Р Е Ш Е Н
И Е
№ .....
гр.Плевен, 03,10,2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично открито съдебно заседание на трети септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
При секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№1335 по
описа на съда за 2018 г. и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.327 ТЗ вр.чл.79, ал.1
от ЗЗД вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Пред РС Плевен е
постъпила искова молба от „***, със седалище и адрес ***, представлявано от
управителя К.А., чрез адв.И.Н. от ПАК, против „П.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.В..
В исковата молба се твърди, че на 15,06,2016 г. между страните е сключен
Договор за извършване на услуга, по силата на който ищецът е приел да извърши
изкопни работи с багер в местността ***, подробно описани по вид, количество и
цена. Твърди се, че след завършване на услугите на 18,07,2016 г. е съставен
двустранен Протокол за предаване и приемане на извършената услуга между
страните, а на 21,07,2016 г. е издадена и фактура №**********. Сочи се, че
договорът, протокола за приемане на извършената услуга и фактурата са подписани
от тогавашния управител на ответното дружество ******, а фактурата е
осчетоводена от ответника и по нея е ползван данъчен кредит. Твърди се, че
съгласно Договора фактурата е следвало да бъде заплатена в 7-дневен срок от
подписване на Протокола, което не е сторено. Сочи се, че са провеждани
многобройни разговори както с предишния, така и със сегашния управител на
ответното дружество, но услугата не е
заплатена. Ищецът сочи, че поради неплащане в срок ответникът дължи и лихва за
забава в размер на 1454,42 лева за периода от забавата – 27,07,2016 г. до
датата на завеждане на иска 22,02,2018 г. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищеца сумата от
9072,00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извършени услуги по
Договор от 15,06,2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и
лихва за забава в размер на 1454,42 лева за периода 25,07,2016 г. – 22,02,2018
г. Ищеца претендира и направените съдебни и деловодни разноски. В с.з.
процесуалният представител на ищеца – адв.И.Н. от
ПАК, моли съда да уважи претенцията като основателна и доказана. Сочи се, че от
свидетелските показания на ***, ***и ***безспорно се установява, че работата по
договора е извършена, като е установено и че ищецът е разполагал с необходимата
техника, за да извърши работата. Твърди се, че факта на осчетоводяване на процесната фактура и ползването на данъчен кредит по нея е
своеобразно признание за извършените услуги, респективно на задължението по
фактурата.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ангажира писмен отговор, чрез адв.Т.Г.
от ПАК, в който сочи, че исковете са допустими, но неоснователни. Ответникът
заявява, че не оспорва обстоятелствата, че е подписан процесния
договор от 15,06,2016 г., че е съставен приемо-предавателен
протокол от 18,07,2016 г., че е осчетоводена фактурата с №174/21,07,2016 г. и
че същата не е платена. Посочва се обаче, че процесният
договор е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.5
от ЗЗД и е направено искане същият да бъде обявен за нищожен. Твърди се, че
същият е привиден, като съгласието в процесния случай
се изразява във воля сделката да породи правни последици, различни от външно
проявените – относителна симулация. Сочи се, че процесния
договор е сключено по повод възлагане от страна на Община Плевен чрез възлагателно писмо изх.№ТСУиС-10-59-5/31,05,2016 г., след
предложение изх.№69/09,05,2016 г. на ***, за необходимост от почистване на
растителност в м.***с площ около 13 дка., прокопаване на отводнителен канал, запръстяване и заравняване. Твърди се, че за същия период
от време, за същия вид дейност и за същото място от страна на тогавашния
управител на „***“ ЕААД са подписани и
платени фактури, както следва: №40/30,06,2016 г. на стойност 4410,00 лева с
изпълнител „***“ ЕООД – за услуга „почистване на растителност с.***, корекция
на отводнителен канал 4500 кв.м.“ и №41/12,07,2016 г. на стойност 11967,00 лева
с изпълнител „***“ ЕООД – за услуга „почистване, продълбочаване
и удължаване на съществуващ отводнителен канал /съгласно договор/“. Твърди се,
че посочените фактури съставляват косвени писмени доказателства, разкриващи
симулацията. Направено е искане за разпит като свидетел на П.Д. ***, във връзка
с обстоятелствата по извършване на дейностите. Твърди се, че сделката нито е
била сключена, нито е била изпълнявана, като реално дейностите, предмет на
договора за услуга от 15,06,2016 г., са били извършени от ***въз основа на
сключен договор от 15,11,2016 г. Отделно се сочи, че ответника е публично
предприятие по смисъла на чл.61 от ТЗ и спрямо него са приложими разпоредбите
на чл.2, ал.2, т.7 и чл.13, ал.3 от Закона за финансовото управление и контрол
в публичния сектор, поради което дружеството е следвало да прилага система за
финансово управление и контрол и система на двоен подпис /при поемане на
финансово задължение или плащане се изисква подпис на ръководителя и на лицето,
отговорно за счетоводните записвания/. Твърди се, че представената фактура
№174/21,07,2016 г. не е във формата съгласно чл.13, ал.3 от ЗФУКПС, а
подписването на протокола не обективира извънсъдебно
признание за получаване на изработеното. Освен това се сочи, че ищецът не сочи
доказателства за счетоводно отразяване на вземането му към ответника. Твърди се
още в отговора, че фактурата не отразява съществените елементи от съдържанието
на сделката, а само „услуга с багер“. Направено е и изявление за разваляне на
договора на основание чл.265, ал.3 от ЗЗД и раздел V, чл.14 от Договора. В
с.з., процесуалният представител на ответника – адв.Т.Г.
от ПАК, моли съда да отхвърли исковете. Сочи се, че договорът за възлагане на
услугата и приемо-предавателния протокол
представляват привидна сделка по смисъла на чл.26, ал.2, предл.5
от ЗЗД, като за същото място и дейност са сключени и други договори. В с.з.,
процесуалният представител на ответника – адв.Т.Д. от
ПАК, сочи, че процесния договор за изработка е симулативен, а през м.декември същата година е установено,
че работата не е извършена, поради което не се дължи и плащане. В писмени
бележки, депозирани в дадения от съда срок, адв.Д.
развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, че процесният
договор е симулативен.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна
От представеното ксерокопие на възлагателно писмо изх. №ТСУиС-10-59-5/31.05.2016 г. на ***е
видно, че на основание постъпил сигнал №ТСУиС-10-59-5/15.02.2016 г. от ***и
одобрена докладна записка №ТСУиС-10.59.5/19.02.2016 г., е възложено на „П.“
ЕООД за изпълнение през м.Юни 2016 г. почистване на заблатено и затлачено
отводнително дере от наноси и храстовидна и дървесна растителност, както и
почистване, продълбочаване и удължаване на съществуващия отводнителен канал.
От представения по делото Договор за извършена
услуга/л.6/ сключен на 15.06.2016 г., се установява че между „А.И.“ ЕООД и „П.“
ЕООД е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищеца се е
задължил срещу възнаграждение да изпълни определен в договора трудов резултат –
работа с багер – с обем на кофата 1 куб.м. за изкоп на нов отводнителен канал;
разкриване и планиране на земни маси с булдозери оформяне на берма на нов отводнителен канал; изкоп с ун.багер за почистване и удълбочаване
на съществуваща отводнителна канавка; изграждане на мост от бетонни тела,
всичко на стойност 9072,00 лева. Уговорено е възнаграждението да бъде платено в
срок до 7 работни дни след подписване на протокол относно приемането и
предаването на извършената услуга.
От представеното копие на Протокол за предаване
и приемане на извършена услуга от 18,07,2016 г. се установява, че управителя на
дружеството-възложител по договора от 15,06,2016 г. – в случая ответното
дружество „П.“ ЕООД, е приел извършените работи, без да са установени
недостатъци и отклонения.
От представената в заверено копие /на л.9/
фактура №174/21,07,2016 г. се установява, че същата е издадена от ответното
дружество в полза на ищцовото за сумата от 9072,00
лева с ДДС за извършена услуга с багер.
От представеното ксерокопие на фактура
№40/30,06,2016 г. е видно, че същата е издадена от ответника в полза на
дружеството „***“ ЕООД за почистване на растителност в с.***и корекция на
отводнителен канал и е на стойност 4410,00 лева.
От представеното ксерокопие на фактура от
12,07,2016 г. е видно, че същата е издадена от ответника в полза на дружеството
„***“ ЕООД за почистване, продълбочаване и удължаване
на съществуващ отводнителен канал и е на стойност 11 967,00 лева.
От представеното копие от Договор за услуга от
15,11,2016 г. се установява ,че същият е сключен между ответното дружество и
фирма ***и има за предмет извършване на дейности в с.*** – продълбочаване
и оформяне на канала от ***през заблатения участък; премахване на храстовидна
растителност от терена; изнасяне от терена на изоставени, отсечени и паднали
стволове на дървета; заравняване и запръстяване
неравностите по терена; продълбочаване и оформяне на
канала, който отвежда водите до дигата. От представеното копие от Протокол №1
от 15,12,2016 г. се установява, че договорената с договора за изработка от
15,11,2016 г. работа е приета, като е издадена и фактура от 15,12,2016 г. на
стойност 28 198,37 лева с ДДС.
От писмо от ***до управителя на „П.“ ЕООД от
28,09,2016 г. се установява, че след извършени проверки е констатирано, че
възложените през м.юни 2016 г. в с.*** дейности са недовършени и е предписано
пълно изпълнение на посоченото във възлагателното
писмо от 31,05,2016 г.
От представеното копие от Протокол от
18,07,2016 г., съставен от Комисия, състояща се от ***и още три лица, във
връзка с работата на служители на фирма „***“, се установява, че на 18,07,2016
г. е пристигнал трактор с кофа, който е работил от 09,00 ч. до 15,30 ч.
От представеното копие от Протокол от
19,07,2016 г., съставен от Комисия, състояща се от ***и още три лица, във
връзка с работата на служители на фирма „***“, се установява, че на 19,07,2016
г. е пристигнал трактор с кофа, който е работил от 09,00 ч. до 15,30 ч.
От представеното копие от Протокол от
20,07,2016 г., съставен от Комисия, състояща се от ***и още три лица, във
връзка с работата на служители на фирма „***“, се установява, че на 20,07,2016
г. е пристигнал трактор с кофа, който е работил от 09,00 ч. до 15,00 ч.
От показанията на св.***се установява, че като
служител в ищцовото дружество през м.юни – юли 2016
г. е работил с комбиниран багер в с.***, в местност недалеч от центъра.
Свидетелят сочи, че около петнадесет дни отнело да се свърши всичко, като първо
се направил път и се почистил терена, тъй като трябвало да се „хванат“ пет кладенеца;
после се решило да се положат тръби и да се направи дига и това удължило
работата с още една седмица. Св.***твърди, че кмета на селото идвал при него по
време на дейностите. Свидетелят твърди, че е направил канала – широк около
метър, метър и нещо, две кофи на багера, като едната
е 0,80 м. широка. Според свидетеля към настоящия момент канала е във вида, в
който той го е прокопал, само отстрани има насипано с пръст и е подравнено, но
канала си е на мястото.
От показанията на св.*** се установява, че възлагателното писмо от ***било адресирано до „П.“ ЕООД,
въпреки че дружеството нямало налична техника. Свидетелят сочи, че след отказ
на фирмата, чиято ОФЕРТА БИЛА ПРИКРЕПЕНА КЪМ ВЪЗЛАГАТЕЛНОТО ПИСМО, да сключи
договор за възложените дейности, той, като управител на дружеството към онзи
момент намерил фирми, които да извършат възложената работа, като специално работата с багер била възложена на „***“,
чийто багерист познавал много отдавна. Св.*** твърди, че с багера бил направен
път в блатото, петте извора били изчистени и бил направен нов канал, по който
да протече затлачената река. Свидетелят сочи, че след извършване на работата
бил съставен приемо-предавателен протокол, съответно
издадена и фактура, която била осчетоводена и по нея е изтеглен данъчен кредит.
Свидетелят сочи също така, че другите две фирми извършили окосяване, продълбочаване и дозаравняване.
От разпита на св.Т.И. се установява, че при
постъпване на работа в ответното дружество констатирала, че намиращия се в
дружеството екземпляр от фактура №174 е неподписан и към същия липсват договор
и акт за извършената работа. Свидетелката сочи обаче, че в един по-късен етап
фактурата се оказала подписана, макар че подписа не е задължителен реквизит.
От показанията на св.П.Д. се установява, че
след многократни сигнали от негова страна, през м.май 2016 г. било издадено от ***възлагателно писмо за решаване на проблема на м.***.
Свидетелят твърди, че намерил оферта на фирма, която да извърши дейностите, но
в началото на м.юли в селото дошли работници на „***“, които започнали да почистват
местността. Няколко дни по-късно се появил и багер, който започнал да копае
канал. Св.П. сочи, че работата била извършена с бял багер, с кофа за товарене
отпред и кофа за копаене отзад, и бил управляван от св.Петракиев. Свидетелят
твърди, че бил изкопан 100 метра канал, уж за да е отводнено, но блатото си
останало, като е работено три дни с багер. На изричен въпрос от съда, свидетеля
П. отговаря, че проблемът било решен от фирмата, която си била подала офертата,
но и преди това бил прокопан канал между 100-120 метра, широк около 60-70 см.
Свидетеля заявява, отново на изрично зададен от съда въпрос, че багерът бил
направил и път, по който да минава, гътайки няколко
дървета, като била положена и тръба в началото на местността ***.
От
заключението по допусната по делото СИЕ, което съдът възприема като компетентно
и добросъвестно изготвено, се установява, че по фактура №********** не е извършено
плащане, а неплатения размер е на стойност 9072,00лева. ВЛ сочи, че фактурата е
осчетоводена в счетоводните регистрите и е отразена в надлежните дневници /за
покупка и продажба/ на страните. ВЛ е изчислило обезщетението за забава за
периода 27.07.2016 г. до 22.02.22018 г. – същото е в размер на 1454.42 лева.
От
представената разпечатка от Инвентарна книга на ищцовото
дружество се установява, че в сметка №204 – Машини и оборудване, има налични към
15,06,2016 г. ***/на стойност 8000,00 лева/ и ***/на стойност 47 000,00
лева/.
Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-графична експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено,
и неоспорено от страните, подписът на „Получател“ във фактура №********** от
21.07.2016 г., представена със заявление от 17.05.2018 г., е положен от ******;
подписът за „получател“ в първи екземпляр на оригинал на фактура №********** от
21.07.2016 г., представен в съдебно заседание от 26.06.2018 г., е положен от ******;
подписът за „получател“ в трети екземпляр на оригинал на фактура №********** от
21.07.2016 г., представен заедно с кочан от фактури в съдебно заседание от
26.06.2018 г., е положен от ******.
Съдът не обсъжда останалите събрани
доказателства като неотносими към правния спор.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
С договора
за изработка изпълнителят
се задължава на свой риск да изработи
нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
Съгласно
чл.266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. С
оглед представените доказателства съда приема, че между страните е било налице валидно
облигационно правоотношение, възникнало от договор за изработка, представляващ
двустранен, консенсуален, възмезден договор, като липсва законово изискване
същият да е сключен в писмена форма. По силата на този договор, изпълнителят
следва да изпълни възложения му трудов резултат от възложителя, а последният е длъжен
да плати възнаграждение.
С оглед обсъдените по-горе свидетелски
показания, най-вече на свидетелите Петракиев, *** и П.Д. /поискан като свидетел
от ответната страна/, съдът приема, че ищецът, като изпълнител, е извършил
възложената му с Договора от 15,06,2016 г. работа. Тримата свидетели дават непротиворечиви
сведения относно обстоятелството, че е изкопан канал около 100 метра, изграден
е и път. Извлечението от инвентарната книга на ищеца към 15,06,2016 г.
потвърждава и техническата обезпеченост на ищеца към онзи момент да извърши
възложената работа. Данни за това, че през м.юли 2016 г. в с.*** все пак е
извършена дейност по отблатяване на м.***се съдържат
и в писмото от ***от 28,09,2016 г., където се сочи, че след
извършени проверки е констатирано, че възложените
през м.юни 2016 г. в с.*** дейности са недовършени и е предписано
довършването им.
Възложителят следва да плати
за извършената работа, ако тази работа е приета от него. Съгласно чл.264, ал.1 и
2 от ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения
за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно.
За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след
откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Приемането на работата обхваща както едно фактическо
действие – реалното получаване
на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие –
одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително съответства на възложеното с договора. Ако възложителят има възражение за
неправилно изпълнение, то той следва да го заяви при приемането, съгласно
разпоредбата на 264, ал.2 от ЗЗД /в този смисъл е решение №5 от 15.03.2010 г.
по т.д.№390/2009г., І т.о./. В настоящия случай се установи, че изпълнението е
било прието без възражения от възложителя – тогавашния управител на „П.“ ЕООД -
в този смисъл са представените и събрани по делото писмени и гласни
доказателства, а именно протокол за приемане на извършената работа и
свидетелски показания на ***, тогавашен управител на „П.“ ЕООД“. Дори и да се приеме, че последващия управител на
дружеството-възложител не е бил съгласен с извършената работа, същия е имал
възможност да упражни правата си по чл.265, ал.1 от ЗЗД. Факт е, че при получаване на новото предписание от м.септември 2016 г. от
***за довършване на дейностите в с.***, управителя на „П.“ ЕООД не упражнява
правата си по чл.265, ал.1, т.1 от ЗЗД – да възложи на изпълнителя поправяне на
работата в подходящ срок без заплащане, а директно възлага на предварително
посочена фирма да изпълни наново дейностите. Въпреки
определените от Община Плевен първоначални дейности като незавършени и
повторното им възлагане на „П.“ ЕООД, тези нередовности
не са съобщени на изпълнителя „А.И.“ ЕООД, а са отстранени от „***“ ЕООД,
затова съдът приема, че възложителя-ответник по делото, не е уведомил въобще
изпълнителя за такива недостатъци. Ето защо съдът приема, че изпълнителя-в случая
ищеца, е изрядната страна по облигационното правоотношение и доколкото
извършената работа е приета без забележки, възложителят дължи нейното
заплащане.
Освен гореизложеното следва да се отбележи, че
осчетоводяването на фактура №174/21,07,2016 г., издадена във връзка с
извършената от ищеца работа, само по себе си представлява недвусмислено
признание на задължението по договора. В този смисъл е и константната
съдебна практика, намерила отражение в редица решения на ВКС, някои от които Решение
№96/ 26.11.2009 г, постановено
по т.дело №380/2009 г. на ВКС, първо търг.отделение, Решение №42 от 19.04.2010
г, постановено по търг.дело №593/2009 г на ВКС – второ т.отд.,Решение №23 от
07.02.2011 г, постановено по т.д.№ 588/2010 г на ВКС – трето търг.отделение на
ВКС.
По отношение на направеното възражение в
отговора на исковата молба, с което се иска разваляне на договора на основание
чл.265, ал.2 от ЗЗД - когато възложената работа е извършена с недостатъци, за
възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно
предвидените в чл. 265, ал.1 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците;
2/ заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на
възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са
обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на
изработеното. Възражението е направено в срок, но съобразно разпоредбата на
чл.265, ал.2 от ЗЗД възложителят има право да развали договора за изработка с
едностранно волеизявление само когато недостатъците са толкова съществени, че
правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се приеме, че
недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали
правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение,
но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или
отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно /в
този смисъл са Решение № 157 от 08.11.2010 г. по т.д. № 1135/2009 г., на ВКС,
II т.о.; Решение № 186 от 30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, II т.о.
и др./. При гореприетите за установени правнорелевантни
факти съда достигна до правния извод, че изпълнителят не е осъществил неточно в
качествено или количествено отношение уговорената работа, както и тя съществено
да се е отклонявала от уговореното и да е била негодна дори за обичайното
предназначение. Нещо повече, дори и да са били налице такива недостатъци,
същите не са били неотстраними, и възложителят е следвало да се възползва от
правата си по чл.265, ал.1, т.1 от ЗЗД. Ето защо съдът намира това възражение
за неоснователно.
По
отношение на направеното възражение за привидност на сделката - в
практиката
на ВКС е утвърдено разбирането, че привидната сделка
е винаги
нищожна, независимо дали е абсолютна
или
относителна и съдът
прогласява
тази
нищожност по иск или възражение
съгласно чл.26,
ал.2 от ЗЗД. В решение №184/19.01.2016 по дело №6394/2014 на ВКС, ГК, III г.о
е посочено, че за установяване на симулация
като
основание за нищожност по смисъла на чл.26
ал.2 от ЗЗД, в случай, че не е
предявен иск по чл. 17 ал. 1 от ЗЗД, не
е
необходимо изчерпателно,
пълно
и главно доказване на всички елементи
на
прикритата сделка, а е достатъчно да се
установи привидността, определяна като
съгласие за симулация.
Принципното указание в практиката на ВКС, изразена в реш. № 163/2011 г. по гр.д
№ 1536/2009 г., І. г.о., е, че в тежест на страната, която претендира привидна
сделка, е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че
съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание. От събрания по
делото доказателствен материал не може да се направи решаващ извод за привидност
на атакувания договор. От обсъдените по-горе фактури, издадени от фирма „***“ ЕООД
се установява, че същите касаят различни по вид от възложените на „***“ дейности,
а освен това за съда е безспорно установено, че възложените с договора от
15,06,2016 г. работи за извършени от изпълнителя.
С оглед горе изложените съображения съдът
намира, че по делото се установи, че ищеца е изпълнил задължението по
възложената работа, поради което за възложителя съответно е възникнало
задължението да заплати уговорената цена за трудовия резултат. Ето защо исковата
претенция с правно основание чл.327, ал.1 от
ТЗ
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.258 и сл. от ЗЗД се явява основателна и
следва да бъде уважена, като бъде осъден ответникът да заплати посочената сума
на ищеца по делото, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетяване на вредите,
които е претърпял вследствие забавеното изплащане на дължимото по договора възнаграждение
от страна на ответника. Исковата претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е акцесорна и като такава следва съдбата на главния иск с правно основание
чл.327 от ТЗ. При кумулативното съединяване на искове, каквото в случая е
налице, след като е уважен иска за заплащане на възнаграждението, следва да се
уважи и акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. От заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява по категоричен
начин и размерът на претенцията.
При този изход на процеса и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
деловодни разноски, включително тези от производството по обезпечаване на иска,
или разноски в общ размер на 1962,88 лева съгласно приложения списък по чл.80
от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр.чл.258 и сл. от ЗЗД „П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Д.В., ДА ЗАПЛАТИ на „***, със седалище и адрес ***,
представлявано от управителя К.А., сумата от 9072,00 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за извършени услуги по Договор от 15,06,2016 г.,
ведно със законната лихва от 22,02,2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена фактура с
№**********/21,07,2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД „П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Д.В., ДА ЗАПЛАТИ на „***, със седалище и адрес ***,
представлявано от управителя К.А., сумата от 1454,42
лева, представляваща
лихва за забавеното изплащане на сумата от 9072,00 лева за периода 25,07,2016
г. – 22,02,2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ЗЗД „П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Д.В., ДА ЗАПЛАТИ на „***, със седалище и адрес ***,
представлявано от управителя К.А., сторените деловодни разноски в общ размер на
1962,88
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: