Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 10.02.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в
публичното си заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Л.К., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 377 по описа за 2016 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Ищцата
твърди, че на 21.05.2015г. е сключила с ЕТ „Н ",
ЕИК....., представлявано от Д. И. Д. Трудов договор № 42 с правно основание чл.
70, ал. 1 и 2 от КТ, по силата на който приела да изпълнява в бистро
„Къщата" в гр. Елин Пелин длъжността „готвач".
На 30.06.2015г. сключила безсрочен Трудов договор № 3 с „М."
ООД, по силата на който отново назначена на длъжност „готвач", която да
изпълнява в бистро „К." в гр. Е. П..
Ищцата работила като „готвач-топла кухня“ винаги първа смяна с
8-часово работно време от 08.00 часа до 16.00 часа, при основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 440.00 лева.
Първа смяна са били
двама готвачи-един на студена кухня и един на топла кухня. Втора смяна също
работели двама готвачи.
На 28.05.2016 г.
управителят на „М." ООД й съобщил, че от понеделник (30.05.2016 г.)
вече няма да е на работа и да не се явява. На 06.06.2016г. счетоводителят на
дружеството се обадил на ищцата да отиде
да й връчат заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, за да не
пропусне сроковете за регистрация в „Бюрото по труда" и тя още същият ден
се регистрира в Бюрото по труда. Ищцата установила, че заповедта за уволнение е
издадена на 27.05.2016г. и трудовия й договор се счита за прекратен от
30.05.2016г. на основание чл.328, ал. 1, т. 3 от КТ (намаляване обема на
работа), но веднага на нейно място, като готвач, била назначена друга жена.
Ищцата твърди ,че в резултат на незаконното й уволнение е
останала без работа.
Твърди ,че
ответникът е прекратил трудовия договор преди да е изтекъл 30-дневния срок на
предизвестието, поради което й дължи на основание чл. 220, ал. 1 от КТ
обезщетение за неспазения срок на предизвестието в размер на брутното трудово
възнаграждение.
На основание чл. 224, ал. 1 от КТ ищцата претендира парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, който съгласно Заповед №
3/27.05.2016г., издадена от ответното дружество, в размер на 180.00 лв. за 8
дни неизползван платен годишен отпуск.
На основание чл. 222, ал. 1 от КТ ищцата претендира и
обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през
което е останала без работа, но за не повече от 1 месец.
Сочи се ,че съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията на основание чл. 220, чл. 222 и
чл. 225 от КТ е последното получено от работника брутно трудово възнаграждение,
което за ищцата е в размер на 585.05 лева.
Иска се съдът да постанови решение, с което на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ да признае за незаконно уволнението на М.Н.П., ЕГН **********
и да отмени Заповед № 3 от 27.05.2016г. на „М." ООД, с която трудовото й
правоотношение прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради
намаляване на обема на работа и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да осъди ответника да заплати на ищцата
обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на
незаконното й уволнение за периода от 30.05.2016г. до 19.10.2016 година в
размер на 2 125.95 (две хиляди сто двадесет и пет лева и 95 стотинки) лева, заедно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
обезщетението.
Алтернативно, в
случай на отхвърляне исковете с правно основание чл.344, ал. 1, т.т.1 и 3
от КТ, да осъди ответника да заплати на ищцата на основание чл. 220, ал. 1 от КТ сумата от 450.00 ( четиристотин и петдесет ) лв., представляваща обезщетение
за неспазен срок на предизвестието при прекратяване на трудовото й
правоотношение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното му изплащане, както и на основание чл. 222, ал. 1 от КТ да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 450.00 ( четиристотин и петдесет)
лева, представляваща обезщетение в размер на едномесечното й брутно трудово
възнаграждение за времето, през което е останала без работа, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.
На основание чл. 224, ал. 1 от КТ се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
сумата от 180.00 (сто и осемдесет) лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 (осем) дни, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Иска се, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК съдът да допуснете
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените обезщетения.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Не се спори между страните, че
между същите е подписан Трудов договор №3/30.06.2015г., с който ищцата е назначена при ответното дружество на длъжност „готвач“
с основно трудово възнаграждение 440.00 лева
и при осем часово работно време..
На
27.05.2016г. ответникът е издал Заповед
№3 от същата дата, с която на основание чл.328,ал.1,т.3от КТ е прекратил
трудовото правоотношение с ищцата, считано от 30.05.2016 година.
Заповедта е връчена на работника
на 06.06.2016 година.
По делото е допусната и приета, като
компетентно дадена и неоспорена от страните, съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от в.л.Е. М..Със заключението
е установен размерът на обезщетението по
чл.220,ал.1 от КТ, а именно 450.00 лева, както и обезщетението по чл.222,ал.1 КТ- 450.00 лева.
Размерът на претенцията по чл.224,ал.1 от КТ е 180.00 лева, а обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ е 2 700.00 лева.
Исковете са с правно основание
чл.344,ал.1,т.1,т.3 КТ, чл.225, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл.220,ал.1 КТ
и чл.222,ал.1 от КТ.
Относно иск по чл. 344, ал.1, т.т.1 от КТ
Между
страните е бил сключен Трудов договор №3 от 30.06.2015г. на основание чл.67,ал.1,т.1 КТ. Със същия ищцата е назначена при ответното дружество на длъжност „готвач“
при осем часов
работен ден и с основно месечно трудово възнаграждение 450.00 лева. Със Заповед №3/27.05.2016г.
ответникът е прекратил трудовото
правоотношение с работника на основание чл.328, ал.1,т.3 КТ, респ. поради
намаляване обема на работата.
Не се спори между страните, че при ответника са били назначени на работа
четирима готвачи, като двама от тях са работели първа смяна , а другите двама -
втора смяна и една от длъжностите е заемана именно от ищцата. Следователно, за
да предприеме съкращението, работодателят е бил длъжен законосъобразно да приложи критериите по
чл.329,ал.1 от КТ. Това е тъка , тъй като длъжността „готвач“ при ответника не
е била единствена, а е имало още три такива длъжности , по което не се спори между страните, за
което работодателят е би длъжен да
извърши подбор и да остави на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре, според чл.329,ал.1 КТ. Липсата на такава преценка, характеризира
процесното уволнение, като такова по целесъобразност, каквато преценка е
недопустима при упражняване на правото на подбор. В настоящата хипотеза
работодателят е бил длъжен да извърши подбор по цитираните по- горе
критерии , като предпоставка за
прекратяване на трудовото правоотношение, но не е сторил това. В този смисъл е
и Тълкувателно решение №3/2011г. на ВКС, ОСГК. Следователно извършеното от
работодателя уволнение е незаконосъобразно , поради което процесната заповед подлежи на отмяна.
Относно
иск по чл. 344, ал.1,т.3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Настоящият състав ,
като съобрази изложеното по- горе и събраните по делото доказателства намира,
че за процесния период 30.05.2016г. до 19.10.2016 год. ищцата е останала без
работа вследствие на незаконното й уволнение. Съгласно заключението на вещото
лице по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, размерът на дължимото се обезщетение е
2 700.00 лева , като претенцията на ищцата се разпростира върху сумата от
2 125.95 лева, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 15.06.2016г. до окончателното изплащане. Ето защо претенцията по чл.225, ал.1 КТ следва да се уважи в
заявения размер от 2 125.95 лева.
Тъй като се
претендира и законна лихва върху посочената сума, следва да бъде присъдена
такава, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
.
Относно иск по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Съобразно приетото по
делото заключение на в.л. от 09.12.2016
година, размерът на обезщетението
за неизползван платен годишен отпуск за
осем дни е 180.00 лева /л.3 от
заключението/. След извършената на място при ответника проверка в.л. е
установило, че в разплащателната
ведомост за месец май на 2016г. обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е
начислено, но не е изплатено. Следователно
сумата от 180.00 лева е дължима
от работодателя и следва последният да бъде осъден да заплати същата на ищцата в посочения размер, заедно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане .
С оглед изхода на спора ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на държавата, по сметка на ЕПРС държавна такса в размер на 142,24лв.
По отношение
на предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.220 ,ал.1 КТ и чл.222, ал.1
от КТ съдът намира , че не дължи произнасяне, с оглед изхода
на делото във връзка с разгледаните вече искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед №3/27.05.2016г. на „М.“ООД-Е.
П., с ЕИК ....., с която на основание 328, ал. 1, т. 3 от КТ е прекратен Трудов договор №3/ 30.06.2015г. с М.Н.П.
***, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА „М.“ООД-Е. П., с ЕИК ...., да
заплати на М.Н.П. ***, с ЕГН **********, сумата от 2 125.95 лева -
обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на
незаконното й уволнение, заедно със законната лихва, считано от 15.06.2016г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „М.“ООД-Е. П., с ЕИК ....., да
заплати на М.Н.П. ***, с ЕГН **********, сумата от 180.00 /сто и
осемдесет /лева - обезщетение по чл.224, ал.1 от НК, заедно със законната
лихва, считано от 15.06.2016г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
„М.“ООД-Е. П., с ЕИК ......, да заплати по сметка на РС-Елин Пелин държавна
такса в общ размер 142,24
/сто четиридесет и два лева и 24 стотинки/ лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
постановява предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените
обезщетения.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: