Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.07.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 587/2019 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 ТЗ. Образувано е по молба с правно
основание чл.625 ТЗ на ИА „Г. и. по т.“, с която се иска откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника „С.Т.е.Д.“ ЕООД, който по твърдения
е в състояние на неплатежеспособност. Твърди се от молителя, че за период от над два месеца – м.06-м.12.2018
г. ответникът в качеството на работодател не е изплащал на една трета от
работниците дължимото трудово възнаграждение – А.Т.А., В.М.О., Г.П.Т., М.Т.Т., Л.Й.В.,
И.Б.Д., Б.Н.П., Ц.А.Л.и И.Н.В.. Иска се да се открие производство по
несъстоятелност по отношение на „С.Т.е.Д.“ ЕООД.
Ответникът оспорва искането с правно основание чл.625 ТЗ с възражението,
че не е изпаднал в състояние на неплатежеспособност, както и че е изплатил
дължимите трудови възнаграждения.
Представени са протоколи за извършена проверка на 27.09.2018 г.,
03.12.2018 г. и на 06.03.2019 г., в които се сочи, че проверка на ведомостите
на работодателя е констатирано, че за м.06-м.12.2018 г. не са изплатени
трудовите възнаграждения на А.Т.А., В.М.О., Г.П.Т., М.Т.Т., Л.Й.В., И.Б.Д., Б.Н.П.,
Ц.А.Л.и И.Н.В..
Представени са разчетно-платежни ведомости на ответника за периода м.06-м.12.2018
г.
Установява се от заключението на ССЕ, че за периода 2015 г., 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. показателите на коефицентите за обща и бърза ликвидност са в
референтните стойности; показателите на коефицента за абсолютна ликвидност са
под референтните стойности, поради което ответникът не е бил в състояние
веднага да погасява текущите си задължения с наличните парични средства. Вещото
лице е констатирало, че през посочения период показателите на коефицентите за
финансова автономност и задълъжнялост не са в референтни стойности ответникът е в зависимост от своите
кредитори, поради което е в състояние на свръхзадлъжнялост. Според вещото лице
всички заплати на работниците са изплатени в брой.
В обясненията, дадени от в.лице в съдебното
заседание на 07.06.2019 г. се сочи, че ответникът е платил на работните и
служителите дължимите трудови възнаграждения.
Представени са разходни касови ордери и ведомости, в които се сочи, че
ответникът е платил на работниците дължимото трудово възнаграждение.
Установява се от допълнителното заключение на ССЕ, че към 31.05.2019 г.
показателите на коефицентите за обща и бърза ликвидност са в референтни
стойности; показателите на коефицентите за незабавна и абсолютна ликвидност са
под референтните нива; показателите на коефицентите за финансова автономност и
на задлъжнялост са в референтни стойности. Вещото лице е констатирало, че към
31.05.2019 г. стойността на активите възлиза на 3 262 хил.лв., а
задълженията са възлизали на 1580 хил.лв., както и че задълженията към „В.“ ЕАД
в размер на 442 918,70 лв. са погасени.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е
молба с правно основание чл.625 ТЗ.
Молбата е подадена от Изпълнителната агенция
"Г. и. по т.", а този
държавен орган по силата на чл.625 ТЗ е активно легитимиран да иска откриване
на производство по несъстоятелност на търговец, който в качеството на
работодател е в неизпълнение на задължението да плати трудовите възнаграждения към най-малко една трета от своите работници и служители за повече от два месеца.
От представените по делото ведомости,
издадени от ответника търговец в качеството на работодател, се установява, че
посочените в молбата лица са негови работници, както и че техният брой не е под
1/3 от общия брой на наетите в неговото предприятие работници.
От страна на ответника, който носи
доказателствената тежест, не се представиха доказателства за факта, че
дължимите на А.Т.А., В.М.О., Г.П.Т., М.Т.Т., Л.Й.В., И.Б.Д., Б.Н.П., Ц.А.Л.и И.Н.В.
трудови възнаграждения за периода м.06-м.12.2018 г. са платени на падежа по
чл.270 ал.2 КТ. Ето защо съдът намира, че ответникът търговец в качеството на
работодател е бил в неизпълнение на задължението да плати на падежа на
посочените по-горе работници дължимото трудово възнаграждение.
От
основното заключението на ССЕ, дадените от в.лице обяснения в съдебното
заседание на 07.06.2019 г. и от представените с молба на ответника от 06.06.2019
г. ведомости и разходни касови ордери обаче се установява, че ответникът в
качеството на работодател, макар и със закъснение, е изплатил на посочените
работници дължимите трудови възнаграждения, включително и на Ц.Л., която с
полагането на подпис върху ведомостта за м.06.2018 г. е удостоверила
изплащането на трудовото възнаграждение.
При тези факти съдът намира, че към
приключване на устните състезания по делото ответникът не е в неизпълнение на
задължението да плати трудово възнаграждение на посочените по-горе работници,
поради което само на това основание искането с правно основание чл.625 ТЗ
следва да се отхвърли. Установените по делото факти сочат, че презумпцията по
чл.608 ал.2 ТЗ е оборена.
За основателността на искането по чл.625 ТЗ е
необходимо неизпълнението на изискуемите парични задължения като обективен факт
да е налице не само към подаване на молбата, но и към приключване на устните
състезания, което в случая не е налице.
На
следващо място – от събраните по делото доказателства не се установяват факти,
които да сочат, че ответникът е изпаднал в обективно състояние на
неплатежеспособност, свързано с обективна невъзможност да покрива с наличните си краткосрочни активи
своите изискуеми парични задължения. Това е така, защото се установи от
допълнителното заключение на ССЕ, че към 31.05.2019 г. показателите на
коефицентите за обща и бърза ликвидност са в референтни стойности, показателите
на коефицентите за незабавна и абсолютна ликвидност са под референтните нива, а
показателите на коефицентите за финансова автономност и на задлъжнялост са в
референтни стойности. Коефицентът за обща ликвидност е основен индикатор и има
водещо значение за способността на предприятието да посреща задълженията. Неговите
нива /над единица/ за целия проверяван от вещото лице период /2015 г., 2016 г.,
2017 г., 2018 г. и към 31.05.2019 г./ е
основание за фактическия извод, че не е налице обективно състояние на недостиг
на краткотрайни активи, с които длъжникът да не може да покрива краткосрочните
си задълженията.
Коефициентът на обща ликвидност има водещо
значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към
краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само
определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не
всичките групи. Нивата на този коефицент
/над единица/ през всичките години от периода 2015 г. – 31.05.2019 г. показват
по категоричен и несъмнен начин, че не е налице трайно и обективно състояние на
невъзможност длъжникът да изпълнява с наличното бързо ликвидно имущество своите
краткосрочни парични задължения.
В
подкрепа този извод са показателите на коефицента за бърза ликвидност, които също
са в референтните стойности.
При
тези факти съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че
длъжникът не се намира в трайно състояние на обективна невъзможност да покрива
краткосрочните си парични задължения със своите налични краткотрайни активи. Не
е налице обективно и трайно състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени
блага, който да е причината за закъснялото изпълнение на изискуемите парични задължения към
работниците и служителите.
Коефициентите на
финансова автономност и задлъжнялост са
помощни, но техните стойности към
31.05.2019 г. потвърждават извода, че към приключване на устните състезания
финансовото състояние на търговското предприятие на ответника е добро. Към
31.05.2019 г. са преодолени финансовите затруднения, които са обусловили
показателите за тези коефиценти да не са в референтните стойности през периода
2015 г. -2018 г. Лошите показатели на коефицента за финансова автономост /при
норматив 0,33/ за предходните години при добрите показатели на коефицентите
за обща и бърза ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца и към предходен момент, но са индиция за евентуална опасност от настъпване на това
състояние в бъдеще, което обаче
категорично се опровергава от добрите показатели към 31.05.2019 г.
Коефицентите
за незабавна и за абсолютна ликвидност не са с добри показатели към 31.05.2019
г. – 0,0240 и 0,0240, но те са спомагателни, поради което нямат определящо
значение за финансовото състояние на предприятието, което в случая с оглед на
добрите показатели на коефицентите за обща и бърза ликвидност, съдът намира, че
не обуславя извод за обективна невъзможност да се покриват изискуемите парични
задължения с наличните краткотрайни активи.
За
да е платежоспособно едно предприятие не е необходимо да поддържа краткосрочни
инвестиции и/или парични средства в размер, който е равен или по-голям от
краткосрочните задължения / С., С., Т.,
Р., М., Д., Н., Б. „Актуални въпроси на производството по
несъстоятелност“, 2015 г., стр.53/. Следователно ниските стойности на
коефицентите за абсолютна и незабавна ликвидност не са основание за извод, че
предприятието е в лошо финансово състояние към 31.05.2019 г.
Ниските коефициенти на незабавна и абсолютна ликвидност могат да се дължат на малкото тегло
на краткотрайните финансови активи, съответно паричните средства от общия
размер на краткотрайните активи,
в който случай сочат на по-голям дял
в активите на материалните запаси
/материали, стоки, готова продукция, вземания/, но доколкото не са направени оспорвания относно
формирането на стойността на активите по показателите за обща и бърза
ликвидност, че за определени запаси не е налице „обращаемост“, т.е че не
могат реално да послужат за формиране входящи парични наличности поради липсата на търсене на пазара на конкретните
материални запаси, респ. че
включените в активите вземания са несъбираеми, съдът приема, че няма основание да не се прилагат коефициентите за обща и бърза ликвидност като
икономически показатели, които
са в референтните стойности.
Освен това от допълнителното заключение на
ССЕ се установява фактът, че имуществото на ответника е достатъчно за покриване на задълженията, поради което съдът намира, че не съществува опасност за
интересите на кредиторите
- чл.631 ТЗ, доколкото не
са направени оспорвания, че в имуществото са включени вземания, които са несъбираеми
и/или спорни, а запасите са
непродаваеми.
С
оглед на изложеното съдът намира, че молбата следва да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл.625 ТЗ на ИА „Г. и. по т.“, с която се иска
откриване на производство по несъстоятелност на „С.Т.е.Д.“ ЕООД поради
състояние на „неплатежеспособност“.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Г. и. по т.“, гр.София, бул.“******, да
заплати на „С.Т.е.Д.“ ЕООД, *** N 4, съдебни разноски в размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: