О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
№ 260172
гр. Пловдив, 24.03.2021 г.
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВЧНД №151/2021г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.243 ал.8 НПК.
Постъпила е жалба от пострадалия Т.К.К. чрез повереника му адв.Т.Т. против определение № 260295/04.03.2021г., постановено по ЧНД № 290/2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което е било потвърдено постановление от 15.01.2021г. на Окръжна прокуратура – гр.*, с което е било прекратено наказателното производство по ДП № 80/2018г. по описа на * при Окръжна прокуратура *, водено за престъпление по чл.123, ал.1 от НК. В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, поради което се иска отмяната му, както и отмяна на прокурорското постановление и продължаване на разследването по делото.
Пловдивският апелативен съд намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законния 7-дневен срок и от правно легитимирано лице от кръга по чл.243 ал.7 НПК, а разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата въззивна жалба е абсолютно идентична с подадената пред първоинстанционния съд жалба против постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство като на поставените от защитата въпроси / от т.1 до т.5 / окръжният съд е дал подробен, обоснован и законосъобразен отговор предвид на установените по делото фактически обстоятелства и следващите се от тях правни изводи за липса на престъпление. На първо място следва да се отрази, че разследването по делото е проведено пълно, всестранно и обективно като са били събрани и проверени по предвидения в процесуалния закон ред всички относими, необходими и възможни доказателства и доказателствени средства, за да се разкрие действителното положение по време на инкриминираното деяние, включително и по експертен път. Установената по делото фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, а част от въпросите, върху които се акцентира в жалбата, както правилно е отбелязал и първият съд, вече са намерили отговор в събраната доказателствена съвкупност, а други наистина са ирелевантни за предмета на доказване по делото.
На следващо място, и според въззивната инстанция, разкритите по делото факти са дали основание на прокурора да приеме за правилна правната квалификация на деянието, по която би следвало да се води разследването по чл.343, ал.1, б.“в“, предл.1 вр. чл.342, ал.1 от НК, а не по чл.123 ал.1 НК/ трудова злополука /, тъй като траверсоподбивната машина, участвала в инцидента, отговаря на характеристиките на подвижен железопътен състав според §1 т.12 от Допълнителните разпоредби на Закона за железопътния транспорт, защото е превозно средство, което се движи на собствени колела по железопътни релси, а от друга страна, инцидентът е настъпил в момент на придвижване на железопътния състав от едно място към друго, а не при извършване на специфичната работа, за която е предназначена машината (подбиване на траверси).
Въз основа на събраните по делото доказателства и предвид заключенията на съдебно-медицинската, съдебно-техническата и трудова, съдебно-железопътната и съдебно-химическата експертизи, както прокурорът, така и окръжният съд обосновано и правилно са преценили, че железопътното произшествие, вследствие на което е настъпила смъртта на пострадалия К.К., не е в причинна връзка с противоправно поведение на друго лице като извършител на престъпление по чл.343 от НК. Настъпилият вредоносен резултат е последица единствено от действията на пострадалия К., който е допуснал нарушение на чл.28, ал.1 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г., след като е останал в рамките на габарита при приближаването на машината и въпреки подавания в продължителен времеви отрязък предупредителен, звуков сигнал. Именно в резултат на това нарушение е настъпил и ударът с конструктивен елемент на приближаващата машина. Наред с това, по делото, с оглед характера на разкритите факти и съобразявайки спецификите на транспортната дейност (а именно железопътна), при която произшествието е настъпило, не се установява наличие на нечие друго неправомерно поведение, в частност на машиниста на *. Уточнено е, че правилата за безопасност в железопътния транспорт нормативно са регламентирани в Наредба № 13 от 30.12.2005 г. и Наредба № 58 от 02.08.2006 г., налице е и вътрешноведомствен акт – Правила за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт, одобрени от генералния директор на НК „*“. От тези актове, единствено в нормата на чл.410, ал.1 от Наредба № 58 от 02.08.2006 г. е налице предписание за конкретно поведение на машиниста при поява на пешеходец на пътя на возилото и то е за подаване на звуков сигнал „Внимание“ – именно което действие и свидетелят П. е предприел. Други изисквания към поведението му тези източници на задължения не предвиждат. За разлика от автомобилния транспорт, който е регламентиран чрез Закона за движението по пътищата и Правилника за приложението му, в които са предвидени норми за намаляване на скоростта и в случай на необходимост – за спиране, когато възникне опасност за движението, правилата за движение при железопътния транспорт не предвиждат аналогични на тях разпоредби. И това е разбираемо с оглед неговата специфика, свързана с вида на превозното средство, механизма и начина на сработване на отделните му части, неговите тонаж, начин на привеждане в движение и спиране и др.
Пострадалият К. е бил с гръб към приближаващата машина като по този начин е нарушил предписанието на чл.28 ал.1 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт да се отдръпне извън габарита на машината и по възможност на разстояние над 4 м, без да застава в габарита на друг коловоз или път. Освен това, съобразно чл.12 т.11 от Наредба № 13 лицата от железопътния персонал са длъжни да се явяват на работа отпочинали и трезви, да не употребяват алкохол или други упойващи вещества през работно време и да не работят под тяхно влияние, а в кръвната проба на К. е била установена концентрация на алкохол в размер на 0,67 промила, която съобразно медицината и съдебната практика обуславя пияното състояние.
В постановлението на прокурора, както и в обжалваното определение е изследван и въпросът за евентуално допуснати нарушения на правилата на железопътния транспорт от св.В.П. като старши машинист на втората ТПМ, които да са в причинна връзка с настъпване смъртта на пострадалия К.. По делото е доказано по категоричен начин, че възприемайки пострадалия на около 200-300 м, стоящ между път № 1 и път № 2, св. П. веднага започнал да подава продължителни звукови предупредителни сигнали “Внимание“ съобразно задължението му по чл.410 ал.1 от Наредба № 58 от 02.08.2006г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. Друго нормативно задължение в случая- напр. да намали скоростта или да спре, за разлика от автомобилния транспорт - свидетелят не е имал. Въпреки това е намалил скоростта, а след съприкосновението предприел и екстремно спиране на машината. И тримата служители от първата подбивна машина са чули пронизителното свирене на втората машина, но шума, който работещата в този момент първа машина създава около нея, вероятно не е позволил на стоящия навън и в непосредствена близост до същата К.К. също да чуе сигнала. Разпитаните свидетели са дали показания, че този шум навън около машината е невъобразим, като същевременно вътре в самата работеща машина, поради изолацията, той не се чува така силно и това позволява нормалната работа на екипа, а в случая и възприемането на подадения звуков сигнал от другата машина. Св.П. от разстоянието от което за пръв път възприел първата машина и хората около нея, не е могъл да прецени дали тя е в работен режим и съответно дали издава шум, като едва след очевидната липса на реакция от единствения стоящ между двата пътя – К.К., той предприел действия по намаляване на скоростта с цел преминаване по възможно най-безопасен начин покрай другата машина, до която има човек. Св.П. не е допускал, че преминаването може да застраши този човек, като чувайки шума от удар, веднага задействал екстрено системата за спиране на подбивната машина, движеща се по път № 2. Установено е, че при разминаването с тази машина, К.К., който е бил изключително опитен и добър специалист и професионалист при изпълнение на службата си, и въпреки проведения ежедневен инструктаж за собствената си и тази на другите работници безопасност, всъщност се е преместил в посока път № 2 и така е попаднал в габаритите на този път и е бил ударен от конструктивна стълба, монтирана на машината, преминаваща по него.
При тези установени по несъмнен начин фактически обстоятелства по делото, правните изводи на прокурора и на съда, че липсва извършено престъпление от общ характер се явяват правилни, обосновани и законосъобразни. Налице е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК- общественоопасните последици са настъпили по причини, които не са в резултат на допуснати от друго лице, освен от самия пострадал нарушения на регламентираните правила за движение в железопътния транспорт, и в частност на старшия машинист на *, който не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и очаква неправилните и незаконосъобразни действия и поведение на пострадалия, в резултат на които е настъпила смъртта му.
Следователно, за прокурора е било налице основанието на чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 предл.2 от НПК за прекратяване на наказателното производство по делото и съдът потвърждавайки постановлението е постановил правилен, обоснован и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, поради което ПАС
О П Р Е
Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260295/04.03.2021г., постановено по ЧНД № 290/2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.