НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ................../12.03.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при
участието на секретаря Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 14766 по описа за 2019 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявени от „А.з.с.н.в.” EАД,
ЕИК: *
със седалище и адрес на управление ***, * срещу М.Н.И., ЕГН: ********** с адрес ***, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК вр.чл. 240 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на
установено дължимостта на сумите по издадена в негова полза Заповед №
4290/04.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 8446/2019 г. по описа на Районен съд – *, 25 с-в, за следните парични
вземания: сумата 1403.59 лева,
представляваща дължима главница по 17
броя погасителни вноски за периода 23.05.2018г. до 23.09.2019г.; сумата от
370.37 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.03.2018г. до
20.12.2018г.; сумата от 78.24 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 23.05.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 02.06.2019г., както и законната лихва от
подаване на заявлението в съда – 03.06.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, дължими по Договор
за кредит за стоков кредит №*,
сключен на 23.02.2018г. с „*,
вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя съгласно Приложение 1 от
20.12.2018г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 11.04.2018г. В условие на евентуалност са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79 вр.
чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на същите суми.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника, поради което делото с определение № 243/06.01.2020
год. е насрочено за разглеждане в о.с.з.
Първо по делото заседание е проведено на 21.02.2020
г., като редовно призования ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова за
постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са
били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че с Приложение 1 от
20.12.2018г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 11.04.2018г. „*“ ЕАД цедирало
вземанията си към ответника на „*. Ищецът се позовава на възможността ответника да бъде
уведомена за извършената цесия с исковата молба, като бъде връчено
уведомлението за това заедно с преписа от същата. Тъй като ответникът не е
заплатил дълга си по договора, ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната
заповед за изпълнение срещу ответника, връчена му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради
последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за
установяване спрямо ответника дължимостта на сумите по издадената заповед за
изпълнение. Твърди се, че по силата на Договор за стоков кредит № * от 23.02.2018 г., сключен между М.И.
и „* е
предоставен на ответника в заем сумата от 1522,92 лв.,за закупуване на стоки от
*, която сума
е била усвоена еднократно. Сключена била и застраховка на кредита. Сочи, че
сумата, която следвало да бъде върната, ведно с уговорената лихва в срок до 23.09.2019
г. на 19 броя анюитетни месечни вноски или същите в
размер на 109,55 лв. всяка, последната в размер на 109,46 лв. Договорена била възнаградителна лихва в размер на 40,08 %, което възлизало
на сумата от 558,44 лв. Позовава се на чл. 12, т. 1 от ОУ към договора,
съгласно която разпоредба кредотополучателят дължал
обезщетение за забава върху дължимите суми или в размер на 78,24лв. за периода
от 23.05.2018 г. до подаване на заявлението в съда. Посочва се, че ответникът
извършил плащания по кредита в общ размер от 119,33 лв., които били
разпределени за погасяването на задължения за част от дължимата главница.
Излага, че на основание чл. 12,ал.1 от ОУ към договора кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. Уведомлението за цесията и предсрочна изискуемост на вземането било
връчено на длъжника на 15.01.2019 г. В евентуалност заявява, че с исковата
молба обявява кредита за предсрочно изискуем. Моли за уважаване на исковите
претенции и присъждане на сторените разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията за ликвидно
и изискуемо парично притезание по договор за стоков
кредит спрямо ответника.
Преценени в тяхната съвкупност доказателствата
обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК,
поради което и претенциите следва да се уважат по този ред.
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе за разноските, дължими в производството по установителния
иск, а също така и в производството по заповедното производство.
С оглед изхода на спора на ищеца
следва да се присъдят сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 269,10 лв. за
исковото производство (за заплатена държавна такса в размер на 119,10лв. и
150лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ), както и 75 лева
за заповедното производство.
По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Н.И., ЕГН **********
с адрес ***, дължи н. „А.з.с.н.в.” EАД, ЕИК
*
със седалище и адрес на управление ***, *, следните суми: сумата 1403.59 лева (хиляда
четиристотин и три лева и петдесет и девет стотинки), представляваща
дължима главница по 17 броя погасителни
вноски за периода 23.05.2018г. до 23.09.2019г.; сумата от 370.37 лева (триста и седемдесет лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 23.03.2018г. до 20.12.2018г.;
сумата от 78.24 лева (седемдесет и осем
лева и двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава за
периода 23.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2019г.,
както и законната лихва от подаване на заявлението в съда – 03.06.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, дължими по Договор за кредит за стоков кредит №*,
сключен на 23.02.2018г. с „*
вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя съгласно Приложение 1 от
20.12.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от
11.04.2018г., за които
парични вземания е издадена Заповед № 4290/04.06.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8446/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, 25 с-в, на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК вр.чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Н.И., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” EАД, ЕИК
*
със седалище и адрес на управление ***, *, сумата от 269,10лв. (двеста шестдесет и
девет лева и десет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Н.И.,
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” EАД, ЕИК
*
със седалище и адрес на управление ***, *,
сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева),
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в
регистъра по чл. 235, ал. 5 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: