Решение по дело №3135/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     30.12.2019 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на деветнадесети декември                                      две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 3135 по описа за 2019 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-002506 от 23.10.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „Венти-7” ООД – град Стара Загора, ЕИК *********, в качеството му работодател, на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за извършено административно нарушение по чл.128, т.2 от Кодекса на труда, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

 

                              

 

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 24-002506 от 23.10.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „Венти-7” ООД – град Стара Загора, ЕИК *********, в качеството му работодател, на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за извършено административно нарушение по чл.128, т.2 от Кодекса на труда.

                        В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено изцяло.

                        Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема становище че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

                        С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от 24.09.2019 година, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ - Кодекс на труда за нарушение на чл.128, т.2 от КТ, изразяващо се в това, че в качеството си на работодател (вж. пар.1, т.1 от ДР на КТ) не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за м.април 2019 година на Петко Любенов Петков.

                        Съставът на административното нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ, възприет от наказващия орган, визира нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за безопасни и здравословни условия на труда.

                        Съгласно легалната дефиниция по чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Типична особеност на административното нарушение е неговата насоченост против реда, установен в държавното управление. На практика това се изразява във виновно неизпълнение или лошо изпълнение на едно задължение.

                        Трудовият договор е двустранен - за всяка от страните възникват насрещни права и задължения. В глава шеста от КТ /чл.124-135/ са регламентирани общите и основните задължения на страните по индивидуалното трудово правоотношение, а са доразвити и конкретизирани в следващите глави на КТ по всеки отделен въпрос, касаещ работно време, здравословни и безопасни условия на труд, трудово възнаграждение, трудова дисциплина, имуществена отговорност, професионална квалификация.

                        Така в разпоредбата на чл.124 от КТ са очертани обобщено взаимните задължения на страните по трудовото правоотношение, съвкупността от които образува съдържанието на трудовото правоотношение. Като основно задължение на работодателя е предвидено заплащане на трудово възнаграждение на работника или служителя за извършената работа. Според доктрината тази норма има предимно въвеждащо и тълкувателно значение. С нормата на чл.128, т.2 от КТ е създадено общо задължение на работодателя да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове като насрещна престация за предоставената и използвана от него работна сила, а по- пълната му правна уредба се съдържа в чл.242-272 от КТ.

                        В регламентацията на института на трудовото възнаграждение най-ярко се проявява идеята за закрила на труда, изразяваща се в предпазване на наемния работник или служител, към неговото подпомагане и оказване на съдействие като икономически по-слабата и зависима от работодателя страна по трудовото правоотношение. В чл.245, ал.1 от КТ е предвидено гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по малко от минималната работна заплата за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя. От предназначението на трудовото възнаграждение да осигури приходи за издръжка на работника или служителя и членовете на неговото семейство следва неговата задължителна периодичност. Законът обаче държи сметка и за хипотези, при които работодателят не е в състояние да изплаща пълния размер, поради което установява задължение за изплащане поне на един минимален размер. Именно това задължение е от публичен ред и установява чрез императивна правна норма държавната намеса в регулиране на трудовите правоотношения. Поради тази специфика на характера му само това задължение представлява обект на административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ по смисъла на легалната дефиниция, а не и визираните в чл.124 и чл.128 от КТ. Последните не касаят конкретно правило от реда, установен в държавното управление за осъществяване на обществените функции по правното регулиране на трудовите правоотношения, което правило може да бъде нарушено с определено действие или бездействие, а както вече се посочи регламентират общи и основни задължения на работодателя. Ако се приеме обратното /че с всяко неплащане или частично плащане на трудово възнаграждение работодателят нарушава чл.128 от КТ/, на практика работодателят ще може да бъде административнонаказателно преследван, както по чл.245, ал.1 от КТ, така и по чл.128 от КТ и по чл.124 от КТ, което е недопустимо предвид еднаквия обект на защитеното обществено отношение.

                        С оглед на изложеното съдът приема че ангажирането на отговорността на „Венти-7” ООД – град Стара Загора, ЕИК ********* по административнонаказателно обвинение за извършено от него нарушение по чл.128, т.2 от КТ в качеството му работодател, е незаконосъобразно.

                        Обжалваното наказателно постановление се явява постановено в нарушение на закона и като такова следва да бъде отменено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: