№ 41931
гр. София, 09.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110115158 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. П. Л. срещу „ФИРМА“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за
потребителски кредит от 10.04.2024 г. е нищожен.
В исковата молба се твърди, че на 10.04.2024 г. между ищцата и ответното
дружество е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът
й е предоставил заем в размер на 2 500 лева, при фиксиран годишен лихвен процент
/ГЛП/ от 52,68 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 57,46 %. В чл. 6 от
договора било посочено, че кредитополучателят се задължава да предостави на
кредитора едно от следните обезпечения: поръчителство на едно физическо лице,
което да предостави бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото
възнаграждение, надвишаващ 90 % от стойността на кредита, но не по-нисък от 1,5
пъти минимални работни заплати или 2; поръчителство на две физически лица, които
да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото
възнаграждение в размер, надвишаващ 90 % от стойността на кредита, но не по-нисък
от 1,5 минималната работна заплата. Съгласно чл. 7 в случай на непредоставяне на
обезпечение на кредитополучателя ще се начисли неустойка в размер на 2 174,76 лева,
платима на равни части. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, тъй като в него ГПР надвишава петкратния размер на законната
лихва, и в договора не е посочена методика за неговото изчисляване; поради
противоречие с добрите нрави, тъй като ГЛП надвишава трикратния размер на
законната лихва, както и поради това, че в чл. 6 от договора е предвидено заплащането
на неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 2 174,76 лева, което води
до скрито оскъпяване на кредита и несправедливо обогатяване на кредитора. Навежда
твърдения, че към момента на подаване на исковата молба в съда е заплатила сумата от
2 274,61 лева, като по нищожен договор за потребителски кредит кредитополучателят
дължи единствено чистата стойност на кредита. Моли за уважаване на иска. Излага
съображения, че на ответника не следва да бъдат присъждани разноски. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск. Признава, че клаузата, предвиждаща заплащане на
неустойка за непредставяне на обезпечение е нищожна и сума за неустойка не се
дължи. Оспорва твърденията за недействителност на договора за кредит. Поддържа, че
1
при изчисляване на ГПР е включена единствено възнаградителната лихва, а
неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение не
следва да участва при формирането на ГПР и няма характер на договорна лихва.
Излага съображения, че нищожността на клаузата за заплащане на неустойка не влече
нищожност на целия договор. Моли за отхвърляне на иска. Оспорва искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА. Претендира
разноски.
В срока по чл. 211 ГПК „ФИРМА“ АД е предявил насрещен иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Р. П. Л. да заплати на „ФИРМА“ АД
сумата от 225,39 лева, представляваща остатък от дължима главница по Договор за
потребителски микрокредит от 10.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещната искова молба – 05.06.2025 г. до окончателното плащане.
Навежда твърдения, че по Договор за потребителски микрокредит от 10.04.2025 г. е
предоставил в заем на Р. Л. сумата от 2 500 лева, като за погасяване на задълженията
си по договора същата е заплатила сумата от 2 274,61 лева, и поради допуснатата от
нея забава в плащането на погасителните вноски обявява кредита за предсрочно
изискуем, като претендира заплащане на остатъка от главницата по договора за кредит.
Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК Р. Л. е подала отговор на насрещната искова молба, с
който изразява становище за основателност на предявения иск, по съображения, че
при обявяване на договора за потребителски кредит за нищожен потребителят дължи
единствено чистата стойност на кредита. Навежда доводи, че тъй като е заплатила
сумата от 2 247,61 лева, същата следва да се приспадне от дължимата главница, поради
което остатъкът възлиза на 225,39 лева, като признава, че дължи единствено главница
размер на 225,39 лева. Претендира разноски. Възразява срещу искането на „ФИРМА“
АД за присъждане на разноски.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявен е първоначален иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК и
насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: сключването на
договора за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, че
договорът e нищожен на сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че
договорът за потребителски кредит е действителен, че при сключването на договора са
били спазени особените изисквания на ЗПФУР, ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя
при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в
състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По насрещния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже: наличието на облигационно
правоотношение с ответника по договор за кредит със соченото съдържание, че е
предал на ответника заемната сума, уговорения падеж на връщане, изискуемостта на
2
вземането, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита – неизпълнение на
задължения на кредитополучателя по договора за кредит и обявяване на предсрочната
изискуемост на длъжника.
ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че на 10.04.2024 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за
потребителски кредит, по силата на който ответникът й е предоставил заем в размер на
2500 лева, при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 52,68 % и годишен
процент на разходите /ГПР/ от 57,46 %; че в чл. 6 от договора е предвидено
заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 2174,76 лева;
че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение е
нищожна; че за погасяване на задълженията си по договора за кредит Р. Л. е заплатила
на „ФИРМА“ АД сумата от 2 74,61 лева; че остатъкът от дължимата главница възлиза
на 225,39 лева; че при изчисляване на ГПР по договора не е включен разходът за
неустойка.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените от ищеца и ответника писмени
доказателства.
Искането на ищцата за допускане изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза следва да бъде оставено без уважение, като ненеобходимо.
Искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
цялото й кредитно досие по това облигационно правоотношение следва да бъде
оставено без уважение, като ненеобходимо.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2025 г.
от 9:40 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба и с насрещната исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата с правно основание чл. 190, ал.
1 ГПК ответникът да бъде задължение да представи цялото й кредитно досие по това
облигационно правоотношение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от
договора.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
3
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и насрещния ищец да се връчи и
препис от отговора на исковата молба, респективно от отговора на насрещната искова
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4