Решение по дело №747/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 293
Дата: 15 юли 2024 г.
Съдия: Камен Георгиев Гатев
Дело: 20245220200747
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Пазарджик, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20245220200747 по описа за 2024 година
за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление №24-0340-000343/
16.04.2024г. на Началник РУ при ОДМВР Пазарджик, РУ С., жалбоподателят
Л. А. П. ,ЕГН ********** от с.В., обл.Пазарджик, ул.... твърди, че
обжалваното постановление е незаконосъобразно, като излага конкретни
доводи.Сочи доказателства и претендира разноски.
За наказващия орган не се явява процесуален представител.Постъпило е
писмено становище за неоснователност на жалбата.Направено е възражение
за прекомерност на адвокатско възнаграждение.Претендира разноски.
Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства,по отделно и в
съвкупност, взе предвид следното:
На жалбоподателя Л. П. е съставен от актосъставителя В. Г. АУАН №
GA 622659 /25.03.2024г. и съответно е издадено обжалваното постановление
за това, че на 25.03.2024г. в 22.45ч. в гр.С., ул.“В.“, управлява лек автомобил
....., собственост на ... от с.В., като управлява МПС, регистрирано на
територията на Р България, което не е спряно от движение , без да има
сключен и валиден Договор за задължителна застраховка „Гражданска
1
отговорност“ към 25.03.2024г., в нарушение на чл.638ал.3 КЗ, като му е
наложена глоба в размер на 400лв.
Разпитаният по делото свидетел и актосъставител В. Г. заяви, че
поддържа констатациите по АУАН. При извършена проверка на процесната
дата установил, че автомобилът е без валидна застраховка гражданска
отговорност.
Прието е по делото заверено копие на застрахователна полица № BG /22/
123002288561 от 28.07.2023г. , сключена на 07.08.2023г. относно лек
автомобил лек автомобил ....., собственост на ... ,със срок на действие до
06.08.2024г. и четири падежа на разсрочено плащане на премията.
При извършена справка в публичния сайт на гаранционен фонд се
установява, че относно лек автомобил с рег.№ ... е сключен валиден Договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на 26.03.2024г.
Видно от Справка за нарушител/водач относно жалбоподателя Л. П. се
установява, че същият е правоспособен водач на МПС, категория „С“ от 1975г.
Срещу него има издавани 4 бр. наказателни постановления до момента на
процесното деяние, през периода 2007г- 2019г.По последните две наказателни
постановления от 2019г. е санкциониран включително за нарушение по
чл.174ал.3предл.1 ЗДвП – водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
наркотични вещества; като и по чл.177ал.1т.1 ЗДвП – управлява МПС, след
като е лишен от това право по съдебен или административен ред .Също така е
осъждан през 2010г. за престъпление по чл.343ал.1 НК , с Присъда на Районен
съд Пазарджик.
Прие се и Етапна епикриза на Л. А. П. ,ЕГН ********** от 27.06.2024г.
на д-р Тодорка Стоянова.Отбелязано е, че Л. П., на 76г., страда от
Хипертонична сърдечна дейност, Исхемична болест на сърцето и други
придружаващи заболявания.
В приетата Характеристична справка на мл.ПИ при РУ С. е отбелязано,
че в селото, където живее, Л. П. се ползва с добро име сред приятелите и в
обществото.В момента е пенсионер, срещу лицето има заведени три
заявителски материала:един през 2010 и два през 2019г.
Въз основа на горните доказателства от фактическа страна Съдът
2
намира за установено, че жалбоподателят Л. П. ,на 25.03.2024г. в 22.45ч. в
гр.С.,ул.“В.“ еуправлявал лек автомобил ....., собственост на ... от с.В., като е
управлявал МПС, регистрирано на територията на Р България, което не е
спряно от движение , без да има сключен и валиден Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към 25.03.2024г., в нарушение на
чл.638ал.3 КЗ, Още на другият ден – на 26.03.2024г. относно лек автомобил
Фолксваген поло“ рег.№ ... е бил сключен валиден Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
При възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът
намира следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.
Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН. По същество Съдът счита жалбата за
основателна.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в кръга
на техните правомощия, при спазване сроковете на чл.34 ЗАНН.
Нормата на чл. 638 от КЗ регламентира две групи наказателно отговорни
лица - собствениците на МПС, които са длъжни да сключат задължителната
застраховка и лицата, които управляват автомобили, собственост на трети
лица, за които няма сключена застраховка към момента на проверката.
В настоящия случай е установено, че жалбоподателят П. не е собственик
на автомобила и правилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 638,
ал. 3 от КЗ. Съгласно тази норма лице, което управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с "глоба" от 400 лева за физическите
лица.Жалбоподателят П. не е собственик на процесния автомобил, но като
водач на същия, при неговото използване и управление не е изпълнил
вмененото му задължение да управлява към датата и часа на констатиране на
нарушението МПС, за което е била сключена валидна застраховка
"Гражданска отговорност.
Съдът намира, че нарушението е доказано от субективна страна. Наистина
от събраните доказателства не може да се изведе несъмнен извод, че
3
жалбоподателя е знаел за липсата на действащ договор за задължителна
застраховка към момента на проверката.Незнанието на този факт обаче не
изключва всички форми на вината, при които може да се осъществи състава на
нарушението. Съгласно установения в чл. 7 ал. 1 и 2 от ЗАНН принцип
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. В Кодекса за застраховането
или в друг нормативен акт няма правна норма, която да изключва
съставомерността на непредпазливо извършеното нарушение по чл. 638 от КЗ.
Следователно това нарушение може да бъде извършено и по непредпазливост.
Незнанието на елемент от обективната страна на състава на нарушението
изключва само прекия и евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост
/самонадеяност/, но не и несъзнаваната непредпазливост /небрежност/.
В настоящият случай жалбоподателят П. е бил длъжен по силата на
закона да се увери, че за управлявания автомобил има действащ договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност , и след като не е
изпълнил това си задължение , от субективна страна е проявил небрежност.
Независимо от изложеното Съдът намира, че макар и формално деянието
на жалбоподателя П. да съдържа признаците на нарушение по чл. 638, ал. 3 от
КЗ се касае за "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във връзка с
§1т.4 ДР ЗАНН.
Съгласно чл. 28 от ЗАНН административният орган може да не наложи
административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В обжалваното наказателно постановление липсват каквито и да е
разсъждения на наказващия орган в този аспект, въпреки депозирано от
нарушителя Възражение по реда на чл.44ал.1 ЗАНН, с доводи, че е пропуснал
да плати една вноска през м.февруари, тъй като не бил уведомен от „Лев
Инс“, както и е пенсионер с нисък доход, и използва автомобила , понеже е
трудно подвижен.
Така е нарушена и разпоредбата на чл.53ал.1 ЗАНН, според която
наказващият орган следва да прецени дали да приложи чл.28 ЗАНН.
Нарушението обаче не е съществено, доколкото чл.57ал.1 ЗАНН не
изисква като задължителен реквизит на постановлението мотиви за
4
неприлагането на чл.28 ЗАНН.
Няма пречка , а е и задължително Съдът да извърши контрол за
законосъобразност на обжалвания акт в контекста на преценката на случая
като „маловажен“.
Принципно, нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ е формално и липсата
на вредни последици от извършването му не е достатъчна за приложението на
чл. 28 от ЗАНН. Маловажността на нарушението следва да извежда от
съвкупната преценка на всички обстоятелства, които имат значение за
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца и моралната
укоримост на извършеното – времето, мястото и начина на осъществяване,
подбудите за извършване, вредните последици, данните за личността на
извършителя.
Относно личността на жалбоподателя П., от Справка за нарушител /
водач се установи, че е осъждан през 2010г. с присъда на РС Пазарджик, както
и е санкциониран за нарушения по ЗДвП , като най-тежки са тези от 2019г.От
тогава и до датата 25.03.2024г. са изминали почти 5 години.
Понастоящем жалбоподателят П. се ползва с добро име сред съселяните
си.Той е на 76г години, пенсионер и несъмнено страда от заболявания ,които
са характерни за тази възраст, в подкрепа на който извод е и приетата етапна
епикриза.Съответно и логично лечението на заболяванията е свързано с
парични разходи.
Установи се също, че още на следващият ден ,на 26.03.2024г.
нарушението е отстранено ,без съмнение след инициатива на жалбоподателя
П. до собственика – негова дъщеря.
Предвид изложените обстоятелства относно личността на
жалбоподателя П. и спецификата на извършеното нарушение Съдът намира ,
че настоящият случай е „маловажен“ по смисъла на чл.28 ЗАНН, като счита,
че следва да упражни правомощието си по чл.63ал.2 т.2 ЗАНН – да отмени
наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
5
С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се
възложат претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение на адвокат К. У..В тази връзка е представено пълномощно и
договор за безплатна правна защита .
На адв. У. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400лв.,
на основание чл.38ал.1т.2 ЗАдв. във връзка с чл.7ал.2т.1 и чл.18ал.2 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвид размер на наложената глоба от 400лв., т.е. при интерес до 1000лв.
Воден от горното и на основание чл.63ал.2т.2 ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление №24-0340-000343/ 16.04.2024г. на
Началник РУ при ОДМВР Пазарджик, РУ С., с което на Л. А. П. ,ЕГН
********** от с.В., обл.Пазарджик, ул.... е наложена глоба в размер на 400лв.
, на основание чл.638ал.3 КЗ.
Предупреждава Л. А. П. ,ЕГН ********** от с.В., обл.Пазарджик,
ул...., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Осъжда ОД МВР Пазарджик да заплати на адв.К. М. У., ЕГН
********** от Адвокатска колегия Пазарджик , със служебен адрес
гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“ №18, ет.2, офис 13 сумата от 400лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6