Определение по дело №853/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 2
Дата: 2 януари 2020 г.
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20191700500853
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

      

 

гр. Перник, 02.01.2020 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 02.01.2020 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

 Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00853 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Й.В. против решение № 1246/10.07.2019 г. по гр.д. № 93/2019 г. на РС– Перник, с което по предявените от „Т. П.“ АД срещу Й.В. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи: сумата 305,47 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. Р. Д., бл. 80, вх. В, ап. 67 за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018г.; сумата 36,57 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г.

В жалбата се поддържа недопустимост на решението, тъй като с нарочна молба от 29.07.2019 г. ответникът е заявил оттегляне на възражението си по чл. 414 ГПК /за сумата 305,47 лв. – главница за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018г., както и за сумата 36,57 лв. – лихви за забава върху главницата за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г./ преди влизане в сила на първоинстанционното решение - в срока за въззивно обжалване, което обуславя недопустимост на съдебния акт. Изтъква и че исковата молба е подадена извън едномесечния срок от уведомяването на заявителя за подаденото възражение по чл. 414 ГПК, поради което цялото исковото производство е недопустимо. Иска се въззивният съд да обезсили решението изцяло с обезсилване на заповедта за изпълнение, евентуално - в частта за оттеглените размери и периоди включително и в свързаната с иска част за разноските по исковото и заповедното производство и производството се прекрати. Претендира присъждането на съдебни разноски в пълен размер и пред двете съдебни инстанции, включително поддържа заявеното пред първата инстанция възражение за прекомерност на присъденото в полза на ищеца ю.к. възнаграждение в исковото и заповедното производство. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващи се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 05.02.2020 г. от 09,45 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.