Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260380                       27.06.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 7542 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ вр. чл. 498, ал.3 КЗ.

Ищецът П.К.Д. твърди, че пострадал при пътно-транспортно произшествие настъпило на ****** в гр. *****, причинено виновно от К.Ч. Последната притежавала застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с дружеството ответник. В следствие на произшествието ищецът изпитвал силни болки в главата, врата, гърдите и корема. В същия ден той бил приет за лечение в болнично заведение, като след престоя в него, лечението му продължило при домашен режим в продължение на още 35 дни. Впоследствие ползвал и отпуск по болест в продължение на 38 календарни дни. В резултат на травмите ищецът претърпял значителни болки и страдания, стрес и силна уплаха. От произшествието върху управлявания от ищеца автомобил били настъпили и имуществени вреди. Претендира да бъде осъден ответника, като застраховател на деликвента, да му заплати: сумата 6000 лв. обезщетение за неимуществени вреди; 356,67 лв. законната лихва върху главницата от 6000 лв. за времето от 29.11.2019г. до 29.06.2020г.; както и 13,76 лв. законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 884,38 лв. за времето от 29.11.2019г. до ******* – датата на която това обезщетение е платено. В хода на производството, с оглед осъществено плащане от застрахователя на 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ищецът е намалил иска от 6000 на 5500 лв.

Ответникът „ЗД Бул инс“ АД не оспорва настъпването на произшествието, както и че ищецът е пострадал от него. Не спори и относно това, че е налице застрахователно правоотношение между него и деликвента. Твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв. е завишено, като счита, че то следва да се определи на 500 лв. Не оспорва размера на търсеното обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 13,76 лв.

Съдът намери за установено следното:

            На *****  около 08,00 часа в гр. ***** на кръстовище между бул. „******“ и ул. „******“ настъпило пътно-транспортно произшествие. Лек автомобил марка „***“  мод. „****“ с рег.№ ****** управляван К. Ч., навлязъл в зоната на кръстовището при червен сигнал и блъснал автомобил марка „*****“, модел „****“ с рег. № ******. При удара пострадал водачът на ударения автомобил – ищецът П.Д. / лист 7 и 8/.

            Поради това, че изпитвал болки в областта на главата, шията, гърдите и корема ответникът потърсил медицинска помощ и бил приет в хирургичното отделение при *********. / лист 9/.

            Установява се от представените документи и заключението на първоначалната и повторна съдебно-медицински експертизи, че в резултат на произшествието ищецът Д. получил контузия на гръдния кош, контузия на коремната стена, контузия на шията, както и контузия на главата. Тези увреждания са в пряка причинна връзка с претърпяната катастрофа и са причинили болка и страдания, без разстройство на здравето. Възстановителният процес е отнел време от около 15-20 дни, при липса на усложнения / лист 81/.

            Допълнителното заключение, на експертизата сочи, че съобразно  издадените амбулаторни листове № ****/***** и №****/****** / лист 104 и 105/ при проведени след изписването си от болницата прегледи ишецът се е оплаквал от световъртеж и залитане при ходене, тилно главоболие и болка при движение. С оглед това била му била поставена диагноза „Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“. Тази диагноза е свързана с увреждане на дисковете разположени между прешлените. При нея се проявяват болки във врата, раменете и едната ръка, както и неврологични симптоми като изтръпване на кожата, слабост в мускулите свързани с притиснатия нерв или болка в областта за която отговаря нерва / лист 175/. Според експертизата тази диагноза е най-вероятно свързана с получената при пътно-транспортното произшествие контузия на шията. Вещото лице сочи също, че периодът на извънболнично лечение е траел около един месец, след изписването на ищеца / лист 176/.

Установява се от показанията на свидетелката М.Д., че след катастрофата ищецът бил стресиран, като се оплаквал от болки в кръста, корема, врата и най-вече в гърдите. Бил седмици на легло, като за него се грижела свидетелката – негова ******. Оплаквал се също така от гадене, загуба на равновесие, а кръвното му било неустойчиво. На два пъти ползвал отпуск по болест от по 20 дни, а по-късно и още 15 дни. През първия месец след изписването си пиел болкоуспокояващи. Периодът на физическо възстановяване протекъл за около два месеца.

Съдът намира, че показанията на свидетелката относно състоянието на ищеца са достоверни, тъй като кореспондират с представените по делото медицински документи и заключенията на вещото лице.

Ищецът подал до ответника искане за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ***** /лист 14/. Страните по делото не спорят по обстоятелството, че на ****** ответникът е заплатил на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 884,38 лв. / лист 18/. Освен това, по признанието на самия ищец, след завеждане на настоящото дело той е получил заплащане и на 500 лева, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди / лист 86/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

            Според чл.477 ал.1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

            Съобразно така установените обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД, които ангажират отговорността на деликвента за вредите, причинени от деянието му.

            По делото не се спори относно факта на настъпване на произшествието, както и за това, че то е предизвикано от лице, което има при ответника застраховка „Гражданска отговорност“ действуваща към датата на катастрофата.

            Обезщетението се претендира за вреди изразяващи се в болки и страдания, които нямат имуществен еквивалент. Съобразно чл.52 ЗЗД те следва да бъдат обезщетени по справедливост.

            Съдът счита, че принципът на справедливостта налага да бъдат съобразени както характера на уврежданията и засегнатото благо, така и обстоятелствата при които са настъпили вредите. В случая получените контузии са предизвикали болки и страдания, които са продължили, за период от около един месец. Освен това, видно от гласните доказателства ищецът е бил с състояние на стрес, а в по-късен етап е изпитвал замайване и световъртеж и болки, явяващи се резултат от контузията на шията. Следва да се вземе предвид и ноторното обстоятелство, че всяко пътно-траспортно произшествие довело до травми и до последващо болнично лечение е свързано освен с болки и със стрес от преживяното. Това е така, защото човешката психика винаги се засяга негативно в ситуации застрашаващи живота и увреждащи здравето. Периодът в който са изпитвани неблагоприятните последици е със средна продължителност – около два месеца. Предвид тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо възмездяване на изпитаното от ищеца обезщетение от 6000 лева не се явява прекомерно. След приспадане от него на платеното от застрахователя се налага извод, че претенцията на ищеца за 5500лв. следва да се уважи изцяло.

            Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Заявлението на ищеца е предявено на застрахователя на ******, поради което лихвите ще са дължими от тази дата.

            Ищецът е претендирал обезщетение в размер на 6000 лв. От нея застрахователят е заплатил 500 лв., като е сторил това, едва след завеждане на настоящия иск, тоест след крайната дата на твърдения от ищеца период на забава. За времето от 29.11.2019г. до 29.06.2020г. върху претендираното обезщетение законната лихва възлиза на 356,67 лв. Поради това тази претенция е основателна и следва да се уважи.

            В отговора си, а и по същество ответникът не оспорва дължимостта на законна лихва в размер на 13,76 лв. изчислена върху изплатеното от него обезщетение за имуществени вреди / 884,38 лв./ за времето от 29.11.2010г. до 23.01.2020г. Ето защо този иск също следва да се уважи изцяло.

            На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищцата деловодни разноски в размер на 690 лева.

Поради предоставена на ищеца безплатна правна помощ, в полза на пълномощника му адв. **** следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 848,52 лв.

            Водим от горното, съдът 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер №87 да заплати на П.К.Д. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл. 432 КЗ вр. 498, ал.3 КЗ, сумата 5500 лв./ пет хиляди и петстотин лева/, представляващи, обезщетение за неимуществени вреди, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен по полица №************, които вреди са резултат от настъпило на ******* пътно-транспортно произшествие, констатирано с протокол №*** от ********* на ОДМВР ****, сектор Пътна полиция; сумата 356,67 лв./ триста петдесет и шест лева и 67 ст./ представляваща законната лихва върху сумата 6000 лв. за времето от 28.11.2019г. до 29.06.2020г.; както и сумата 13,76 лв./ тринадесет лева и 76 ст./ представляваща законната лихва върху сумата 884,38 лв. за времето от 28.11.2019г. до 23.01.2020г.

ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, да заплати на П.К.Д., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 690лв. /шестстотин и деветдесет лева /, деловодни разноски.

ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, да заплати на адв. **** ЕГН ********** личен номер *******, с адрес гр. *****, бул. ****** №***, ет.***, ап.***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 848,52 лв./осемстотин четиридесет и осем лева и 52ст./ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.