Решение по дело №12705/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  27.02.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                       мл.с. Десислава Йорданова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 12705 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 18.06.2019 г. по гр.д. № 18755/18 г., СРС, ІІІ ГО, 142 с-в е признал за установено в отношенията между И.Б.  И., ЕГН ********** и С.в. АД е ЕИК ******, че ищецът И.Б.  И., ЕГН ********** не дължи на С.в. АД, ЕИК ****** сумата в размер на 2384,49лв., начислена сума за потреба вода за кл. № ********** за периода от 27.03.2012г. до 25.01.2015г, като погасени по давност, като е отхвърлил иска за сумата над 2384,49 лв. до пълния предявен размер от 4542,30 лв. Осъдил е И.Б.  И., ЕГН ********** да заплати на С.в. АД, ЕИК ******, сумата в размер на 47,51 лв.- разноски за юрисконсулт, сторени в настоящото производство. Осъдил е С.в. АД, ЕИК ****** да заплати на И.Б.  И., ЕГН ********** сумата в размер на 382,93лв.- разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, сторени в настоящото производство.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата  И.Б.  И., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат П.Х. от САК, със съдебен адрес: *** в частта, в която съдът е отхвърлил иска за сумата над 2384,49 лв. до пълния предявен размер от 4542,30 лв. с мотиви, изложени в нея. Твърди, че ответникът не е доказал предоставянето на ищцата на реално количество ВиК услуги и техния размер. По делото не са поискани и съответно допускани и изслушвани СТЕ и ССЕ, които да установят дали в процесния имот е налице доставка на ВиК услуги, в какво количество и на каква стойност са същите.  Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част и и да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Въззивамото дружество  „С.в.” АД, ЕИК ******, със седалище ***, сгр. 2A, чрез процесуалния представител юрисконсулт Т.Ч.оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищеца.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за  признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 4542,30 лв.-начислена за периода от 27.03.2012г. до 23.10.2017г.,  сума за услуга - доставка за к. № **********.

Ищцата И.Б.  И. е предявила горепосочения  отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК срещу „С.в.” АД,ЕИК ******, като в исковата молба са изложени твърдения само в две насоки: че ищцата не е собственик или ползвател на процесния водоснабден имот, находящ се в гр.******, поради което липсва облигационно правоотношение между страните. При условията на евентуалност е направила възражение за изтекла погасителна давност.  

Ответникът „С.в.” АД,ЕИК ****** е оспорил изцяло предявените искове.

По делото са били депозирани следните писмени доказателства: справка за задълженията по партида с клиентски № ********** за имота на адрес: ж.к.“Яворов“, бл.9, вх. „В“, ап.24, заявление за промяна на титуляр на партидата от 04.12.2017 г., подадено от ищцата, справка по лице от СВП, от която е видно, че ищцата се явява собственик на процесния водоснабден имот.

По развитите във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:

СГС приема че ищцата има качеството на „потребител“ по смисъла на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги / ЗРВКУ/ и Наредба № 4. Съгласно §1,т.2 от ЗРВК по смисъла на този закон:  "потребители" са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. В този смисъл е нормата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004 г.

По силата на чл.8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба №4), получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Ето защо, правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи (Наредба №4), както и от влезлите в сила на 01.09.2006г. Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „С.в.” АД, в сила до 28.08.2016г. и от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, в сила от 28.08.2016г. насам. Действащите през процесния период Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С.в.” АД са общодостъпни на съответните интернет адреси. Ето защо по силата на тези ОУ е налице облигационна връзка между страните, като ищцовото дружество не сключва индивидуални договори с всеки от потребителите. По силата и на чл.2 от ОУ ищцата има качеството на потребител на В и К услуги за имот, находящ се в  ******.

Както бе посочено по-горе, изградената теза на ищцата е била в две посоки: Първата, за липсата на облигационни правоотношения между страните, тъй като ищцата не е нито собственик/доказва се обратното по делото/, нито ползвател на процесния имот и развитата в условията на евентуалност теза за настъпване на погасителна давност за процесните задължения. При тези данни не  е било спорно по делото доставката и нейният размер, поради което тези обстоятелства не са подлежали на доказване от ответника. Едва при даване на ход по същество на делото, процесуалният представител на ищцата е изложил твърдения за недоказаност на твърдяното количество доставка и доставянето й до процесния имот, подържани и във въззивната жалба, които твърдения обаче, се явяват преклудирани.

Предвид гореизложеното, изводът е, че ищцата се явява потребител при ОУ, която дължи цена за доставена  ВиК услуга, като и след зачитане на възражението за погасителна давност, отрицателния установителен иск е бил уважен за сумата от 2384,49 лв.  като погасен по давност и отхвърлен като неоснователен за сумата над 2384,49 лв. до пълния предявен размер от 4542,30 лв.

На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение  следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

                       

Р     Е     Ш      И     :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.06.2019 г. по гр.д. № 18755/18 г. на СРС, ІІІ ГО, 142 с-в.

ОСЪЖДА И.Б.  И., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Роза Митова, преупълномощена от адвокат П.Х. от САК, със съдебен адрес: *** да заплати на „С.в.” АД, ЕИК ******, със седалище ***, сгр. 2A, чрез процесуалния представител юрисконсулт Т.Ч.направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                           2.