Решение по дело №270/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 6
Дата: 1 февруари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Борис Димитров Царчински
Дело: 20213500600270
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Търговище, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на пети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:ЙОРДАН П. И.

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
в присъствието на прокурора Др. П. С.
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213500600270 по описа за 2021
година
Производството е по чл. 313 и сл. НПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от мл. адв. А.Р. – служебен
защитник на подсъдимия И.И. против Присъда № 24/27.09.2021 г.,
постановена по НОХД № 617/2021 г. по описа на Районен съд-Търговище, II
състав, в частта, с която съдът е признал за виновен подсъдимия за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, във вр. с чл. 54 и 36 НК и му е
определено наказание в размер на една година и шест месеца „лишаване от
свобода“, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК е намален размерa на така
определеното наказание с една трета и му е наложено наказание в размер на
една година „лишаване от свобода“, при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване на наказанието.
Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимия К.М. за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и
5, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК и му е определено наказание в размер
на три години „лишаване от свобода“, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК
съдът е намалил размера на така определеното наказание с една трета и му е
наложено наказание в размер на две години „лишаване от свобода“ при
„строг“ режим на изтърпяване. Подсъдимият И.И. е осъден солидарно с
подсъдимия К.М. да заплати направените по делото разноски, както и сумата
от 900 лева или по 450 лева за всеки от подсъдимите, представляваща
обезщетение за причинените в резултат на престъплението имуществени
1
вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.12.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата. С присъдата си РС – Търговище е осъдил подсъдимите
да заплатят по сметка на РС – Търговище сумата от 50 лева за всеки един от
тях, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск. На
основание чл. 53, ал. 1 НК съдът е отнел в полза на държавата ½ част от лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ******* собственост на
подсъдимия И.И., във връзка с допуснато обезпечение. Съдът се е произнесъл
по веществените доказателства.
В жалбата се навеждат твърдения за явна несправедливост на
определеното с присъдата наказание на подсъдимия И., като се иска
намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание на шест месеца
„лишаване от свобода“. Въпреки изразената във въззивната жалба готовност
за представяне на допълнителни съображения към изброените оплаквания в
бланкетно изготвената жалба, в срока по чл. 320, ал. 4 от НПК, писмени
доводи не са постъпили по делото, включително и не са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло от
служебния защитник мл. адв. А.Р. и лично от подсъдимия и въззивник И.И..
Подсъдимият представя и е прието като доказателство Експертно решение №
0546/25.02.2021 г., издадено от Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ – гр. Б.
АД, с което е прието 95% трайно намалена работоспособност с чужда помощ
за срок от 2 години до 01.02.2023 г. на С. А. И.а. Защитникът излага
съображения за несправедливост на определеното от първоинстанционния
съд наказание. Районният съд не е отчел самопризнанието на подсъдимия
като изключително смекчаващо обстоятелство, както и като смекчаващо
обстоятелство тежкото семейно положение на подсъдимия предвид
здравословните проблеми на съпругата му, който единствен полага грижи за
нея.
Подсъдимият И. изразява разкаяние за извършеното от него. В
последната си дума изразява позиция за намаляване на наказанието си.
Призовани за участие във въззивното производство са и другият
подсъдим К.М., както и служебният му защитник – адв. С.Й.. Адв. Й. счита
първоинстанционната присъда за справедлива и законосъобразна. На
подсъдимия М. е предоставена възможност на основание чл. 320, ал. 6 НПК
да се присъедини към подадената въззивна жалба, но изявление за
присъединяване не е направено.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище счита, че
обществената опасност на подсъдимия И. е завишена, тъй като е извършил
деянието в много кратък период след изтичане на предходен изпитателен срок
на осъждане, също за кражба. Счита, че самопризнанието на подсъдимия не
може да се счита за изключително смекчаващо обстоятелство и поради това
не са налице предпоставките на чл. 55 НК. Представителят на ОП –
Търговище счита определеното от първоинстанционния съд наказание, че не е
явно несправедливо и съответства на извършеното, с оглед постигане на
целите на специалната превенция, както и с оглед данните за личността на
2
подсъдимия.
Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствената
съвкуност, след преценка на съображенията и доводите, изложени от
подс. И. и защитника му – мл. адв. Р., както и след цялостна преценка на
правилността на обжалваната присъда, съгласно чл. 314, ал. 1 НПК,
установи следното:
Предмет на настоящото въззивно производство е размера на
наказанието, което е определено и наложено на подсъдимия И.И. с
първоинстанционната присъда. Другият подсъдим – К.М. е призован с оглед
обезпечаване правата му като страна по делото, без да има качеството
въззивник, доколкото не е упражнил правото си да подаде от своя страна
въззивна жалба нито е изявил воля да се присъедини към вече подадената
въззивна жалба от другия подсъдим по реда на чл. 320, ал. 6 НПК.
Въззивната жалба на подс. И.И. съдът намира за основателна.
С първоинстанционната присъда на подсъдимия И.И. му е определено
наказание в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, като
на основание чл. 58а, ал. 1 НК е намален размера на така определеното
наказание с една трета и му е наложено наказание в размер на една година
„лишаване от свобода“. В мотивите към присъдата си, РС – Търговище е
приел като смекчаващи отговорността обстоятелства – направените
самопризнания от подсъдимия по отношение механизма и авторството на
деянието, както и изразеното съжаление и разкаяние за стореното. Като
отегчаващо обстоятелство съдът е посочил проявената престъпна упоритост
от подсъдимия И., доколкото той е извършил деянието дни след като е
изтекъл изпитателния срок по предходно осъждане.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание на
подсъдимия И. е основателно. Обемът на обстоятелствата по чл. 54 от НК е
правилно оценен от първата инстанция, но са налице нови обстоятелства,
които не е можело да бъдат отчетени от районния съд при
първоинстанционното разглеждане на делото.
РС правилно е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство
престъпната упоритост на подсъдимия, която се изразява в това, че
подсъдимият е извършил престъпното деяние на 24/25.12.2020 г., като 11/12
дни преди тази дата е изтекъл изпитателния срок по предходното му
осъждане със Споразумение № 101/13.12.2017 г. по НОХД № 472/2017 г. по
описа на РС – Карнобат. Това предходно осъждане е за престъпление против
собствеността – вещно укривателство по чл. 215, ал. 1 НК. Наложеното на И.
наказание не е изпълнило целите на индивидуалната превенция, доколкото
подсъдимият отново е извършил престъпление против собствеността –
кражба, засягайки същите обществени отношения, броени дни след
изтичането на изпитателния срок по предишното му осъждане.
Като смекчаващо обществената опасност на деянието и на дееца
обстоятелство първоинстанционният съд е приел и самопризнанието на
подсъдимия И., въпреки че производството пред РС – Търговище се е развило
3
по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие. В
случая самопризнанието на подсъдимия И. е било дадено още на досъдебното
производство в първоначалното му сведение пред полицията (л. 39 от ДП) и в
дадените му обяснения в разпита след привличането му като обвиняем (л. 87-
88 от ДП). Правилно това самопризнание, направено от подсъдимия И., е
оценено освен като способ за иницииране на процедурата по гл. 27 от НПК и
като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като същото е
последователно и е съдействало на разследващите органи за разкриването на
обективната истина, включително и за намиране на отнетите с деянието вещи.
В този смисъл са и постановките на т. 7 от Тълкувателено решение № 1/2009
г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС и Решение № 104 от 26.03.2015 г.
по н. д. № 198/2015 г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС.
В същото време, извън правилно отчетеното от първата инстанция
самопризнание на подс. И., към момента е налично и предполага
съобразяване и друго смекчаващо обстоятелство, което е свързано със
семейното положение на подсъдимия. В съдебно заседание пред настоящата
инстанция подсъдимият представи и беше прието по делото като
доказателство Експертно решение № 0546/25.02.2021 г., издадено от Втори
състав на ТЕЛК към УМБАЛ – гр. Б. АД (лист 52 от въззивното дело). С него
е приета 95% трайно намалена работоспособност с чужда помощ за срок от 2
години до 01.02.2023 г. на С. А. И.а. С. И.а е съпругата на подсъдимия (видно
от дубликат от Акт за брак № 0019/05.03.1990 г., издаден от община Карнобат
– лист 117 от досъдебното производство). В съдебно заседание пред
въззивната инстанция подсъдимият изложи обяснения, че само той живее със
съпругата си и се грижи за нея, тъй като единственият им син е в чужбина.
Тези обяснения съдът кредитира като достоверни, последователни и
непротиворечиви, поради което счита, че като смекчаващо обстоятелство
следва да бъде отчетено и семейното положение на подсъдимия И..
При превес на смекчаващите обстоятелства, с отбелязването, че от една
страна никое от тях не е изключително, нито в своята съвкупност разкриват
„многобройност“, а от друга липсва основание за извод, че в случая и най-
лекото предвидено - лишаване от свобода би се явило за конкретния
подсъдим несъразмерно тежко, то и наказанието следва да е определено,
както е сторил и РС, именно по общия ред на чл. 54 от НК, а не в облекчените
условия на чл. 55 от НК. След като размерът на наказанието бъде определен
по чл. 54 НК, то същото следва да бъде редуцирано по правилата на чл. 58а
НК и наложено в редуцирания размер.
В рамките на общите правила по чл. 54 от НК обаче въззивният съд
намира определеният от първоинстанционния съд размер за завишен и в този
смисъл за несправедлив.
Предвиденото наказание за престъпление по чл. 195, ал. 1 НК е от една
до десет години лишаване от свобода. При отчитане на смекчаващите
обстоятелства, посочени по-горе, които разкриват съществен превес,
наказание над минимума, посочен в общата част, а именно в размер на една
година и три месеца „лишаване от свобода“, въззивната инстанция намира за
4
адекватно спрямо заложените в чл. 36 от НК цели, както за постигане на
индивидуалната, така и на генералната превенция. Така определеното
наказание на основание чл. 58а, ал. 1 НК следва да бъда намалено с 1/3 и да
бъде наложено на подсъдимия И.И. наказание в размер на 10 месеца
„лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим, съгласно чл. 57, ал. 1,
т. 3 ЗИНЗС.
При извършената служебна проверка на първоинстанционната присъда,
съдът констатира, че подсъдимите неправилно са осъдени да заплатят
разноските солидарно. Съгласно чл. 189, ал. 3, изр. 2 НПК при няколко
подсъдими съдът следва да определи частта от разноските, която всеки от тях
дължи. В случая разноските, които подсъдимите са осъдени да заплатят
представляват разходи за изготвени експертизи в досъдебното производство.
Заплащането им следва да се разпредели поравно между подсъдимите,
доколкото чрез експертизите са събрани доказателства обосноваващи
осъдителните присъди и на двамата подсъдими.
Водим от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 24/27.09.2021 г., постановена по НОХД №
617/2021 г. по описа на Районен съд-Търговище, II състав в санкционната
част, като намалява определеното наказание на подсъдимия И.И. от година и
шест месеца на година и три месеца „лишаване от свобода“, като на
основание чл. 58а, ал. 1 НК намалява така определеното наказание с една
трета и му налага наказание в размер на десет месеца „лишаване от свобода“
при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието, съгласно чл.
57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 24/27.09.2021 г., постановена по НОХД
№ 617/2021 г. по описа на Районен съд-Търговище, II състав в останалата
част.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете, които съгласно чл. 346 НПК
подлежат на касационна проверка, поради което е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5