Номер 19311.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000258 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –
въззивно обжалване.
С Решение № 25/22.01.2020 година по т. д. № 30/2019 година на Окръжен съд
Габрово „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено
да заплати на Н. Г. Р. сумата 20 000 лева на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането и чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 7.12.2018 година до
окончателното изплащане на сумата.
С посоченото решение е отхвърлен предявения от Н. Г. Р. иск по чл. 432, ал. 1
от Кодекса за застраховането против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
сумата над 20 000 лева до пълната претендирана сума 40 000 лева (частично предявена от 50
000 лева) като неоснователен и недоказан.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат Р. Б. сумата 1 130 лева – разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за
1
адвокатурата.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово сумата 950
лева, от които: 800 лева – държавна такса, 150 лева – за вещо лица, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК.
Със същото решение Н. Г. Р. е осъдена да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата 325 лева на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово държавна
такса в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
С Определение № 232/26.05.2020 година по т. д. № 30/2019 година на Окръжен
съд Габрово е оставено без уважение искането на „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за изменение на Решение № 25/22.01.2020 година по т. д. №
30/2019 година на Окръжен съд Габрово в частта за разноските – присъден адвокатски
хонорар на адвокат Р. Б. от Адвокатска колегия Габрово.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Р. Б. – пълномощник на
Н. Г. Р. , против Решение № 25/22.01.2020 година по т. д. № 30/2019 година на Окръжен съд
Габрово в частта, с която е отхвърлена частично заявената претенция за сумата над 20 000
лева до 40 000 лева. Във въззивната жалба се излага, че първостепенният съд не е отчел
правилно всички обстоятелства, имащи значение при определяне на „справедлив размер на
обезщетението“ – продължителността на оздравителния процес; болките, изпитвани от
пострадалата до момента; тежкото емоционално състояние на Н. Г. Р. , чувството на
тревожност и среднощните будения; неудобството и безпомощността на Н. Г. Р. ; социално-
икономическите условия в страната при инцидента и към момента.
Направено е искане да се отмени Решение № 25/22.01.2020 година по т. д. №
30/2019 година на Окръжен съд Габрово в обжалваната част и да се постанови друго такова,
с което да бъде осъдено „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД да заплати на Н. Г. Р. още 20 000 лева, съответно да се отмени решението на
Окръжен съд Габрово в частта, с която Н. Г. Р. е осъдена да заплати разноски на
застрахователното дружество; в полза на жалбоподателката да се присъдят направените
разноски пред въззивната инстанция, а на адвокат Р. Б. – възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново не се е явил
представител на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД и
не е изразил становище по жалбата.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, представлявано от юрисконсулт Ц. Б., против
Решение № 25/22.01.2020 година по т. д. № 30/2019 година на Окръжен съд Габрово в
частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над 10 000 лева до 20 000
лева (за 10 000 лева). Към въззивнаната жалба е приложен препис от платежно нареждане за
преведени на Н. Г. Р. 11 241.66 лева, от които: 10 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди; 1 241.66 лева – законна лихва върху главницата от 1.12.2018 година до датата на
плащане. В жалбата се изтъква, че не са налице правни и фактически основания за
присъждане на обезщетение в определения размер. Първостепенният съд не е коментирал в
цялост събраните по делото доказателства, включително заключението, изготвено от
експерта д-р Р. – ищцата се е възстановила напълно в обичайния за травмите срок, липсват
данни за ексцес. Констатирани са усложнения, които теоретично могат да доведат до
удължаване на процеса на възстановяване, но не е отчетена вероятността същите да се
дължат на възрастта на Н. Г. Р. . Лекият дискомфорт при пълно сгъване не може да се отнесе
единствено към травмите от преживения инцидент. В хода на наказателното производство
пострадалата е заявила, че е имала болки в крака. Не е взето предвид обстоятелството, че
травмата, получена от пострадалата, налага провеждане на рехабилитация за бързо и пълно
възстановяване, каквато няма данни да е осъществена. Неправилно е отхвърлено
възражението за съпричиняване от страна на пострадалата. Установено е, че Н. Г. Р. се е
намирала „в зоната на паркинг пространство с обособени зони за паркиране“; „…лекият
автомобил е потеглил назад значително по-късно от преминаването на пешеходката край
него“. Пострадалата не е съобразила своето поведение с движещия се автомобил, който е
забелязала при преминаването му покрай нея. Пострадалата е минала зад автомобила и по
този начин сама се е поставила в опасност. Определеното обезщетение противоречи на
трайната съдебна практика в подобни случаи, не е съобразено с реално понесените от Н. Г.
Р. болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания при инцидента,
надвишава значително справедливото и достатъчно за компенсиране на вредите такова.
Направено е искане да се отмени Решение № 25/22.01.2020 година по т. д. №
30/2019 година на Окръжен съд Габрово в обжалваната част и да се постанови друго такова,
с което да се отхвърли претенцията на Н. Г. Р. за присъждане на обезщетение за сумата над
10 000 лева до 20 000 лева, при условията на евентуалност – да се намали обезщетението за
неимуществени вреди, съответните размери на присъдените разноски, включително
3
адвокатско възнаграждение и държавна такса; в полза на дружеството-застраховател да се
присъдят направените пред двете инстанции разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Р. Б. – пълномощник на Н. Г. Р. , с който я оспорва.
Пред въззивната инстанция процесуалният представител на Н. Г. Р. е заявил, че
поддържа отговора на жалбата.
В законния срок е постъпила частна жалба от „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, представлявано от юрисконсулт Ц. Б., против
Определение № 232/26.05.2020 година по т. д. № 30/2019 година на Окръжен съд Габрово.
Първостепенният съд неправилно е изчислил възнаграждението, дължимо при пълно
уважаване на иска. Съгласно чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба № 1/9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при цена на иска 40 000 лева
адвокатското възнаграждение би било 1 730 лева, а не 1 430 лева, както е посочено в
определението. Претенцията не е уважена изцяло, поради което трябва да се намалят
пропорционално адвокатското възнаграждението и разноските, сторени от ищцата. В
частната жалба е посочена формулата, съобразно която дължимото възнаграждение в случая
е 865 лева.
Направено е искане да се отмени Определение № 232/26.05.2020 година по т. д. №
30/2019 година на Окръжен съд Габрово и да се постанови друго такова, с което да се
измени решението по делото в частта за разноските.
Не е депозиран отговор на частната жалба от другата страна.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново процесуалният
представител на Н. Г. Р. е оспорил частната жалба на дружеството-застраховател.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалваните съдебни актове, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 30/2019 година на Окръжен съд Габрово е
образувано въз основа на предявен от адвокат Р. Б. – пълномощник на Н. Г. Р. , против
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД частичен иск с
посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата 40 000 лева
4
– обезщетение за неимуществени вреди вследствие получена травма при пътнотранспортно
произшествие. В исковата молба се твърди, че на 20.04.2018 година около 10.30 часа в гр.
Габрово, на паркинга пред Консултативна поликлиника, находящ се между ул. „Брянска“ и
ул. „Стефан Караджа“, в качеството си на пешеходка Н. Г. Р. претърпяла пътнотранспортно
произшествие при движение на заден ход на лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с
ДК № ЕВ 73 ****, управляван от М. В. В.. Образувано е досъдебно производство №
231/2018 година по описа на Районно управление Габрово за престъпление по чл. 343а,
буква „а“, предложение второ, във връзка с чл. 343, ал. 1, буква „б“, предложение второ, във
връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, прекратено на основание чл. 343а, ал. 2 от НК с Постановление
от 27.07.2018 година, влязло в сила на 7.08.2018 година.
При удара Н. Г. Р. получила счупване на задно-вътрешния горен край на големия
пищял на дясната подбедрица и счупване на костната повърхност (костното плато) на
дясната подбедрица. Счупванията са предимно вътреставни и са довели до излив на кръв в
дясната коленна става. Счупването на големия пищял на дясната подбедрица е причинило
трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок от около шест месеца
при благоприятно протичане на оздравителния процес (средна телесна повреда). Н. Г. Р.
била хоспитализирана м „Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Тота Венкова“
АД от 20.04.2018 година до 8.05.2018 година, през което време изживяла притеснение и
неудобство – била лишена от домашната си среда и уют. При нейния престой в лечебното
заведение и месец след това трябвало да се поставят инжекции в корема, което било
нетърпимо и тя изпитвала невероятна болка.
В продължение на няколко месеца след пътнотранспортното произшествие Н. Г. Р.
се придвижвала с патерици, включително към момента на отправяне на поканата към
дружеството-застраховател за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Невъзможно било за Н. Г. Р. да слиза по стъпалата, да извършва каквито и да било
натоварвания на десния крак, което значително затруднило обслужването в
домакинството. Ищцата живее сама, често се налагало да ползва услугите на близки
приятели и съседи за най-обикновените си битови нужди – пазаруване, преместване на неща
в нейния дом, вземане на вещи от шкафовете. В продължение на целия оздравителен период
от около осем месеца тя изпитвала затруднение при ползването на баня и тоалетна; често се
будила през нощта вследствие изживения стрес от инцидента; до ден днешен при звук от по-
рязко набиване на спирачки или възприемане на колизия на пътното платно у Н. Г. Р.
изплува спомена за случилото се. През осемте месеца след инцидента тя изпитвала
постоянни болки в крака; променил се начина на живот – не можела да излиза от
апартамента, чувствала се като „затворник“ в собственото си жилище, била безпомощна.
Едва на 30.08.2018 година Н. Г. Р. успяла за първи път да излезе от дома си за около
петнадесет минути, придружена от приятелка, за да отиде до магазина. Към момента ищцата
изпитва дискомфорт в областта на счупването при студено или влажно време, придвижва се
с бастун и не си позволява да натоварва своя крак. В исковата молба е описан механизма на
пътнотранспортното произшествие. За лек автомобил марка „Рено Сценик“, с ДК № ЕВ 73
5
****, собственост на М. В. В., е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с дружеството-ответник. На 4.09.2018 година Н. Г. Р. отправила покана до
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД чрез телепоща за
заплащане на обезщетение, но разменената кореспонденция останала без резултат.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на Н. Г. Р. обезщетение в
размер на 40 000 лева (частичен иск от 50 000 лева) за причинени неимуществени вреди –
постоянни болки през оздравителния период след инцидента, изпитван дискомфорт след
това при студено и влажно време, безсънните нощи и неспокойния сън вследствие на
болката в крака, неописуемите болки при поставяне на инжекции в корема в продължение
на около два месеца, неудобството при обслужване на домакинството на Н. Г. Р. ,
изживените шок и стрес от самата катастрофа, чувството на „затворник“ в собственото си
жилище, неудобството от съседите и приятелите, които често молела за помощ и услуги,
загубата на домашен уют по време на хоспитализацията, чувство за безпомощност,
причинени в резултат на пътнотранспортното произшествие, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 20.04.2018 година, до окончателното изплащане на сумата; на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати дължимото адвокатско
възнаграждение, евентуалните такси и разноски по водене на производството.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, представлявано от
юрисконсулт Ц. Б., с който се оспорват претенциите за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди и за законна лихва – липсва противоправно поведение на водача М. В.
В., съответно не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
застрахователното дружество; претендираният размер на обезщетението е прекомерно
завишен; оспорва се твърдяното телесно увреждане, заявява се, че ищцата е имала
увреждане на същия крак преди пътнотранспортното произшествие, което е в причинна
връзка с травмата; спори се наличието на болки и дискомфорт към момента; наведени са
доводи, че поведението на пострадалата е в причинно-следствена връзка с неимуществените
вреди, за чието обезщетение се претендира – Н. Г. Р. пресичала на необозначено за целта
място, навлязла внезапно на пътното платно, не се е съобразила с отстоянието и скоростта
на приближаващите се автомобили, ненужно е удължила времето за пресичане; движила се е
по пътното платно, а не на предвидените за това места, не е съобразила, че се придвижва на
паркинг, където не е предвидено преминаване на пешеходци между колите и е необходимо
повишено внимание с оглед извършваните от автомобилите маневри; Н. Г. Р. е застанала зад
процесния автомобил, макар да е възприела неговото движение, осъществяването на
маневра, без да вземе предвид, че може да попада в област с ограничена видимост за водача,
била е облечена в тъмни дрехи и ненужно е удължила времето за пресичане; не е провела
адекватно лечение на травмите, претърпени вследствие на пътнотранспортното
произшествие – не е спазвала предписанията на лекарите, не е осъществила необходимата
6
при такива травми рехабилитация, която да спомогне за по-бързото и пълно възстановяване
на счупването; развити са съображения за началния момент, от който се дължи законна
лихва – при евентуална основателност на претенцията лихва за забава се дължи от
окончателното произнасяне на застрахователя – 6.12.2019 година.
Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат Р. Б. – процесуален представител
на Н. Г. Р. , с който са оспорени твърденията и възраженията, обективирани в отговора на
исковата молба.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от пълномощника на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с който се
поддържат направените с отговора на исковата молба твърдения, възражения, оспорвания и
доказателствени искания.
С писмени молби и писмена защита процесуалният представител на дружеството-
застраховател е оспорил претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
както и искането за присъждане на законна лихва.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:
Решение № 25/22.01.2020 година по т. д. № 30/2019 година на Окръжен съд Габрово е
валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че предявеният от Н. Г. Р. против „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. При
наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените
му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
7
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането
(чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
Пред въззивния съд не са наведени оплаквания против извода на
първостепенния съд, че на 20.04.2018 година в гр. Габрово, ул. „Брянска“ 1, около 10.30 часа
на паркинг, находящ се в гр. Габрово, между ул. „Брянска“ и ул. „Стефан Караджа“, М. В. В.
при движение на заден ход с лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с ДК № ЕВ 73
**** нарушила чл. 40, ал. 1 и 2 от Закона за движението по пътищата – преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; по
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Вследствие на пътнотранспортното произшествие пострадала Н.
Г. Р. . Установена е причинно-следствената връзка между пътнотранспортното
произшествие и получените от Н. Г. Р. увреждания. Относно лекия автомобил към
20.04.2018 година е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по Застрахователна полица BG/30/118000451437 за времето от 4.02.2018 година до 3.02.2019
година със „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за заплащане на обезщетение за претърпените от
Н. Г. Р. неимуществени вреди. От представения пред въззивната инстанция препис от
преводно нареждане за кредитен превод от 26.02.2020 година е видно, че „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е превело по сметка на Н. Г. Р. 11
241.66 лева, от които: 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; 1 241.66 лева –
законна лихва от 1.12.2018 година до датата на изплащане на сумата.
В съответствие с чл. 380 от Кодекса за застраховането Н. Г. Р. , представлявана от
адвокат Р. Б., отправила застрахователна претенция спрямо „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД (телепоща от 4.09.2018 година). Образувана е
Щета № 0801-002138/2018-01. С Писмо с изх. № 3624/17.09.2018 година на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е изискано
представяне на допълнителни документи от Н. Г. Р. . Поискана е преписката по случая от
ОД на МВР Габрово, Сектор „Пътна полиция“. С телепоща на 28.09.2018 година и на
8
1.10.2018 година адвокат Р. Б. изпратил на дружеството-застраховател допълнително
документи. С Писмо с изх. № 3975/22.10.2018 година „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД отново изискало представяне на доказателства от
Н. Г. Р. . С Писмо с изх. № 4514/6.12.2018 година на „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е отказано изплащане на застрахователно
обезщетение.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на пострадалия, които следва да се преценят в тяхната съвкупност и с
оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото.
Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като ориентир за
размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към
20.04.2018 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лева (чл. 492, точка
1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата за страната е 510 лева.
Отрицателните емоционални преживявания, изпитваните от Н. Г. Р. неудобства
вследствие получените травматични увреждания се установяват от показанията на
свидетелките В. П. П., К. С. С..
В съдебно заседание пред първостепенния съд Н. Г. Р. е обяснила, че преди
инцидента не е имала травма в коляното – не са правени изследвания, не е лекувана и не е
имала оплаквания.
Свидетелката В. П. П. заявява, че преди инцидента Н. Г. Р. не е ползвала помощни
средства, оплаквала се от болки в коленете при разваляне на времето като всеки възрастен
човек. Свидетелката К. С. С. не знае преди пътнотранспортното произшествие Н. Г. Р. да е
имала болки в ставите и коленете.
От заключението, изготвено от д-р С. Р. Р., което съдът приема за законосъобразно и
9
обосновано, е видно, че при пътнотранспортното произшествие на 20.04.2018 година Н. Г. Р.
е получила счупване на задно-вътрешния горен край на големия пищял на дясната
подбедрица и счупване на костната повърхност (костното плато) на дясната подбедрица,
счупване на главичката на фибулата. Счупванията са предимно вътреставни и са довели до
излив на кръв в дясната коленна става. Пострадалата е лекувана в Отделение по ортопедия и
травматология в „Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Тота Венкова“ АД, гр.
Габрово за времето от 20.04.2018 година до 30.04.2018 година, след което е проведен
рехабилитационен курс в същото отделение през периода 30.04.2018 година – 8.05.2018
година с цел увеличаване на двигателния обем в тазобедрената и коленната става на десния
долен крайник. Предприето е оперативно лечение – фиксация на костните фрагменти с Г-
образна плака и винтове. Счупването на големия пищял на дясната подбедрица е причинило
трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около шест месеца
при благоприятно протичане на оздравителния процес. По данни, отразени в литературата,
това травматично увреждане отшумява в рамките на около шест месеца. Възможно е
болките, търпени от Н. Г. Р. , да са за по-продължителен период от обичайния такъв. През
месец юни 2018 година е установен възпалителен процес в оперативната рана, наложил
антибиотично лечение, което също може да е предпоставка за удължаване на оздравителния
процес. При възрастни хора и особено при жени в менопауза настъпва намалена плътност на
костите, което обуславя тяхната по-лесна чупливост. Намалената костна плътност е
предпоставка и за по-дълъг оздравителен период – необходимо е повече време за образуване
на костно срастване (костен калус). Травматичните увреждания на костите създават огнище
на намалена резистентност в организма (в случая в областта на дясната коленна става),
което при физически натоварвания и промяна в климатичните условия е вероятно да
предизвика болков синдром, какъвто е налице при Н. Г. Р. . Последната изпитва болки в
коленната става при слизане и изкачване по стъпала. Към момента на прегледа, осъществен
на 4.11.2019 година, движенията в дясната коленна става са в значителна степен
възстановени; само при сгъване в крайно положение на подбедрицата в ставата пострадалата
изпитва болка. Възможно е Н. Г. Р. да е била блъсната със задната част на лекия автомобил в
лявата част на тялото. Съприкосновението е било леко и не е довело до травми в мястото на
удара, но е причинило загуба на равновесие и падане надясно, при което е настъпило
огъване и усукване на дясната подбедрица в коленната става, причинило и счупването на
големия пищял в горния му край. Съществува пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между пътнотранспортното произшествие и получените от Н. Г. Р. травматични
увреждания на десния долен крайник.
Пред първостепенния съд експертът д-р С. Р. Р. е пояснил, че с оглед обясненията
на Н. Г. Р.а и показанията на свидетелките В. П. П., К. С. С. преди инцидента Н. Г. Р. не е
имала травми на коленете и долните крайници. Възможно е да е изпитвала някакви болки,
тъй като самата тя е споменала за такива в дясната коленна става в хода на досъдебното
производство, но същите най-вероятно са свързани с артрозни и дегенеративни промени в
ставата и не биха оказали въздействие върху продължителността на оздравителния процес.
10
Изливът на кръв в дясната коленна става е в непосредствена връзка с причинената травма –
касае се за вътреставно счупване – счупване на ставната повърхност на големия пищял,
откъдето се е изляла кръвта в ставата. Ограничението на движението към момента е
свързано с претърпяната травма и оперативната интервенция, но не е толкова значимо –
може да сгъва в голяма степен крака (до 90 градуса), което е добре, но по-силно сгъване (до
120 градуса) предизвиква болка, ограничаваща движенията в ставата. При клякане, при
обуване на обувки Н. Г. Р. може да има болки, които не са свързани с предходните болежки,
за които се съобщава. Възпалителният процес е в оперативната рана. Н. Г. Р. е приемала
антибиотик, правени са компреси; не са извършвани нова операция, дренаж. Възпалението
се е повлияло единствено с компреси и антибиотик и не е оказало влияние – няма последици
за двигателната функция. Травмите налагат рехабилитация. След поставяне на такива
метални плаки е желателно ранно раздвижване на пациентите, както и за предотвратяване на
тромбоемболични усложнения. Непосредствено след оперативната интервенция е
осъществен десетдневен курс за рехабилитация в Отделението по ортопедия и
травматология в „Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Тота Венкова“ АД.
Провежданите в лечебното заведение курсове за рехабилитация са кратковременни. Вещото
лице няма данни впоследствие Н. Г. Р. да е посещавала рехабилитатор (за провеждана
рехабилитация в дома на Н. Г. Р. съобщава свидетелката В. П. П.).
От писмените доказателства, заключенията на експерта д-р С. Р. Р., показанията
на свидетелките В. П. П., К. С. С. се установяват изживените от Н. Г. Р. болки и страдания;
състоянието, в което се е намирала след инцидента; неудобствата, претърпени в резултат на
получените увреждания, периодът на възстановяване и състоянието на Н. Г. Р. към момента.
С оглед продължителността и интензитета на понесените неимуществени вреди
от Н. Г. Р. в резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 20.04.2018 година,
нейната възраст (ненавършени седемдесет и две години към датата на инцидента), социално-
икономическите условия в страната при настъпване на вредите и към настоящия момент,
съдът счита, че следва да се определи обезщетение в размер на 20 000 лева. Не са налице
предпоставки за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок или по-
нисък размер от посочения. Съобразно реално претърпените от Н. Г. Р. неимуществени
вреди, конкретните икономически условия в страната, съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът намира, че
доводите на процесуалните представители на страните за завишаване или занижаване на
обезщетението са неоснователни. Обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите се присъжда според спецификата на всеки конкретен случай. При определяне на
размера на обезщетението първостепенният съд е обсъдил в съвкупност всички релевантни
факти и обстоятелства, не е допуснал твърдените от пълномощниците на страните
нарушения.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при условие, че
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. При
11
граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията
и договорите се налага заключение, че за да има принос на увредения към щетата е
необходимо не само извършване от последния на действия, които нарушават предписаните
от Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движението
по пътищата правила за поведение, но и неспазването на съответните разпоредби да е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
съществува, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване
на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. В този случай виновното действащото лице
следва да отговаря само за вредите, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не
и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да
се определи обема на отговорността на виновния причинител на вредите.
С отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване – Н. Г. Р.
пресичала на необозначено за целта място, навлязла внезапно на пътното платно, не се е
съобразила с отстоянието и скоростта на приближаващите се автомобили, ненужно е
удължила времето за пресичане; движила се е по пътното платно, а не на предвидените за
това места, не е съобразила, че се придвижва на паркинг, където не е предвидено
преминаване на пешеходци между колите и е необходимо повишено внимание с оглед
извършваните от автомобилите маневри; Н. Г. Р. е застанала зад процесния автомобил,
макар да е възприела неговото движение, осъществяването на маневра, без да вземе
предвид, че може да попада в област с ограничена видимост за водача, била е облечена в
тъмни дрехи и ненужно и удължила времето за пресичане; не е провела адекватно лечение
на травмите.
Свидетелят М. Е. С. – младши контрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Габрово, посетил мястото на инцидента, обяснява, че към момента на пристигане на
екипа е имало спрели автомобили в клетките за паркиране. Пътнотранспортното
произшествие е станало откъм стъпалата на самата сграда, когато водачът на моторното
превозно средство е връщала назад и не е могла да види пресичащата Н. Г. Р. , бутнала я е
със задната част на автомобила. Водачът на автомобила показала на екипа от Сектор „Пътна
полиция“ къде е паднала пострадалата и свидетелят поставил конус на мястото.
Свидетелката М. В. В., управлявала автомобила, с който е причинено
пътнотранспортното произшествие, заявява, че била паркирала от лявата страна до
стъпалата, успоредно на сградата. При предприемане на маневрата движение назад
погледнала в огледалата, пострадалата вървяла успоредно на управляваното от свидетелката
моторно превозно средство от дясната страна между спрените коли и нейния автомобил,
като погледнала в огледалата нямало никой. М. В. В. сочи, че изчакала пострадалата да
мине, защото вървяла отстрани. Не видяла в кой момент Н. Г. Р. е минала зад автомобила.
Прави заключение, че е сгрешила като не е погледнала в огледалото за задно виждане. Пред
12
автомобила, управляван от М. В. В., имало паркирани коли. Тя потеглила с много бавна
скорост, имала желание да завие на заден в прохода към техникума и след това да продължи
напред.
От заключението на вещото лице маг. инж. Б. М. И., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, се установява, че от техническа гледна точка причината за
възникване и протичане на произшествието е невъзприемането от страна на водача на лекия
автомобил на попътно движещата се в близост до редицата паркирани автомобили
пешеходка, несъобразяване на движението на автомобила с това на пешеходката.
Пешеходката Н. Г. Р. е навлязла на паркинга от пешеходната пътека на ул. „Брянска“ и се е
движила покрай редицата от паркирани пред южната фасада на поликлиниката автомобили
към вход/изхода на паркинга със спокоен към бавен ход. Пострадалата и моторното
превозно средство са се движили попътно. При потегляне на автомобила Н. Г. Р. е била на
разстояние около 14.5 метра от задната му част за посока към вход/изхода на паркинга. Тя се
е движила с гръб към моторното превозно средство и последното е било извън нейното
полезрение. По време на протичане на произшествието в зоната на паркинга не е имало
движение на други превозни средства и пешеходци. Разположението и траекториите на
движение на пострадалата и лекия автомобил сочат, че във всеки един момент от
потеглянето на колата на заден ход, до достигане до зоната на удара, водачът на автомобила
е имала техническа възможност да възприема пространството зад моторното превозно
средство на огледалата за задно виждане (странични и вътрешно), при което е могла да
възприема и следи пешеходката. В случая не се касае за процес на действия от страна на Н.
Г. Р. по пресичане, изскачане, преминаване зад автомобила. Произшествието е станало в
зоната на паркинг пространство с обособени зони за паркиране и подход към тези зони.
Паркингът е с един вход/изход за автомобили към ул. „Стефан Караджа“; като продължение
на тротоара на улица „Стефан Караджа“ в зоната на вход/изхода е оформена пешеходна
пътека тип „Д17“. Пешеходката не достига вход/изхода – съприкосновението е осъществено
преди него. Н. Г. Р. и моторното превозно средство са се движили попътно; при потегляне на
автомобила пешеходката е била на разстояние около 14.5 метра след задната част на
моторното превозно средство за посока към вход/изхода на паркинга. Тя се е движила с гръб
към автомобила и последният е бил извън нейното полезрение – пострадалата не е имала
техническа възможност да възприеме моторното превозно средство. В писменото
заключение е отразено, че определянето на възможността и необходимостта за слухово
възприемане от пешеходката на приближаващия автомобил не е от компетентност на
вещото лице.
В съдебно заседание експертът маг. инж. Б. М. И. е пояснил, че при всяко
положение пострадалата е била видима за водача на автомобила – тя се движи в рамките по
ляво протежение на лявото огледало за задно виждане. Водачът на моторното превозно
средство е имала възможност да възприеме пострадалата, видно на Приложение № 2 към
заключението. В момента, в който автомобилът потегля, Н. Г. Р. е била във видимата зона. В
съдебно заседание свидетелката М. В. В., управлявала автомобила, е заявила нещо
13
технически невъзможно – пешеходката е била вдясно, което означава, че тя е трябвало да се
движи по-бързо от автомобила и да го изпревари, за да се осъществи контакт. В зоната на
паркинга и тази на движение на пешеходката няма оформени тротоарни площи – налице е
асфалтирано пространство пред южната фасада на Консултативна поликлиника (фигура 2 и
фигура 3 от заключението). Пешеходката и автомобилът са се движили в зона на паркинг
пространство пред фасадата на поликлиниката, където няма обособено място за пешеходци.
При наличие на паркирани автомобили може да се счита, че Н. Г. Р. се е движили плътно до
тях. На фигура 3 от заключението и снимките от фотоалбума се вижда, че има знак за
забрана на паркиране със зона на действие, указана със стрелка, пет метра – забранено е
паркирането до започване на площадката за подход на инвалиди.
Въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи
заключение за наличие на съпричиняване – Н. Г. Р. да е имала поведение, с което реално да е
създала предпоставки за увреждането или да е допринесла създадената реална опасност от
делинквента да настъпи в действителност. Приносът на пострадалия трябва да се докаже по
категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване, а в случая
това не е сторено. С оглед данните по делото не може да се формира несъмнен извод, че Н.
Г. Р. е имала техническа възможност да възприеме автомобила – тя се е движила с гръб към
моторното превозно средство и последното е било извън нейното полезрение. Причината за
възникване и протичане на произшествието е невъзприемането от страна на водача на лекия
автомобил на попътно движещата се в близост до редицата паркирани автомобили
пешеходка, несъобразяването на движението на моторното превозно средство с това на
пострадалата. Разположението и траекториите на движение на пешеходката и лекия
автомобил сочат, че във всеки един момент от потеглянето на моторното превозно средство
на заден ход до достигането на зоната на удара водачът на автомобила е имала техническа
възможност да възприема пространството зад колата на огледалата за задно виждане
(странични и вътрешно), при което е могла да възприема и следи пострадалата. Релевантен
за съпричиняването е единствено конкретно установения принос на пострадалия, без който
(наред с неправомерното поведение на делинквента) не би се стигнало до увреждането.
Няма причинна връзка между поведението на Н. Г. Р. и настъпилите вреди.
Първостепенният съд не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 202 от ГПК при
постановяване на обжалваното решение.
Приложението на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите е
недопустимо, когато приносът на увреденото лице не е установен при условията на пълно и
главно доказване, а е само предполагаем. Причинно-следствената връзка е обективен факт,
поради което прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите не е обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването
на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. По изложените съображения,
съдът счита, че доводите на представителя на „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за наличие на съпричиняване са неоснователни.
14
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният частичен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането от Н. Г. Р. против „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан в размер на 20 000 лева. От посочената сума
към момента са заплатени на Н. Г. Р. 10 000 лева. В останалата част – за разликата над 20
000 лева до 40 000 лева, претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
е неоснователна и недоказана.
Крайните изводи на въззивната инстанция за иска по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение № 25/22.01.2020 година по
т. д. № 30/2019 година на Окръжен съд Габрово в обжалваните части е правилно – във
въззивните жалби не са изтъкнати пороци, които да обуславят неговата неправилност, не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от първостепенния съд,
поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди. Доводите на
процесуалните представители на страните са неоснователни. Критерият за справедливост не
е нарушен вследствие неотчитане на установени по делото конкретни факти, релевантни
към претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Съпоставянето на присъденото
обезщетение на пострадалата с определено по друго дело такова не следва да се съобразява.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди винаги е обусловен от конкретни за
всеки случай обективно съществуващи обстоятелства. Първостепенният съд е взел предвид
реално претърпените от Н. Г. Р. болки и страдания, установени в хода на производството.
Определение № 232/26.05.2020 година по т. д. № 30/2019 година на Окръжен съд
Габрово е валидно и допустимо.
С Молба с вх. № 776/27.02.2020 година процесуалният представител на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е направил искане
за изменение на Решение № 25/22.01.2020 година по т. д. № 30/2019 година на Окръжен съд
Габрово в частта относно присъденото в полза на адвокат Р. Б. възнаграждение – същото да
се намали от 1 130 лева на 865 лева по изложени в молбата съображения.
Молбата на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД за изменение на Решение № 25/22.01.2020 година по т. д. № 30/2019 година на Окръжен
съд Габрово в частта за разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Претендираното от Н. Г. Р. , представлявана от адвокат Р. Б., обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 40 000 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба №
1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
адвокатското възнаграждение съобразно цената на иска е 1 730 лева. Първостепенният съд е
уважил иска по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за 20 000 лева. Съразмерно с
уважената част на претенцията дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
15
Закона за адвокатурата е 865 лева.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че Молба с вх. № 776/27.02.2020 година,
депозирана от пълномощника на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД, за изменение на Решение № 25/22.01.2020 година по т. д. № 30/2019 година на
Окръжен съд Габрово в частта относно присъденото в полза на адвокат Р. Б. възнаграждение
е основателна – дължимото възнаграждение на процесуалния представител на Н. Г. Р. е 865
лева.
По изложените съображения, съдът приема, че Определение № 232/26.05.2020
година по т. д. № 30/2019 година на Окръжен съд Габрово, с което е оставено без уважение
искането на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за
изменение на Решение № 25/22.01.2020 година по т. д. № 30/2019 година на Окръжен съд
Габрово в частта за разноските – присъден адвокатски хонорар на адвокат Р. Б. от
Адвокатска колегия Габрово, е неправилно, следва да се отмени и да се постанови друго
такова, с което да се измени Решение № 25/22.01.2020 година по т. д. № 30/2019 година на
Окръжен съд Габрово в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат Р. Б. сумата 1 130 лева – разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, като адвокатското възнаграждение се намали до размер на 865 лева на
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода на спора разноски за въззивната инстанция не следва да се
присъждат.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд
Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 25/22.01.2020 година по т. д. № 30/2019 година на
Окръжен съд Габрово в обжалваните части.
ОТМЕНЯ Определение № 232/26.05.2020 година по т. д. № 30/2019 година на
Окръжен съд Габрово, с което е оставено без уважение искането на „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за изменение на Решение №
25/22.01.2020 година по т. д. № 30/2019 година на Окръжен съд Габрово в частта за
разноските – присъден адвокатски хонорар на адвокат Р. Б. от Адвокатска колегия Габрово,
вместо което
ПОСТАНОВИ:
16
ИЗМЕНЯ Решение № 25/22.01.2020 година по т. д. № 30/2019 година на
Окръжен съд Габрово В ЧАСТТА , с която „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат Р. Б. сумата 1 130 (хиляда
сто и тридесет) лева – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като НАМАЛЯВА същото до размер на 865 (осемстотин
шестдесет и пет) лева на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17