежемесечно и разпоредбата на чл. 194 от КТ би могла да се
приложи само в случай, че е изтекла една година от последния констатиран
месец, в който водомерът на абоната не е отчетен, а това в конкретния случай
е месец август – 2019г., предвид обстоятелството, че след 26.08.2019г. до
11.10.2019г. ищцата е ползвала продължителен отпуск – включително и
неплатен отпуск.
В жалбата се посочва и обстоятелството, че съдът не е взел
предвид събраните по делото гласни доказателства по отношение на
обстоятелството, че отчитането на водомерите в район на кв. Акациите е
затруднено. Както бе посочено по-горе – от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че отчитането на водомерите
в кв. Акациите е трудно и отчетниците са затруднени при ежемесечното
отчитане на стойностите на водомерите. От тези безспорно установени
обстоятелства по делото обаче не може да се направи изводи, че ищцата не е
извършила нарушение на трудовата дисциплина, тъй като при предаването на
своя отчет същата е следвало да отчете голямата стойност на отчетените
кубически метра вода за посочения абонатен номер. От друга страна –
свидетелката Тодорова в своите показания пред първоинстанционния съд
посочва, че при трудности в отчитането на водомерите в кв. Акациите се
създава организация от страна на работодателя, която са спомогне
безпроблемното отчитане на стойностите.
По въпроса относно критериите при преценка тежестта на
нарушението, с оглед приложението на чл. 189, ал. 1 от КТ е създадена
задължителна съдебна практика, според която преценката на критерия –
тежест на допуснатото нарушение следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение. За тежестта на нарушението от значение е характера на
изпълняваната работа, характера на възложените трудови функции и доколко
те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респективно –
14
доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на
работата, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя, доколко тези последици са повлияли или могат да
повлияят върху работата на работодателя, обстоятелствата при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника
или служителя към неизпълнението. В този смисъл и решение, постановено
по гр. дело № 1417/2011г. по описа на ВКС на РБ.
От събраните по делото доказателства се установява, че е налице
неизпълнение на трудовите задължения на служителя А.Д., които са й
вменени както с нормативната уредба, така и с длъжностната характеристика
за съответната длъжност. По делото се установява обстоятелството, че
допуснатите нарушения са тежки, тъй като касаят прякото изпълнение на
трудовите задължения на отчетника на измервателните уреди. По делото се
установява и обстоятелството, че служителят не е критична спрямо своето
поведение, а напротив – счита, че допуснатите нарушения не са значими.
Липсват и данни за поведение, което да сочи към преодоляване на
допуснатите нарушения. Нещо повече – за нарушения на трудовата
дисциплина на Анастасия Джитарова вече са й налагани наказания, но същата
не е коригирала поведението си, а отново е продължила да допуска
нарушения на трудовата дисциплина и то с еднакъв характер – не отчитане
ежемесечно на абонати – видно от Заповед № РД – 09 – 415 от 01.04.2020г. на
Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, както и
липса на информация за отчетност за периода от месец декември – 2017г. до
месец септември – 2018г. по карнети за около 1 170 абоната, както и липса на
фактуриране на потребената вода от тези абонати – видно от видно от Заповед
№ РД – 09 – 561 от 21.09.2018г. на Изпълнителния директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
Мотивиран от изложеното, БОС намира, че тежестта на
допуснатите нарушения на трудовата дисциплина и субективното отношение
на служителя към тези нарушения съответстват на наложеното от страна на
директора на училището наказание – „предупреждение за уволнение“, поради
което и следва да се приеме, че атакуваната заповед е законосъобразна. В този
смисъл, БОС намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
15
отхвърлен.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи изцяло съвпадат
с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно
решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъдена
въззивната страна – А.Д. да заплати на въззиваемото дружество направените
по делото разноски пред въззивната жалба – сума в размер на 100 лева,
представляваща възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260492 от 19.03.2021г., постановено
по гр. дело № 2850/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА АН. Д. ДЖ., ЕГН ********** с адрес за призоваване –
гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 58-60, ет. 1, офис № 1 – адвокат Л.Р. да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас,
ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Генерал
Владимир Вазов“ № 3 сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща
направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16