РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. гр. Радомир, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря М.Д. М.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20211730200233 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №122/25.06.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция по горите-Кюстендил, на жалбоподателя ПЛ. ВЛ. Й., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Радомир, ул. „С. В.” № . му е наложено административно наказание : глоба в размер на
50 лева, на основание чл.270 от Закона за горите, за нарушение по чл.14б, ал.8, вр. 14б,
ал.3 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии.
Недоволен от така наложеното му административно наказание Й. чрез адвокат-
пълномощника си адв.Б. е обжалвал в законоустановения срок издаденото НП. По
подробно изложените правни доводи във въззивната жалбата и в представената по делото
молба, с характер на писмени бележки адв.Б. от ПАК моли съда да отмени атакуваното
наказателно постановление като сочи, че са допуснати от АНО съществени процесуални
нарушения при изготвяне на АУАН и НП, а именно чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя , а по същество на правния спор се
твърди, че АНО не е доказал по безспорен начин, че Й. е извършил адм.нарушение, за което
е санкциониран с атакуваното НП. Претендират се на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
разноски.
Въззиваемата страна- Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията
1
правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното
НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение. Моли се на основание
чл.63, ал.5 ЗАНН да бъдат присъдени на РДГ-Кюстендил направените по делото разноски.
Териториално отделение –Радомир към Районна прокуратура- Перник, редовно и
своевременно призовано не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
В АУАН и НП е отразено от фактическа страна от наказващия орган, че въз основа
на изготвен на 07.04.2021 г. Констативен протокол №КП1-597 при проверка в
електронната система на ИАГ и при проверка на електронен превозен билет №
10112/00016/11022021/140502 – 4DSVX8N, издаден за транспортиране на дървесина е
установено, че на 11.02.2021г. на територията на РДГ Кюстендил в землището на с.Углярци,
имот №75023.5.12 Й. превозва дървесина като ползвател на МПС, с рег. № . без да е
осигурил непрекъснато функциониране на GPS устройството на горецитираното МПС.
Въз основа на констатациите, направени при извършената проверка, свидетелят А.С.
– „старши горски инспектор“ в РДГ - Кюстендил, съставил АУАН № 003599,/22.04.2021г. г.
На това основание е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на ПЛ.
ВЛ. Й. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение
на чл.14б, ал.8, вр. чл.14б, ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от адвокат-
защитника на жалбоподателя правни доводи в жалбата и хода на съдебното следствие
съдът намери следното:
Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от
защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на
2
атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални
нарушения съдът следва да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши
въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган
материално правните норми и правилно ли е определен размера и вида на наложеното
административно наказание.
В настоящият случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП и АУАН довели до
нарушаване на правото му на защита.
На първо място във въззивната жалбата се навеждат доводи за нарушение на
императивната разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно, че липсва пълно и
точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. Сочи се, че липсва точно посочване на мястото на
нарушението.
Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при изготвяне на атакувания АУАН и НП и са довели и до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка съдът намира за
основателни доводите наведени във въззивната жалба, че АНО при съставяне на АУАН и
НП е допуснал процесуални нарушения. В случая наказващият орган, както в АУАН така и
в НП не посочил точно вида на ползваното от Й. МПС дали се касае за товарен автомобил
или лекотоварен такъв, което освен, че представлява непълнота на НП по смисъла на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН поставя и съда в невъзможност да прецени дали жалбоподателя е
извършил адм.нарушение, за което санкциониран, защото в разпоредбата на чл.14б от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии изрично е
посочено, че изискванията разписани във всички алинеи на цитираната разпоредба се касаят
за товарен автомобил. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН задължителен реквизит на НП е
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Настоящият състав
намира, че в случая АНО не е изпълнил изискванията на т.5 на чл.57 от ЗАНН.
Неспазването на императивното изискване на закона е достатъчно основание оспореното
наказателно постановление да бъде отменено. Допуснатият порок е съществен, тъй като не
позволява да се конкретизират параметрите на нарушението. Отговорът на тези правно
релевантни въпроси не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика,
или със свидетелски показания в хода на съдебното дирене. Това би имало за последица
твърде сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните и в твърде сериозна степен би засегнало правото на защита на
наказаното лице.
Административното наказание не може да почива на предположения, а на безспорно
3
установени факти и обстоятелства и ясно изразена воля на наказващия орган.Пълното,
точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и
доказателствата, които го подкрепят са задължителни реквизити на АУАН. Липсата на
същите освен, че ограничава възможността нарушителят да разбере в извършването на
точно какво нарушение е обвинен, лишават и съда от възможността да прецени в
съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е
квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи по същество на правния
спор, че намира за основателни доводите на адвокат-защитника на Й., че АНО не е доказал
по безспорен начин, жалбоподателят да е извършил административното нарушение, за
което е санкциониран с атакуваното НП. Фактическата обстановка описана в акта за
установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна
на административнонаказващия орган писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, не е установена и доказана по безспорен начин. На първо място не е доказано, че
Й. е ползвател на МПС-то и какъв е вида на същото, липсват каквито и да било
доказателства в тази насока.Освен това видно от АНП и от показанията на разпитаните
свидетели, жалбоподателят е представил Становище, издадено от фирмата - доставчик на
услугата, от което се установява, че GPS оборудването в МПС, с рег. № . функционира
коректно, но не изпраща данни към сървърната система на фирмата, тъй като в с. Углярци
няма GSM покритие на мобилния оператор.
Предвид изложеното е разколебана презумптивната доказателствена сила на АУАН,
тъй като не е подкрепен от други доказателствени средства, които безпротиворечиво да
установяват съставомерни елементи от обвинението. В този смисъл изводът на АНО за
осъществено административно нарушение не е подкрепен от убедителни доказателства,
поради което и повдигнатото обвинение остава недоказано. С оглед на това липсват
предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя, поради което и издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Представените в хода на съдебното дирене от въззиваемата страна писмени
доказателства не променят горните изводи на съда, обстоятелството, че през други периоди
от време по същият маршрут има сигнал на джи пи ес устройството на товарния автомобил,
установено от интернет платформата не доказва обстоятелството, че и на процесната дата не
е имало смущения в интернет сигнала и съответното покритие.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че атакуваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1
от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие
на адв.Б. въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на Й. сумата от 300 лева
направени разноски по делото. Последният е направил изрично искане за присъждане на
4
разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен по делото е удостоверено,
че възнаграждението е заплатено в брой. Размерът на адвокатското възнаграждение в случая
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвиждаща, че се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Именно в този размер е и договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №122/25.06.2021г., с което Директора
на Регионална дирекция по горите-Кюстендил е наложил на ПЛ. ВЛ. Й., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. Радомир, ул. „С. В.” № . административно наказание „ глоба“ в размер на 50
лева, на основание чл.270 от Закона за горите, за нарушение по чл.14б, ал.8, вр. 14б, ал.3
от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил,
бул. „България“ № 33 ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. ВЛ. Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Радомир, ул. „С. В.” № 15 сумата от 300,00 (триста лева), представляваща направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5