№ 3461
гр. София, 23.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20231110167476 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 КТ за прогласяване за недействителна на клаузата на т. 8 от
трудов договор от 21.03.2023 г.; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно на уволнението, извършено със заповед № 748/11.10.2023 г., както и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „бизнес анализатор“ при ответника.
Ищецът А. Х. Я. твърди, че по силата на трудов договор от 21.03.2023 г. е бил в
трудово правоотношение с ответника „... – клон София, в рамките на което е изпълнявал
длъжността „бизнес анализатор“, при 8 часов работен ден и 40 часова работна седмица, с
място на работа: гр. София, кв. „... сграда 2, като същият е бил сключен за неопределено
време и при уговорено основно брутно трудово възнаграждение в размер на 6 352,99 лв.,
както и допълнително такова в размер на 228,64 лв. Поддържа, че надлежно е изпълнявал
трудовите си задължения съгласно връчената му длъжностна характеристика, за което
свидетелства имейл от м. август 2023 г., с който прекият му ръководител – Татяна Василева
е изказала благодарността си за добре свършената работа, поради което считано от
01.09.2023 г. трудовото му възнаграждение е било увеличено с 1,5 %. Сочи, че по време на
лична среща на 11.10.2023 г. в присъствието на прекия си ръководител и служител от отдел
„Човешки ресурси“ му е връчена заповед № 748/11.10.2023 г., с която считано от 12.10.2023
г. трудовото му правоотношение е било прекратено, на основание чл. 71, ал. 1 КТ, без да са
изложени конкретни причини за това. Изяснява, че според обясненията на прекия му
ръководител не е навлязъл достатъчно бързо в процеса на работа, което счита, че е в
противоречие с вече изразената от него преди два месеца оценка за работата му, последвана
от увеличаване на трудовото му възнаграждение. Оспорва да е отсъствал от работното си
място, тъй като е ставал от компютъра си единствено с цел пиене на вода, кафе, чай и
ползване на тоалетна. Сочи, че липсват други негативни констатации относно начина на
изпълнение на служебните си задължения, както и предложения за корекции в тях. Оспорва
наличието на предпоставките на чл. 71, ал. 1 КТ, тъй като се е явил на тристепенно интервю
за заемане на длъжността с описани задължения в трудовия договор, които съществено са се
различавали от тези в длъжностната му характеристика, която впоследствие му е била
връчена. Поддържа, че в периода от 10.04.2023 г. до 11.10.2023 г. реално вменените му
преки задължения са се различавали по характер от тези, описани в длъжностната му
характеристика, но въпреки това надлежно ги е изпълнявал. Уволнението си без ясно
1
изложени мотиви, си обяснява с факта, че е заемал желана длъжност във втората по
големина финансова институция с високо възнаграждение, която е била силно желана от
вече работещ във фирмата друг човек, на която той да бъде назначен без провеждането на
конкурс. Счита, че клаузата на т. 8 от трудовия договор за определяне на срок за изпитване в
полза на работодателя е недействителна, тъй като с нея не се цели извършването на
проверка относно годността на служителя да изпълнява работата, а е израз на злоупотреба с
права от страна на работодателя в нарушение чл. 8, ал. 1 КТ. Конкретно посочва, че щом
като работодателят е бил наясно с годността на работника да изпълнява длъжността, но
въпреки това е уговорил срок за изпитване в своя полза, той е действал недобросъвестно
при прекратяване на трудовия му договор, а прекратявайки го на това основание, е проявил
и злоупотреба с права. Допълва, че не е изразявал съгласие за назначаването му на трудов
договор със срок на изпитване, още повече, че клаузите му са били предварително
подготвени и не е имал възможност да влияе върху тях. Сочи, че по своя характер реално
осъществяваните от него дейности след постъпването му на работа се различават от тези,
описани в длъжностната му характеристика, връчена му на 21.03.2023 г., поради което
счита, че по този начин няма как да се изпита годността му да я изпълнява. Заявява, че
прекратяването на трудовото правоотношение е извършено в последния възможен ден преди
изтичане на срока за изпитване, твърдейки, че житейски нелогично би било работодателят
да прекрати трудовото правоотношение на служител, който преди 2 месеца е поздравил за
добре свършена работа. Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта
изтъква липсата на посочване в нея на причините за прекратяване на трудовия договор, като
единствено цитирането на разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ счита за недостатъчно. По
изложените съображения отправя искане клаузата на т. 8 от трудовия договор от 21.03.2023
г. да бъде обявена за недействителна, а уволнението му, извършеното със заповед №
748/11.10.2023 г., да бъде признато за незаконно и да се отмени, като бъде възстановен и на
заемната преди уволнението длъжност „бизнес анализатор“ при ответника. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „... – клон София е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Сочи, че причината за увеличаване на трудовото
възнаграждение на всички служители, а не само на ищеца, е вътрешната политика на
принципала „Комерцбанк АГ“, свързана с компенсиране на възнагражденията им поради
инфлационните процеси. Оспорва към момента на сключване на трудовия договор от
21.03.2023 г. да е налице заобикаляне на закона и злоупотреба с права с цел да се навреди на
ищеца. Счита, че уговорената клауза за изпитване е действителна, тъй като между страните
няма предходно съществувало трудово правоотношение за сходни функции, в който случай
забраната на чл. 70, ал. 5 КТ действително би била приложима. Счита за ирелевантен се
явява броят на интервютата, които служителят е преминал, за да започне работата. Сочи, че
той не е имал възражения срещу включването на клаузата за изпитване в трудовия му
договор, позовавайки се на предложение за наемане на работа от 28.02.2023 г., съдържащо
подробна информация относно условията на същия в т. ч. и уговарянето на клаузата за
изпитване от 6 месеца. Допълва, че с имейл от същия ден – 28.02.2023 г. ищецът Я. е
потвърдил приемането на предложението, без да отправи допълнителни въпроси или
възражения. Сочи, че в периода от 21.03.2023 г. до постъпването си на работа – на
10.04.2023 г. служителят е разполагал с достатъчно време, за да възрази срещу
съдържанието на трудовия договор, но той не е сторил това. Поддържа, че в хипотезата на
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ работодателят не
дължи да изложи причини, тъй като преценката му дали служителят е годен да изпълнява
възложената работа, не следва да се аргументира. Оспорва да е възлагал на ищеца
изпълнението на длъжности, които не съответстват на вменените му с длъжностната му
характеристика такива. Оспорва да е назначавал друг служителя на заемната от ищеца
длъжност, от която е бил освободен. Допълва, че служителят е отсъствал общо 16 работни
2
дни, през които срокът за изпитване не е текъл, поради което оспорва трудовото
правоотношение да е прекратено в последния ден от изпитателния срок, както се поддържа
от ищеца. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже твърдяното основание за недействителност на
оспорената клауза.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е било прекратено с процесната заповед на посоченото в нея
основание.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване на
правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото
в заповедта основание. В негова тежест е да докаже и обстоятелствата, на които основава
своите възражения и оспорвания.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни
и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на
съществувало между страните трудово правоотношение, чийто правопораждащ юридически
факт е трудов договор от 21.03.2023 г., в рамките на което ищецът е заемал длъжността
„бизнес анализатор“ при ответника, като със заповед № 748/11.10.2023 г., връчена на
11.10.2023 г., считано от 12.10.2023 г., същото е било прекратено, на основание чл. 71, ал. 1
КТ.
УКАЗВА на страните, че следва да ангажират доказателства относно характера на
реално осъществяваните от ищеца трудови функции по време на съществуване на трудовото
му правоотношение с ответника, респ. съответстват ли те на възложените му с длъжностната
му характеристика такива.
Наред с това, съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане
на доказателствата.
Страните са представили писмени доказателства, чието приемане е допустимо, като
доказателствената им стойност и относимост подлежи на изследване по същество на спора с
крайния съдебен акт. Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да
бъде уважено единствено в частта по т. 1, а в останалата част следва да се остави без
уважение, като съображенията за това са следните: в частта по т. 2 съдът намира, че
доказателственото искане не е в достатъчна степен индивидуализирано, доколкото не се
посочва кога точно е осъществена твърдяната електронна кореспонденция с посоченото
съдържание, още повече, че като нейн адресат, няма пречка ищецът също да разполага с нея,
а в частта по т. 3 доказателственото искане касае обстоятелства, които ответникът не твърди
да са се осъществили, доколкото с отговора на исковата молба той изрично е оспорил
назначаването на друг служител на мястото на ищеца.
Следва да се насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
3
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „... – клон София на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен
срок от съобщението да представи по делото материалите от трудовото досие на ищеца в
цялост (с изключение на вече представените от него такива), като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ доказателственото искане в останалата част.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да
сторят това по-късно – арг. чл. 313 ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.03.2024 г. от 11:00 часа, за
която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация, като повече информация за Програма „Спогодби” може
да се получи в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2,
ст. 204, работно време за медиации - всеки делничен ден от 09:00 до 17:00 часа, консултации
с граждани - вторник и четвъртък от 10:00 до 15:00 часа, дежурен медиатор - тел.
02/8955423, за повече информация: Мариана Николова и Мария Георгиева - тел. 02/8955423,
spogodbi@mediatorbg.eu; www.srs.justice.bg.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4