№ 3483
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110207011 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. П. П., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление без номер и дата, издадено от зам. кмет на Столична община - Р. С., с
което за нарушение на чл.2, ал.2 от Наредба за обществения ред на територията на
Столична община (НОРТСО), на жалбоподателя е наложено административно
наказание – „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл.14, ал.1 от НОРТСО.
С жалбата се изразява недоволство от издаденото наказателно постановление и
се иска неговата отмяна. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, както и
че нарушението не било доказано по категоричен начин, понеже нямало данни за
силата на шума, която не била измерена по никакъв начин. Претендира се и
маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно уведомен, не се явява и не се
представлява. Съдът е дал ход на делото на основание чл.61, ал.4 от ЗАНН, тъй като П.
не е бил открит на посочения от него адрес за призоваване.
Процесуалният представител на АНО иска жалбата да бъде оставена без
уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
1
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 09.10.2022 г., около 01:10 часа, полицейски служители при 07 РУ-СДВР, сред
които и свидетелят В. В., посетили адрес в гр. С********** по подаден сигнал на
спешен телефон 112 за вдигане на силен шум и нарушаване на нощната тишина. На
място полицаите установили, че в почивния ден (неделя) жалбоподателят Л. П.
създавал шум от висок говор, викове и крясъци, с което нарушавал спокойствието на
живущите в сградата, като нямало изискуемото по закон съгласие от обитателите за
нарушаване на нощната тишина.
Срещу жалбоподателя П. бил съставен АУАН № 029918 от 09.10.2022 г. за
извършено нарушение по чл.2, ал.2 от НОРТСО. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, след което бил
връчен на нарушителя, който го подписал с възражение, че не била посочена силата на
шума.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем наказателно постановление без номер и дата, с което за нарушение на
чл.2, ал.2 от Наредба за обществения ред на територията на Столична община
(НОРТСО), на жалбоподателя е наложено административно наказание – „глоба“ в
размер на 100 лева, на основание чл.14, ал.1 от НОРТСО.
По делото беше разпитан в качеството на свидетел актосъставителят В. В., като
думите му кореспондират с описаното в съставения АУАН и в обстоятелствената част
на наказателното постановление. Свидетелят В. разказа за извършената проверка и
направените констатации, а именно как установили, че в почивния ден жалбоподателят
Л. П. създавал шум от висок говор и викове, с което нарушавал спокойствието на
живущите в сградата. Полицаите били изпратени на мястото във връзка с подаден
сигнал на спешен телефон 112. Показанията на свидетеля са последователни, логични,
непротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз
основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля В., както и от
приложените по делото писмени доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението
си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
2
независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна
страна:
В административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на нарушителя.
Съдът констатира съществен порок на издаденото наказателно постановление, а
именно липса на номер и дата на издаването му. Съгласно чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН,
наказателното постановление трябва да съдържа датата на издаването и номерата на
постановлението. Датата е основен задължителен реквизит, липсата на който води до
порочност на издаденото НП и е абсолютно основание за неговата отмяна. Датата е
важна за преценката на приложимия закон и за това дали е бил спазен преклузивният 6
месечен срок по смисъла на чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на наказателното
постановление след съставянето на акта. Липсата на дата препятства съда да извърши
тази проверка и да прецени законосъобразността на провежданото административно-
наказателно производство. От друга страна може да се е стигнало и до преждевременно
издаване на наказателното постановление, в случай, че не е бил спазен 7-дневният срок
по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в който нарушителят може да направи писмени възражения
срещу съставения АУАН. В този случай отново ще е налице съществено засягане на
правото му на защита, а съдът няма как да прецени било ли е то нарушено или не.
Няма как датата на издаване на наказателното постановление да се извежда от други
писмени доказателства и документи по делото, или от изходящия номер, поставен на
наказателното постановление, тъй като тя е задължителен реквизит именно на
обжалвания акт, а изходящият номер и датата показват кога наказателното
постановление е било деловодно изведено от деловодството на общината, но не и кога
е бил съставен обжалваният акт. Възможно е наказателното постановление да е било
съставено доста преди деловодното му извеждане. Такива изходящи номера могат да
бъдат поставяни и на съдебните актове – присъди, решения, на обвинителните актове
на прокурорите, на постановленията им за прекратяване на наказателното
производство, но това не означава, че това е номерът на акта и датата на
постановяването му. Изискване е в съдебния и прокурорския акт изрично да бъде
посочена датата на неговото постановяване и ако тя липсва, то това би било основание
за отмяната му, като в случая такова изискване се поставя и към наказателното
постановление като правораздавателен акт, но в процесното такова дата на
издаването му липсва.
Номерът на наказателното постановление също е съществен елемент от
съдържанието му, тъй като чрез него се индивидуализира издаденият от
административнонаказващия орган акт, по него той се отграничава от останалите
такива и именно номерът го прави уникално. Както имената и единният граждански
номер за физическите лица, съответно имената и единният идентификационен код за
3
юридическите лица ги правят уникални и ги отграничават от другите такива, същата
роля има и номерът на наказателното постановление, поради което липсата му
представлява съществен порок, който не може да бъде отстранен от настоящата
инстанция.
Няма как номерът и датата на издаване на наказателното постановление да се
извеждат от други писмени доказателства и документи по делото, тъй като те са
задължителни реквизити именно на обжалвания акт и трябва да се съдържат в него на
определените за това места. Приемането на противното становище би означавало,
примерно да бъде положен подпис за наказващия орган на някакво залепено листче в
ъгъла на акта и да се приеме, че наказателното постановление е надлежно подписано, а
в същото време да липсва такъв положен подпис в края на документа, където е
определено мястото за неговото полагане.
След като изцяло е нарушен чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН, то атакуваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Тъй като наказателното постановление се отменя, то няма как да бъде уважено
искането на юрисконсулта за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а от
своя страна жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което такива не следва
да бъдат присъждани в полза на страните.
В случая съдът е направил разноски от бюджета си за заплащане на транспортни
разходи на свидетеля В. В. за явяването му за разпит в откритото съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-
процесуалния кодекс. Според чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ
характер остават за сметка на държавата. Понятието „държава“ е използвано в
широкия смисъл на думата, като държава са както съдебните органи, така и Столична
община, която е самостоятелно юридическо лице и осъществява местната власт. В
случая обаче, съдът намира, че не следва да бъде ощетяван бюджетът на съдебната
власт за сметка на общинския бюджет и в частност на Столична община, тъй като
макар и част от понятието държава в широкия смисъл на думата, то се касае за
структури към отделни власти – съдебна и местна, които имат самостоятелни и
независими бюджети. След като Столична община е предприела действия по наказване
на нарушителя, но издаденото НП е незаконосъобразно, то именно този орган следва
да понесе разноските, сторени във връзка с действията му, които са довели до
4
настоящото дело. Както при потвърждаване на издадено НП разноските се понасят от
жалбоподателя, така и при отмяната му наказващият орган следва да възстанови на
съда по бюджета на съдебната власт направените разноски за заплащане на
транспортни разходи на свидетеля В. В. в размер на 52,73 лева. Освен това и в чл.143,
ал.1 от АПК е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ, което е
още един аргумент в полза на застъпеното становище. Предвид на това Столична
община следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СРС посочената сума в размер
на 52,73 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление без номер и дата, издадено от зам. кмет
на Столична община - Р. С., с което за нарушение на чл.2, ал.2 от Наредба за
обществения ред на територията на Столична община (НОРТСО), на Л. П. П., ЕГН
********** е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 100 /сто/
лева, на основание чл.14, ал.1 от НОРТСО.
ОСЪЖДА Столична община да заплати по сметка на РС-София сумата от 52,73
/петдесет и два лева и седемдесет и три стотинки/ лева, представляваща сторени по
делото разноски за заплащане на транспортни разходи на свидетеля В. В..
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5