№ 413
гр. Р., 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васил Петков
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Васил Петков Гражданско дело №
20244500100228 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Ищецът Г. В. Д. твърди, че на 01.10.2007г. е сключен договор за
потребителски кредит между него като кредитополучател и „Банка ДСК“ АД
като кредитор. На 25.05.2011г. срещу него бил издаден изпълнителен лист в
полза на кредитора по гр. дело *0780/2011г. на СРС и е образувано
изпълнително дело 1043/2014г. на ЧСИ М. А., с район на действие ОС П.. В
началото на месец март 2022г. Д. получил покана за доброволно изпълнение от
ЧСИ А. срещу която заповед депозирал възражение. Към момента на
предявяване на исковата молба (13.03.2024г.) Д. не е бил известяван за
предявен срещу него иск за установяване на вземането. На 26.02.2024г.
получил съобщение за обявена публична продан на негов имот в гр. П., във
връзка с което счита, че има правен интерес от предявяване на иск, който сам
квалифицира по чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 110 от ЗЗД. Счита, че е
изтекла погасителната давност за вземането, която е погасила правото на
принудително изпълнение. Твърди, че първото законосъобразно действие
срещу него е предприето през 2022 година, а последното такова е обявяването
на публичната продан с постановление *670, получено на 26.02.2024г. Иска от
съдът да се произнесе с решение, с което да признае, че не съществува
вземането, предмет на гр. дело *0780/2011г. на СРС. В уточняваща молба
сочи, че размера на иска е 93226 лева, която сума кредиторът претендира да
1
му бъде заплатена от Д.. След повторно дадени указания за уточняване на
иска ищецът депозира уточняваща молба, в която заявява, че заповедта за
изпълнение по гр. дело *0780/2011г. на Софийски районен съд му е връчена на
16.03.2023г. и на същата дата той е депозирал възражение срещу нея. Според
ищеца новонастъпилите факти след стабилизиране на заповедта за изпълнение
са, че възражението му не е прието и на взискателя не е указано да
предяви иск за установяване на вземането. По тези съображения иска да
бъде признато, че не дължи сумата по заповедта за изпълнение издадена по гр.
дело *0780/2011г. на Софийски районен съд, поради погасяване по давност.
Настоящият състав е приел така предявеният иск за недопустим, тъй като е
налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата
молба. Приел е също, че за да има съответствие със заявения петитум, в
обстоятелствената част на исковата молба трябва да се твърди поне един
факт, който да отговаря кумулативно на две условия:
1. Да е настъпил след изтичане на срока за възражение срещу заповедта
за изпълнение и
2. Да е правопогасяващ по отношение на вземането по заповедта за
изпълнение.
С определение № 439 от 10.07.2024г. по в.ч.гр. дело № 305/2024г. на
ВТАС прекратителното определение е отменено, като в мотивите е посочено,
че изложената от ищеца фактическа обстановка и заявения петитум ясно
очертавали правната квалификация на предявения срещу него иск по чл. 439
от ГПК. Ищецът ясно бил посочил, че от образуването на изп. производство
срещу него до 16.03.2023г. (Според ВТАС това е датата на която ищеца
твърди, че му е връчена за първи път покана за доброволно изпълнение, но
по-същественото е твърдението на ищеца в молбата на л.38, че на тази дата му
е връчена заповедта за изпълнение по гр. дело *0780/2011г.) кредиторът не
бил предприемал изпълнителни действия срещу него повече от 5 години,
поради което се е погасило правото му на принудително изпълнение. Според
ВТАС твърденията на ищеца за датата на връчване на покана за доброволно
изпълнение, съответно и на заповедта по чл. 417 ГПК не аргументират извод,
че заповедта не е влязла в сила, защото процесуалния закон предвиждал и
други способи за връчване на заповедта за изпълнение, извън личното
връчване на длъжника, а въпросите относно това дали и кога заповедта за
2
изпълнение е влязла в сила и в частност кога и по какъв ред е връчена,
извършвани ли са изпълнителни действия в основната си част са правни и
касаят спора по същество.
„Банка ДСК“ АД депозира отговор на исковата молба, с който прави
множество възражения. Прави възражение за местна подсъдност, като счита
че искът следва да се предяви по седалището на ответника- в гр. С.. Твърди, че
по изпълнителен лист издаден по гр. дело *0780/2011г. на СРС е образувано
изпълнително дело *181/2011г. при ЧСИ Д.М., рег. № *** на КЧСИ. На
03.10.2013г. пред ЧСИ М. била представена обезпечителна заповед, допусната
с Определение № 660/24.09.2013г. по гр.д. № 486/2013г. по описа на ОС-П., с
която изпълнителното дело било спряно. Обезпечителната мярка била по
повод заведен иск от трето лице срещу няколко ответници, вкл. и Г. В. Д. за
прогласяване на нищожност на договор за учредяване на ипотека. По искане
на „Банка ДСК“ АД изпълнителното дело било прехвърлено при ЧСИ М. А. и
заведено под номер 1043/2014г. Исковото производство, по което е била
допуснато обезпечение е приключило с Решение *10/21.03.2018г., по силата на
което съдът е обявил за нищожен поради липса на съгласие договор за ипотека
по отношение на 4/6 идеални части от ипотекирания имот. Решението е влязло
в законна сила на 09.01.2019г, а на 23.11.2021г. е подадена молба от „Банка
ДСК“ АД по гр. дело № 486/2013г. по описа на ОС- П. за отмяна на
допуснатата обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ С определение
от 06.12.2021г. ОС- П. е отменена допуснатата обезпечителна мярка, което
определение е било обжалвано, потвърдено е и е влязло в сила. На 15.04.2022г.
„Банка ДСК“ АД подава молба за възобновяване на изпълнителното
производство по изпълнително дело 1043/2014г. на ЧСИ М. А., с район на
действие ОС П. с искане за насрочване на опис и публична продан на
останалата част от ипотекирания недвижим имот. В периода 2022-2024г. е
насрочен опис на недвижимия имот и публична продан. Навежда доводи, че
след 26.06.2015г. (когато е прието ТР №2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС) давността се прекъсва с всяко действие за предприемане на
принудително изпълнение. Сочи, че от 14.12.2011г. (вписване на възбрана и
налагане на запор върху автомобили) до 03.10.2013г. (представяне на
обезпечителна заповед за спиране на изпълнението) не са изтекли две годити
по чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК, а след последната дата срокът не е текъл, поради
спирането на изпълнителното дело, а по същата причина не е текла и
3
погасителната давност. Липсата на перемция е установена и с Решение №
349/28.10.2022г. по жалба на Г. В. Д. срещу отказ на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство. Сочи, че погасителната давност е
последица от бездействието на кредитора, но ако последният няма правна
възможност да действа, то давност не тече. Възобновяване на изпълнителното
производство може да стане само след надлежна отмяна на допуснатото
обезпечение. Погасителна давност не е текла в периода 03.10.2013г. до
15.02.2022г, а след отмяната на обезпечителната мярка са извършени
изпълнителни действия, последното от които е публична продан в периода
19.02.2024г.- 19.03.2024г. Ответникът иска съдът да отхвърли претенцията на
ищеца.
Относно допустимостта на производството:
В изрично изявление от 22.04.2024г. (л.38) ищеца сочи, че заповедта за
изпълнение му е връчена на 16.03.2023г. и на същата дата той депозирал
възражение срещу нея. В исковата молба се сочи изрично, че ищеца иска да се
признае, че не дължи процесната сума, поради погасяване на дълга по
давност. След поредни указания на съда до ищеца да посочи факти и
обстоятелства настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
които погасяват задължението му (л.34) Д. депозира уточнение (л.38) в
което изброява множество факти настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, като всички факти са свързани с провеждания изпълнителен
процес срещу него (получени съобщения, обявена публична продан,
извършването на незаконосъобразни изпълнителни действия и др.) като нито
един от посочените факти няма характера на правопогасяващ спрямо
дълга на Д..
При тези фактически твърдения и искания делото е прекратено тъй като
нито един от твърдяните факти настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение не погасява дълга, а претендираната погасителна давност е
започнала да тече след влизане след влизането в сила на заповедта за
изпълнение (която се твърди, че е връчена на 16.03.2023г.) и очевидно не може
да е изтекла до датата на предявяване на иска (13.03.2024г.)
В определение № 439 от 10.07.2024г. по в.ч.гр. дело № 305/2024г. на
Апелативен съд- Велико Търново се приема, че
„Твърденията на ищеца, изложени по указание на съда, за датата на
4
връчване на покана за доброволно изпълнение, съответно и на заповедта по
чл.417 ГПК, не аргументират извод, че заповедта не е влязла в сила и
съответно, че той не основава иска си на новонастъпили обстоятелства,
защото процесуалния закон предвижда и други начини за надлежно връчване
на заповедта извън личното връчване на длъжника. Въпросите относно това
дали и кога заповедта за изпълнение е влязла в сила и в частност кога и по
какъв ред е връчена …… в основната си част са правни и касаят спора по
същество, поради което отговорът е дължим с крайния акт на съда.“
Тези мотиви се базират на спорната концепция, че при преценката на
редовността/допустимостта на иска съдът може да изхожда от
предположението, че съществуват факти, които ищеца не твърди и на които
не се позовава (за надлежно връчване на заповедта извън личното връчване на
длъжника). Това виждане обаче влиза в пряко противоречие с диспозитивното
начало и възлага в задължение на съда активно да издирва съществува ли по-
ранно връчване на заповедта за изпълнение (каквото не се твърди от
страните), което действие на съда би излязло извън пределите на ограниченото
служебно начало в гражданския процес. Това виждане поставя и друг въпрос-
с доклада по делото кои именно факти трябва да се възложат в тежест на
ищеца да докаже? Трябва ли съда да укаже на ищеца, че е в негова тежест да
докаже факт, който същият дори не твърди да се е случил? Указания се дават
само във връзка с факти, които се твърдят от страната (аргумент от чл. 146,
ал.2 от ГПК).
Преценката дали твърдяните факти могат да породят претендираното
право е свързана с редовността на исковата молба (съответствие между
обстоятелствена част и петитум) и ако такава нередовност не бъде отстранена
това води до прекратяване на производството. Едва след като бъдат заявени
факти, годни да обосноват спорното право- въпрос по същество ще бъде да се
прецени дали е доказано осъществяването на тези факти.
Съгласно мотивите на определение № 439 от 10.07.2024г. по в.ч.гр. дело
№ 305/2024г. на Апелативен съд- Велико Търново:
„Изложените от ищеца фактическа обстановка и заявения петитум
очертават правната квалификация на предявения от него иск по чл.439
ГПК.“
За това предявеният иск се квалифицира и разглежда като такъв по чл.
5
439 от ГПК.
Съгласно чл. 439 от ГПК :
Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
(2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Алинея 2 от цитираната норма, говори за „факти настъпили след
приключване на съдебното дирене“. В заповедното производство няма
„съдебно дирене“, като в хипотезите, когато изпълнителният лист е издаден
въз основа на заповед за изпълнение, съдебната практика прилага нормата
съответно, като приема че искът по чл. 439 ГПК може да се основава само на
факти настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (в този
смисъл- Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. *2/2010 г., III г. о.,
ГК, Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. *030/2022 г., IV г. о. и
др.
В настоящото производство се навеждат изключително голям обем
факти и възражение, които в по-голямата си част са ирелевантни за правния
спор. Фактическата обстановка относно издаването за заповедта за
изпълнение и образуването на изпълнителните производства е безспорна и
съответства на твърденията и на двете страни. Най-съществения въпрос,
значим за настоящото производство е свързан с датата, на която процесната
заповед за изпълнение е влязла в сила. По делото не се установява връчване на
заповедта за изпълнение различно от това, за което ищецът признава- на
16.03.2023г. (л.38). Единствения правопогасяващ факт, на който ищеца се
позовава е погасителната давност, която е започнала да тече след влизане в
сила на заповедта за изпълнение (16.04.2023), като към момента на
предявяване на иска (13.03.2024г.) е изминала по-малко от една година и
съответно давността не е изтекла.
Всички факти настъпили преди влизане в сила на заповедта за
изпълнение (16.04.2023г.), включително и изтичане на давност, е следвало да
бъдат предявени в рамките на заповедното производство, чрез възражение.
Отказът да бъде прието възражението (дори и да е незаконосъобразен) не дава
право да се предяви иск за недължимост на сумата по заповедта за
изпълнение, базиран на същите факти. Нарушенията в изпълнителното
6
производство сами по себе си също не дават право на иск по чл. 439 от ГПК,
тъй като не са годни да погасят дълга. По тези съображения всички доводи в
исковата молба касаещи периода преди влизане в сила на заповедта за
изпълнение (16.04.2023г.) са ирелевантни.
Ищецът прави доказателствени искания за да установи, че процесното
вземане е било прехвърлено. В исковата молба и последвалите уточнения
обаче ищецът не се позовава на прехвърляне на вземането, поради което
съгласно чл.147 от ГПК правото на ищеца да твърди нови факти е
преклудирано. Освен това новите факти относно прехвърлянето на вземането
се явяват ново основание на иска за недължимост, което ново основание може
да бъде заявено най-късно в първото съдебно заседание- чл. 214 от ГПК. По
тази причина исканите доказателства свързани с прехвърлянето на вземането
не са допуснати. Освен това- дори и кредиторът да е сключил договор и да е
продал вземането си на трето лице- това няма значение за Д.. Съгласно чл.99,
ал.4 от ЗЗД: Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.
Т.е. дори и ДСК да има някакви договори с трети лица относно
процесното вземане това не засяга Д.. Прехвърлянето на вземането ще има
действие спрямо него едва след като „Банка ДСК“ АД го уведоми, а до тогава
надлежен кредитор е посочената банка.
По-късните твърдения на Д. за погасяване на вземането, тъй като е било
изплатено от застраховател също са преклудирани съгласно чл. 147 от ГПК,
тъй като не са заявени с исковата молба и в срока за отстраняване на
нередовности.
Твърденията в писмените бележки, че „изпълнителният титул не е
предявен за плащане на длъжника в продължение на повече от десет години“
не е в подкрепа на иска а е срещу него- както беше многократно посочено, в
настоящото производство са релевантни само фактите настъпили след влизане
в сила на заповедта за изпълнение (което става след „предявяване на
изпълнителния титул“ - по терминологията на ищеца).
Това, че ответника не е представил доказателства за датата на връчване
на заповедта за изпълнение, също не е аргумент в полза на ищеца. Съгласно
чл. 154, ал.1 от ГПК- Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
7
основава своите искания или възражения. Ищецът основава искът си на
изтекла погасителна давност и съответно е в негова тежест да установи датата
на която давността е започнала да тече (датата на която му е връчена
заповедта за изпълнение).
Фактът, че „Банка ДСК“ АД не е предявила иск за установяване на
вземането си (ако се приеме, че е така) няма отношение към настоящото дело,
по което следва да се установи дали вземането е погасено по давност.
Нарушенията в изпълнителното производство нямат отношение към
настоящото дело, по което следва да се установи дали вземането е погасено по
давност, а нарушенията при принудителното изпълнение не са
правопогасяващи факти по отношение на материалното право.
Доводите, че АС- Велико Търнови е указал на ОС- Р., че последният
трябва да установи датата на връчване на заповедта за изпълнение, не
променят изхода на делото. ОС- Р. предприе необходимите действия и не
установи връчване на по-ранна дата от сочената от ищеца -16.03.2023г. Ищеца
нито прави твърдения, нито сочи доказателства това да се е случило по-рано.
Освен изложеното, независимо от датата на връчване на заповедта за
изпълнение, дългът не е погасен по давност и по следните съображения:
Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. и мотивите на Тълкувателно решение
№ 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, до 26.06.2015 г. по
време на изпълнителните дела давност не е текла. Изпълнителното
производство срещу Д. е било спряно на 01.10.2013г. поради допуснато
обезпечение с Определение № 660/24.09.2013г. по гр. дело № 486/2013г. на
ОС-П. и е било възобновено на 15.04.2022г. По време на спирането на
изпълнителното дело не могат да се извършват законосъобразни
изпълнителни действия (които да спрат давността), поради което в този
период давност не тече по съображения извлечени от чл. 115, б.“ж“ от ГПК.
Така, давност за процесното вземане е могла да тече единствено след датата на
възобновяване на изпълнителното производство- 15.04.2022г, от която дата до
датата на предявяване на иска по настоящото дело- 13.03.2024г. не е изтекла,
дори и без да бъдат съобразявани изпълнителните действия, които са
прекъснали давността.
По изложените съображения предявеният иск следва да се отхвърли, а
на ответника- „Банка ДСК“ АД да се присъдят разноски в размер на 300 лева
8
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪЛРЯ ИСКА на Г. В. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. В.,
обл. Р., ул. „Й.Й.“ * за признаване на установено, по отношение на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Московска“ 19, че „Банка ДСК“ АД няма право на принудително изпълнение
въз основа на заповед за изпълнение издадена по гр. дело *0780/2011г. на СРС
и изпълнителен лист издаден по същото дело, поради погасяване на това
право по давност.
ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. В., обл. Р., ул.
„Й.Й.“ * да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Московска“ 19 сумата 300/триста/ лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Р.: _______________________
9