Р Е Ш
Е Н И Е
София, 12.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, в
закритото заседание на дванадесети октомври. през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр. дело № 7953 по описа
за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 247 и
248 ГПК.
Първоначално делото е образувано по искова молба от Г.Р.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: *** против П.НА Р.Б., с иск
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с цена на иска 1 237,889,94
лв.
На 20.04.2022 г. е постановено решение от на Софийски градски съд, ГО, І-3
състав, с което П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. **********, е осъдена да
заплати на Г.Р.Т., ЕГН **********, чрез адв. К.Т.,***,
пл. „**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обезщетение за
претърпени вреди вследствие образувано срещу него наказателно производство,
след прекратяването му с влязъл в сила акт, както следва: - 200 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди и 737 889, 94 лв. - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, от които: - 84 000 лв., представляващи пропусната
печалба от търговската дейност на „П.“,ЕАД за финансовата 2017 г. - 2020 г., -
247 500 лв. - пряка загуба от обезценяване на акциите на „П.“,ЕАД, - 52 800 лв.
- пропусната полза от неполучено възнаграждение по договор за управление за 44
месеца за периода от привличането му като обвиняем на 17.02.2017 г. до завеждане
на делото, - 164 892 лв.
- пропуснати ползи от неполучените възнаграждения като физическо лице за 4
години за периода от привличането му като обвиняем на 17.02.2017 г. до
завеждане на делото, - 188 697,94 лв. - пряка вреда, в резултат на загуба и
продажба на жилището му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като съдът е отхвърлил иска в
частта за неимуществените вреди за разликата до пълния предявен размер от 500 000
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
С решението П.НА Р.Б. е осъдена да заплати на адв.
К.Т.,***, пл. „********** адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в
размер 28 136 лв.
С молба от 13.05.2022 г. ответникът
П.НА Р.Б. е поискал поправка на ОФГ в решението и изменението му в частта
за разноските, като същите бъдат намалени.
На първо място счита, че неправилно съда в диспозитива
на решението е присъдил обезщетението да се извърши чрез адв.
К.Т., тъй като такова искане не е имало в петитума на
исковата молба, а обезщетението следва да се присъди директно в полза на ищеца Г.Р.Т..
На следващо място заявява, че адвокатското възнаграждение присъдено в
полза на адв. Т. е прекомерно, като същото не
съответства на фактическата и правна сложност на делото, нито на проведените
заседания. Моли същото да бъде намалено.
Постъпил е отговор от ищеца Г.Р.Т.,
чрез адв. К.Т., с който е изразено становище за
основателност на молбата по чл. 247 ГПК и неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК с подробно изложени съображения.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на молителя и
се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:
Съдът намира, че молбата за поправка
на очевидна фактическа грешка е допустима,
а по същество – основателна.
Действително в диспозитива
на решението съда е допуснал техническа грешка, като е присъдил обезщетението
за имуществени и неимуществени вреди да бъде изплатено на ищеца Г.Р.Т., чрез адв. К.Т., каквото искане не е налице по делото. В конкретния
случай действително се касае до техническа грешка, поради което молбата на ответника
П.НА Р.Б. се явява основателна, а допуснатата неточност от съда следва да се
поправи по надлежния ред в посочения по-горе смисъл, който отразява
действителната воля на съда.
По молбата за изменение на решението в частта за разноските съдът намира
следното:
От представените по делото доказателства се установява, че молителката – адвокат на ищеца, е направила искане за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
За да се уважи възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение изцяло или частично, следва
уговореното възнаграждение да е в такъв размер, който да обоснове извод, че е
налице несъответствие между този размер от една страна и от друга страна - сложността
на делото, на цената по исковете, процесуалните усилия на адвоката до степен
такава, че възлагане на тези разноски в тежест на насрещна страна да е
необосновано и да противоречи на добрите нрави и принципа на добросъвестност.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес
от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. минималното
възнаграждение е в размер на 3 530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв.
При уважен иск в общ размер на 937 889,94 лв. минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 3 530 + 16 757,80 /2% от 837 889,94
лв./ или сума в размер 20 287,80 лв.
По изложените съображения съдът
счита, че искането на ответника с правно основание чл. 248 ГПК за намаляване
размера на присъденото адвокатско възнаграждение на ищеца е основателно и, като
такова, следва да бъде уважено, като възнаграждението бъде намалено до
посочения по – горе размер.
По изложените
съображения, СГС, І ГО, 3 състав
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА
ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение
от 20.04.2022 г. по гр.дело № 7953 по описа за 2020 г. на СГС, І-3 с-в, като първият
абзац на диспозитива на решението следва да се чете
по следния начин:
„ОСЪЖДА П.НА Р.Б., София, бул. **********, да
заплати на Г.Р.Т., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обезщетение за претърпени вреди вследствие
образувано срещу него наказателно производство, след прекратяването му с влязъл
в сила акт, както следва: - 200 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди и 737 889, 94 лв. - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, от които: - 84 000 лв., представляващи пропусната
печалба от търговската дейност на „П.“,ЕАД за финансовата 2017 г. - 2020 г., -
247 500 лв. - пряка загуба от обезценяване на акциите на „П.“,ЕАД, - 52 800 лв.
- пропусната полза от неполучено възнаграждение по договор за управление за 44
месеца за периода от привличането му като обвиняем на 17.02.2017 г. до
завеждане на делото, - 164 892 лв. - пропуснати
ползи от неполучените възнаграждения като физическо лице за 4 години за периода
от привличането му като обвиняем на 17.02.2017 г. до завеждане на делото, - 188
697,94 лв. - пряка вреда, в резултат на загуба и продажба на жилището му,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2018 г. до
окончателното й изплащане.“.
ИЗМЕНЯ Решение от 20.04.2022
г., постановено по гр.д. № 7953 по описа за 2020 г. на СГС, І ГО, 3-ти с-в на
основание чл. 248 ГПК, като третият абзац на диспозитива
на решението следва да се чете по следния начин:
„ОСЪЖДА П.НА Р.Б.
да заплати на адв. К.Т.,***, пл. „**********
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 20 287,80 лв.“
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: