Р Е Ш Е Н И Е
21.07.2017г., град Дупница
Номер В ИМЕТО НА НАРОДА
IХ
Районен съд – Дупница
състав
06.07. 2017
на година
Мирослав Саневски
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 456 2017
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, депозирана от И.Б.Щ., ЕГН **********, адрес: ***, срещу „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД,
Поделение за товарни превози-София, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Владимир Минков-Лотко“ №41, ЕИК 1754038560016, представлявано от
Пламен Ангелов Пешаров- директор, с която искова молба са предявени
кумулативно съединени искове с правно основание чл.74, ал.4, във вр. с чл.70,
ал.5; чл. 344, ал.1, т. 1; чл. 344, ал. 1, т. 2; чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл.
225 ал. 1 КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с трудов договор №
32 от 20.04.2016г. бил назначен на длъжност „портиер-пазач“ в ответното
дружество, като е бил уговорен срок за изпитване в полза на работодателя.
Впоследствие този трудов договор е бил прекратен от работодателя и незабавно,
още в същия ден, е бил сключен нов трудов договор №282 от 18.07.2016г., с
който, на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, във вр. с чл.70, ал.1 от КТ ищецът
е бил назначен на длъжност „пазач“ в същото дружество. Сочи, че местоработата му
винаги е била „Локомотивно депо“ в гр.Дупница. Твърди, че на 19.01.2017г. му е
връчена заповед №20/16.01.2017г., с която, на основание чл. 325, ал.1, т.3 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено, но въпреки това му е казано да
продължава да ходи на работа, тъй като трудовият му договор ще бъде подновен.
Ищецът сочи, че е бил на работа на следните дати: на 19.01.2017г. за времето от
19:00 ч. до 07:00 ч. на 20.01.2017г., съвместно с колегата му *** ***; на
21.01.2017г. за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч., съвместно с колегата му *** ***;
на 22.01.2017г. за времето от 19:00 ч. до 07:00 ч. на 23.01.2017г., съвместно с
колегата му *** ***; на 25.01.2017г. за времето от 19:00 ч. до 07:00 ч. на 26.01.2017г.
и на 28.01.2017г. за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч., съвместно с колегата му ***
***. На 29.01.2017г. му било казано, че трудовият му договор няма да бъде
подновен и повече да не се явява на работа. В мотивите на заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение, като основание, обуславящо правото
на уволнение на работодателя, се сочело „изтичане на уговорения срок“. Ищецът
счита, че въпреки изтичането на уговорения в трудовия договор срок, той е
продължил да се явява на работа и да полага труд в периода от 19.01.2017г. до
28.01.2017г. включително, поради което, на основание чл.69, ал., от КТ
трудовият му договор се е превърнал в такъв за неопределено време, доколкото
длъжността към този момент е била свободна. Твърди, че длъжностите
„портиер-пазач“ и „пазач“ са идентични и с един и същ код по НКПД, поради което
на практика работодателят му е сключил втори трудов договор с него, в който е
уговорил срок за изпитване, което е в противоречие със законовата забрана за
това. От друга страна, въпреки изтичането на уговорения срок на 19.01.2017г.,
ищецът е продължил да ходи на работа със знанието и без противопоставянето на
работодателя му.
Предвид на изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да обяви недействителността на клаузата „срок за
изпитване“ в трудов договор №282 от 18.07.2016г.; да признае уволнението му за
незаконно и да отмени Заповед № 20/16.01.2017 г. на директора на „БДЖ-ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ПТП-София, с която на основание чл. 325, ал.1, т.3 от КТ е
прекратено трудовото му правоотношение, считано от 19.01.2017 г.; на основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, да го възстанови на длъжността „пазач“ в „БДЖ-ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ПТП-София, с място на работа „Локомотивно депо“ гр.Дупница, на
основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ да осъди ответника да му
заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от
20.01.2017г. до 19.07.2017г. в размер на 2520.00 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата. В открито съдебно заседание, проведено на 15.06.2017г. ищецът е
направил изменение на предявения иск по чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 КТ, като същият се счита предявен за сумата от 2703.75 лв. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който
се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че
обжалваната заповед № 20/16.01.2017г. на директора на Поделение за товарни
превози-София към „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца е правилна и законосъобразна и при издаването й са
спазени всички изисквания на КТ. Ищецът е освободен на основание чл. 325, ал.1,
т.3 от КТ, поради изтичане на уговорения срок на трудов договор №282 от
18.07.2016г., като включената в същия клауза „срок за изпитване“ е валидна,
понеже работата, която ищецът е извършвал по предходния му трудов договор
№32/20.04.2016г. е различна, както е различен и кодът й-95100005. Моли съда да
се произнесе с решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендира
разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, а и видно от приетите по делото писмени доказателства, ищецът
е бил в трудовоправни отношения с ответното дружество, като с трудов договор №
32 от 20.04.2016г. бил назначен на длъжността „портиер-пазач“. Трудовият
договор бил сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ за срок до
18.07.2016г., като на основание чл.70, ал.1 от КТ бил уговорен и срок за
изпитване два месеца в полза на работодателя. Със заповед № 231 от 13.07.2016г.
на директора на ответното дружество, трудов
договор № 32 от 20.04.2016г. бил прекратен, считано от 19.07.2016г., на
основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ-поради изтичане на уговорения срок.
С
трудов договор № 282 от 18.07.2016г. ищецът бил назначен на длъжност „пазач“ в
ответното дружество, като новият трудов договор отново бил сключен на основание
чл.68, ал.1, т.1 от КТ за срок до 19.01.2017г., като на основание чл.70, ал.1
от КТ отново бил уговорен и срок за изпитване четири месеца в полза на
работодателя.
Трудов
договор № 282 от 18.07.2016г. е прекратен, считано от 20.01.2017г., със заповед
№ 20 от 16.01.2017г., на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ-с изтичане на
уговорения срок.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.07.2017г., съдът е извършил констатация на трудова книжка № 6 на И.Б.Щ., видно от която след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника на 16.01.2017г., считано от 20.01.2017г. същият е работил в периода от 08.02.2017г. до 16.02.2017г. в „Лого трейд“ ЕООД на длъжност „общ работник“.
От представените по делото присъствена книга и инструктажна
книга на Локомотивно-депо-Дупница, се установява, че И.Щ. е бил на работа на
следните дати: от 19:00 ч. на 19.01.2017г. до 07:00 ч. на 20.01.2017г.; от
07:00 ч. до 19:00 ч. на 21.01.2017г.; от 19:00 ч. на 22.01.2017г. до 07:00 ч.
на 23.01.2017г.; от 19:00 ч. на 25.01.2017г. до 07:00 ч. на 26.01.2017г. и от 07:00 ч. до 19:00 ч. на 28.01.2017г.
От показанията на свидетеля *** се установява, че от
19:00 ч. на 22.01.2017г. до 07:00 ч. на 23.01.2017г. е бил на дежурство
съвместно с И.Щ., а свидетелят И. *** заявява, че не знае дали ищецът е бил на
работа след 19.01.2017г., защото двамата са в различни смени.
От заключението на вещото лице Н.Ш., неоспорено от
страните и прието от съда, се установява следното: обезщетението по чл.225,
ал.1 от КТ за периода от 20.01.2017 г. до 19.07.2017 г. е в размер на 2854, 92 лв., определено на база
брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. ноември 2016 г., което е в
размер на 475.82 лв. В съдебно заседание вещото лице допълва, че размерът на брутното
трудово възнаграждение, получено от ищеца за периода от 08.02.2017г. до
16.02.2017г. (тоест за осем работни дни), когато е работил в „Лого трейд“ ЕООД
на длъжност „общ работник“, при брутно месечно трудово възнаграждение в размер
на 460.00 лв., е в размер на 151.17 лв., която сума следва да бъде приспадната
от обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ. Или окончателният размер на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 20.01.2017 г. до 19.07.2017 г.
следва да е в размер на 2703.75 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.74, ал.4, във вр. с чл.70, ал.5, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения.
Работодателят – ответник в настоящото производство следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение към момента на прекратяването му; че извършеното уволнение е законосъобразно и основанията, на които е било прекратено трудовото правоотношение са били налице към момента на прекратяването. Ищецът носи тежестта да докаже размера на претендираното обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ (Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГК).
По
иска с правно основание чл.74, ал.4, във вр. с чл.70, ал.5 от КТ.
В Решение № 161 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4848/2014 г., IV г. о. е прието, че когато трудовото правоотношение вече е прекратено на някое от основанията по чл. чл. 325-331 и 334 от КТ (какъвто е настоящия случай), обявяването на недействителността от съда няма да има за последица преустановяване съществуването на трудовото правоотношение, и правният интерес от иска за недействителност произтича единствено от уреждане на последиците от недействителността. По-конкретно, в хипотезата на вече прекратено трудово правоотношение страните по трудовия договор имат правен интерес от обявяването на недействителността му (или на отделна негова клауза - чл. 74, ал. 4 и чл. 75, ал. 2 от КТ), когато недействителността (по-точно - претендираната такава от заинтересованата страна) е от преюдициално значение за законосъобразността на съответното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение (на уволнението - в широк смисъл), и/или за възстановяването на работа на работника или служителя, т. е. - за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ (такива хипотези са разгледани в решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 175/17.03.2010 г. по гр. дело № 3022/2008 г. на III-то гр. отд. на ВКС), или за дължимостта на трудови възнаграждения, на обезщетения по КТ или на други престации по трудовото правоотношение. В тези случаи е процесуално допустимо съдът да бъде сезиран с преюдициалния спор за недействителността на трудовия договор (или на отделна клауза от него), както чрез иск, който е обективно съединен със съответния друг иск (искове) - за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение (уволнението в широк смисъл - чл. 344, ал. 1 от КТ), за заплащането на трудово възнаграждение (чл. 128, т. 2 от КТ), на различни обезщетения по КТ, на неустойка по трудовия договор (чл. 92 от ЗЗД), за връщане на платени такива без основание (чл. 55, ал. 1 от ЗЗД) и пр. - при първоначално съединяване на исковете (чл. 210, ал. 1 от ГПК) или при последващо съединяване на иска за недействителност (предявен като насрещен иск по чл. 211 от ГПК или инцидентен иск по чл. 212 от ГПК), а също - и чрез възражение (съобразно цитираната по-горе задължителна практика на ВКС).
В настоящия случай, трудовият договор с ищеца е сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ-за определен срок, а именно до 19.01.2017г. С обжалваната уволнителна заповед трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ-поради изтичане на уговорения срок. Следователно, ищецът няма правен интерес от обявяване за недействителна на клаузата „срок за изпитване четири месеца в полза на работодателя“, съдържаща се в трудов договор № 282/18.07.2016г., тъй като от една страна, недействителността на тази клауза не е от преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на което е прекратено трудовото му правоотношение, а от друга страна, уговореният 4-месечен изпитателен срок е изтекъл далеч преди уволнението на ищеца-към 18.11.2016г. По изложените съображения, искът с правно основание чл.74, ал.4, във вр. с чл.70, ал.5 от КТ се явява недопустим поради липса на правен интерес.
По иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Ищецът твърди, че на основание чл.69, ал.1 от КТ трудовият му договор, сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, се е превърнал в трудов договор за неопределено време, понеже продължил да се явява на работа и да полага труд в периода 19.01.2017г.-28.01.2017г. Основното изискване на чл. 69, ал. 1 от КТ за превръщане на срочен трудов договор в договор за неопределено време е работникът/служителят да е продължил да работи след изтичане на уговорения с работодателя срок на трудовия договор без писмено възражение от работодателя (Решение № 1504 от 3.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1049/2003 г., III г. о.). За трансформацията на договора е необходимо освен да има сключен срочен трудов договор между страните и срокът да е изтекъл, то и работникът следва да е продължил да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни, като липсва от страна на работодателя писмено възражение срещу продължаването на работника да работи, както и длъжността да продължава да бъде свободна. При срочния трудов договор основанието за прекратяване е изтичането на уговорения срок, а не волеизявлението на работодателя. Така че и преди самото изтичане на срока работодателят може изрично да заяви волята си, че договорното правоотношение е прекратено с изтичането на срока, за да се избегне приложението на чл. 69, ал.1 от КТ. Изразената воля на работодателя се приема, че има значение само да посочи изрично кога изтича срока на договора, а не да послужи като основание за прекратяването на трудовото правоотношение. В настоящия случай, при наличието на издадена заповед № 20/16.01.2017г. на Директора на ответното дружество, връчена лично на ищеца И.Щ. на 19.01.2017г. и подписана от него, следва да се направи извод, че е налице писмено противопоставяне от страна на работодателя Щ. да продължи да работи по трудово правоотношение, което е достигнало до ищеца към датата на която изтича срокът на договора сключен между страните. Към 19.01.2017 г. е налице писмено възражение от страна работодателя, обективирано в издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което е без значение факта, че ищецът е продължил да се явява на работа. Следователно не е осъществен фактическият състав на чл.69, ал.1 от КТ и не може да се приеме, че трудовият договор на ищеца се е трансформирал в безсрочен.
Видно е, обаче, от двата сключени между страните трудови договори, че
същите са с посочено основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, като трудов договор № 32
от 20.04.2016г. е сключен за срок до 18.07.2016г. (по-малко от три месеца), а
последвалият го трудов договор № 282 от 18.07.2016г. е сключен за срок до
19.01.2017г. (шест месеца). Трудовите
договори са сключени при действието на измененията на чл. 68 КТ
(ДВ, бр. 25/2001 г.), при които с разпоредбите на ал. 3-5 (изм. ДВ, бр. 48 от
13 юни 2006 г.), са създадени ограничения за сключване на срочни трудови
договори за определен срок по чл. 68, ал.
1, т. 1 от КТ. Условията, при които може да се уговаря определен
срок са изрично регламентирани в разпоредбите на чл. 68 КТ,
и страните са длъжни да се съобразяват с тях. В случая не е налице хипотеза по чл. 68, ал. 3
от КТ, тъй като тъй като договорите не са сключени за изпълнение на
временни, сезонни или краткотрайни дейности, нито с новопостъпил служител в
обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятие. За работи и дейности,
които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за
определен срок може да се сключи само по изключение - чл. 68, ал. 4 КТ, като в § 1, т. 8 ДР
на КТ е регламентирано, че "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4
е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други
обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на
трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на
такива обективни причини е допустимо сключването на трудов договор за срок
най-малко от една година - изр. 1 на чл.
68, ал. 4 от КТ, или за по- кратък срок от 1 г., като в хипотезата
на по-краткия срок само по писмено искане на работника или служителя - изр. 2 на чл.
68, ал. 4 от КТ. В случая в договорите не са посочени конкретни
факти за причини, представляващи "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ и не са представени доказателства за съществуването им към
момента на сключването им, поради което следва, че не е налице условието
"по изключение", визирано в посочената разпоредба.
С решение № 164 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4656/2008 г., I г. о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че условията, при които може да се
уговаря определен срок са изрично регламентирани в чл. 68 КТ
и страните са длъжни да се съобразяват с тях. За работи и дейности, които нямат
временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок
може да се сключи само по изключение - чл. 68, ал. 4 КТ, като в § 1, т. 8 ДР
на КТ е регламентирано, че "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови,
пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента
на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.
С Решение № 104 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 453/2009 г., III г. о.,
също постановено по реда на
чл.290 ГПК, е прието, че прекомерното, социално несправедливо прилагане
на "верижни" срочни трудови договори за определено време, наложи
изменението на чл. 68 КТ през 2001 г. /ДВ бр. 25/2001 г./, с което се ограничи
възможността за сключване на последователни срочни трудови договори. Началното
сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в две групи
от случаи, уредени в чл. 68, ал. 3 и 4 КТ. Първата група, уредена в чл. 68, ал.
3 КТ включва две хипотези - едната е с оглед на видовете работи, за
изпълнението на които се сключват срочните трудови договори, а именно -
временни, сезонни и краткотрайни, а втората хипотеза е приложима при сключване
на срочни трудови договори независимо от естеството или характера на работата,
с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или
ликвидация предприятия. Втората група от случаи, при които е допустимо
сключване на срочни трудови договори за определено време е уредена в чл. 68,
ал. 4 КТ, съгласно който по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за
срок най-малко от една година може да се сключи за работи и дейности, които
нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния
предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо само по изключение,
дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на КТ. Съгласно легалното определение
"изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ, е налице при конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от
подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор,
посочени в него и обуславящи срочността му. Посочените разпоредби са
императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на §
1, т. 8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства
да са вписани в трудовия договор.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че клаузата,
съдържаща се както в първия, така и във втория сключен между страните трудов
договор относно срока на трудовото правоотношение е в нарушение на закона, тъй
като няма основания, обуславящи срочността. Предвид че изпълняваната от ищеца
длъжност "Пазач" е съществувала преди сключване на трудовия договор и
е продължила да съществува и след изтичане на срока му, същата няма характер на
временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл. 68, ал. 3
от КТ, а се касае за работа с постоянен характер. Няма доказателства
и за наличието на причини, обуславящи срочността, съгласно чл. 68, ал. 4
от КТ във връзка с § 1, т. 8 от
ДР на КТ. Разпоредбата на чл. 68 КТ е императивна, поради
което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ
обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в
трудовия договор, т.е. обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия
договор, следва да бъдат конкретно посочени в него. В настоящият случай освен, че не е доказано
наличието на такива обективни причини, в трудовия договор липсва и изрично
посочване на причини, които да са съществували към момента на сключването му и
да обусловят срочността му. Още
повече, че и двата трудови договора са сключени за срок по-малко от една
година.
По силата на императивната разпоредба на чл. 68, ал. 5
от КТ недействителната клауза за срок се замества с такава за
неопределено време. Това обуславя незаконосъобразността на издадената заповед №
20/16.01.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 20.01.2017
г., на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на уговорения срок.
Предвид горното искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е с обуславящо значение за другите два иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ са: признаване на уволнението за незаконно и наличие на трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено. В случая с оглед изложеното от съда по отношение основателността на иска с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, основателен се явява и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2, поради което следва да се уважи.
По иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
На ищеца следва да бъде присъдено претендираното обезщетение за времето от 20.01.2017г. до 19.07.2017г. в размер на 2703.75 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На ищеца се следват сторените по делото разноски в размер на 460.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 208.15 лева, представляваща държавна такса по предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,2 и 3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, както и сума в размер на 100.00 лв. (сто лева), представляваща изплатеното от държавния бюджет възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Б.Щ., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „БДЖ-ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ“ ЕООД, Поделение за товарни превози-София, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Владимир Минков-Лотко“ №41, ЕИК 1754038560016, иск с правно основание чл.74, ал.4, във вр.
с чл.70, ал.5 като недопустим поради липса на правен интерес.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 20/16.01.2017 г. на Директора на „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, Поделение за товарни превози-София, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Владимир Минков-Лотко“ №41, ЕИК 1754038560016.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.Б.Щ., ЕГН: **********, с адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност „Пазач” в „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, Поделение за товарни превози-София, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Владимир Минков-Лотко“ №41, ЕИК 1754038560016.
ОСЪЖДА „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД,
Поделение за товарни превози-София, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Владимир Минков-Лотко“ №41, ЕИК 1754038560016 да заплати на И.Б.Щ., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата в размер
на 2 703.75
лв. (две хиляди седемстотин и три лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 20.01.2017г.
до 19.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, Поделение за товарни превози-София, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Владимир Минков-Лотко“ №41, ЕИК 1754038560016 да заплати на И.Б.Щ., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 460.00 лева (четиристотин шестдесет лева), представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „БДЖ-ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ“ ЕООД, Поделение за товарни превози-София, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Владимир Минков-Лотко“ №41, ЕИК 1754038560016 да внесе по сметка на РС – Дупница
сума в размер на 208.15 лв. (двеста и осем лева и 15 ст.),
представляваща държавна такса за предявените обективно кумулативно съединени
искове в настоящото производство, както и сума в размер на 100.00 лв. (сто лева), представляваща изплатеното от държавния
бюджет възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: