Определение по дело №2086/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.144 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по подадена от адвокат Ив. К. в качеството му на пълномощник на Н.Е. молба с.д. 15007/24.10.2023 г. , с която е отправено искане за изменение на определение № 2854/17.10.2023 г. в частта му за разноските, като се осъди Община Варна да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 1260 лв. , съгласно представен и приложен към молбата списък по чл.80 от ГПК. Искането е мотивирано с обстоятелството, че въпросното определение, с което било прекратено производството по делото, било постановено без да се даде ход на делото в съдебно заседание, поради което молителят нямал възможност да представи пълен списък на сторените от Е. разноски.

Искането е съобщено на противната страна Зам. кмета на Община Варна на 2.11.2023 г., но в срока по чл.248, ал.2 от ГПК , който е изтекъл на 9.11.2023 г., отговор не е представен.

Определение № 2854/17.10.2023 г. е било съобщено на Е. чрез адвоката К. на 24.10.2023 г. , а процесната молба е подадена на същата дата , поради което съдържащото се в нея искане съдът намира за процесуално допустимо.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С определението са присъдени разноски на Е. в пълно съответствие с наличните към момента на произнасянето доказателства за техния размер. Списък на разноските и доказателства за извършването на такива за адвокатско възнаграждение не са били представяни – едва с настоящата молба за първи път се представя списък на разноските и ПКО за платена на адвокат К. сума от 1250 лв. , като отново липсва договор за правна помощ и защита, а претендираната като разноски платена държавна такса от 10 лв. /1250 лв. + 10 лв./ , вече е била присъдена с определение № 2854/17.10.2023 год. Доколкото делото не е подлежало на разглеждане в публично съдебно заседание, то всички доказателства относно разноските е следвало да бъдат представени с подаването на жалбата, още повече, че жалбоподателката е била представлявана от правоспособен адвокат, който би следвало да е запознат с характера на съдебната процедура. В този смисъл, процесуален пропуск от страна на съда липсва, а е налице пропуск на страната , който не подлежи на саниране по начина поискан с процесната молба - недопустимо е да се представят доказателства за разноски след постановяването на съдебния акт. В тази връзка, субсидиарно приложимата разпоредба на чл.80 от ГПК не допуска изменение на решението в частта му за разноските, когато не е представен списък на разноските до приключване на последното заседание в съответната инстанция. По тези съображения молбата не следва да бъде уважена, поради което и на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК , съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ УВАЖАВА подадената чрез адвокат И.К. молба на Н.В.Е. с.д. 15007/24.10.2023 г. за изменение на определение № 2854/17.10.2023 г. в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на чл. 200, ал.2 от АПК.