РЕШЕНИЕ
Номер: 23.03.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести наказателен състав
На седемнадесети март Година: 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 3283 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно
постановление (НП) № 24-002850 от 30.11.2020 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара
Загора.
Жалбоподателят „ИНИКОМ” ЕООД
гр.Стара Загора твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде
отменено. Претендира за направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна, и моли
НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП,
намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено
въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002850 от 27.10.2020 год., жалбоподателят е санкциониран за нарушение
по чл.415, ал.1 от КТ - Кодекс на труда („Който не изпълни задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.”), изразяващо се в това, че в качеството си на работодател
(вж. пар.1, т.1 от ДР на КТ) не е изпълнил задължителното предписание, дадено
му на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ („За предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на
законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по
труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение
на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни
административни мерки: да дават задължителни предписания на работодателя
и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения“) с протокол за извършена проверка № ПР2017609 от 01.07.2020 год., връчен
му на 02.07.2020 год., а именно – в срок до 30.07.2020 год. да изплати на Д.Г.Й.,
ЕГН **********, парично обезщетение за 57 дни неизползван платен годишен отпуск
съгласно изискванията на чл.228, ал.3 във връзка с чл.224, ал.1 от КТ, като в НП е отразено още, че жалбоподателят е
в нарушение от 31.07.2020 год.
Фактическите констатации,
отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от показанията на
актосъставителя Б.Б.Г. и св. Д.Г.Й., разчетно-платежните ведомости на жалбоподателя
за м.юли и м.август 2020 год., протокол за извършена проверка № ПР2017609 от
01.07.2020 год. и известие за доставянето му, кореспондиращи помежду си и
взаимно допълващи се, като следва изрично да се отбележи също, че съвкупната им
преценка, опровергава достоверността на датата на представения в хода на
съдебното производство разходен касов ордер № 33 от 07.07.2020 год. (св. Д.Г.Й.
признава, че е подписала същия, но твърди, че това е станало на 10.12.2020
год., когато й е било изплатено процесното обезщетение, което кореспондира са
данни от представените разчетно-платежните ведомости за м.юли и м.август 2020
год., в които св. Й. не фигурира).
При тези данни и тъй като не
се ангажираха доказателства предписанието, за неизпълнението на което
жалбоподателят е бил санкциониран, да е било обжалвано по административен ред, съдът
намира за доказани описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя.
В изпълнение на служебната
си проверка за законосъобразност съдът не констатира и съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП
и опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му,
в частност – административното обвинение е формулирано от фактическа и правна
страна достатъчно точно и ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере в
неговата цялост и пълнота, за да организира адекватно защитата си, а случаят не
е маловажен, имайки предвид, че не се събраха доказателства процесното
предписание да е било изпълнено непосредствено след установяване на
неизпълнението му – напротив, данните (вж. показанията на св.Й., които са единствените доказателства в
тази насока, доколкото, както вече беше посочено, достоверността на датата на представения
разходен касов ордер беше оборена) сочат, че това е станало едва на 10.12.2020
год.
Що се отнася до наложеното
с обжалваното НП наказание – „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, същото
съответства по вид и размер на минималното такова, предвидено в закона за
извършеното нарушение, поради което обсъждането на въпроса съобразено ли е било
наказанието с тежестта на конкретното нарушение се явява безпредметно.
С оглед на изложените
съображения съдът намира, че обжалваното
НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, предвид което и тъй като
въззиваемата страна беше представлявана от юрисконсулт, на основание чл.63,
ал.3 и ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва бъде осъден да й заплати
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл.27е от НЗПП
във връзка с чл.37 от ЗПП – 80 лева, който съдът съдът намира за адекватен на
фактическата и правна сложност на делото .
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-002850 от 30.11.2020 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА „ИНИКОМ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ..., ЕИК *********, да заплати на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” гр.Стара Загора сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за представлявалия ги юрисконсулт по а.н.дело № 3283/2020
г. на Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: