МОТИВИ към
присъда № 75 /16.03.2010г.
по НОХД № 78 /2010г. по описа на Старозагорския окръжен съд
Обвинението е против подсъдимия М.Г. *** и е за престъпление по чл.257 /отм./, ал.1, пр.първо, във вр. с
чл.256 (отм.) вр.чл.26, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК.
С
обвинителен акт от 08.02.2010г. Окръжна прокуратура - гр.Стара Загора обвинява
подсъдимия М.Г.Г. в това, че през периода 01.03.2005г. - 14.02.2006г. в
гр.Стара Загора, при условията на продължавано
престъпление, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери, в
качеството си на управляващ и представляващ фирма "АРЕС – М.Г."***, водил
счетоводна отчетност и ползвал счетоводни
документи с невярно съдържание – данъчни фактури с доставчици и номера и съпътстващите ги дневници за покупки, както
и съответните месечни справки-декларации
по ЗДДС, в които невярно е документирано, че са получени доставките с описаните в тях стоки и услуги и е платен начисления ДДС, подробно
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като с деянията са укрити данъчни задължения – ДДС в особено големи размери –
212 311,00лв. - престъпление по чл.
чл. 257 /отм./, ал.1, пр.първо, във вр. с чл. 256, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.2,
ал.2 от НК /в редакцията му към 05.08.1997г., Д.в., бр. 62/ 97г., отм. с
Д.в., бр. 75/ 2006г., в сила от 13.10.2006г./.
При предявяване на разследването обвиняемият
Г. в присъствието на защитник e заявявил, че отразените във фактурите сделки - покупки на стоки са
действителни и няма вина, че контрахентите му не са осчетоводили издадените от
тях фактури, които той е включвал в справките-декларации за инкриминирания
период, декларирайки извършени реални сделки по
тях, както и е заплатил включения
в стойността на сделката ДДС. Защитникът му адв. Др. А. е заявил, че
отговорност за това следва да носят фирмите контрахенти, а не обвиняемия,
поради което наказателното производство следва да бъде прекратено. Алтернативно
същият е изразил становище, че ако подзащитният му бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение, правят
искане делото да се разгледа по реда на чл. 371, ал.1, т.2 от НПК. С писмена
молба от 17.02.2010г., след внасяне на обвинителния акт в съда защитникът на
подсъдимия адв.Д.А. от името на подзащитния си е направил искане на основание
чл. 370, ал.1 от НПК да бъде допуснато предварително изслушване на подсъдимия по
реда на чл.371 т.2 от НПК, като делото да бъде разгледано по реда на Глава ХХVІІ
от НПК.
В съдебно заседание
от 16.03.2010г. при допуснатото преди това в закрито заседание предварително
изслушване подсъдимият М.Г.Г. се признава за виновен по така предявеното му обвинение, прави пълни самопризнания на
фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт на основание чл.371, т.1
и т.2 от НПК, като моли делото да
се разгледа по реда на съкратеното
съдебно следствие. След изпълнение на процедурата по чл.372 от НПК и след
преценка, че направените самопризнания на подсъдимия се подкрепят от събраните
по съответния процесуален ред доказателства на досъдебното производство, съдът
с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание без да
събира доказателства за фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора поддържа изцяло така
предявеното обвинение като счита същото за изцяло обосновано и доказано както
от обективна, така и от субективна страна. С оглед направеното от подсъдимия и
неговия защитник искане за разглеждане
на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и развитието на същото по
този ред, намира, че обвинението в
значителна степен е облекчено и съдът е длъжен да вземе
предвид направеното от подсъдимия
самопризнание като изключително смекчаващо вината и отговорността обстоятелство
при постановяването на присъдата като с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК определи наказанието под минимума на
предвиденото в закона наказание. Предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия, липсата на предишни осъждания, характеристичните данни, младата му
възраст и критичното му отношение към извършеното счита, че следва да бъде приложен института на условното осъждане с
подходящ изпитателен срок. Предвид обстоятелството, че в закона се
предвижда наред с основното наказание „Лишаване от свобода” кумулативно и наказанието
„Глоба” счита, че на подсъдимия следва
да бъде наложено и това наказание, което да бъде съобразено с материалното му
положение.
Защитникът на
подсъдимия адв.Д.А. заявява, че с оглед направените от подзащитния му
самопризнания на всички факти по обстоятелствената част на обвинителния акт и с
оглед разпоредбата на чл.55, ал.1 т.1 от НК на подзащитния му следва да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” под минимума в предвиденото в закона
наказание, като бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като при
определяне размера на кумулативното
наказание „Глоба” да бъде взето предвид материалното му състояние.
Подсъдимият
М.Г.Г. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли за налагане
на минимална присъда.
Съдът с оглед
исканията и становищата на страните, преценени съвкупно на база събрания по
делото доказателствен материал, и съдебната практика по приложението на закона,
намира за установено следното:
ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият М.Г.Г. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***2,
със средно образование, женен, неосъждан, професия” контрольор по
контролноизмервателна апаратура”, към момента на деянието - монтажник в „Дизайн
консулт” ООД, в момента безработен., с ЕГН **********.
На 10.09.2004г. подсъдимият Г.
регистрирал фирмата си ЕТ“Арес – М.Г.” със седалище и адрес на управление:
гр.Стара Загора, бул.“Св. Патриарх Евтимий” № 122, офис 5, с Решение на
Старозагорски окръжен съд от същата дата по ф.д. № 1078/ 2004г. с предмет на
дейност търговия и всякаква незабранена от закона дейност. ДЗЛ е данъчно
регистрирано на 06.10.2004г., а по ЗДДС – считано от 07.02.2005г..
С Решение № 1408/ 22.05.2006г. на
Окръжен съд – гр.Стара Загора е
прехвърлено предприятието на „Арес – М.Г.” ЕТ на “Дебо груп” ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Средец” № 44, ет.5, представлявано от
лицето Димитър Дипчев Желязков.
Със ЗВР е възложена данъчна
ревизия на „Арес – М.Г.” ЕТ за периода
07.02.2005г. – 22.05.2006г., която е повторна такава. Ревизията е извършена
при непредставена документация от ДЗЛ и от неговия правоприемник. Издаден е Ревизионен акт № 2400386/ 31.07.2007г. /РД
№ 386/ 21.06.2007г./
Съгласно този ревизионен
акт и ревизионния доклад, към него са констатирани
данъчни задължения по ЗДДС в особено
големи размери. Видно от този РА, задълженията включват неправомерно приспаднат данъчен кредит – ДДС по извършени
от страна на данъчния субект през периода 01.03.2005г. – 14.02.2006г. сделки
- покупки на стоки. За целта данъчния
субект е ползвал документи с невярно
съдържание – СД по ЗДДС и дневници за покупки по чл.100 и чл.104 от ЗДДС и фактури, както и е водил невярна счетоводна отчетност, в
нарушение изискванията на ЗСч, ЗДДС, Правилника за прилагането му и НСС. Ревизионният акт /находящ се на л.2– л.10 от папка 7 на ДП/, е бил
връчен на собственика на фирмата на 23.08.2007 г. на основание чл. 32, ал.6 от ДОПК и не е бил обжалван, видно
приложената по делото справка от ТД на НАП /папка 3 от ДП/, като по него
няма извършени плащания.
При извършеното по този повод досъдебно разследване / при което са събрани доказателства във
връзка с извършените и декларирани от ЕТ сделки/, видно от показанията на
всички разпитани по ДП свидетели и приложените по делото пълномощни е
установено, че реално с дейността на ЕТ”Арес-
М.Г.” се е занимавал подсъдимият М.Г.Г.. С пълномощно от 26.09.2005г./ без нотариална
заверка/, приложено на л. 2, папка 3 от ДП/ подсъдимият е упълномощил лицето И.Ж.Н. /разпитвана като свидетел по ДП
–л.37-л.38, п.1/ с права на търговски пълномощник на собствената му фирма
ЕТ”Арес- М.Г.”***, но макар и в същото да е посочено, че се издава на основание
чл.26 от ТЗ, поради липса на нотариална заверка/ която чл. 26, ал.1 пр.2 от ТЗ
е необходима и задължителна форма за действителност за пред третите лица,
същото не е било използвано според посочената в него представителна власт, а
само за подаване на месечните СД и приложенията към тях пред ТД на НАП- Стара
Загора. С оглед на което следва да се приеме за безспорно установено, че единствен представляващ и управляващ фирма
ЕТ”Арес- М.Г.” за целия период на функционирането и до продажбата и на
„Дебо груп”ЕООД е бил подсъдимият М.Г.Г..
От разпитите на свидетелите по
делото /папка 1от ДП/ -
представители на фирми, доставчици на ЕТ”Арес- М.Г.”***, по които не е признат
данъчен кредит, се установява, че по издадените от тях фактури няма реални
доставки, а всичко е било извършвано за нуждите по манипулиране на дължимия ДДС от страна на подсъдимия Г..
Видно от изготвената в хода на
разследването съдебно – счетоводна експертиза
/папка 1, л.148-163/ същата
е дала заключение че не може да се отговори на въпроса водена ли е редовно
счетоводната отчетност на ЕТ и съобразена ли е същата с разпоредбите на Закона
за счетоводството и с Националните счетоводни стандарти. ЕТ”Арес- М.Г.” не е представил никакви първични счетоводни документи и
регистри, оборотна ведомост и главна книга, като същите не са представени и
от правоприемника му „Дебо груб”ЕООД. По ДП фигурира само приемо-предавателен
протокол от 16.05.2006г., с който всички първични счетоводни документи са
предадени на правоприемник. Предоставените водени съгласно чл.104 от ЗДДС от
ДЗЛ Дневник за покупки и Дневник за
продажби са изготвени чрез използване на програмни продукти, като
съответните СД са изготвени въз основа на последните.
Констатациите на ревизията /както
и на ССЕ/ са вследствие на непризнаване на правото на данъчен кредит на ЕТ по някои
сделки, които според извършилите
ревизията са фиктивни, а обективиращите ги фактури, подадените СД по ЗДДС и
прилежащи към тях дневници за
покупки, са с невярно съдържание. От
анализа на материалите по досъдебно производство относно основанието за формиране на данъчен
кредит през периода от 01.03.2005г.- 22.05.2006г. /по ДРА/ с оглед инкриминирания
период 01.03.2005г.- 14.02.2006г./ по отделни данъчни периоди експертизата
е установила следното:
За данъчен период 01.03.2005г. – 31.03.2005г.
За процесния период в ТД на НАП е
подадена СД по ЗДДС вх. № 8838/
12.04.2005 г. и прилежащия и дневник за покупки, в които са отразени два броя фактури: фактура № 118/ 16.03.2005 г. и фактура № 119/ 20.03.2005
г. с доставчик „Есперанса” ЕООД, по които е налице е неправомерно
приспаднат от “Арес – М.Г.” ЕТ
данъчен кредит - ДДС в размер общо на сумата
8 000 лева. За този данъчен период назначената по ДП съдебно-
счетоводна експертиза не е дала категорично заключение има ли извършени реални
сделки, но видно от материалите по ДП не са налични фактури и придружителни
документи към тях, нито за установяване характера на сделките /за които има
данни единствено в дневника за покупките, че са стоки/, нито за извършени плащания по сделките. Видно от материалите по ДП
при извършваната данъчна ревизия “Арес – М.Г.”*** не е представил счетоводни регистри, от които да се
установи осчетоводени ли са сделките по фактури
№№ 118 /16.03.2005г. и 119 /20.03.2005г. издадени от „Есперанса” ЕООД.
Съгласно чл. 64, ал.1 от ЗДДС не възниква право на данъчен кредит при липса на
данъчна фактура, ДКИ и др. придружаващи сделката документи, с оглед на което
данъчният орган основателно е отказал признаването на правото на данъчен
кредит.
За данъчен период 01.04.2005г. – 30.04.2005г.
За процесния период в ТД на НАП e подадена СД по ЗДДС вх.№ 12336/ 15.05.2005 г. и прилежащия и дневник за
покупки по данъчни
периоди, с отразени в тях фактури, както следва :
Данъчни фактури с номера 129/ 22.04.05г., 130/25.04.05г., издадени от
„Есперанса” ЕООД, както и фактура
№ 526 /22.04.2005г. издадена от „Вито”
ЕТ, общо на стойност 59 110.00
лв. и ДДС в размер на
11 822,00лв..
Видно от Ревизионния акт /л.25/
данъчната ревизия не е признала данъчен кредит за този период и за още две
фактури – фактура № 512 / 11.04.2005г. с
доставчик ЕООД„Кобос” и фактура № 329 / 27.04.2005г. с доставчик „Инвест ойл”
ООД, които обаче не са предмет на обвинителния акт. С оглед и на заключението на ССЕ, че е била допусната техническа грешка при
изготвяне на дневниците от “Арес – М.Г.” ЕТ
досежно доставката от ЕООД
„Кобос”- гр.Габрово, тази фактура не е била включена в обвинителния акт. А поради наличието
на оригинална фактура по другата доставка с доставчик „Инвест ойл” ООД –
гр.Плевен с непризнат данъчен кредит в размер на 4 000лв. ДДС, както и на плащане по банков път, отразяването и
в дневника за продажбите на доставчика с начислено ДДС по нея, и включването и
в справката–декларация вх.№ 12336 / 15.05.2005г.
за съответния данъчен период, експертизата е дала заключение, че не може да
даде категорично заключение, че се касае до неправомерно приспаднат кредит. Експертизата дори е счела, че тъй като има цялостно плащане по
облагаемата стойност по фактурата, е налице основанието по чл.64, ал.2 от ЗДДС
за признаване право на приспадане на данъчен кредит за тази сделка, и тя е реална, тъй като е отразена и в
дневника за продажбите на доставчика и е начислена СД за съответния период. Същото
се установява и от показанията на свидетеля
В. В. С. /л.136–л.137 от ДП, папка 1/, че притежаваното от него и от
съдружника му П.Ц.Й. дружество притежава собствена база, бензиностанции, метан-станция
и заведение за бързо хранене. Заявява, че сделката по фактура № 329 /
27.04.2005г. е реална, като е представил
и оригиналното копие от фактурата и счетоводните извлечение, от което е видно,
че плащането от страна на фирмата на ДЗЛ е по банков път, поради което правилно е било прието,
че сделката по тази фактура е реална.
Досежно фактури №№ 129/22.04.2005г., 130/25.04.2005г., издадени от
„Есперанса”ЕООД, видно от заключението на ССЕ, същите са включени в дневника за продажбите
на доставчика, но към друг клиент - ЕТ”Д.Добрев” с Булстат № *********. Освен
това ДЗЛ не е представило счетоводни регистри, от които да се установи
осчетоводил ли е сделките по двете фактури и има ли извършвани плащания по тях.
С оглед на което експретизата е дала
заключение, че не са налице реални
сделки по смисъла на чл.6 от ЗДДС. В тази насока са и показанията на свидетеля И.И., който за процесния
период е бил собственик и представляващ
“Есперанса”ЕООД. В показанията си на ДП св.И. заявява, че през този период се е занимавал с
покупко-продажба на фирми – закупувал е и е продавал фирми, за което му е
заплащано. Не е работил с тези фирми, няма техни документи. Купувал е само
името на фирмата. В средата на 2006г. прехвърлил фирма „Есперанса” ЕООД на св.Л.С.В., който участва в управлението на 49
фирми, а като собственик – в 37 такива. Разпитан на ДП /л.65-л.66, папка 1/
същият е заявил, че за извършената покупка той
бил заплатил на св.И. сумата от 5 000 лв..
Фактура № 526 /22.04.2005г. издадена от
ЕТ”Вито- Л.Д.” със стойност на сделката 18 150.00лв. и начислен ДДС 3 630.00лв.. С оглед липсата
на оригинална фактура или ксерокопие от същата, на придружителни документи към
нея, на липсата на данни за изършени плащания по нея, както и счетоводни
регистри на ДЗЛ, експретизата не може да
даде категорично заключение дали сделката по тази фактура е реална, тъй
като от насрещната проверка от ТД на НАП – гр.Плевен на доставчика, е
установено че фактурата е включена в дневника за продажбите за съответния данъчен
период. Собственик и представляващ “Вито – Л.Д.” ЕТ през процесния период е св.Л.В.Д.. От показанията и на ДП /на
л.74 – л.75 папка 1/ се установява, че Д. не познава лицето М.Г.Г. и не е
чувала за фирма “Арес – М.Г.” ЕТ. Работила е с пълномощник на име Й. Продала е
фирмата си на “Есперанса” ЕООД със собственик и управител св.И.И.И.. Представила
е приемо-предавателен протокол, в който е отбелязано, че е предала цялата
документация на фирмата – вкл. и счетоводна, на св.И.. В действителност с оглед показанията на този свидетел на ДП, същият е
закупил само името на фирмата, за което му е било заплатено, правилно е
прието, че тази сделка не е реална.
Данъчен период 01.05.2005г. – 31.05.2005г.
За този данъчен период в ТД на
НАП e подадена СД по ЗДДС вх.№ 12779/ 14.06.2005 г. и прилежащия и дневник за
покупки по данъчни
периоди, с отразени в тях фактури, по които ДЗЛ неправилно е приспаднал данъчен
кредит за получените облагаеми доставки по фактури:
№№ 525 /21.04.2005г., 151 /26.05.2005г.,
17 /19.05.2005г., 24 / 26.05.2005г., 486 /03.05.2005г. и 137 /25.05.2005г.
с доставчици ЕТ”Вито”, ООД „Мултиком”, ЕТ”Рени” и ЕООД „Есперанса”. В
обвинителния акт е налице обвинение за неправилно приспаднатия данъчен кредит
по всички тези фактури с изключение на
фактура № 151 / 26.05.2005г. с доставчик ООД „Мултиком”. По отношение на
тази фактура ССЕ приема, че с оглед
данните за извършено цялостно плащане по нея от ДЗЛ е налице основание за признаване право на данъчен кредит. От
свидетелските показания на И.И.Н.
/л.119-л.120 от ДП, папка 1/ се установява, че сделките извършвани от фирма ООД „Мултиком” с ЕТ”Арес- М.Г.” по тази
фактура /продажба на слънчоглед/ е действителна. Същият е заявил, че фирмата му
разполага със складова база и с нужния персонал, както и с транспортни
средства, с които може да осъществува и транспортни услуги /10 микробуса/. По отношение на останалите фактури експертизата
не може да даде категорично заключение дали са налице реални сделки по тях,
поради което и с оглед на останалите събрани по ДП доказателства прокуратурата е счела, че за този период е
налице неправомерно приспаднат кредит
- ДДС в размер на сумата от 19 300лв..
Видно от заключението на ССЕ по фактури с № 525 / 21.04.2005г. и № 486 /03.05.2005г.,
и двете издадени от ЕТ ”Вито- Л.Д.”, на обща на
стойност 34 425.00лева и ДДС в
размер на 6885,00лв., и с оглед събраните по ДП доказателства, не са налични фактури, придружителни
документи, както и данни за извършвани плащания и счетоводни регистри на ДЗЛ “Арес
– М.Г.” ЕТ за осчетоводяването им. От материалите по извършената насрещна
проверка в ТД на НАП – гр.П. е видно, че само фактура № 486 /03.05.2005г., е
била включена в дневника на продажбите за съответния период на доставчика. Поради
това, че данъчната фактура № 525/ 21.04.2005г.
не е включена в дневника за продажби на “Вито
– Л.Д.” ЕТ и ЕТ не е подавало годишна данъчна декларация за данъчната
2005г., съдът намира, че с основание сделката по тази фактура да не бъде
призната за реална. В подкрепа на това са и гласните доказателства, събрани по
делото. Видно от материалите по ДП, собственик и представляващ „Вито-Л.Д.” ЕТ през процесния период е свидетелката Л.В.Д. . Същата в
свидетелските си показания /на л.74 – л.75 папка 1 от ДП/ заявява, че не
познава лицето М.Г. и не е чувала за фирма ЕТ”Арес- М.Г.”. Работила е с
пълномощник лице на име Й. Продала е
фирмата си на И.И.И. собственик и управител на „Есперанса” ООД. Представила
е приемо-приемателен протокол, в който е отбелязано, че е предала цялата
документация на фирмата, включително и счетоводна на това лице. От показанията
на св.И. се установява, че същият е
купил само името на фирмата, за което му е било платено.
Фактури № 17 /19.05.2005г. и № 24 /26.05.2005г., издадени от ЕТ”Рени - С. *** Търново не са налични по ДП, като за
тях не са налице и придружителни документи, както и данни за извършени плащания
и счетоводни регистри на доставчика и клиента за осчетоводяването им. От
извършена насрещна проверка в ТД на НАП – гр.Велико Търново е установено, че
фактурите са включени в дневника за продажбите на доставчика и данъка по тях е
начислен в съответната справка-декларация, но счетоводни регистри и първични
счетоводни документи не са налични, поради което експретизата не е дала
категорично заключение относно това дали сделките са реални.
Собственик на фирма „Рени - С.И.” ЕТ през процесния период е свидетелката С.И.П.. Същата в свидетелските
си показания /на л.54 – л.55 папка 1 от ДП/ заявява, че е регистрирала фирмата
с помощта на приятеля си Милен Панайотов,
с който се е запознала през 2004г. и живяла заедно с него на съпружески
начала. Същият твърдял пред нея, че е от
гр.Габрово и се занимава с дърводобив като често пътува из страната. Фирмата
продала през 2006г.след като се разделили. Един-два месеца след регистрация на
фирмата обаче тя направила генерално пълномощно на Милен да я представлява и
управлява, като той започнал да развива търговия с нея. Тя е подписвала
документите, предоставени от това лице, но заявява, че не познава нито
подсъдимия М.Г., нито лице на име Д. Д. Ж.. Не знае дали М. е извършвал реални
сделки от името на нейната фирма, но му имала пълно доверие, тъй като по това
време живеела с него и той е извържал както нея, така и детето й. Заявява, че
тя лично не е извършвала никакви сделки с фирмата, нито пък фирмата и имала
някаква собственост. Освен това е
категорична, че към фирмата не са работили други лица по договор и не знае дали
фирмата е сключвала договори за изпълнение с други фирми. С оглед и на нейните
показания съдът прие, че сделките по тези фактури не са извършвани в
действителност и съвсем основателно данъчните органи неса признали на ДЗЛ
правото на данъчен кредит по тях.
Фактура № 137 /25.05.2005г. издадена от
„Есперанса” ЕООД на стойност 15 750.00лв.
и ДДС - 3 150лв. не е налична
по ДП, като за нея не са налични и придружителни документи, както и данни за
извършени плащания и счетоводни регистри на доставчика и клиента за
осчетоводяването й. От извършена насрещна проверка в ТД на НАП – гр.Плевен е
установено, че фактурата е включена в дневника за продажбите на доставчика и
данъка по нея е начислен в съответната справка-декларация, но липсват счетоводни
регистри и първични счетоводни документи, поради което експретизата основателно
не е дала категорично заключение относно това дали сделките са реални. От
показанията на свидетелката С.И.,
които бяха обсъдени по-горе се установява, че пълномощник на фирмата за
процесния период е било лице на име Милен и че тя не знае дали извършените от
него сделки са реални, както и че фирмата не е притежавала собственост, ДМА. Справките-декларации
и дневниците за продажби също не била подписвала тя, като М. се е занимавал с
цялата документация на фирмата и е бил упълномощен да подава документите пред данъчното. С оглед и на
нейните показания и направените от подсъдимия самопризнания съдът прие, че
отразената по тази фактура сделка е
недействителна и на ДЗЛ правиелно не е признато правото на данъчен кредит по
нея.
Данъчен период 01.06.2005г. – 30.06.2005г.
За този данъчен период в ТД на
НАП e подадена СД по ЗДДС вх.№ 13105/ 14.07.2005г. и прилежащия и дневник за
покупки по данъчни
периоди, с отразени в тях фактури, по които ДЗЛ неправилно е приспаднал данъчен
кредит за получените облагаеми доставки за получените облагаеми доставки по фактури: № № 27 /30.05.2005г.; 28 /17.06.2005г.;
29 /22.06.2005г.; 30 /23.06.2005г.; 67 /15.06.2005г.,
68 /17.06.05г., и 73/ 25.06.05г. – всички с доставчик „Рени - С.И.” ЕТ, на обща стойност 74 820.00лв. и ДДС върху тях 14 964.00лв.. Видно от заключението на ССЕ и
с оглед събраните по ДП доказателства,
не са налични фактури, придружителни документи, както и данни за
извършвани плащания и счетоводни регистри на ДЗЛ “Арес – М.Г.” ЕТ за осчетоводяването
им. От материалите по извършената насрещна проверка в ТД на НАП – гр.Велико
Търново е установено, че фактурите са
включени в дневника на продажбите на доставчика и данъка по тях е начислен
в СД за съответния период, но липсват счетоводни регистри и първични счетоводни
документи, поради което експретизата не е дала категорично заключение относно
това дали сделките са реални.
От показанията на свидетелката С.И., които бяха обсъдени
по-горе се установява, че пълномощник на фирмата за процесния период е било
лице на име Милен и че незнае дали извършените от него сделки са реални, както
и че фирмата не е притежавала собственост, ДМА, както и че е продала фирмата на
друго лице като в деня на продажбата е подписала само приемо-предавателен протокол,
който представя на разследващите органи. Справките-декларации и дневниците за
продажби също не била подписвала тя, като М. се е занимавал с цялата
документация на фирмата и е бил упълномощен да подава документите пред данъчното. С оглед и на нейните
показания и направените от подсъдимия ясамопризнанияа съдът прие, че отразената
по тази фактура сделка е недействителна
и на ДЗЛ правиелно не е признато правото на данъчен кредит по нея.
Данъчен период 01.07.2005г. – 31.07.2005г.
За този данъчен период в ТД на
НАП e подадена СД по ЗДДС вх.№ 915007/ 12.08.2005 г. и прилежащия и дневник за
покупки по
данъчни периоди, с отразени в тях фактури, по които ДЗЛ неправилно е приспаднал
данъчен кредит за получените облагаеми доставки за получените облагаеми
доставки по фактури: № 895 /29.07.2005г.; № 78/ 08.07.2005г.;
№ 79 /12.07.2005г.; № 106 /03.07.2005г.; № 107 / 05.07.2005г.; № 109 / 11.07.2005г.
и № 111 /16.07.2005г., а по обвинителен акт инкриминираните фактури са 6 бр. с доставчик ЕТ „Рени-С.И. /като не
е включена само първата, по която доставчик е ЕТ „Неш-И-Ивайло Нешев”/, общо на стойност 87 025 лв., с
включен в тях неправомерно приспаднат ДДС
в размер на 17 405 лв., съгласно заключението на ССЕ и от материалите
по ДП следва да се приеме, че не са налични фактури, придружителни документи,
както и данни за извършвани плащания и счетоводни регистри на ДЗЛ “Арес – М.Г.”
ЕТ за осчетоводяването им. От материалите по извършената насрещна проверка в ТД
на НАП – гр.Велико Търново е видно, че фактурите са включени в дневника на продажбите на
доставчика и данъка по тях е начислен в СД за съответния период, но липсват
счетоводни регистри и първични счетоводни документи не са налични, поради което
експретизата не е дала категорично заключение относно това дали сделките са
реални. При съвкупната преценка на тези доказателства с показанията на свидетелката С.И., които бяха обсъдени
по-горе, както и направените от подсъдимия самопризнания, съдът счете, че и за
тези сделки правилно на ДЗЛ е било отказано правото на данъчен кредит с оглед
липсата на доказателства, че сделките са реални.
Данъчна фактура с № 895 /29.07.2005г. със стойност на ДДС 1 539.60 лв., издадена от „Неш – И – Ивайло Нешев” ЕТ основателно не е включена в обвинителния
акт. Като ЕТ „Неш–И–Ивайло Нешев”
е регистриран св.Ивайло Стефанов Нешев.
От показанията на този свидетел на ДП /л.130-131, папка 1 / се установява, че
фирмата му е имала търговски отношения с ЕТ”Арес- М.Г.”, като не може да
отговори точно дали това е било лицето М.Г. или негов представител. Предмет на
сделката е СМР по повод изграждането на газ-станция в ЖК”Дружба” – гр.Плевен
собственост на „Топ трейд” ООД, като фирмата е разполагала с налична строителна
механизация, назначени строителни работници по трудов договор, складова база с
постоянен адрес, за което представя съответната счетоводна документация.Фактурата
е надлежно осчетоводена в счетоводството на ЕТ. В материалите по ДП е налично
само копие от фактурата, от което се установява, че основанието на сделката е
СМР на газстанция с описани в нея работи като: вид, количество и единична цена.
Плащането е извършено по банков път – с платежно нареждане. По ДП е приложен и
договора с възложител ДЗЛ - ЕТ”Арес- М.Г.” и изпълнител ЕТ”Неш-И-Ивайло Нешев”
– гр.Плевен. За извършените СМР е съставен констативен протокол от
29.07.2005г., с който ремонта е приет. В материалите по ДП са налице копие от
дневници за продажби и СД на доставчика на услугата и фактурата е включена в СД
за съответния период като в/у нея е начислен ДДС. Макар че експертизата е дала
заключение, че тъй като за ДЗЛ - ЕТ”Арес- М.Г.”, не са налице счетоводни
регистри и липсват доказателства за извършени плащания, не може да даде
категорично становище относно това има ли извършена реална сделка или не, тази
фактура не е била включена в обвинителния акт и за нея прокуратурата е счела,
че за нея неоснователно е отказано правото на данъчен кредит.
Данъчен период 01.08.2005г. – 31.08.2005г.
За този данъчен период в ТД на НАП e подадена СД по ЗДДС вх.№ 919481/ 14.09.2005г. и прилежащия и дневник за
покупки по
данъчни периоди, с отразени в тях фактури, по които ДЗЛ неправилно е приспаднал
данъчен кредит за получените облагаеми доставки за получените облагаеми
доставки по 18 броя фактури, а именно: № 84 /01.08.2005г., № 88 /11.08.2005г.; № 89
/12.08.2005г.; № 90 /14.08.2005г.; № 92/ 14.08.2005г.,№ 93 /15.08.20015г., №
95/ 16.08.2005г., 123/ 16.08.2005г., № 136/ 27.08.2005г., № 124/ 17.08.2005г., №
125/18.08.2005г., № 126/ 19.08.2005г., № 96/ 19.08.2005г., № 129/ 21.08.2005г.,
№ 130/ 23.08.2005г., № 131/ 25.08.2005г., №132/ 27.08.2005г., и № 137/ 29.08.2005г.,
всички издадени от “Рени-С.И.” ЕТ, както и по фактури №№: № 1276/ 17.08.2005г.,издадена
от „Коркос” ООД, №2025/ 31.08.2005г., № 2026/ 31.08.2005г., и № 2028/
31.08.2005г., издадени от „ЛГЛ” ЕООД. В обвинителния акт са включени
само сделките по първата група фактури, като за втората група обвинение не е
внесено.
Видно от заключението на
ССЕ, за сделките с доставчик „ЛГЛ” ЕООД с предмет: продажба на газ пропан бутан, с номера на фактурите:
№ 2025/ 31.08.2005г., № 2026/ 31.08.2005г., и № 2028/ 31.08.2005г. /приложени
на л.21 -23 в папка 6 от ДП/ е
установено, че липсват оригинали от същите, не е посочен начин на
плащане, не са налични придружителни документи към тях, фискални касови бонове, както и счетоводни регистри
на доставчика и клиента за осчетоводяването им. От друга страна с оглед наличието на доказателства за
извършено плащане - дневно извлечение по банкова сметка *** „ЛГЛ” ЕООД, че
на датата 31.08.2005г. от ДДС-сметка на ДЗЛ ЕТ „Арес- М.Г.” ЕТ е приведена
сумата от 52 502,31лв. /представляваща стойността на сделките по трите
фактури/, и е спазено изискването на чл.62, ал.2 от ЗДДС експертизата е дала заключение, че следва да се признае правото на
данъчен кредит по тези скелки. Други такива доказателства са включването на
тези фактури в СД и дневника за продажби на доставчика за периода. Представени
са съответните извлечения от Дневниците за покупки и продажби и СД за
съответния период за доставчика /по ДП – папка 5/. Собственик и управител на
„ЛГЛ” ЕООД е св.Л.Г. Л.. Въпреки, че
не познава М.Г., св.Л. заявява, че е
сключвал сделки с ЕТ „Арес – М.Г.” чрез пълномощник на фирмата. Поради липсата
на безспорни доказателства експертизата не е дала категорично заключение за
реалността на сделките по тези 3 броя фактури, но с оглед гореизложените обстоятелства
сделките са признати за реални и не са включени в обвинението за съответния
период.
Данъчна фактура с номер 1276/17.08.05г. със стойност на
ДДС 13 000 лв., издадена от „Коркос” ООД. За тази сделка
експертизата е установила, че в материалите по ДП е налице фактура, но не са налице
доказателства за отразеното във фактурата плащане по банков път, както и придружителни документи и счетоводни
регистри за възможностите на доставчика за извършване на сделката. Поради което
и за тази сделка експертизата не е дала категорично заключение и същата не е
включена в обвинителния акт. От материалите по ДП се установява, че съдружник и
управител на „Коркос” ООД е лицето Я.А.К.,
разпитано като свидетел. Св.К. е
заявил, че е сключвал сделка с лице, представило се за М.Г. – собственик и
представляващ ЕТ „Арес – М.Г.”. Г. е закупил 3 бр. употребявани сушилни за
дървен материал и котел за твърдо гориво. Фактурата е включена в СД и дневника
за съответния период, но не са налични документи за извършено плащане по банков
път /плащане по ДДС сметка/. Липсват и съпровождащи документи в материалите по
ДП и счетоводни регистри за осчетоводяване възможностите на доставчика за
извършване на сделката. Поради което експертизата не може да даде категорично
заключение дали е налице реална доставка.Същата не е включена в обвинителния
акт.
За
останалите фактури, издадени от ЕТ „Рени - С.И.” /18 броя фактури, с
предмет главно „аванси”, включени в обвинителния акт/, на стойност 394 820
лв., и начислен върху тях неправомерно приспаднат ДДС в размер на 78 820лв.,
експертизата е дала категорично заключение, че с оглед
липсата в материалите на ДП на каквито и да е фактури, придружителни
документи, данни за извършени
разплащания и счетоводни регистри на доставчика и клиента, както и на договори,
даващи основание за фактурираните аванси, макар и същите да са били включени в
дневника за продажбите на доставчика за съответния период и данъка по тях да е
бил начислен в СД за този период, поради липсата на първични счетоводни
документи, от които да се установяват възможностите на доставчика да извърши
реални доставки, експертизата не е дала категорично заключение относно
реалността на сделките. При съвкупната преценка на тези доказателства с
показанията на свидетелката С.И.,
които бяха обсъдени по-горе, както и направените от подсъдимия самопризнания,
съдът счете, че и за тези сделки правилно на ДЗЛ е било отказано правото на
данъчен кредит с оглед липсата на доказателства, че сделките са реални.
Данъчен период 01.09.2005г. – 30.09.2005г.
За този данъчен период в ТД на
НАП e подадена СД по ЗДДС вх.№ 924157/ 14.10.2005г. и прилежащия и дневник за
покупки по
данъчни периоди, с отразени в тях фактури, по които ДЗЛ неправилно е приспаднал
данъчен кредит за получените облагаеми доставки по данъчни фактури, издадени от
“Рени–С.И.” ЕТ и „Чардаш 2001” ЕООД, за
който по ДРА е прието, че ДЗЛ неправилно е приспаднал данъчен кредит за
получените облагаеми доставки по фактури:
№ 53 / 12.09.2005г.; № 54/ 14.09.2005г.;
№ 55 /17.09.2005г.; № 56 /19.09.2005г.; № 1004 /14.09.2005г.; № 1005
/18.09.2005г.; № 1006 / 20.09.2005г.; и № 1007 /23.09.2005г. с предмет на
сделките главно „аванси”, на обща стойност 168 500.00 лева и ДДС 33 700.00 лева.
За четирите броя фактури с доставчик “Рени
– С.И.” ЕТ, за които не е признат данъчен кредит, в материалите по ДП ССЕ
не е установила налични фактури или ксерокопия от същите, придружителни
документи към тях и налични данни за извършени разплащания, както и счетоводни
регистри на доставчика и клиента за осчетоводяването им. Не са налични и
договори, даващи основания за фактурираните аванси. Макар и първите три фактури
да са включени в дневника за продажбите на доставчика, и ДДС по тях да е начислен в
справката-декларация за съответния период, а фактура № 56 /19.09.2005г. е
включена в дневника за продажби и е начислена в СД за следващия данъчен период
/ 01.10.2005г. – 31.10.2005г./, експертизата е дала заключение, че не може да
се установи по безспорен начин дали има
реална доставка по тях. Като “Рени – С.И.” ЕТ е регистрирана св.С.И.П.. П. не е чувала за “Рени – С.И.”
ЕТ, не познава М.Г.Г., не е сключвала сделки с неговата фирма. Подписала е
пълномощно на мъж на име М. П., под чието давление е регистрирала и фирмата си.
Впоследствие многократно е призовавана в полицията да дава обяснения и
показания във връзка с дейността на “Рени – С.И.” ЕТ. “Рени – С.И.” По-късно,
ЕТ е прехвърлен на “Лин” ЕООД със собственик и представляващ св.И.И.. “Рени – С.И.”
ЕТ няма подавана годишна данъчна декларация за данъчната 2005г.. При съвкупната
преценка на събраните по ДП доказателства с направените от подсъдимия
самопризнания, съдът счете, че и за тези сделки правилно на ДЗЛ е било отказано
правото на данъчен кредит с оглед липсата на доказателства, че сделките са
реални.
По останалите четири броя доставки с доставчик „Чардаш 2001” ЕООД в
материалите по ДП ССЕ не е установила налични фактури или ксерокопия от същите,
придружителни документи към тях и налични данни за извършени разплащания, както
и счетоводни регистри на доставчика и клиента за осчетоводяването им. Не са
налични и договори, даващи основания за фактурираните аванси. Въпреки, че по ДП
са налични копия на справки-декларации и дневници към тях на доставчика „Чардаш
2001” ЕООД, установени при насрещната
проверка в ТД на НАП – гр.София, и фактурите да са включени в дневника за
продажбите като данъка по тях е начислен в СД за съответния данъчен период, експертизата
е дала заключение, че не може да се установи
по безспорен начин дали има реална доставка по тях. От разпита на ДП на св. Т.С.К., който за процесния период е бил собственик и управител на “Чардаш 2001” ЕООД, се установява,
че същият не познава собственика на “Арес – М.Г.” ЕТ- подсъдимия М.Г.Г., не е чувал и за фирма “Арес – М.Г.”
ЕТ. През процесния период фирмата му се е занимавала с покупко-продажба на грозде
и дърва. През м.февруари 2007г. е продал фирмата на “Лин” ЕООД със собственик и представляващ св.И.И.И.. Представил е приемо-предавателен протокол, в който е
записано, че предава цялата документация – счетоводна и друга, на дружеството
на И.. В разпита си като свидетел по настоящото ДП св.И. заявява и, че в този
период се е занимавал в действителност с покупко-продажба на фирми, а не с
реална търговска дейност, като фирмите е купувал само като име. При съвкупната
преценка на доказателствата, които бяха обсъдени по-горе, както и направените
от подсъдимия самопризнания, съдът счете, че и за тези сделки правилно на ДЗЛ е било отказано правото на
данъчен кредит с оглед липсата на доказателства, че сделките са реални.
Данъчна фактура № 156 /30.09.2005г. – със стойност на ДДС 525.00 лв., издадени от „Мултиком”
ООД, фигурира по ДРА, но не е включена в обвинителния акт. Видно от
заключението на ССЕ в материалите по ДП е наличен втори екземпляр на фактурата,
представена от св.И.Й.Н., управител
на „Мултиком” ООД – гр.Свищов, както и копие от дневник за продажби и
извлечения от ДДС сметка по продажби, като е указан и начин на плащане –
платежно нареждане. Фактурата е осчетоводена и включена в дневника за продажби
за съответния данъчен период, но липсва оригинална фактура и придружителни
документи към нея, а за ДЗЛ „Арес-М.Г.” ЕТ, купувач по тази сделка, липсват данни за извършени
плащания и осчетоводяване в счетоводните му регистри. Поради което експертизата е дала заключение, че не е установен по
безспорен начин извършена ли е реално тази
сделка. Св. И.Й.Н., въпреки
че не си спомня конкретно тази сделка, след проверка в счетоводството на
фирмата, заявява, че сделката е реална, има за предмет покупка на грозде, и цената е платена по банков път. От неговите
показания /л.119-л.120 от ДП, папка 1/ се установява, че фирмата му разполага
със складова база и с нужния персонал, както и с транспортни средства, с които
може да осъществува и транспортни услуги /10 микробуса/. Поради което за тази
сделка прокуратурата не е внесла обвинение, приемайки тази сделка за
действителна.
Данъчен период 01.10.2005г. –
31.10.2005г.
За този данъчен период в ТД на
НАП e подадена СД по ЗДДС вх.№ 927918/ 14.11.2005г. и прилежащия и дневник за
покупки по
данъчни периоди, с отразени в тях фактури, по които ДЗЛ неправилно е приспаднал
данъчен кредит за получените облагаеми доставки по данъчни фактури:, издадени
от “Рени–С.И.” ЕТ, за който по ДРА е
прието, че ДЗЛ неправилно е приспаднал данъчен кредит за получените облагаеми
доставки по 5 броя фактури, а именно:
№ 1004 /05.10.2005г.; № 1005 /07.10.2005г.;
№ 1006/ 09.10..2005г.; № 1007 /10.10.2005г.; № 1008 /11.10.2005г.; с
предмет на сделките „стоки” на обща стойност 111 500.00 лева и ДДС 22 300.00 лева.
В материалите по ДП ССЕ не е
установила налични фактури или ксерокопия от същите, придружителни документи
към тях и налични данни за извършени разплащания, както и счетоводни регистри
на доставчика и клиента за осчетоводяването им. Макар и доставчика да е включил
въпросните фактури в СД и дневника за продажби за съответния период и по тях да
е начислен дължимия ДДС, експертизата е дала заключение, че не може да се
установи по безспорен начин дали има
реална доставка по тях. При съвкупната преценка на събраните по ДП доказателства/ вкл. показаниятана св.П. /с
направените от подсъдимия самопризнания, съдът счете, че и за тези сделки
правилно на ДЗЛ е било отказано правото на данъчен кредит с оглед липсата на
доказателства, че сделките са реални.
За данъчния период 01.11.2005г. -30.11.2005г. ДЗЛ е подало нулева справка-декларация, като същото се отнася и за данъчния период 01.12.2005г.– 31.12.2005г., по отношение на които в ДРА е прието,
че за тези периоди не са констатирани основания за корекция на данъчната основа
и начисления данък, а ССЕ е дала същото заключение, поради което за тези
периоди няма предявено обвинение.
Данъчен период 01.01.2006г. – 31.01.2006г.
За този данъчен период в ТД на
НАП e подадена СД по ЗДДС вх.№ 936743/ 08.02.2006г. и прилежащия и дневник за
покупки по
данъчни периоди, с отразени в тях фактури, по които ДЗЛ неправилно е приспаднал
данъчен кредит за получените облагаеми доставки по данъчни фактури, издадени от
“Рени–С.И.” ЕТ, за който по ДРА е
прието, че ДЗЛ неправилно е приспаднал данъчен кредит за получените облагаеми
доставки по фактури: № 143/ 05.01.2006г.; и № 144 /09.01.2006г. с
предмет на сделките „стоки” на обща стойност 30000.00 лева и ДДС 6 000.00 лева.
С оглед на
гореизложеното съдът прие за безспорно установено, че:
1. По
СД по ЗДДС вх. № 8838/12.04.2005г., и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.03.2005г. –
31.03.2005г.
2.По СД по ЗДДС вх. № 12336/15.05.2005г., и
прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.04.2005г. – 30.04.2005г.
3. По СД по ЗДДС вх. №
12779/14.06.2005г., и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период
01.05.2005г. – 30.05.2005г.
4. По СД
по ЗДДС вх. № 13105/14.07.2005г., и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период
01.06.2005г. – 30.06.2005г.
5. По
СД по ЗДДС вх. № 915007/12.08.2005г., и прилежащия й дневник за покупки, за
данъчен период 01.07.2005г. – 31.07.2005г..
6. По СД по ЗДДС вх. № 919481/14.09.2005г., и
прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.08.2005г. – 31.08.2005г.
7. По СД
по ЗДДС вх. № 924157/14.10.2005г., и прилежащия й дневник за покупки, за
данъчен период 01.09.2005г. – 30.09.2005г.
8. По СД по ЗДДС вх. № 927918/14.11.2005г.,
и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.10.2005г. –
31.10.2005г., и
9. По СД по ЗДДС вх. № 936743/08.02.2006г.,
и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.01.2006г. –
31.01.2006г.,
които следва
да се считат документи с невярно съдържание, тъй като обективираните в тях правни събития – сделки по смисъла на чл. 6
от ЗДДС, не отговарят на обективната действителност, е укрит ДДС в размер
съответно по периоди: 8 000лв., 11822.00лв., 19 300.00лв., 14 964.00лв., 17405.00 лв., 78 820.00лв., 33 700.00лв., 22 300.00лв., 6 000.00лв. или общо 212 311.00лв., които поотдело, както
и като общ размер/ с изключение на първия, втория и последния данъчни периоди/ представляват
данък в особено големи размери по см. на чл.93, т.14 НК.
По описания начин с деянието си подс.Г.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.257, ал.1 вр. с чл.256/стара редакция/, вр.чл.26, вр.чл.2, ал.2 от НК,
затова, че:
През периода 01.03.2005г. –
14.02.2006г., в условията на продължавано престъпление, в гр. Стара Загора в
качеството си на представляващ и управляващ “Арес–М.Г.” ЕТ, Булстат *********, с цел да осуети
установяването на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери- 212 311 лв.. водил счетоводна отчетност и
ползвал счетоводни документи с невярно съдъражание – СД по ЗДДС и прилежащите им
дневници за покупки, с описани в тях фактури както следва :
1.По СД по ЗДДС вх. № 8838/12.04.2005г., и прилежащия й дневник за
покупки, за данъчен период 01.03.2005г.
– 31.03.2005г. по д.фактури, издадени от “Есперанса” ЕООД както следва :
|
№
|
фактура №
|
дата
|
доставчик
|
основание
|
стойност в лв.
|
ДДС в лв.
|
|
1
|
118
|
16.03.05г.
|
“Есперанса” ЕООД
|
стока
|
19900.00
|
3980.00
|
|
2
|
119
|
20.03.05г.
|
“Есперанса” ЕООД
|
стока
|
20100.00
|
4020.00
|
|
|
общо :
|
40000.00
|
8000.00
|
или общо за периода ДДС в размер на 8 000 лв.
2.По СД по ЗДДС вх.№ 12336/15.05.2005г., и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен
период 01.04.2005г. – 30.04.2005г.
по данъчни фактури, издадени от “Есперанса” ЕООД и “Вито – Л.Д.” ЕТ, както
следва:
|
№
|
фактура
№
|
дата
|
доставчик
|
основание
|
стойност в лв.
|
ДДС
в лв.
|
|
|
1
|
526
|
22.04.05г.
|
“Вито” ЕТ
|
стока
|
18150.00
|
3630.00
|
|
|
2
|
129
|
22.04.06г.
|
“Есперанса” ЕООД
|
стока
|
20975.00
|
4195.00
|
|
|
3
|
130
|
25.04.06г.
|
“Есперанса” ЕООД
|
стока
|
19985.00
|
3997.00
|
|
|
|
общо :
|
29 605.00
|
11822.00
|
или общо за периода ДДС в размер на 11 822.00 лв.
3. По СД по ЗДДС вх.№ 12779/14.06.2005г.,
и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.05.2005г. – 30.05.2005г. по д.фактури, издадени от “Есперанса”
ЕООД, “Вито – Л.Д.” ЕТ и “Рени – С.И.” ЕТ, както следва :
|
№
|
фактура
№
|
дата
|
доставчик
|
основание
|
стойност в лв.
|
ДДС
в лв.
|
|
1
|
137
|
25.05.05г.,
|
“Есперанса”
ЕООД
|
стока
|
15750.00
|
3150.00
|
|
2
|
525
|
21.04.05г.
|
“Вито” ЕТ
|
стока
|
18925.00
|
3785.00
|
|
3
|
486
|
03.05.05г.
|
“Вито” ЕТ
|
стока
|
15500.00
|
3100.00
|
|
4
|
17
|
19.05.05г
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
21700.00
|
4340.00
|
|
5
|
24
|
26.05.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
24625.00
|
4925.00
|
|
|
общо
:
|
96500.00
|
19300.00
|
или общо
за периода ДДС в размер на 19 300.00 лв.
4.По СД по ЗДДС вх. № 13105/ 14.07.2005г, и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.06.2005г. – 30.06.2005г. по
д.фактури, издадени от “Рени – С.И.” ЕТ, както следва :
|
№
|
фактура
№
|
дата
|
доставчик
|
основание
|
стойност в лв.
|
ДДС
в лв.
|
|
1
|
27
|
30.05.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
2200.00
|
440.00
|
|
2
|
28
|
17.06.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
14870.00
|
2974.00
|
|
3
|
29
|
22.06.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
24000.00
|
4800.00
|
|
4
|
30
|
23.06.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
6000.00
|
1200.00
|
|
5
|
67
|
15.06.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
14000.00
|
2800.00
|
|
6
|
68
|
17.06.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
13500.00
|
2700.00
|
|
7
|
73
|
25.06.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
250.00
|
50.00
|
|
|
общо
:
|
74820.00
|
14964.00
|
или общо за периода ДДС в размер на 14 964.00 лв.
5. По СД по ЗДДС вх. № 915007/12.08.2005г. и прилежащия й дневник за
покупки, за данъчен период 01.07.2005г.
– 31.07.2005г. по д.фактури, издадени от “Рени – С.И.” ЕТ, както следва :
|
№
|
фактура
№
|
дата
|
доставчик
|
основание
|
стойност в лв.
|
ДДС
в лв.
|
|
1
|
78
|
08.07.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
15250.00
|
3050.00
|
|
2
|
79
|
12.07.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
14775.00
|
2955.00
|
|
3
|
106
|
03.07.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
14250.00
|
2850.00
|
|
4
|
107
|
05.07.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
14500.00
|
2900.00
|
|
5
|
109
|
11.07.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
13800.00
|
2760.00
|
|
6
|
111
|
16.07.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
14450.00
|
2890.00
|
|
|
общо
:
|
87025.00
|
17405.00
|
или общо за
периода ДДС в размер на 17 405.00 лв.
6.По СД по ЗДДС вх.№ 919481/14.09.2005г., и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.08.2005г. – 31.08.2005г. по
д.фактури, издадени от “Рени – С.И.” ЕТ, както следва :
|
№
|
фактура
№
|
дата
|
доставчик
|
основание
|
стойност в лв.
|
ДДС
в лв.
|
|
1
|
84
|
01.08.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
13100.00
|
2620.00
|
|
2
|
88
|
11.08.05г
|
“Рени” ЕТ
|
аванс
|
15000.00
|
3000.00
|
|
3
|
89
|
12.08.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
аванс
|
23750.00
|
4750.00
|
|
4
|
90
|
13.08.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
аванс
|
24000.00
|
4800.00
|
|
5
|
92
|
14.08.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
аванс
|
23500.00
|
4700.00
|
|
6
|
93
|
15.08.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
аванс
|
24300.00
|
4860.00
|
|
7
|
95
|
16.08.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
аванс
|
21950.00
|
4390.00
|
|
8
|
123
|
16.08.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
22425.00
|
4485.00
|
|
9
|
136
|
27.08.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
22000.00
|
4400.00
|
|
10
|
124
|
17.08.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
22500.00
|
4500.00
|
|
11
|
125
|
18.08.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
22575.00
|
4515.00
|
|
12
|
126
|
19.08.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
аванс
|
22500.00
|
4500.00
|
|
13
|
96
|
19.08.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
аванс
|
22500.00
|
4500.00
|
|
14
|
129
|
21.08.05г
|
“Рени” ЕТ
|
аванс
|
23000.00
|
4600.00
|
|
15
|
130
|
23.08.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
аванс
|
22500.00
|
4500.00
|
|
16
|
131
|
25.08.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
аванс
|
27000.00
|
5400.00
|
|
17
|
132
|
27.08.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
аванс
|
21000.00
|
4200.00
|
|
18
|
137
|
29.08.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
аванс
|
20500.00
|
4100.00
|
|
|
общо
:
|
394820.00
|
78820.00
|
или общо
за периода ДДС в размер на 78 820.00 лв.
7.По СД по ЗДДС вх.№ 924157/14.10.2005г., и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен
период 01.09.2005г. – 30.09.2005г.
по д.фактури, издадени от “Есперанса” ЕООД, “Вито – Л.Д.” ЕТ и “Рени – С.И.”
ЕТ, както следва :
|
№
|
фактура
№
|
дата
|
доставчик
|
основание
|
стойност в лв.
|
ДДС
в лв.
|
|
1
|
53
|
12.09.05г
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
24900.00
|
4980.00
|
|
2
|
54
|
14.09.05г
|
“Рени” ЕТ
|
аванс
|
24500.00
|
4900.00
|
|
3
|
55
|
17.09.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
25000.00
|
5000.00
|
|
4
|
56
|
19.09.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
аванс
|
25600.00
|
5120.00
|
|
5
|
1004
|
14.09.05г.
|
“Чардаш 2001” ЕООД
|
аванс
|
20000.00
|
4000.00
|
|
6
|
1005
|
18.09.05г.
|
“Чардаш 2001” ЕООД
|
аванс
|
17500.00
|
3500.00
|
|
7
|
1006
|
20.09.05г.
|
“Чардаш 2001” ЕООД
|
аванс
|
20000.00
|
4000.00
|
|
8
|
1007
|
23.09.05г.
|
“Чардаш 2001” ЕООД
|
аванс
|
11000.00
|
2200.00
|
|
|
общо
:
|
168500.00
|
33700.00
|
или общо
за периода ДДС в размер на 33 700.00 лв.
8.По СД по ЗДДС вх.№ 927918/ 14.11.2005г., и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.10.2005г. – 31.10.2005г. по
д.фактури, издадени от “Рени – С.И.” ЕТ, както следва :
|
№
|
фактура
№
|
дата
|
доставчик
|
основание
|
стойност в лв.
|
ДДС
в лв.
|
|
1
|
1004
|
05.10.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
22500.00
|
4500.00
|
|
2
|
1005
|
07.10.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
23750.00
|
4750.00
|
|
3
|
1006
|
09.10.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
22000.00
|
4400.00
|
|
4
|
1007
|
10.10.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
22250.00
|
4450.00
|
|
5
|
1008
|
11.10.05г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
21000.00
|
4200.00
|
|
|
общо
:
|
111500.00
|
22300.00
|
или общо за
периода ДДС в размер на 22 300.00 лв.
9.по СД по ЗДДС вх. № 936743/08.02.2006г., и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен
период 01.01.2006г. – 31.01.2006г.
по д.фактури, издадени от “Рени – С.И.” ЕТ, както следва :
|
№
|
фактура
№
|
дата
|
доставчик
|
основание
|
стойност в лв.
|
ДДС
в лв.
|
|
1
|
143
|
05.01.06г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
16000.00
|
3200.00
|
|
2
|
144
|
09.01.06г.
|
“Рени” ЕТ
|
стока
|
14000.00
|
2800.00
|
|
|
общо
:
|
30000.00
|
6000.00
|
или общо за периода ДДС в размер на 6 000.00 лв., като неправомерно
е приспаднал неследващ се данъчен кредит,
за съответните данъчни периоди, всичко в
размер на 212 311.00 лв.. По този начин с деянието си е укрил данъчни задължения в особено големи размери.
Гореизложената
фактическа и правна обстановка се установява по един безспорен начин от
материалите от приложеното ревизионно производство, приложите при извършването на насрещните
проверки на фирмите доставчици по инкриниминари фактури и справки-декларации,
данъчни и други документи, от заключението на назначената по ДП ССЕ, от
показанията на всички разпитани по делото свидетели, както и от направените
самопризнания на подсъдимия в съдебната фаза на процеса.
Видно от същите подсъдимият
М.Г. за процесния период е „водил”
счетоводната отчетност на дружеството като
е издал процесните фактури с невярно съдържание и е осчетоводил същите в
отчетните регистри и е „ползвал”
на документите с невярно съдържание като
е декларирал извършването им чрез подаваните за съответните месеци на годината СД по
чл.100 по ЗДДС /отм./ също с невярно съдържание, присвоявайки си незаконно
правото на данъчен кредит.
Предвид гореизложеното
направения в обвинителния акт извод, че счетоводството на фирмата е водено
главно за ежемесечно изготвяне на Дневниците за продажби и Дневниците за
покупки, чрез които се е целяло изравняване на данъчните основи на сделките по
извършените продажби с извършените покупки от фирмата с цел да не бъде заплатен
дължимия ДДС, е в унисон със законодателството.
Предвид гореизложеното и
с оглед направените от подсъдимия самопризнания, че не оспорва фактите и
обстоятелствата по обвинителния акт, предвид което разглеждането на делото в
съдебната му фаза е протекло като съкратено съдебно следствие на основание чл.371
т.2 от НПК, съдът прие за установено, че
за процесния период ЕТ „Арес – М.Г.” е отчел фактури от доставчици, които се
обособяват в две групи:
На първо място, това са доставчиците „Кобос” ЕООД, „Инвест ойл” ООД,
„Мултиком” ООД, и „Ивайло Нешев” ЕТ, „Коркос” ООД, „ЛГЛ” ЕООД:
Относно фирма „Кобос” ЕООД по ДП не са
събрани достатъчно доказателства, че сделката не е реална, тъй като според
експертното заключение разминаването между дневниците на доставчик и получател
се дължи на техническа грешка. При
наличие на техническа грешка е налице неправомерно усвоен данъчен кредит, който
подлежи на връщане, но не е налице умисъл за престъпление. Относно останалите
фирми „Инвест ойл” ООД, „Мултиком” ООД,
и „Ивайло Нешев” ЕТ, „Коркос” ООД, „ЛГЛ”ЕООД.: представителите на фирмите
доставчици свидетелстват, че са налице
реални доставки и плащания по тях, като представят фактури, СД по ЗДДС и
дневници. Експертното заключение не може да даде категорично заключение.
Предвид това, както и свидетелските показания и представените документи, че не
може да се направи безспорен и категоричен извод, че декларираните доставки са
нереални, прокуратурата не е внесла обвинителен акт за същите. Общия размер на ползвания данъчен кредит по
тези фактури е 30 726.92 лв..
На второ място, това са доставчиците “Есперанса” ЕООД, “Вито – Л.Д.” ЕТ, “Чардаш 2001”
ЕООД, “Рени – С.И.” ЕТ, издали инкриминираните фактури. Общия размер на ползвания данъчен кредит по
тези фактури е 212 311.00 лв. С
изключение на отчетените през м.април фактури, издадени от “Есперанса” ЕООД, за
всички останали фактури назначената по ДП ССЕ не може да даде категорично становище налице ли са реални доставки.
С оглед гореизложеното по ДП са събрани
достатъчно доказателства, които подкрепят извода, че няма реални сделки между
ДЗЛ и изброените доставчици. Съдът напълно споделя изводите в обвинителния акт, които не се оспорват и от подсъдимия
и неговия защитник, че изброените фирми образуват една група от фирми, които са
прехвърляни между едни и същи лица срещу заплащане и че тези доставчици на
“Арес – М.Г.” ЕТ са фирми – фантоми
– създадени или използвани единствено за участие
в ДДС вериги.
От анализа на приложените по ДП фактури е
видно, че фактурите, издадени от тези фирми, са със следващи последователни
номера в по-голямата си част, макар и понякога издавани в различни дни. Това на
практика означава, че за този период фирмата – доставчик не би трябвало да има
други клиенти освен процесната фирмата. Подобно номериране на фактурите,
издавани от една фирма, е една от характерните черти на фактури, издавани от т.
нар. фирми – фантоми.
Не на последно място, от справките, изискани
от съответните ТД на НАП, е видно, че всички тези фирми са включени в доклади
на бившия “РОС” или впоследствие в база данни “Риск”, т.е. това са рискови фирми. Извършени са им данъчни ревизии, има
установени за всяка от тях данъчни задължения в особено големи размери, като плащания
по ревизионните актове не са постъпили.
От обективна страна: За периода 01.03.2005г. – 14.02.2006г. са ползвани счетоводни документи с невярно съдържание: гореописаните СД, дневници за покупки и
фактури, издадени от фирмите “Есперанса” ЕООД, “Вито – Л.Д.” ЕТ, “Чардаш 2001”
ЕООД, “Рени – С.И.” ЕТ, с цел да се осуети установяването на
данъчни задължения в особено големи размери. Процесните фактури, описани в
дневниците за покупки за съответния данъчен период и отразени в СД и конкретизирани
от обвинението не отговарят на реално извършени сделки по см. на чл. 6 ЗДДС.
“Арес – М.Г.” ЕТ не е представил доказателства за това, че притежава необходимите
трудови ресурси, материална база: складова или производствена, транспорт за
осъществяване на декларираните сделки и на доставките по тях. За целия процесен период в нито един
данъчен период не са осчетоводени фактури за платен ток, телефон или други
консумативи и подпомагащи дейности на дружеството.
Според
отчетените в дневниците за покупки и в дневниците за продажби фактури, за всеки данъчен период “Арес – М.Г.” ЕТ се е стремял да поддържа
определен баланс между покупки и продажби. А именно по периоди: За
данъчен период 01.03.2005г. – 31.03.2005г. е деклариран ДДС за внасяне в размер
на 42.00 лв., данъчен период 01.04.2005г. до 30.04.2005г. – ДДС за внасяне в
размер на 90.17 лв., за данъчен период 01.05.2005г. до 31.05.2005г. – ДДС за внасяне
в размер на 178.40лв., за данъчен период 01.06.2005г. до 30.06.2005г. – ДДС за внасяне
в размер на 122.96 лв., и за данъчен период 01.07.2005г. до 31.07.2005г. – ДДС
за внасяне в размер на 174.57 лв., за данъчен период 01.08.2005г. до
31.08.2005г. – ДДС за внасяне в размер на 317.65лв., за данъчен период
01.09.2005г. до 30.09.2005г. – ДДС за внасяне в размер на 145.00лв., за данъчен
период 01.10.2005г. до 31.10.2005г. – ДДС за внасяне в размер на 150.09лв., за
данъчен период 01.01.2006г. до 31.01.2006г. – ДДС за внасяне в размер на
25.00лв. За оборот, вариращ между 50 и
500 хиляди лева, декларираният ДДС за внасяне винаги около 100 лева е нищожна
сума. Тези цифри са дали основание за извършванена данъчна проверка, тъй
като са наасочвали към един много добре поддържан баланс между покупки и
продажби през всеки конкретен данъчен период, както и за умишлено изготвени документи за поддържане на този баланс.
Правилни и обосновани с оглед и на самопризнаниятана подсъдимия е прието, че
поддържането на такъв баланс е ставало
като в дневника за покупки, заедно с фактури по реални сделки, са включвани и
фактури, по нереални сделки, но със стойности на доставките, достатъчни да
компенсират дължимия ДДС за внасяне, което в крайна сметка води до укриване на
данък. Правилно е прието, че с
оглед на самия характер на ДДС като данък, който винаги се плаща от крайния
потребител на стоката или услугата, ако не е регистриран по ЗДДС или е
износител /тъй като износа е освободен от ДДС/, същият остава в бюджета на
държавата, докато транзитните доставчици
и купувачи до крайния потребител, регистрирани по ЗДДС, съответно дължат
внасяне на данъка, който са получили в цената на стоката или услугата като
придобиват право размера на данъка да им бъде възстановен. При включването
в дневника за покупки на фактури по фиктивни сделки, ДЗЛ може да изравни
стойността на ДДС, който уж е платил на доставчиците, с тази, която му е
платена от клиентите /по фактурите, включени в дневника за продажби/, като по
този начин чрез прихващане намалява задължението за внасяне на ДДС до нищожни
размери, както е в конкретния случай.
При проведеното съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия и неговия
защитник, и
направеното от него самопризнание на
всички факти и обстоятелства по обвинителния акт, не се събраха данни от
анализа на които може да бъде направен безспорния и категоричен извод, че ДЗЛ е
осъществило реало отразените доставки, поради което не са опровергани
констатациите на данъчните органи, че същите са фиктивни и не отразяват реално
движение на стоки и извършени услуги. Водената от подсъдимия счетоводна
отчетност на “ЕТ”Арес- М.Г.” е непълна и
е в нарушение на ЗСч.. Фирмата е водила счетоводство свързано предимно за
целите на ДДС, без да бъде отразявана
цялата стопанска дейност на предприятието, тъй като не разполага с необходимия
персонал за извършване на фактурираните услуги и продажби, липсва реален
произход на стоките и услугите, поради което липсва основание по смисъла на чл. 6 от ЗДДС същите
да бъдат признати за реални. В тази
насока са и показанията на св. И.Ж.Н.,
работила като секретарка на фирмата на подсъдимия, която заявява, че офисът в
който е работила, е бил под наем; фирмата не е имала друг персонал освен нея, и
не е разполагала със собственост – материална база, транспортни средства и
пр.ДМА. Предвид гореизложеното следва да се
приеме, че ползваните счетоводни документи са с невярно съдържание, а воденото
счетоводство не отговаря на изискванията на ЗСч, поради което неправомерно
е приспаднат от ДЗЛ данъчния кредит по цитираните фактури в размер на 212 311,00 лева.
Поради
което и с оглед гореизложеното съдът напълно възприема извода, че в случая се касае за “извършване” на
покупко-продажби единствено по документи и за това, че фирмите – доставчици на “Арес – М.Г.” ЕТ, а именно: “Есперанса” ЕООД, “Вито – Л.Д.” ЕТ, “Чардаш
2001” ЕООД, “Рени – С.И.” ЕТ, са т.нар. фирми “фантоми”, създадени
единствено за участие във вериги за ДДС – измами, и “Арес – М.Г.” ЕТ е участник в такава верига, като е включил в
дневниците си за покупки фактури за фиктивни сделки с цел укриване на ДДС.
С действията си подсъдимият Г. е ощетил
държавния бюджет, като неправомерно е приспаднал данъчен кредит в размер
на 212 311,00 лева., който е
следвало да бъде приведен в държавния бюджет, като дължимо задължение на
данъчния субект по ЗДДС от реализирани покупки
през съответните месеци, в които са включени
инкриминираните фактури, за които липсват доказателства за извършени
действителни сделки по чл. 6 от ЗДДС.
При извършване на деянието подс.Г. е действал в условията
на продължавано престъпление, тъй
като са налице девет данъчни периода, в които същият неправомерно е приспаднал
данъчен кредит въз основа на документи с невярно съдържание - СД по ЗДДС,
дневници за покупки и фактури, които по своята същност представляват девет
отделни деяния, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Поради което обвинението правилно е квалифицирано като такова
по чл.26, ал.1 от НК с оглед реализирания общ престъпен резултат, което е в
полза на подсъдимия. В този смисъл е и съдебнатапрактика/ ТР № 1/ 2009 г., ОСНК/
От показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели, които бяха приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК, се установява,
че фактурите, по които не е признат данъчен кредит и са
издадени от името на представляваните от тях фирми, не отразяват действително
извършени сделки, а се касае за документи с невярно съдържание. Това изцяло потвърждава направения по–горе извод, фирмата
на ДЗЛ не разполага с материални, финансови и трудови ресурси за осъществяване
на документираните сделки, така както беше посочено по –горе.
В тази насока е и направеното от подсъдимия при разглеждането
на делото пред съда самопризнание на
фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, с оглед на което делото е
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Предвид горното следва да
бъде прието за установено, че подсъдимият признава, че в качеството си на управляващ
и представляващ фирма” ЕТ”Арес- М.Г.”*** е подписвал и осчетоводявал фактурите
и е подавал СД по ЗДДС пред данъчните
органи, макар и чрез други лица. Същият се признава за виновен по предявеното му обвинение като не дава никакви обяснения по
него, което предвид реда, по който е разгледано делото, е допустимо. Защитата
на подсъдимия също не оспорва констатациите на данъчните органи и фактите и
обстоятелствата в обвинителния акт.
Процесните фактури, описани в
дневниците за покупки за съответния данъчен период, и отразени в СД, не отговарят на реално извършени сделки по
см. на чл. 6 и за този период, няма водена законосъобразна счетоводна
отчетност. При всички инкриминирани „доставки” на стоки и услуги на фирмата, не
са били извършвани реални сделки, а само префактуриране на стокови потоци и
документиране на фактури, и не е налице „доставка” по тях по смисъла на чл. 6
от ЗДДС. Макар и сам да не е осчетоводвал фактурите, същият е организирал
„воденето” на счетоводство в нарушение на специалните закони, а освен това
лично е подписвал документите с невярно съдържание /СД и дневниците за покупки/,
с което се е подготвял да получи недължимо присвоения данъчен кредит по
несъществуващите доставки, без да бъдат платени дължимите на държавата данъци,
и като регистрирано за съответния период лице носи съответната предвидена в
закона наказателна отговорност. Макар и на ДП да отрича, в съдебната фаза на
процеса подсъдимият признава горните
обстоятелства, и нито по време на
ревизията, нито по време на досъдебното производство, както и в съдебната фаза
на процеса, не е представил годни доказателства, оборващи горните
доказателства. С оглед показанията на разпитаните по ДП свидетели и
заключението на ССЕ не може да се приеме, че отразените в първичните счетоводни
документи по обвинителния акт факти и обстоятелства са верни и че се касае до
действителни сделки и услуги.
Предмет на
престъплението по чл.257, респ. чл.256 от НК /в редакцията му до изменението и
в Д.в. бр. 75/ 06г. /е укриването, респ. избягване
плащането на данъчни задължения чрез водене на счетоводна отчетност и ползването
на счетоводни документи с невярно съдържание, с цел да се осуети тяхното
установяване. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно
отговорно лице. От субективна страна деецът трябва да съзнава, че укрива данъци
и има за резултат избягване на тяхното плащане.
С оглед на
предшестващото данъчно-ревизионно производство и провелото се въз основа на
него ДП срещу подсъдимия, Окръжна
прокуратура- гр.Ст.Загора е внесла обвинителен акт за периода 01.03.2005г.-
14.02.2006 г., касаещ декларираните от подсъдимия данъци в СД по чл.100 от ЗДДС/ отм./ за този период. Поради което
размерът на щетата по настоящото обвинение се различава от този по ДРА /който
включва и лихвите върху главницата за друг период/. ДРА е от категорията на
констативните, а не на конститутивните актове. С него не се определят и не
възникват данъчни задължения, а само се констатира наличието им. Поради което
констатациите в ДРА не са и не могат да бъдат обвързващи в наказателното
производство и като писмено доказателство в наказателното производство той не
може да има предварително определена сила, а следва да се преценява редом с
всички останали доказателства по делото/.
От анализа на материалите по
досъдебно производство и от показанията на разпитаните по делото на ДП свидетели
е видно, че фактурите, по които не е признат данъчен кредит, и са издадени от
името на представляваните от тях фирми, не отразяват действително извършени
сделки. За оформянето на сделките са били използвани първични счетоводни
документи с невярно съдържание- фиктивни фактури, в които лъжливо е
документирано, че доставките са получени и е платен дължимия ДДС. На това
основание и вторичните счетоводни документи - Дневници за покупки,
справки-декларации, отразяват също неверни обстоятелства, и са съставени с цел
да се осуети установяването на данъчни задължения /избегне плащането на данъци/
в особено големи размери.
С оглед на
гореизложеното и при съвкупната преценка на събраните на ДП и пред съда
доказателства /от заключенията на назначените и изготвени на ДП експертизи, от
показанията на свидетелите, както и от
направеното от подсъдимия самопризнание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт/ съдът прие, че горните
документи не отразяват действителни
реализирани обороти от сделки и услуги, а на същите е била придадена само
привидност за осъществени действителни сделки. Поради което съдът прие за верни
констатациите на данъчните органи, че не следва да бъде признато правото на
данъчен кредит за посочените фактури, поради липсата на доказателства за
извършени реални сделки.
Горното представлява нарушение на
закона- на чл.109, ал.2 във вр. с чл.12 т.1, 4 и 6 от ДПК поради това че
незаконно ДЗЛ си е присвоил данъчно предимство-по смисъла на чл.§ І т.13 б. „б”
от ДР на ДПК, което на основание чл. 109, ал.2 във вр. с чл. 12 т.1, 4 и 6 от
ДПК е било санкционирано чрез съставянето на ДРА. Но освен това същото представлява и престъпление по чл.257, ал.1
вр. с чл. 256 от НК/ вр. с чл. 2, ал.2 от НК/, за което подсъдимият следва да
носи и наказателна отговорност
С оглед на което съдът прие, че по описания начин подсъдимия М.Г.Г. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна престъпния състав на чл. чл.257,
респ. чл.256 от НК /в редакцията му до изменението и в Д.в. бр. 75/ 06г/. С
оглед на данъчния период, през който е извършено деянието, през който е била в
сила старата разпоредба на закона, и с оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК
за приложението на по- благоприятния закон/ с по- ниска долна граница/,
последният следва да се счита за
приложим закон, поради което съдъ прие за правна квалификация на деянието тази
по чл.257, ал.1 пр.1 във вр. с чл.256,
ал.1 от НК/ действаща по време на извършване на деянието/. Общата стойност
на укритите от подсъдимия Г. данъчни задължения възлиза на 212 311 лева, които по смисъла на чл.93, т.14, предл.ІІ от НПК са в “особено големи размери”, тъй като надхвърлят многократно сумата от
12 000 лв.за всеки един от данъчните периоди.
Обвинението е доказано по
безспорен начин при проведеното
съкратено съдебно следствие чрез проверка, прочитане и приемане на основание
чл.374 във вр. с чл.283 и чл. 107, ал.2 от НПК на всички доказателства, събрани
поДП № 9/ 2008 г. по описа на ОД на МВР- Стара Загора, в 7 папки, вкл. приложения към ДРА, съдържащи факти
от значение за изясняване обстоятелствата по делото именно: свидетелски
показания, съдебно- счетоводна
експертиза, многобройни писмени доказателства, приложени към настоящото
дело, акт за данъчна ревизия, подадени справки-декларации по ЗДДС, фактури,
протоколи за извършване на следствени действия, протоколи за доброволно
предаване на фактури и други, приложени към ДП, данъчното досие на ДЗЛ, писма,
и др. , които не се оспорват от подсъдимия и неговия защитник, и са изготвени
по съответния процесуален ред. Основните от тях са ДРА ведно с протоколи за
извършени насрещни проверки на фирмите- доставчици на дружеството, както и ССЕ, писмени
доказателства- фактури, справки- декларации и дневници за покупки и
продажби.
С оглед на всички тези събрани по
делото доказателства, които са взаимно допълващи се и непротиворечиви, съдът
прие, че от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние от състава на престъплението
по чл.257, ал.1 вр. с чл.256 от НК –водене на счетоводна отчетност и ползване
на документи с невярно съдържание с цел укриване осуетяване установяването/ на
данъчни задължения в особено големи размери.
Обект на данъчните престъпления
по глава VІІ от НК са категория обществени
отношения, свързани с нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната
система. Това са вид финансови правоотношения, в които Държавата е субект с
властническо/ надмощно/ положение, пораждащо се на основата на съответните
материални данъчни нормативни актове- законови и подзаконови. Нормата на чл.256
и чл.257 от НК борави с понятието „ данъчно задължение”. Законова дефиниция на
това понятие е дадена в §1 т.5 от ДР на ДПК. Данъчното задължение е „ в големи
размери”, когато съответства на дефиницията в чл. 93 т.14 от НК, а именно-
границите му да са фиксирани в стойности между 3 000 лв. и 12 000 лв.
Над тази стойност вече представлява такова „ в особено големи размери”. В
случая безспорно се касае до такова данъчно задължение, което е „ в особено
големи размери”.
Субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице, върху което тежи задължението да плаща определен
данък по закон. Понятието данъчен субект е по- широко и не съвпада с понятието
субект на престъплението. Данъчни субекти са не само физически, но и юридически
лица, неперсонифицирани местни или чуждестранни дружества. Данък добавена
стойност пък е косвен данък, налаган върху оборотите на стоките и услугите като
нормативната му уредба се съдържа в ЗДДС
и ППЗДДС. С него се облагат всички обороти на една стока по веригата
производство - потребление, известен още с наименованието „многофазен” данък.
По същество се избягва многократното данъчно облагане чрез предвидения
механизъм за приспадане на т. нар. „данъчен кредит”. Обект на облагане с ДДС е
доставката на стоки и услуги. В чл.6 от ЗДДС е дадено легално определение на
понятието „доставка”. По смисъла на закона „доставка” е прехвърлянето на
собственост върху стока или други вещни права върху стоки, респ. извършването
на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена
сделка или с цел такава да се сключи.
Начисляването по чл.55, ал.1 от ЗДДС се извършва от доставчика на
стоката, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема
доставка на стока или услуга. Данъкът е дължим от регистрираното лице за
данъчния период, включващ датата на
възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал
изискуем. Понятието „данъчен кредит” е дадено в чл. 63 от ЗДДС и представлява
сумата от начисления данък на регистрираното лице за получена от него стока или
услуга по облагаема доставка, която лицето/ получателят по сделката/ има право
да приспадне.
В справките- декларации, подадени
от ЕТ”Арес- М.Г.”- Ст.Загора, подсъдимият Г. с цел да осуети установяването на
данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери, а и да избегне плащането
им, е укрил ДДС в особено големи размери
- 212 311, 00лв., за който видно от съставения ДРА не е имал „право на
данъчен кредит”, тъй като не са налице изискуемите се условия по закона.
Предвид горните изводи този ДДС е дължим и следва да бъде внесен в приход на
държавния бюджет в установения му размер, посочен по- горе/ който представлява
само главницата по съставения ДРА/. Последният представлява и годно изпълнително
основание, поради което по делото е било оставено без разглеждане искането за
приемане за съвместно разглеждане на предявения от Министера на финансите като
представител на Държавата граждански иск. Още повече предвид направеното искане
за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, което
задължително е следвало да бъде прието, и за да не се затрудни разглеждането на
наказателното дело.
ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО:
При така изяснената фактическа
обстановка съдът намира, че с горепосоченото си поведение подсъдимия Г. за това,
че с в периода 01.03.2005г. - 14.02.2006г. в гр.Стара Загора при
условията на продължавано престъпление, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в
особено големи размери, в качеството си на управляващ и
представляващ фирма"АРЕС – М.Г."***, водил счетоводна отчетност и
ползвал счетоводни документи с невярно съдържание –
данъчни фактури с доставчици и номера и
съпътстващите ги Дневници за покупки, както и съответните месечни
справки-декларации по ЗДДС, в които невярно е документирано, че са получени доставките с описаните в
тях стоки и услуги и е платен начисления
ДДС, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като с деянията са укрити данъчни задължения –
ДДС в особено големи размери – 212 311,00лв. -
престъпление по чл. чл. 257 /отм./,
ал.1, пр.първо, във вр. с чл. 256, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.2, ал.2 от НК/ в
редакцията му към 05.08.1997г., Д.в., бр. 62/ 97г., отм. с Д.в., бр. 75/
2006г., в сила от 13.10.2006г./. Това последният е направил с цел да бъде
неправомерно ползван посочения във фактурите като платен и отразен във водените
Дневници за покупки на фирмата, както и в подадените в ТДД-Стара Загора,
справки- декларации по чл. 100 от ЗДДС /отм./ данък добавена стойност, който според критериите в практиката е в особено големи размери.
Престъплението е формално, на просто извършване. Няма предвиден престъпен
резултат- не се изисква и това да се е стигнало до невнасяне на дължимия данък.
С действията си подсъдимият е осъществил и двете форми на изпълнително деяние
-по чл.256 от НК- водене и ползване на неистински счетоводни документи -
издадените и подписани от него фактури,
Дневници за покупки, справките декларации по ЗДДС, като чрез създадената и
демонстрирана привидна изрядност за издадени от други лица или от него самия
документи, удостоверяващи извършването на сделките, които фиктивно са платили
дължимия на Държавата ДДС/ се е подготвял/ сам или в полза на другиго/ да
получи от Държавата неправомерно присвоения данъчен кредит.
По принцип престъплението по чл.257 от НК
във вр. с чл. 256 от НК/ стара редакция, понастоящем е чл. 255, ал.3, вр. с
ал.2 т.5, т.6 и т.7 вр. с ал.1 от НК/, е едно
съставно престъпление, състоящо се от два акта: 1/ улесняващото документно
престъпление, и 2/ преченето/ осуетяването възможността/ данъчните органи да
изпълнят своите задължения по чл. 67 от
ДПК като установят наличието и размера на дължимия ДДС. Това е и допълнително
предвидения субективен признак- специалната цел да бъде осуетено установяването
на данъчни задължения в големи или в особено големи размери по чл.257 във вр. с
чл.256 от НК. Съдът счете, /а и обвинението е предявено така/, че
по-благоприятния закон с оглед инкриминирания период, е разпоредбата на чл.257
от НК в старата и редакция, предвиждащ минимум от 2 години ЛС вместо новата
редакция на чл. 255, ал.3 от НК/ Д.в. бр. 75/ 2006г./, предвиждащ минимум на
наказанието от три години ЛС. Поради което и
с оглед на обстоятелството, че делото протече по реда на съкратеното съдебно
следствие, при което на основание чл. 373, ал.4 от НПК, вр. с чл. 55, ал.1 т.1
от НК, съдът е задължен да определи наказанието под минималния предел, и с оглед разпоредбата на чл. 2, ал.2 от НК съдът приложи старата разпоредба на
закона, която се явява по- благоприятна
за осъдения. /Промяната на номерацията на текста в НК, съдържащ
всички признаци на престъплението, за което подсъдимият е привлечен да
отговаря, след като е установено, че съответства на неговото обективирано
поведение, не е основание за оправдаване на дееца /в този см. е ТР № 1/2009 г., ОСНК на ВКС,
както и Р
№ 657/ 17.10.2007 г. на ВКС, ІІ Н.О.//.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
При така изяснената фактическа и
правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият Г. е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, като е искал и е целял настъпването на тези
последици, поради което при извършването на деянието е действал умишлено/ при
наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл. 11, ал.2 пр.1 от НК. Подсъдимият Г. е бил наясно, че фактурите, които представя в
счетоводството за извършени покупки, не отразяват действително сключени и
реализирани такива, поради което отразеното на база на тези сделки в дневниците
за покупки е неистина, като единствената му цел е била да изравни дължимия от
него ДДС, както и че отразява фиктивни сделки, които ще бъдат отчитани данъчно
с цел осъществяване на престъпления срещу данъчната система на РБългария.
Съставял е и е ползвал фактури с невярно
съдържание, и е представил процесните справки-декларации пред ТДД за фиктивни
обороти на фирмата, за които не са налице съответните придружаващи документи. С
оглед на което неговият умисъл в извършване на престъпното деяние е налице. За
субективната страна на това престъпление се съди от наличието на фиктивна
данъчна документация, и липсата на
доказателства, оборващи констатациите на данъчните органи. Не се изисква
наличие на престъпен резултат, който в случая поради признаването на сделките
за недействителни, не бил постигнат/ не е бил увреден държавния бюджет/. Касае
се за формално престъпление – на просто извършване. Достатъчно е само деянието
да е извършено със специалната цел,
въведена от закона като допълнителен
субективен признак – да бъде осуетено установяването на данъчни задължения в
особено големи размери.
Следва да се има в предвид, че от субективна страна
деянието се характеризира с два момента: пряк
умисъл- деецът съзнава, че ползва счетоводни документи с невярно
съдържание, и специфична цел- да
осуети установяването на данъчните задължения в особено големи размери. Тази
специална цел предполага и наличие на цел за избягване плащането на данъците в
особено големи размери. Престъпният резултат по чл. 257 НК е избягване
плащането на данъци в особено големи размери.
С оглед на което съдът намира, че
подсъдимият е осъществил състава на
престъплението, за което съдът го призна за виновен, както от обективна така и
от субективна страна и то при наличието на при пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 пр.1 във връзка с чл. 257, ал.1 вр. с чл. 256 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА И НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Разпоредбата на чл.257, ал.1 вр. с чл 256 от НК предвижда налагането на наказание в размер от 2 до 10 години „Лишаване от свобода” и кумулативно с това наказанието „Глоба” от 5 000 до 20 000 лева
за укрити данъчни задължения в особено
големи размери.
Видно от събраните по делото
доказателства /свидетелство за съдимост, справки относно липсата на образувани
и незавършили към настоящия момент ДП срещу подсъдимия, декларация за СИП и
др./ подсъдимият Г. е неосъждан, а
предвид направените от него самопризнания и приетото от съда искане по чл.371,
т. 2 от НПК, делото е разгледано по реда
на съкратеното съдебно следствие. /Съгласно последните изменения на НПК/ с Д.в.
бр. 109/ 20.12.2008 г./ на чл.370, ал.2/ съдът не може да отхвърли искане на
подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията по глава
ХVІІ от НПК/. Горното обстоятелство представлява изключително смекчаващо вината и отговорността обстоятелство, с което съдът на основание
чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.55,
ал.1 от НК следва да се съобрази при определяне размера на наложеното наказание.
С оглед на гореизложеното съдът определи наказанието на подсъдимия под
минималния предел предвиден в чл.257,
ал.1, предл.І, във вр. с чл.256, предл.ІІ, вр. с чл.2, ал.2 от НК,
предвиждащ наказание „Лишаване от свобода” от две до десет години и „Глоба” от 5000 до
20 000лв.. В рамките на това наказание съдът прецени, че на подсъдимият
Г. следва да бъде определено наказание „Лишаване
от свобода” в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА като му наложи и кумулативно
предвиденото наказание „ГЛОБА” в размер на 3 000 лева. Това наказание съдът
определи като взе предвид сравнително невисоката
степен на обществена опасност на подсъдимия, който е неосъждан, срещу него не се водят наказателни производства,
семеен е, работи и е сравнително млад човек.
Наред с това при определяне на
наказанието съдът взе предвид като отегчаващо вината обстоятелство тежестта на извършеното деяние като вид и
характер, механизма му, реализирания вредоносен резултат, и насочеността му за
ощетяване на фиска, както и размера на укрития данък. Съдът взе предвид и
обстоятелството, че сами по себе си престъпленията, свързани с основите на финансовата система на РБългария са
изключително опасни за функционирането и, и
като вид конкретното деяние е с
висока степен на обществена опасност.
Горните обстоятелства съдът прецени като
отегчаващи вината обстоятелства.
Самото признание на фактите и
обстоятелствата по обвинителния акт само по себе си представлява изключително смекчаващо вината
обстоятелство, задължаващо съда при определяне на наказанието да слезе под
минималния предел. Но в рамките на тези
предели и с оглед наличните по делото събрани на ДП доказателства съдът
прецени, че горните обстоятелства са основание за налагане на едно сравнително
високо наказание, което макар и определено под минимума на предвиденото в
закона за това престъпление, за да има възпитателен и възпиращ ефект както
спрямо подсъдимия, така и по отношение на околните и обществото, следва да бъде определено към максимума с оглед конкретните
обстоятелства- в размер на 1г. и 6 месеца.
Поради наличие на предпоставките за приложение на института
на условното осъждане - чл.66 от НК/ чисто
съдебно минало, разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие,
налагащо приложението на чл.55, ал.1 т.1 от НК при определяне на наказанието, и
най- вече поради преценката, че за
постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправянето на осъдения, не е необходимо същият да изтърпи
ефективно наложеното му наказание, съдът отложи изтърпяването на така
наложеното наказание в изпитателен срок
от три години. В тази насока съдът взе предвид и искането на представителя
на обвинението, който не прави искане за налагане на ефективно наказание, и според
когото едно условно наказание ЛС би било напълно достатъчно и съобразено с
целите на чл.36 от НК. Съдът наложи на
подсъдимия и кумулативно предвиденото в
закона наказание- „Глоба” в размер на сумата от 3 000 лв.. Този размер
на глобата съдът определи като изходи и от обстоятелствата относно семейното и
материално положение на подсъдимия, който е в трудоспособна възраст, работи и
получава доходи от трудово възнаграждение, /макар че в момента е безработен/, но
има задължения за издръжка на други лица по закон, видно от декларацията му за
СИМП.
Съдът счете, че този вид и размер
на наказанието е изцяло съобразен с фактическата и правната обстановка по делото, вината и
отговорността на извършителя и изцяло отговаря на целите на наказанието,
предвидени в чл.36, ал.1 от НК, а именно- да поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да въздейства предупредително върху него
и да и отнеме възможността му да върши други престъпления, както и да се
въздейства възпитателно и
предупредително върху други членове на обществото.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Тъй като подсъдимият Г. бе признат за виновен и му беше наложено
съответното наказание по НК, на основание чл.167, ал.1 във връзка с чл.168,
ал.1 и чл.169, ал.1 и 2 от НПК същият бе осъден да заплати на Държавата всички
направени по ДП и по настоящото дело разноски в размер на сумата 435.00 лв, представляваща направените по делото
разноски на досъдебното производство.
ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ
НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва да се посочат
ниското правно съзнание на подсъдимия и стремежа му за облагодетелстване по
неправомерен начин, както и недостатъчната ефективност на функциониращата в
периода на извършване на престъплението данъчна система на обществото, и
празнотите в данъчното и търговско законодателство, даващи възможност за
извършването на такъв вид престъпления.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/ Сп. Драготинова/