№ 1187
гр. Плевен, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИ***
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20214430107685 по описа за 2021 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ ***, чрез *** А. ***,
против Ж. П. П. и Р. Й. П., от гр. Плевен, с която се твърди, че на ***г.,
между „***“ *** като кредитодател и „***“ ***, представлявано от Ж. П. П. –
като кредитополучател и Ж. П. П.- като съдлъжник, е сключен ***, по силата
на който Банката е предоставила кредит в размер на 20 000лв. Сумата по
кредита е следвало да бъде издължена на 23 равни месечни вноски, платими
на 20- то число на месеца, всяка в размер от 833,33лв и последна
изравнителна вноска от 833,41лв, считано от 20.04.2016г., при договорна
лихва от 8,606% годишно, към датата на сключване на договора. Посочва се,
че главницата се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран
от референтен лихвен процент- пазарен индекс-6 месечен *** и фиксирана
надбавка от 8,100 пункта. Твърди се, че на ***г., между кредитора
„***“***като уговорител и отв. Р. Й. П., като поемател, е сключен договор за
встъпване в дълг, по силата на който, поемателя е встъпил като
съдлъжник/солидарен длъжник, при условията на чл. 101 от ЗЗД, за
задълженията по договора за кредит. Твърди се, че по договора е
преустановено плащането, като е дължима сумата от общо 15 172,59лв., от
които 11666,70лв.- главница и 3505,89лв.- договорна лихва. Твърди се, че на
***г, между „***“*** и ищеца, е сключен договор за цесия, въз основа на
1
който е прехвърлено вземането по договора за кредит. Твърди се, че въз
основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№6550/2021г. по описа на ПлРС. Моли съда, да постанови решение, с
което, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от
ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, да признае за установено, че ответниците Ж. П. П.
и Р. Й. П., дължат, солидарно, сумата от 3000лв, съставляваща част от общо
дължима главница в размер на 11666,70лв, въз основа на Договор за кредит за
оборотни средства от ***г. и договор за встъпване в дълг от ***г, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК по ч. гр.д.№6550/2021г. на ПлРС, до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
Изрично, в първото по делото с.з.- 10.05.2022г, ищецът, члез *** А. ***,
заявява, че ищецът се позовава на настъпил падеж на договора, а не на
предсрочна изискуемост.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от отв. Ж. П.
П. и Р. Й. П., чрез *** П. Я., която оспорва предявеният иск, като
неоснователен и недоказан. Оспорва се съществуването на облигационно
отношение между кредитора „***“*** и отв. Р.П., въз основа на договор за
встъпване в дълг, като се оспорва подписът, положен за „поемател“. Оспорва
се съществуването на отношения и между ищеца и ответниците, като се
посочва, че ответниците не са уведомени за станалата цесия. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение №***/***г. по ч.гр.д.№6550/2021г. по описа
на ПлРС, против длъжниците „***“ ***, представлявано от Ж. П. П., Ж. П.
П., Р. Й. П.. В срока по чл. 414 от ГПК, която е депозирано възражение от
страна на длъжниците, като в указаният едномесечен срок от съобщението, е
предявен настоящия установителен иск, само против длъжниците Ж. П. П. и
Р. Й. П..
Безспорно по делото се установява, че между „***“ *** като
кредитодател, и отв. „***“ ***, представлявано от Ж. П. П.- като
кредитополучател и отв. Ж. П. П.- като съдлъжник, е сключен договор за
2
кредит за оборотни средства, от 17.04.2016г., по силата на който, Банката е
предоставила на кредитополучателя, оборотен кредит от 20 000лв., за срок от
24 месеца и краен срок на договора- 20.03.2018 год. Установява се, че
кредитът е платим на 20- то число на месеца, на 23 равни месечни вноски,
всяко от 833,33 лв., и една последна изравнителна вноска от 833,41лв.,
считано от 20.04.2016г. Установява се също, че е уговорено, главницата по
кредита да се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от
референтен лихвен процент- пазарен индекс- 6 месечен *** за кредити в лева
и фиксирана надбавка от 8,100 пункта; към датата на сключване на договора,
референтния лихвен процент на Банката е 0,506%, лихвеният процент- 8,606%
годишно.
По делото се установява също, че между кредитора „***“***, като
кредитор, „***“ ***, представлявано от Ж. П. П., като уговорител и отв. Р. Й.
П.- като поемател, е сключен договор за встъпване в дълг, от ***г, въз основа
на който, уговорителят и кредиторът приемат поемателя като
съдлъжник/солидарен длъжник, при условията на чл. 101 от ЗЗД, за
изпълнение на задълженията, възникнали съгласно сключеният Договор за
кредит за оборотни средства, от 17.04.2016г. Съобразно на направеното
искане и указанията на съда, договорът е представен в оригинал. С
протоколно определение от 10.05.2022г, е открито производство по оспорване
на договор за встъпване в дълг, по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК, на подписа,
положен за „поемател“. С протоколно определение от 16.06.2022г, поради
направен оттегляне на оспорването, откритото производство е прекратено.
По делото се установява също, че между кредитора по договора
„***“*** като цедент и ищецът в настоящето производство- като цесионер, е
сключен договор за цесия от ***г, по силата на който е прехвърлено
вземането по процесния договор за кредит- Приложение №1А към договор
за цесия-л. 116. По делото се установява, че до длъжниците- ответници в
настоящето производство- са изпратени уведомление за станалата цесия, от
страна на цедента – като пълномощник на цесионера. Уведомленията са
върнати като невръчени, с отбелязване- „сменен адрес“. Съдът констатира, че
уведомленията до длъжниците са изпратени на посочените в договорите
адреси, по сила на чл. 8 от Договора за кредит, съобразно който, всички
съобщения във връзка с договора, се изпращат на посоченият от длъжника
адрес и се считат за достигнали до адресата и съответно- получени с
3
изпращането им.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: ВЛ е установило, че въз основа на сключеният договор
за кредит, на ***г, Банката е превела на кредотополучателя сумата от
20000лв. ВЛ е дало в табличен вид задължението по кредита, от която се
установява, че общия размер на договорната лихва, за срока на договора е
1462,72лв., включена в месечната погасителна вноска от 833,33лв. ВЛ е
установило, че по кредита има извършени плащания, като последното
плащане е от 20.01.2017г, с което е погасена вноска с падеж 20.01.2017г и
договорна лихва с падеж- 20.01.2017г. ВЛ е установило, че с плащанията е
погасена главница в размер на 8333,30лв. и договорна лихва от 1075,51лв.,
.като неплатени са : сумата от 11 666,70лв.- за главница и сумата от 387,21лв.-
за договорна лихва. ВЛ е установило, че са доначислени суми, във връзка с
неплатени вноски с падежи от м. 02.2017г.- до м.07.2017г.- 2773,49лв.-
наказателна лихва към 25.03.2019г и 278,06лв.- законна лихва до 03.06.2019г.
ВЛ е установило също, че въз основа на договора за цесия от ***г, на ищеца-
като цесионер, са прехвърлени следните вземания: главница от 11666,70лв.,
лихва от 3505,89лв. -вкл. непогасена договорна лихва по вноски с падеж от
20.02.2017-11.07.2017г, сумата от 287,21лв.- наказателна лихва от 2773,49лв.
и законна лихва към датата на цесията- 278,06лв., такси от 15,28лв. При
изслушване на ВЛ в с.з., същото посочва, че след 20.01.2017г., няма
плащания по кредита.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
По делото безспорно се установи факта на съществуването на валиден
договор за кредит на оборотни средства от ***г., по силата на който, в полза
на кредитополучателя „***“ ***, е отпуснат кредит от 20 000лв. Съдът
приема за установен факта, че отв. Ж. П. П. има качеството на съдлъжник по
договора и дължи солидарно изпълнение на задълженията по договора. Съдът
приема за установен и факта, че отв. Р.П. също има качеството на съдлъжник
и отговаря солидарно за задълженията по договора за кредит, въз основа на
валиден договор за встъпване в дълг. Както бе посочено по- горе,
производството по оспорване автентичността на договора, досежно подписа,
положен за поемател, не е проведено, поради направено оттегляне на това
4
искане. Съобразно нормата на чл. 101, ал.1 от ЗЗД, трето лице може да
встъпи като съдлъжник в определено задължение, по съглашение с кредитора
или с длъжника, като първоначалния длъжник и встъпилото лице, отговарят
солидарно спрямо кредитора. Следва да се посочи също, че по кредита е
налице изпълнение, до 20.01.2017г., след което са преустановени
плащанията.
Съдът намира, че възражението на ответниците за изтекла погасителна
давност е неоснователно. В случая, както изрично посочва процесуалният
представител на ищеца, в първото по делото с.з., не е налице обявяване на
предсрочна изискуемост на задължението по кредита и ищецът не се позовава
на такава предсрочна изискуемост, а на настъпил краен падеж на
задължението по договора за кредит. Както бе посочено по- горе, договорът е
със срок 20.03.2018г. С настъпването на крайния уговорен падеж, всички
непогасени задължения, произтичащи от договора за банков кредит са
станали изцяло и незабавно изискуеми. Задължението на кредитополучателя е
едно и е разсрочено на вноски съгласно погасителен план, приложение към
договора, но моментът, от който то става изискуемо е падежът, уговорен
между страните, а именно 20.03.2018г. Петгодишната давност по отношение
на главницата , уредена в чл.110 от ЗЗД не е изтекла към момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК- същото е депозирано на 15.10.2021г.,
съответно- вземането за главницата не е погасено по давност. В случая,
предмет на настоящето производство е само вземането за главница по
кредита, предявен като частичен иск, до размер на сумата от 3000лв., от
общо дължимата главница от 11660,70лв., поради което и въпросът дали
лихвите по кредита са погасени по давност не подлежи на изследване. По
делото не се установи плащане на дължимите суми- за главница, от страна на
ответниците, вкл.и в хода на настоящето производство.
Съдът намира, че възражението на ответниците, за ненадлежно
връчване на уведомлението за станалата цесия, за неоснователно. Съдът
приема, че в случая, съобразно Договора за кредит, страните са уговорили
т.нар. „фингирано връчване”, като правна фикция, при която невръчването на
съобщението, се приравнява на фактическо връчване.- чл. 8 от Договора. За
да е налице такава клауза, която да фингира недоставено съобщение, като
получено, е необходимо включването на изрична и ясна такава клауза в
договора между страните, която да посочва при наличието на кои конкретни
5
обстоятелства, опитът за връчване, ще се приравнява на фактическо
предаване на съобщението, каквато съдът приема, че е налице. Съдът приема
също, че ответниците са надлежно уведомени за станалата цесия, най – късно
с връчването на ИМ и приложенията й, по реда на чл. 131 от ГПК. Няма
пречка уведомяването за станалата цесия, да бъде извършено с връчването на
съдебните книжа, като целта на уведомяването на длъжника за цесията, е той
да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение– да изпълни
задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е
носител на вземането. Както бе посочено, такова изпълнение не е налице.
На основание гореизложеното, съдът приема, че ищецът „***” ***, гр.
София, ЕИК ***, има качеството на кредитор спрямо ответниците- въз основа
на договора за кредит на оборпотни средства и договор за встъпване в дълг,
както и въз основа на договора за цесия, обсъдени по- горе. Съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от
ТЗ, вр.чл.79, ал1 от ЗЗД, предявен като частичен за сумата от 3000лв.-
главница, от общо 11660,70лв, е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените по д настоящето
дело разноски от 476,90лв., вкл. д.т., *** възнаграждение в минимален
размер и депозит за ВЛ, както и по ч. гр.д.№ 6550/2021 но ПлРС, в размер на
60лв
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Ж. П. П., ЕГН
**********, от гр. Плевен, ул. *** и Р. Й. П., ЕГН **********, от гр. Плевен,
ул. ***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА „***” ***, гр. София, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, район ***, жк. „***”, ул. „***”, №
***, сумата от 3000лв /три хиляди лева/- главница- съставляваща част от
общо дължимата главница от 11 666,70лв., по Договор за кредит за оборотни
средства от 17.04.2016г. и Договор за встъпване в дълг от ***г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК- 15.10.2021г., до окончателното й изплащане, за която сума има издадена
заповед за изпълнение №***/***г., по ч. гр.д.№6550/2021г. по описа на ПлРС.
6
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ж. П. П., ЕГН
**********, от гр. Плевен, ул. *** и Р. Й. П., ЕГН **********, от гр. Плевен,
ул. ***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА „***” ***, гр. София, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, район ***, жк. „***”, ул.
„***”, № ***,, сумата от 476,90лв.- съставляващи направени по настоящето
дело разноски и сумата от 60ЛВ разноски по ч.гр.д.№ 6550/2021г. на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7