РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. ХАСКОВО, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Ж.М. Д.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20235600500349 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК
Обжалваното решение
С решение №72/09.II.2023 г. постановено по гражданско дело
№1826/2021 г. Районен съд-Хасково отхвърля предявените от Р. Д. Х., ЕГН
**********, от гр.***, ж.к.***, против Б. Д. Ч., ЕГН ********** и Н. М. Ч.,
ЕГН **********, двамата от гр.***, искове с правно основание чл.109 и
чл.108 от ЗС,както следва :
да бъдат осъдени Б. Д. Ч. и Н. М. Ч. да преустановят
неоснователните действия, с които пречат на Р. Д. Х. да упражнява правото си
на собственост, а именно: да премахнат част от незаконен строеж,
представляващ къща с идентификатор 77195.716.238.2, попадаща в границите
на имот с идентификатор 77195.716.237, с административен адрес — гр.***,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със
1
Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК - София, с което препятстват
правото на Р. Д. Х. да ползва част от недвижимия си имот с идентификатор
77195.716.237 в размер на 0.7 кв.м., попадаща под изградената сграда с
идентификатор 77195.716.238.2;
да бъде прието за установено по отношение на Б. Д. Ч. и Н. М. Ч.,
че Р. Д. Х. е съсобственик на завзетата от Б. Д. Ч. и Н. М. Ч. част от 0.7 кв.м. и
да бъдат осъдени да предадат владението върху същата на Р. Д. Х. ; да бъдат
осъдени Б. Д. Ч. и Н. М. Ч. да премахнат изградената от тях ограда, попадаща
в ПИ с идентификатор 77195.716.237, ограничаваща правото на Р. Д. Х. да
ползва част от съсобствения си недвижим имот с идентификатор
77195.716.237 в размер на 0.4 кв.м.; да бъде прието за установено по
отношение на Б. Д. Ч. и Н. М. Ч., че Р. Д. Х. е съсобственик на тези 0.4 кв.м., и
да бъдат осъдени Б. Д. Ч. и Н. М. Ч. да й предадат владението върху същите;
както и да бъдат осъдени да възстановят разрушената от тях съществуваща
дървена ограда по регулационната граница между Поземлен имот с
идентификатор 77195.716.237 и Поземлен имот с идентификатор
77195.716.238, като - недоказани и неоснователни.
С решението се осъжда Р. Д. Х., ЕГН **********, от гр.***, ж.к.
***, да заплати на Б. Д. Ч., ЕГН ********** и Н. М. Ч., ЕГН **********,
двамата от гр.***, направените по делото разноски в размер на 1 150 лева.
Обстоятелства по въззива
Р. Д. Х. е останала недоволна от съдебно решение поради което го
обжалва като неправилно и незаконосъобразно с искане същото да се отмени
и да се уважат предявените от нея искове с правно основание чл.109 от ЗС и
чл.108 от ЗС.
Първата инстанция в разрез със закона приела,че няма правнорелевантно
пречене от страна на ответниците на ищцата да ползва съобразно правата си
на собственост процесния имот.В случая било налице пряко въздействие
върху притежаваната недвижимост от Х.,което изключвало дали това
затруднение е обичайно или не.Преценка дали пречките за ползване на
собствеността са по-големи от обикновените се правело в хипотезата на чл.50
от ЗС,не и когато действията в тази насока били извършени в чужд имот.В
2
процесния случай имало директно навлизане в имота на въззивницитата от
въззиваемите.
Неправилно РС-Хасково приел и че в случая нямало осъществено
незаконно строителство,като неправилно се позовал на изцяло оспорената
експертиза по делото,и не съобразил изложеното от свидетелите,които
установили,че за укрепване на въпросната кирпичена сграда били изливани
бетонни колони и се изградила цяла стена от същата с нови червени тухли.От
друга страна и покривът бил станал по-висок от стария с 20 см.Тези
обстоятелства ясно сочели,че е налице незаконно строителство.
Въззиваемите Б. Д. Ч. и Н. М. Ч. представят отговор на жалбата,с който
намират същата неоснователно,а решението на РС-Хасково правилно с искане
същото за се потвърди.
При постановяване на съдебния акт не били допуснати процесуални
нарушения,като съдът правилно приложил и съответните законови
норми.Въззиваемите извършили частичен ремонт на сградата с
идентификатор 77195.716.238.2-нова външна мазилка по фасадата,саниране и
ремонт на покрива,за което не се изисквало разрешение по закон.
Същевременно наличните отклонение в положението на оградата между
двата имота и въпросната сграда било в рамките на допустимата
грешка.Излагат се подробни доводи.
Правни съображения
Въззивната жалба е надлежно волеизявление на участници в
първоинстанционното производство, обективиращо пред настоящия съд
защитим законов интерес,кореспондиращ с предявените материални
права,предвид разпоредените негативни за правната сфера на въззивника
последици с първоинстанционното решение-отхвърляне на предявените
осъдителни претенции по чл.108 и чл.109 от ЗС от нея..
Съобразно задължителната проверка по чл.269 от ГПК въззивният
съд установи,че обжалваното решение е допустимо и валидно. Изложените в
жалбата и отговора на същата доводи касаят правилността на атакуваното
решение.
3
Пред първата инстанция са събрани всички необходими
доказателства за изясняване на повдигнатия спор по чл.108 от ЗС между
страните,съобразно изискуемия от закона начин,като Районен съд-Харманли
ги е ценил съобрзано изискванията на закона и е постановил адекватни на
него изводи и последици.Пред въззивния съд се назначи и прие съдебно-
техническа експертиза.
Заявените за защита субективни права на въззивницата не се
установиха,поради което и предприетото въззивно обжалване е
неоснователно.
Правилно РС-Хасково е преценил,че основателността на
негаторния иск по чл.109 от ЗС изисква едноременното съществуване две
групи обстоятелства.Първата касае правото на собственост на ищеца върху
имота,чието ползване е нарушено от страна на насрещната страна. Безспорно
по делото е доказано,че Р. Х. е собственик на поземлен имот с идентификатор
77195.716.237 и сграда с идентификатор 77195.716.237.1 по плана на
гр.***.Втората група обстоятелства от хипотезата на успешния осъдителен
иск по чл.109 от ЗС обаче не са доказани.От събраните по делото
доказателства-писмени,разпит на свидетели и приети по делото
експертизи,вкл. и тази пред въззивния съд,не се установява ,че с
неоснователните си и противоправни действия въззиваемите пречат на Х. да
упражнява правото си на собственост.
Двата поземлени имота с идентификатори 77195.716.238 и
77195.716.237 по КК на гр.*** попадат в УПИ I - за жилищно строителство,
кв. *** по РП на гр.***,жилищните сгради в които съобразно предходни
регулационни и кадастрални планове, одобрени със Заповед №
1366/1988г. и Заповед № 1357/2008г, са в същия вид, както са заснети
към момента в КК на гр.***.
Осъщественото строителство от въззиваемите, извършено в
поземлен имот 77195.716.238, с адрес гр.***, е, че обхваща строително-
монтажни работи за частичен ремонт на сграда с идентификатор
77195.716.238.2, по полагане на нова външна мазилка на фасади, саниране и
ремонт на покрив.За тези дейности не се изисква разрешение за
строеж,предвид чл.151 ал.I т.1 от ЗУТ.
Изградената от въззиваемите ограда между двата имота
4
първоначално представлява незаконен строеж,тъй-като изпълнена от
сглобяеми елементи върху бетонов постамент,но след намеса на сътоветните
органи на Община – ***,същата е демонтирана и подменена с ажурна, с
височина до 1.70 м.Същата е изградена на мястото на стара
дъсчена,полуразрушена ограда.
Пред въззивния съд се изслуша и прие съдебно-техническа
експертиза,назначена по искане на жалбоподателката.В отговор на
поставените въпроси вещото лице извежда,че площта на поземлен имот
77195.716.237 по сега действащата кадастрална карта е 313.48 кв.м.а площта
на поземлен имот 77195.716.238-339.17 кв.м.Фактическото замерване по
съществуващите в момента имотни граници извеждало идентични площи и за
двата имота.
Между двата имота има изградена ограда по цялата дължина на
границата с изключение по находящите на тази граница сгради.От сграда
77195.716.238.2 към.ул.***,оградата е с дължина 11.41 метра,с масивно-
плътна част от 0.60 см. и ажурна от 1.10 метра,или обща височина 1.70
метра,а частта от оградата между посочената сграда и сграда 77195.716.238.1
е масивно –плътна с височина около 2-2.10 метра и дължина 4.67
метра.Вещото лице извежда,че построената ограда между двата имота на
страните по делото,между т.1-11 следва имотната граница,като при т.1 е на
0.12 м. в имота на въззиваемите,а при т.11 е на 25 см. в имота на
въззивницата.Вещото лице посочва и че определя площ между линиите обект
на кадастъра-площ от 0.9 кв.м. е откъв страната на въззивницата,а площ от
0.2 кв.м. е към въззиваемите.
Експертизата извежда,че височината на сградата с идентификатор
77195.716.237.1 на кота било и кота корниз бал относително понятие,тъй-като
в западната си част е разрушена,а от остатъка й в източната част,доколкото
било възможно да се измери била 3.80 метра от терена до
стрехата.Височината на сградата с идентификатор 77195.716.238.2 била от
терена до стрехата била 2.50 метра,а до билото-4.00 метра,а на сграда с
идентификатор 77195.716.238.1 била от терена до стрехата 3.10 метра и до
билото – 4.70 метра.
Съответно сграда 77195.716.238.1 и 77195.716.238.2 били
едноетажни,като застроената им площ била равна на разгърнатата или за
5
първата-111.24 кв.м. и за втората-59.11 кв.м.
Сграда 77195.716.238.1 не навлизала в имота с идентификатор
77195.716.237,а по отношение на сграда 77195.716.238.2 площта на фитурата
заключена между имотната граница и линията между точки 11 и 12/източна
стена на сградата/ била 1.3 кв.м.
Вещото лице извежда,че покривната конструкция,а и не само тя, в
западната част от сграда 77195.716.237.1 била разрушена.В останалата част
тази сграда имала остатъци от стени и покривна конструкция,силно
компрометирани.Тези разрушения били отпреди години.
Вещото лице извежда и че несъвпаданията между измерените на място
граници на имотите и сградите и кадастралните граници били
незначителни,не се дължали на грешка при заснемане,били в допустимите
стойности.
Тази експертиза само затвърждава установените факти пред
първата инстанция,тъй-като не се извеждат различни обстоятелства ,
правнорелевантни за предмета на делото.
Събраните по делото доказателства пред първата инстанция,така и
приетата от въззивния съд експертиза,изцяло опровергават тезата,залегнала в
предявените съединени искове,че ответниците по тях осъществили
неоснователни и противоправни действия,които са довели до пречене на Х. да
упражнява правата си на собственик.Така и не се установи по делото,че
въззиваемите са завладяли части от имота на въззивницата към собствения си
имот. Следва да се посочи и че границите на имотите и на сградите в
процесиите поземлени имоти с идентификатори 77195.716.237 и
77195.716.238 са правилно заснети и отразени в кадастралната карта, като
несъвпаденията между измерванията на място и кадастралните граници са
незначителни и са в рамките на допустимата стойност на грешка при
определяне площта на поземлен имот за урбанизирани територии, съгласно
чл.18 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Тези
минимални несъответствия естествено не са породени от противоправното
поведение на ответниците по исковете,допустими са от закона,поради което
чрез тях не може да се осъществява неоснователно пречене за ползване
правото на собственост.
6
Ответниците са извършили необходимия за укрепване и
обновяване на собствената си сграда ремонт,без по какъвто и да е начин при
извършването му или след това да накърняват правата на ищцата.Ясно е по
делото,че целият съседен имот на ищцата е необитаем от дълго време,като
дори общия покрив на двете сгради в нейната част е бил сериозно
компрометиран.Ответниците са действали изцяло съобразно закона при
извършването на всички действия,свързани с обновяването на собствеността
си.В тази насока и свидетелските показания.
Предвид изложеното несъмнено се доказа по делото,че
ответниците не са създали и не създават никакви пречки на ищцата за
използването на собствения й имот,които да са по- големи от обикновените и
да са правнорелевантни като незаконни. Според обсъжданото от съда и
страните Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ВКС преценката за това кои
въздействия създават пречки за ползване на чужд имот по-големи от
обикновените се преценя ad hoc и по всяко дело. В случая изградената ограда
на мястото на старата полусрутена паянтова ограда и извършените от
ответниците строително-монтажни работи по частичен ремонт на сграда с
идентификатор 77195.716.238.2, относно полагане на нова външна мазилка
по фасади, саниране и ремонт на покрив,както и свързаните действия с тях, не
са предизвикали накърняване правата на собственост на ищцата и не са
създали пречки по-големи от обикновените и в този смисъл недопустими от
закона.В тълкувателното решение ВКС използва като мерило за обема на
въпросните пречки именно чл.50 от ЗС,поради което и хипотезата на същия е
част от начина за установяване основателността на претенцията по чл.109 от
ЗС,поради което и довода свързан с приложението на тези два текста е
неоснователен.
Поради това е и правилен решаващия извод на РС-Хасково,че за
ищцата няма правнорелевантни пречки да ползва имота си, създадени от
ответниците.Предвид на изложеното и исковата претенция с основание чл.109
от ЗС е изцяло неоснователна и недоказана.
Неоснователна и недоказана е и претенцията с правно основание
чл.108 от ЗС,съобразно изложеното,тъй-като ищцата не доказа надлежно,че
ответниците владеят посочените площи при липса на правно основание.
Обема на тези части е незначителен и е резултат не на промяна на имотните
7
граници на имотите на ищеца и ответника,или на действия на ответниците,а
на транслация от около 0.20 см. в североизточна посока породена от
различните параметри на трансформация от координатната система през 1970
г. и използваната при кадастраланата карта координатна система БГС 2005
г.В тази насока заключението на вещото лице и приложените скици №6 и
7.Както се посочи по-горе, тези незначителни отклонения са в рамките на
допустимото от закона,поради което не го нарушават,следователно страните
не могат да обосновават предявените претенции пред съда с тях.
Предвид на изложеното въззивната жалба не се подкрепя от
доказателствата по делото,поради което е неоснователна.Същевременно
решението на РС-Хасково е правилно, законосъобразно и е разпоредило
възможните последици,което обосновава неговото потвърждаване и
препращане към изложените от този съд мотиви към решението по чл.272 от
ГПК.
Ще следва съобразно изхода от делото на въззиваемите да се
заплатят направените разноски за процесуално представителство пред
въззивния съд в размер на платените 1 000 лв. предвид изхода от делото на
основание чл.78 от ГПК,изцяло съобразени с правната и фасктическа
сложност на делото..
Водим от горното и на основание чл.271 вр. с чл.280 от
ГПК,Окръжен съд-Хасково,въззивен граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №72/09.II.2023 г. постановено по
гражданско дело №1826/2021 г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Р. Д. Х., ЕГН **********, от гр.***, ж.к.***, да
заплати на Б. Д. Ч.,ЕГН********** и Н. М. Ч.,ЕГН **********, двамата
от гр.***, направените по делото разноски в размер на 1 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по касационен ред пред
ВКС на РБ в месечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9