Производството е с правно основание чл.341,ал.1, във вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК и се движи по реда на Глава ХХІ от НПК. Образувано е по постъпил въззивен протест от Районна прокуратура Кърджали против определение № 111/29.10.2007 година, постановено по ч.н.д. № 1031/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд. Определението се протестира като неправилно в частта му, с която съдът е отказал да увеличи размера на определеното на основание чл. 25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23, ал.1 от НК общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години по отношение на Станимир Николаев Колев. Твърди се в протеста, че съдът неправилно бил отказал да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК, като не се бил съобразил с характера на отделните престъпления, включени в съвкупността, както и със степента на обществена опасност на осъдения. В конкретния случай, целите по чл. 36, ал.1 от НК по отношение на осъдения не можели да бъдат постигнати, без увеличение на определеното общо наказание. Степента на обществена опасност на осъдения Колев била висока се определяла от тежестта и характера на извършените престъпления. Доводите на първоинстанционния съд, че нямало данни за извършени от осъдения нарушения в затвора, от което следвало да се направи извод, че доброто му поведение означавало и осъществяване на целите по чл. 36 от НК, били неправилни. По изложените съображение се предлага с протеста определението на първоинстанционния съд да бъде изменено, като бъде увеличено определеното общо наказание с до ½ от общия му размер. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа протеста. Ответникът по протеста – осъденият Станимир Николаев Колев оспорва протеста като неоснователен. В постъпило писмено становище от защитника на осъдения, се сочи, че разпоредбата на чл. 24 от НК давала възможност на съда да прецени дали да увеличи определеното общо наказание, но приложението й не било императивно. Всички обстоятелства от значение за приложението на чл. 24 от НК били обсъдени от първоинстанционния съд, като определеното общо наказание било достатъчно целите на наказанието по чл. 36 от НК да бъдат постигнати. Моли въззивният протест на Районна прокуратура Кърджали да бъде оставен без уважение. Окръжният съд, действащ като въззивна инстанция, при извършената проверка изцяло правилността на протестираното определение, приема за установено: С определение № 111/ 29.10.2007 година, постановено по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК по ч.н.д. № 1031/2007 година, Кърджалийският районен съд, на основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, е определил за изтърпяване от Станимир Николаев Колев от гр.Кърджали, понастоящем в затвора в гр.Пловдив, едно общо наказание за осъжданията му, както следва: с влязла в сила на 27.12.2006 година присъда № 61/20.12.2004 година, постановена по н.о.х.д. № 141/2004 година по описа на Кърджалийския окръжен съд, за престъпление по чл. 330, ал.2, т.2, във вр. с чл. 330, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, извършено на 23.04.2003 година, за което е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален „общ” режим и с влязла в сила на 12.06.2007 година присъда № 58/28.05.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 410//2007 година по описа на Кърджалийския районен съд за извършени на 17.09.2006 година в съвкупност престъпления по чл. 152, ал.3, т.1, във вр. с ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК и по чл.150, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като на основание чл. 23, ал.1 от НК му е определено едно общо наказание- лишаване от свобода за срок от 2 години и шест месеца при първоначален „общ” режим,. Определено му е общо наказание- по- тежкото от двете, а именно наказанието лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален „общ” режим на изтърпяването му, като е зачетена изтърпяната част от наказанието по н.о.х.д. № 141/2004 година по описа на Кърджалийския окръжен съд и времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение задържане под стража по н.о.х.д. № 410/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд, считано от 19.09.2006 година и домашен арест от 21.09.2006 година до 14.02.2007 година. За да постанови определението си, първоинстанционният съд е обсъдил, че деянията, за които подсъдимият е осъден с посочените присъди, са извършени преди да е била влязла в сила която и да е от тях: деянието по н.о.х.д. № 141/2004 година по описа на Кърджалийския окръжен съд е извършено на 23.04.2003 година, като присъдата е влязла в сила на 27.12.2006 година, а деянията, предмет на разглеждане по н.о.х.д. № 410/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд са били извършени на 17.09.2006 година и присъдата е влязла в сила на 12.06.2007 година. Въз основа на тези данни, съдът е направил изводът, че са налице предпоставките на чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК за определяне на общо наказание, определено по всяка присъда, като е наложил по-тежкото от двете, наказанието по присъда № 61/20.12.2004 година, постановена по н.о.х.д. № 141/2004 година по описа на Кърджалийския окръжен съд- лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален „общ” режим на основание чл. 46, б.”б” от НК. Съдът е посочил също така, че предвид липсата на данни за нарушения на вътрешния ред и правилник в затвора от страна на осъдения, както и обстоятелството, че същият е работил по време на изтърпяване на наказанието, не следвало наложеното за изтърпяване общо наказание да бъде увеличено по реда на чл. 24 от НК. Така постановено, определението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно в частта си, с която съдът е наложил на осъдения едно общо наказание по реда на чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, по-тежкото от двете по описаните присъди, а именно наказанието лишаване от свобода за срок от четири години. Като е отказал да увеличи определеното общо наказание на основание чл. 24 от НК и то по посочените съображения, съдът е допуснал необоснованост и незаконосъобразност. В тази връзка следва да бъде посочено следното: поведението на лишения от свобода в затвора и полагането на труд от същия по време на изтърпяване на наказанието си, са обстоятелства, които не са от значение при вземане на решението за приложението на чл. 24 от НК. Последното се обуславя от предхождащата преценка от съда на цялостната престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на извършените деяния, личната му обществена опасност, подбудите за извършване на престъпленията, степента на вината и другите отегчаващи обстоятелства. Тогава, след като се убеди, че определеното най-тежко наказание не може да изпълни целите по чл. 36 от НК и преди всичко да въздейства поправително и възпитателно на подсъдимия, съдът задължително следва да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК. Такава преценка не е направена от първоинстанционния съд, който се е задоволил да посочи само, че осъденият имал добро поведение в затвора и работел. Преценката на горните обстоятелства от значение за приложението на чл. 24 от НК сочи на следните изводи: с присъда № 58/28.05.2007 година по н.ох.д. № 410/2007 година на Кърджалийския районен съд е осъден за две отделни престъпления: по чл. 152, ал.3, т.1, във вр. с ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК и по чл.150, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като на основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил за всяко деяние отделно наказание и е наложил по-тежкото от двете- наказанието лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. И двете престъпления са тежки умишлени, засегнали в груба степен половата неприкосновеност на пострадалата по делото. Престъпленията освен това са били извършени в съучастие с друго лице по делото, като осъденият е действал като извършител. От друга страна, районният съд, постановил присъдата, в мотивите си към същата е посочил, че обществената опасност на двете деяния е висока, предвид характера им и това, че са престъпления против личността. На следващо място – с присъда № 61/20.12.2004 година по н.о.х.д. № 141/2004 година по описа на Кърджалийския окръжен съд подсъимият е осъден за извършено престъпление по чл. 330, ал.2, т.2, във вр. с чл. 330, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Последното е с изключително висока степен на обществена опасност предвид настъпилия тежък престъпен резултат, множеството квалифициращи го признаци, извършването му в съучастие с друго лице, при което осъденият е действал като извършител. От данните по делото се налага и изводът, че осъденият е със завишена степен на обществена опасност: към момента на постановяване и на двете присъди, същият е бил осъждан за извършено престъпление от общ характер с влязла в сила на 22.10.2002 година присъда от 07.10.2002 година по н.о.х.д. № 399/2002 година по описа на Кърджалийския районен съд, макар и като непълнолетен; деянията по трите присъди са извършени в един сравнително кратък период от време- на 03.12.2000 година, 23.04.2003 година и 17.09.2006 година, което от своя страна сочи, че осъжданията на подсъдимия не са го възпрели от извършването на нови престъпления; характеристичните данни за личността на осъдения, отчетени от съдилищата, са лоши. Определянето на общо наказание без увеличаването му по реда на чл. 24 от НК е проява на неоправдана снизходителност от първоинстанционния съд при данните за завишена обществена опасност както на отделните деяния, така и на личността на осъдения, тъй като се налага изводът, че и най-тежкото наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, не би могло да изпълни целите по чл. 36 от НК и преди всичко да въздейства поправително и възпитателно на подсъдимия, поради което се налага увеличаването му. По изложените съображения въззивният протест е основателен. Следва протестираното определение да бъде изменено, като определеното за изтърпяване от осъдения Колев общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години следва да бъде увеличено по реда на чл. 24 от НК с една година и половина. Така увеличено, наказанието може да постигне целите по чл. 36 от НК и преди всичко да осъществи личната превенция спрямо осъдения. В останалата си част определението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА определение № 111/29.10.2007 година по ч.н.д. № 1031/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд, като на основание чл. 24, ал.1 от НК увеличава наложеното на СТАНИМИР НИКОЛАЕВ КОЛЕВ от гр. Кърджали, понастоящем в Затвора в гр. Пловдив, ЕГН ********** общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален „общ” режим на основание чл. 46, б.”б” от ЗИН с една година и шест месеца. ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|