№ 1
гр. Пазарджик, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220201047 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Г. Х., с ЕГН- **********, с адрес гр.
Пазарджик, ****, чрез пълномощника адв. П. П. от ПзАК, против Електронен
фиш Серия К № 4581457 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на
основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.
Релевираните в жалбата възражения обобщено се свеждат до допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до
незаконосъобразност на ЕФ, поради което се иска неговата отмяна. С жалбата
е направено и искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично,
но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага обосновано становище по същество в подкрепа на
искането си за отмяна на атакувания ЕФ. Претендира в полза на
жалбоподателя да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или
процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище от
процесуалния представител на ОДМВР- Пазарджик, в което са изложени
доводи по същество, като се иска потвърждаване на ЕФ. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО за
процесуално представителство и възражение за прекомерност на
1
претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
изложеното в нея и становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 01.03.2021 г. в
12,22 часа, в гр. Пазарджик, на ***, е управлявал лек автомобил „БМВ 535 Д“
с рег.№ ***, като се е движил с 85 км/час, при отчетен толеранс от минус 3
км/час от измерената от АТСС скорост, т.е. със превишение от 35 км/час.
Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо
средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 1174bb.
Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ.
Последният е връчен на санкционираното лице на 24.06.2022 г., видно от
справка за нарушител/водач (л.19-20). Срещу ЕФ е подадена жалба от
надлежно упълномощен от санкционираното лице адвокат (виж пълномощно
на л.5) чрез АНО до съда, на 07.07.2022 г., когато била входирана в
деловодството на ОДМВР- Пазарджик, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от
процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства-
фотоси от АТСС и снимка към Протокол за използване на АТСС.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
На първо място, съдът счита за основателен доводът на жалбоподателя
за нарушение на принципа „non bis in idem“ при издаване на обжалвания ЕФ
серия К № 4581457. От приетото по делото писмено доказателство ЕФ Серия
К №4581465 (л.44) се установява, че жалбоподателят Х. е санкциониран за
същото нарушение, за което е бил наказан и с процесния обжалван ЕФ, а
именно за това, че на същата дата и същото място е управлявал процесния лек
автомобил „БМВ 535 Д“ с рег. № *** с превишена скорост от 76 км/ч, при
максимално разрешена скорост за движение от 50 км/ч и отчетен е толеранс
от минус 3 км от измерената скорост, констатирано със същото АТСС ARH
CAM S1 , №11743bb, поради което за извършеното от него нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 100 лева на осн.
чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП. Видно от приобщеното по
делото писмено доказателство Справка от Сектор „Пътна полиция“ Звено
„АСКПД“ към ОДМВР Пазарджик (л.57) става ясно, че както този ЕФ, така и
оспорваният ЕФ, предмет на настоящето дело, са издадени от служители на
Сектор ЕЦОН в Отдел ПП при ГДНП София и към момента на издаване на
справката са действащи и нито един от тях не е анулиран. Съгласно
2
разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 НПК, приложима субсидиарно на осн. чл.84 от
ЗАНН, не се образува наказателно производство, а образуваното се
прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има
незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото. В случая с издаването на обжалвания ЕФ Серия К №
4581457 е било постановено началото на административнонаказателното
производство по отношение на жалбоподателя за извършеното от него
нарушение. Независимо, че това производство не е приключило, срещу
жалбоподателя е започнало друго АНП за същото нарушение с издаването на
ЕФ Серия К № 45814565, като първият издаден ЕФ не е бил анулиран. Не е
анулиран и вторият издаден ЕФ. С оглед на последното обстоятелство, а и
предвид различните стойности на засечената скорост на управляваното от
жалбоподателя МПС на едно и също място, по едно и също време, в един и
същ час, установени с едно и също АТСС, водят до неяснота на волята на
АНО. Така напр. дали издаването на втория ЕФ не е поради констатирана
нередовност на първия издаден ЕФ, като е пропуснато анулирането на
последния или пък вторият ЕФ е погрешно генериран от системата и издаден
и др. под. Факт е обаче, че са налице две висящи АНП за едно и също
нарушение срещу едно и също лице, което е недопустимо и драстично
нарушава правото на защита на санкционираното лице предвид неясната воля
на АНО, което е достатъчно основание за отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен.
Съдът намира, че е налице и още едно основание за отмяна на ЕФ, дори
и хипотетично да се приеме, че не е допуснато горепосоченото СПН. Това е
така, тъй като не се доказа до степен на несъмненост извършеното от
жалбоподателя нарушение. Видно от приетите по делото материали по АНП е
че, АНО не е ангажирал нито едно доказателство в подкрепа на изложените в
ЕФ твърдения. По преписката са приложени 5 броя снимки от процесното
АТСС. Видно от една от тях, на която са генерирани данни за засечена
скорост на автомобила, разстояние от АТСС, на засичането й, , локация дата,
час (л.14) е че засечената от техническото средство скорост е 79 км/час.
Приспаданият толеранс от минус 3 км/час води до установена стойност на
скоростта от 76 км/час или превишение на скоростта с 26 км/ч. Видно от
процесния обжалван ЕФ е, че установената превишена скорост след
приспадания толеранс от минус 3 км/час е 85 км/час и превишение от 35
км/час. Това означава, че АТСС следва да е засякло скорост на автомобила 88
км/час, което обаче не се установява от изготвените от АТСС снимки. При
внимателен анализ на последните, се установява, че на гърба на всяка от тях
са отразени данни от АИС, касаещи издаването на ЕФ за констатираното
нарушение и видно от същите те се отнасят за издадения след настоящия ЕФ,
втори ЕФ Серия К с № 4581465. При това положение представените от АНО
снимки от АТСС не обосновават и не доказват твърдените с обжалвания ЕФ
съставомерни факти. При това положение не могат да бъдат приети и за
3
обективни доказателства представения Протокол за използване на АТСС и
снимка към същия за разположението на уреда, тъй като отразените в тях
данни не се подкрепят от нито едно от останалите доказателства по делото.
Допълнителен аргумент за недоказаността на вмененото нарушение е и
обстоятелството, че независимо от ангажираните доказателства за техническа
годност и изправност на използваното АТСС, не могат да бъдат приети
безкритично посочените за установени от същото стойности на засечената
скорост на процесния автомобил. До този извод съдът стигна, като взе
предвид, че в процесния ЕФ и издадения след него ЕФ за същото нарушение
са визирани установени с едно и също АТСС по едно и също време и на едно
и също място различни стойности на скоростта, като разликата е драстична- с
9 единици разлика в установените стойности. Всичко изложено до тук дава
основание на съда да приеме, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е
доказано до необходимата степен на несъмненост, а това опорочава издадения
ЕФ и обуславя необходимостта от неговата отмяна.
При този изход на делото- отмяна на ЕФ, основателна се явява
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
в негова полза на сторените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Искането е своевременно направено, а именно в хода на
съдебното производство, преди обявяване на делото за решаване.
Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото и
съгласно разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.4), от
който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат П. П. от ПзАК. При
това положение ОДМВР Пазарджик, (органът издал ЕФ) следва да бъде
осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-
горе съдебни разноски, като направеното от страна на пълномощника на
въззиваемата страна възражение за прекомерност на претендираните разноски
следва да се остави без уважение, тъй като претендираният адвокатски
хонорар е в размер под минималния, установен с разпоредбата на чл.18 ал.2
във вр. с чл. 7 ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. с ДВ бр. /2022 г.) от една страна,
а от друга пълномощникът участва в проведените две съдебни заседания,
ангажира доказателства и изложи подробно аргументирано становище по
същество.
Пак с оглед изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, поради което същото
следва да се отхвърли.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.2 от ЗАНН
Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4581457 издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на М. Г. Х., с ЕГН- **********, с адрес гр.
Пазарджик, ****, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП,
за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 400
(четиристотин) лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Г. Х., с ЕГН- **********, с адрес гр. Пазарджик, ****,
разноски в размер на 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.
Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5