Р Е
Ш Е Н
И Е № 190
гр. Шумен,
09.10.2018 г.
Шуменският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Азадухи
Карагьозян
Членове:1. Ралица Хаджииванова
2. Мирослав Маринов
като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д. № 299 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по две жалби, едната от които вх. № 1194/24.07.2018 г. от Р.В.З. –
ипотекарен длъжник по изп.д.№ 2017*0401088 на ЧСИ , против отказа на ЧСИ да
спре изпълнението по изпълнителното дело, обективиран в становище от 16.07.2018
г. Втората жалба вх.№ 11208/24.07.2018 г. от К.В.Г., трето лице, против отказ
на ЧСИ да спре изпълнението по изпълнителното дело, също обективиран в
становище от 16.07.2018 г.
В жалбата си ипотекарния
длъжник сочи, че отказът е незаконосъобразен, необоснован, постановен при
нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че със съдебно решение №
348/30.04.2015 г. по гр.д.№ 30/2015 г. бракът между него и втората
жалбоподателка К.Г. е прекратен, като упражняването на родителските права на
малолетното им дете В.з.и ползването на семейното жилище /процесното/ е предоставено
на майката. Счита, че по силата на
съдебното решение на бившата му съпруга било учредено ограничено вещно право на
ползване, а не с облигационен характер, както сочи съдебния изпълнител в
атакувания отказ. Решението по бракоразводното дело било постановено 2015 г., а
възбраната по делото вписана през 2017 г. В обявлението за продажба не било
отразено правото на ползване на бившата съпруга на жалбоподателя и малолетното
дете. Не оспорва датите на вписване на ипотечното задължение, на възбраната по
делото и на решението за развода. Излага още, че имотът бил несеквестируем, тъй
като видно от приложените удостоверения за постоянен и настоящ адрес,
удостоверения от Агенцията по вписванията, Имотен регистър жалбоподателят З.,
бившата му съпруга и малолетното дете нямали други имоти. Предвид изложеното
моли отказът на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство да бъде
отменен.
В жалбата на З. са
направени доказателствени искания за назначаване на психологична експертиза на
малолетното дете, относно това как би се отразило извеждането му от изнесеното
на публична продан жилище. Прави искане да бъде уведомена ДСП - Шумен, като
неин представител изрази становище по делото. Моли съдът да допусне и гласни
доказателства относно обитаването на процесното жилище.
В жалбата си
жалбоподателката К.Г. – трето за изпълнението лице, излага аналогични аргументи
и съображения относно отказа на съдебния изпълнител да спре принудителното
изпълнение по делото. Счита същия за постановен в нарушение на закона и
необоснован. Сочи, че от момента на сключване на гражданския брак и след
развода с първия жалбоподател владее и ползва жилището, предмет на публична
продан заедно с малолетното им дете. Не оспорва датите на вписване на
ипотечното задължение, възбраната по делото и решението за развода. Счита, че
има ограничено вещно право на ползване върху процесното жилище, което не е
посочено в обявлението за публична продан. Заявява, че не е била уведомена за
започването на процедурата по публична продан, а е разбрала от залепеното
обявление на 13.07.2018 г. на имота на ул. ...№ .. Предвид изложеното моли
съдът да отмени атакувания отказ. Прави аналогични доказателствени искания, да
бъде назначена психологична експертиза с посочената по-горе задача, да бъде
взето становище на представител на ДСП – Шумен, както и възможност за
ангажиране на гласни доказателства, свързани с обитаването на жилището.
Първоначалният
взискател и длъжникът по изпълнителното дело не са депозирали писмени
възражения и не е изразили становище по жалбите в предоставения им срок.
Съдебният изпълнител е
изложил мотиви по обжалваното действие съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които
излага доводи за недопустимост на жалбите, тъй като депозиралите ги лица не са
страни по делото, а по същество счита жалбите и за неоснователни.
След като се запозна с депозираните жалби и приложените по делото доказателства, настоящата инстанция съобрази от фактическа страна следното:
Приложеното изп. дело № 2017*0401088 по описа на ЧСИ , с рег. № *, с
район на действие ШОС, е образувано по депозирана молба от „Банка ДСК” ЕАД, гр.
С., ЕИК *, с приложен към нея изпълнителен лист от 14.07.2017 г. по ч.гр.д. №
2031/2017 г. на ШРС, срещу длъжника В.З.З., с ЕГН ********** ***, за сумата 172000лв. главница за
неизпълнение по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 05.04.2013 г. и
Допълнителни споразумения, 1693,53лв. заемни такси, 7348,51лв. договорна лихва
за периода 04.11.2016 г. – 12.07.2017 г., 111,90лв. санкционна лихва за периода
05.12.2016 г. – 12.07.2017 г. и законна лихва от 13.07.2017 г. до изплащане на
вземането, както и 3677,80лв. разноски по делото. С молбата си взискателят е поискал ЧСИ да
извърши опис и оценка на недвижимите имоти, ипотекирани в полза на банката и да
насрочи публична продан на същите. По делото е присъединен взискател държавата,
за дължимите й от длъжника суми.
От приложеният нот. акт за
учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на банков заем № .42, .../09.04.2013
г. /т.3 от същия/ е видно, че за обезпечаване на предоставен от банката на
длъжника В.З. жилищен ипотечен банков кредит, лицето Р.В.З. е учредило в полза
на банката ипотека върху свой собствен недвижим имот /видно от н.а. № 78,том....,
рег.№ ..., д.№ .../2004г./ представляващ ... ул. ...№ . в гр. Ш, с
идентификатор 83510.666.555.2.13, подробно описан в н.а., ведно с
принадлежащото му избено помещение № 11 и съответните ид.ч. от общите части на
сградата, и правото на строеж върху мястото. Действието е извършено със
съгласието на съпруга К.В. З., дадено по реда на чл.26 СК. Ипотеката е вписана
в Службата по вписванията на 09.04.2013 г. Договорна ипотека за имота е вписана
и в полза на „Банка Пиреос България” от 02.07.2007 г. На 01.12.2017 г. е вписана възбрана по
изп.дело.
На длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение на 06.12.2017 г. Съобщение за наложената възбрана е
връчено на ипотекарния гарант Р.В.З. на 06.12.2017 г.
На 04.01.2018 г. е извършен опис
на имота, на който е присъствала жалбоподателката К.Г. и подписала протокола за
опис. Насрочена е публична продан, спряна по молба на взискателя.
Междувременно по делото е
присъединен като взискател и Община Шумен, с приложен Акт за установяване на
задължения по чл.107 ДОПК. Връчена е покана за доброволно изпълнение на
длъжника на 04.04.2018 г.
С молба от 13.06.2018 г.
първоначалния взискател е поискал насрочване на публична продан на
обезпечението по делото, а именно процесния ап.11А, и такава е насрочена за
периода 16.07.-16.08.2018 г. На ипотекарния длъжник е връчено съобщение за
публична продан на 09.07.2018 г., а жалбоподателката и трето лице К.Г. е
уведомена за публичната продан на 12.07.2018 г. Публичната продан е разгласена
надлежно, но по делото липсват доказателства за постъпили наддавателни
предложения до изтичането на срока й.
По делото са депозирани две
възражения от настоящите жалбоподатели с идентично съдържание до ЧСИ, с молба
проданта да бъде спряна. ЧСИ е оставил без уважение тези искания на ипотекарния
гарант и третото лице, с мотивирано съобщение от 16.07.2018 г., за което са
уведомени на същата дата.
С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение жалбата на К.Г., съдът съобрази следното:
Съдът приема, че е сезиран с жалба против отказ на ЧСИ да спре принудителното изпълнение, обективиран в становище на ЧСИ от 16.07.2018 г. В нормата на чл.435 от ГПК са посочени кои точно действия на съдебния изпълнител могат да се обжалват и от кои страни. В настоящия случай, жалбоподателката се явява трето лице по изпълнителното дело. Третите лица по смисъла на чл.437, ал.2 ГПК са тези лица, извън субективните предели на изпълнителния лист /чл.429, ал.3 ГПК/, чиято правна сфера е засегната от изпълнителните действия.
Хипотезите, при които може да се спре изпълнението са посочени в разпоредбата на чл.432 ГПК. В случая не е налице нито една от посочените хипотези на спиране на изпълнителното производство, а и в жалбата на Г. липсват твърдения свързани с тях. С изменение на разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК /ДВ бр. 86/2017 г./, в т. 6 се предвиди възможност да се атакува отказът на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение, но това правомощие е предоставено единствено на длъжника, но не и на третото лице. Ето защо, жалбата подадена от Г., против отказа на ЧСИ да спре принудителното изпълнение се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Третото лице може да обжалва само действия на съдебния изпълнител, с
които изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната
или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират в нейно владение /ал.4/, както и въвода във владение на недвижим имот,
ако е била във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който
се изпълнява /ал.5/ или да обжалва постановлението за възлагане /при наличие на
такова/, ако е внесла задатък до последни ден на проданта, само с аргумент, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена /ал.3/. Съдът счита, че с оглед
изложените твърдения в жалбата същата не може да се квалифицира по чл.435, ал.4 ГПК, тъй като целта разпоредбата е да не се допусне изпълнение върху чужд имот,
без наличието на законово основание за това, каквото основание при ипотеката е
налице. По делото не се спори, че жилището предмет на публична продан е лична
собственост на ипотекарния длъжник Р.З..
За пълнота, съдът намира за необходимо да отбележи, че решението по
бракоразводното дело по чл.56 СК, в частта за предоставяне правото на ползване
на семейното жилище, поражда само облигационно право на ползване на жилището,
което не е противопоставимо на последващ /след предоставяне на правото на
ползване/ приобретател на жилищния имот. Новият собственик би могъл с
едномесечно предизвестие да поиска освобождаването му от заварения държател /по
аналогия от чл.237, ал.2 изр.2 ЗЗД/ и да претендира обезщетение по чл.59 ЗЗД от
обитателите му, като в чл.57 от СК е
посочено , че решението с което се предоставя ползването на семейното жилище по
чл.56 от СК възниква наемно правоотношение.
Ето защо и предвид изложеното
депозираната от К.Г. жалба се явява процесуално недопустима и следва да се
остави без разглеждане, като са недопустими и доказателствените искания направени в нея.
По отношение жалбата на
ипотекарния длъжник Р.З., съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК ипотекарният гарант е длъжник по изпълнението, като това качество имат всички лица, спрямо които изпълнителният титул има действие /реш. № 30/7.03.2016 г. по гр. д. № 5217/2015 г. на ВКС, IV г.о./. Следователно, в качеството си на длъжник по изпълнението ипотекарният гарант принципно притежава право на жалба в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК.
По отношение отказа на ЧСИ да спре изпълнителното производство жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Не е налице нито една от хипотезите на спиране, посочени в чл.432 ГПК, а също така в жалбата липсват твърдения свързани с тях. Законът не предвижда възможност за спиране на изпълнението при наличието на решение по чл.56 СК, до навършване на 18 г. на детето. От събраните по делото доказателства се установява, че напълно законосъобразно ЧСИ е насочил изпълнението, по молба на взискателя по делото, върху ипотекиран в негова полза недвижим имот, собственост на ипотекарния гарант Р.З., за изпълнение на парично задължение, обективирано в процесния изпълнителен лист, за което гаранта отговаря с даденото реално обезпечение. В случая ипотеката е вписана в Имотния регистър на 09.04.2013 г. и обезпеченият взискател има право да се удовлетвори предпочтително от продажната цена на имота.
Що се отнася до твърдението, че имотът е несеквестируем, следва да се посочи, че на това основание може да се позове само длъжникът – физическо лице по изпълнението и то при насочване на изпълнението върху единствения му имот, но не и ипотекарния гарант, какъвто е жалбоподателя. Дори и да се приеме, че жалбоподателят може да се позове на несеквестируемост, то с оглед разпоредбата на чл.445, ал.1 ГПК, същата отпада при наличието на противопоставимо на жалбоподателя обезпечително право в полза на взискателя за изпълняваното парично вземане.
Ето защо жалбата на ипотекарния гарант, против отказа на ЧСИ да спре изпълнението по изпълнителното дело се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Следва да се оставят без уважение и всички доказателствени искания, посочени в жалбата му , като несъотносими към настоящото производство, имащо за предмет процесуалната законосъобразност на действията на ЧСИ.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 11208/24.07.2018 г. от К.В.Г.,
трето лице по изпълнителното производство, против отказ на ЧСИ да спре
изпълнението по изп. д.№ 2017*0401088 на ЧСИ , с рег.№ * с район на действие
района на ШОС, обективиран в становище от 16.07.2018 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.д. № 299/2018 г. по описа на ШОС, в тази част.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба вх. № 1194/24.07.2018 г. от Р.В.З. – ипотекарен длъжник по изпълнителното
производство, против отказ на ЧСИ да спре изпълнението по изп.д.№ 2017*0401088
на ЧСИ , с рег. № *, с район на действие ШОС, обективиран в становище от
16.07.2018 г.
Оставя без
уважение направените в двете жалби доказателствени искания.
Решението, в частта с която е
прекратено производство по делото може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр. Варна.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.