Р
Е Ш Е Н И Е
№
…….../…….. 2019
г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен
състав в
открито заседание, проведено на двадесет и трети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Албена
Янакиева
като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно търговско дело № 1315 по описа за
2019 г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод
въззивна жалба с вх. № 32055/07.05.2019
г., депозирана от “Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, действащ чрез процесуалния си представител юрк. Р.И.,
срещу решение № 1381/04.04.2019 г., постановено по гр.
дело № 9321 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от въззивника против Р.С.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, действащ чрез особения си представител адв. С. Дончева, със съдебен
адрес: ***, осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 600.00 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по споразумение, неразделна част от договор за
потребителски кредит № **********/16.02.2017 г.
В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и постановяване в противоречие с
материалния и процесуален закон на решението в обжалваната част. Настоява се за
отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което се
уважи предявеният осъдителен иск, ведно с присъждане на разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК,
въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба, като
неоснователна.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Въззиваемият, редовно призован, чрез
адв. С.Д. оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна,
като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следните фактически положения:
На 02.03.2018 г. “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* е подал
пред Районен съд - Варна заявление с вх. № 15019 за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
против длъжника Р.С.В., за сумите, както следва: 1490.16 лева –
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 16.02.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
пред съда – 02.03.2018 г. до окончателното погасяване на задължението; 3.62
лева – мораторна лихва за периода от 11.04.2017 г. до 13.06.2017 г.
Заповедният съд с разпореждане № 9331/08.03.2018 г. е разпоредил
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „Профикредит България“ ЕООД срещу длъжника Р.В. за
горепосочените суми, ведно със сумата от 79.88 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски сторени пред заповедния съд.
На 08.03.2018 г. е издадена процесната заповед № 1701
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е обусловило предявяването в
законоустановения едномесечен срок – на 14.06.2018 г. – на установителния иск
по чл. 422 от ГПК с вх. № 40346 от кредитора против длъжника.
Не е спорно между страните, а и от представените в
хода на исковото производство писмени доказателства – Договор за потребителски
кредит № ********** от 16.02.2017 г. и преводно нареждане от 16.02.2017 г. – се
установява по несъмнен начин, че по силата на правната сделка “Профи Кредит
България“ ЕООД е предоставил на Р.С.В. сумата
в размер на 600.00 лева за срок от 24 месеца. Размерът на вноската по кредита е
37.09 лева при ГПР 49.88% и годишен лихвен процент 41.17% - лихвен процент на
ден 0.11%, като дължимата сума по кредита е 890.16 лева. По избрания и закупен
пакет от допълнителни услуги уговореното възнаграждение е 600.00 лева, а
размерът на месечните вноски – 25.00 лева. Общото задължение по кредита е
1490.16 лева с дата на погасяване всяко 10-то число от месеца, като общият
размер на погасителната вноска е 62.09 лева.
В изпълнение на
указанията, дадени от РС-Варна, ищецът с молби от 25.07.2018 г. и 10.09.2018 г.
е уточнил своята претенция досежно сумата в размер на 600.00 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като е
предявил осъдителен иск против длъжника за същата.
Допълнително претендираното
възнаграждение за пакета от услуги е договорено с процесното споразумение,
което е неразделна част от гореописания договор за кредит, при изрично
оповестяване в основния договор, че закупуването на такъв пакет не е условие за
отпускане на кредита или за получаването му при условията на основните
параметри. В нарочното споразумение, сключено на датата на договаряне на
кредита, са посочени пет предложени допълнителни услуги от кредитодателя, като
съдържанието им е дефинирано в общите условия.
Престацията по първата от услугите се
изчерпва с приоритетно разглеждане и изплащане на разрешения кредит преди
искания на останалите клиенти, при принципно общо задължение на този доставчик
да отпусне кредита след довършване на писмената форма на договаряне по подписан
от клиента договор, съставен и предложен от самия доставчик за подписване след
първоначалното отправено от клиента искане. В случая естеството на така
уговорената допълнителна услуга налага тя да е предоставена още преди
окончателното сключване на договора, тъй като е предназначена да осигури именно
приоритетно одобрение на кандидата.
Втората и третата от услугите в пакета
гарантират на кредитополучателя възможност за отлагане на падежите или
намаляване на размера на някои от вноските. Всяка от тези възможности обаче е
допълнително обусловена от изправността на клиента, който е обслужвал кредита
до този момент редовно и от наличие на допълнителни обстоятелства, влошаващи
платежоспособността му (намаляване на доходите от труд на кредитополучателя или
член на домакинството му или понесени имуществени щети от бедствие). Ползването
на тази услуга не засяга дължимостта на плащанията, тъй като както отложените,
така и намалените части от вноските остават изискуеми в края на погасителния
план.
Четвъртата услуга е уговорена опция за
промяна на падежна дата по целия план без допълнителни условия, което
практически може да се изрази в отлагане на всички вноски, но не с повече от
месец, т. е. ползване на част от главница в размер не по-голям от включена една
вноска не повече от 1 месец над предвиденото по погасителния план.
Улесненото допълнително кредитиране,
предложена като петата услуга от пакета, не е дефинирано по начин, който да
гарантира каквото и да е предимство за кредитополучателя, освен освобождаването
му от кандидатстване, тъй като улеснения не са посочени, а задълженията на
кредитора са обусловени от вътрешни правила.
При така изложената фактическа
обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността
на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което
същото е валидно.
Решението е постановено при наличието
на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното
упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което
е и допустимо в обжалваната част.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания. В
същата се навеждат доводи, за това че изводите
на РС-Варна, досежно нищожността на споразумението за заплащане на
възнаграждение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, са в
несъответствие с материалния закон. Поддържа се, че кредитополучателят
предварително е посочил параметрите на желания от него кредит и съответно е
запознат с опционалните възможности, които предоставя дружеството, като по свое
усмотрение е приел сключването на споразумение за предоставяне на допълнителен
пакет от услуги. От друга страна, процесният договор за кредит, допълнителното
споразумение и общите условия към договора са подписани на всяка една страница
от въззиваемия, което свидетелства, че последният е запознат със съдържанието
на документите. Допълнителният пакет от услуги е индивидуално уговорен с
кредитополучателя, като същият не е пряко свързан с договора за кредит, а е по
повод на същия и сключването на споразумението не обуславя отпускането на
заетата сума. Въззивникът счита, че клаузата, приета за нищожна от РС-Варна, не
противоречи на закона или добрите нрави.
Договорът
за кредит, сключен между страните е потребителски по своя характер, поради
което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Районен съд – Варна е
сезиран с осъдителен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. За да бъде
ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване следните елементи от
фактическия състав: 1.) наличието на облигационна връзка, учредена по силата на
споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги; 2.)
изпълнението на собствените си задължения по споразумението и 3.) размера на
претендираната парична сума.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да
докаже, че е погасил претендираната сума.
Между страните не съществува спор, а и
от приобщените по делото писмени доказателства - Договор за потребителски
кредит № ********** от 16.02.2017 г. и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги – неразделна част от договора, се установява, че между
„Профикредит България“ ЕООД и Р.В. е учреденото облигационно правоотношение с
предмет гореописаните услуги, за чието предоставяне кредитополучателят се
задължил разсрочено да престира процесната сума от 600.00 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че всички
така описани елементи от пакета допълнителни услуги са договорени като
възможности, но не и като задължения на финансовата институция. Въззивният съд
констатира, че уговорените като предоставени на кредитополучателя престации
изключват квалификацията им като допълнително благо, за което е обосновано
насрещно възнаграждение и то в размер над уговореното възнаграждение за
същинската престация – ползване на заети парични средства за определен период
от време. Нито една от така посочените услуги не гарантира каквото и да е право
на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от
насрещна воля на доставчика. Само ако можеше да ползва отстъпките или
предимствата без да се договаря отново, то и предметът на допълнителния пакет
би могъл да представлява ценност като опция. Дори и първата от услугите е обусловена
от неоповестени допълнителни условия, поради което не гарантира каквато и да е
сигурност за предоставено реално предимство. Отделно от това самото
овъзмездяване на участник в преговорен процес за срочно довършване на
преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за предоставяне на
договорен кредит не може да се приеме за справедливо икономически обосновано
договаряне при сравняване на позитивните интереси на насрещните страни (ако те
се изчерпват само с посочения предмет на допълнителния пакет, и нямат друга
цел). Каквито и да са извънредните
действия на кредитора, пораждащи допълнително разходи за приоритетно обслужване
(допълнителни възнаграждения за работа в извънработно време или завишени
консумативни разходи поради експресни доставки на пощенски пратки или др.
подобни) те не биха могли да надхвърлят така драстично присъщите за основното
кредитиране разходи за да има конкретен интерес, който да може да се компенсира с отделно възнаграждение. Заплащането
на възможността да се договаря временно облекчение при обективно затруднено
финансово състояние на кредитополучателя или някакви неясни преимущества не
може да се приеме за съобразено с моралните принципи за добросъвестност. Налага
се краен извод, че всички включени в допълнителния пакет „услуги“ се свеждат до
средство за съществено увеличаване на цената на основното кредитиране, като по
същество предлагането им като предимство от доставчика води до икономически
резултат идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на
потребителя като лихвен процент и разходи по кредита.
Систематичното тълкуване на чл. 10а,
чл. 19 ал. 3 и чл. 21 ал. 1 от ЗПК
налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ
потребителски кредит да договаря условия, при които освен обявената договорна
лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и
фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени
отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична
услуга, предоставяне на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с
необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата несъмнено
налага квалифицирането на допълнителния договор като средство за заобикаляне на
забрани – в конкретния случай на тази, правнорегламентирана в разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В този смисъл въззивният съд изцяло
споделя извода за нищожност на споразумението като несъвместимо с императивната
нормативна уредба в ЗПК, а именно – с чл. 19, ал. 4 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита за
неоснователна осъдителната претенция, доколкото възнаграждението за
допълнителен пакет от услуги в размер на 600.00 лева не се дължи.
Поради пълно съвпадане на изводите на двете инстанции,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните
разноски:
При този изход от делото въззивникът-ищец
няма право на разноски, доколкото осъдителната му претенция е изцяло
неоснователна.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1381/04.04.2019 г., постановено по гр.
дело № 9321 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49 против Р.С.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, осъдителен иск, с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 600.00 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение,
неразделна част от договор за потребителски кредит № **********/16.02.2017 г.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.