№ 3348
гр. Варна, 12.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100501758 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 1669/30.05.2022 год., постановено по гр.д. № 6081/2021
год., ВРС – 43 състав, е отхвърлил предявения по реда на чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 ГПК от „Сийском Варна“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна против Д. Д. КР. от гр.Варна иск за
установяване дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 261336/18.02.2021 год.
по ч.гр.д. № 2266/2021 год. по описа на ВРС, а именно сумата от 4 584 лева,
представляваща неизплатен остатък за извършени към 04.06.2020 год. СМР
по неформален договор за изработка, съгласно оферта от 12.05.2020 год. за
обект, находящ се в с.Климентово, община Варна, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
16.02.2022 год. до окончателното заплащане на задължението, като ищецът е
осъден и за разноските.
Недоволен от горното решение е останал ищеца, който обжалва
постановеното решение като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.
Първото оплакване на въззивника се свежда до твърдението му за неправилна
правна квалификация, обуславяща и произнасянето на съда по непредявен иск
като такъв с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.258, ал.1 и следв. ЗЗД, а
не с правно основание чл.422 ГПК. На следващо място, се твърди, че
1
доколкото договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за
изработка писмената форма не е условие за действителност, а за доказване на
същия. Твърди се, че той може да бъде установяван с всякакви
доказателствени средства, което е и сторено в хода на първоинстанционното
производство чрез събраните гласни доказателства и СТЕ. От същите, счита,
че се установява, че с конклудентни действия ответницата се е съгласила с
договора за изработка на описаните в исковата молба СМР, за изпълнението
на които дължи възнаграждение. Настоява се за отмяна на съдебното решение
изцяло и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Твърди, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и обосновано, като изводите му се
подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – всяка една е подадена от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл.
доказателство за платена държавна такса.
Във въззивната жалба е въведено твърдението за произнасяне от съда по
непредявен иск като постановен при неправилна правна квалификация.
Доколкото твърдението за правилната правна квалификация не обуславя
приложение на императивна правна норма, с настоящото на страните не
следва да се дават допълнителни указания във връзка с подлежащите на
доказване факти и разпределението на доказателствената тежест /аргумент от
т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на
основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „Сийском Варна“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна срещу
решение № 1669/30.05.2022 год., постановено по гр.д. № 6081/2021 год. на
ВРС – 43 състав, с което е отхвърлен предявения по реда на чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 ГПК от „Сийском Варна“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна против Д. Д. КР. от гр.Варна иск за
установяване дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за
2
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 261336/18.02.2021 год.
по ч.гр.д. № 2266/2021 год. по описа на ВРС, а именно сумата от 4 584 лева,
представляваща неизплатен остатък за извършени към 04.06.2020 год. СМР
по неформален договор за изработка, съгласно оферта от 12.05.2020 год. за
обект, находящ се в с.Климентово, община Варна, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
16.02.2022 год. до окончателното заплащане на задължението, като ищецът е
осъден и за разноските.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.д. 1758/2022 год. на ВОС за
02.11.2022 год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3