Решение по дело №139/2015 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 113
Дата: 3 ноември 2015 г. (в сила от 16 януари 2017 г.)
Съдия: Диана Тонева Петкова
Дело: 20157280700139
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 август 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 113/3.11.2015г.                                                         гр.Ямбол

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.ЯМБОЛ ,ПЪРВИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪСТАВ

На двадесети октомври 2015 год.

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :      ДИАНА ПЕТКОВА                                  

 

Секретар   Гр.Т.

Прокурор   Р.Лефтерова

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

адм.д. №  139   по описа на 2015 г.

          За да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото е по реда на чл.203 и сл.АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

           Образувано е по искова молба от А.Т.С. *** против ГД”Гранична полиция”-София за сумата от 2000 лв. ведно със законната лихва, считано от 10.10.2014 год., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменен незаконосъобразен административен акт.

           В с.з.ищцата и нейния процесуален представител не се явяват , но  представят писмено становище, в което поддържат изцяло предявения иск по основание и размер.Претендират за заплащане на съдебни разноски.

          Ответната страна чрез процесуалният си представител оспорва изцяло иска, като твърди че по делото по никакъв начин не са установени твърдяните неимуществени щети, както и наличието на причинно-следствена връзка между тях, доколкото има такива и отменения административен акт.Сочи се, че за издаването на административния акт вина има ищцата.Претендират се съдебни разноски.Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

          Представителят на ЯОП дава становище за основателност на исковата претенция.

          Съдът,след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Със Заповед № 660/24.07.2014 год. издадена от  ст.полицай-Ст.Демирев,полицейски орган при ГПУ-Елхово е разпоредено на осн. чл.63 ал.1 т.1 ЗМВР А.Т.С. *** да бъде задържана за срок от 24 часа, в помещение за временно задържане в ГПУ-Елхово.Видно от същата заповед А.С. е задържана на 24.07.2015 год. в 15.30 ч.и освободена на 25.07.2014 год.в15.30 ч. С влязло в сила Решение №75/18.09.2014 год., постановено по адм.д.№142/2014 год. по описа на Адм.съд-Ямбол процесната заповед е  била отменена изцяло поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и поради нарушаване на материалния закон-липса на данни за извършено престъпление от страна на ищцата. Решението е влязло в сила на 10.10.2014 год., като не е обжалвано от никоя от страните.

        Разпитания по делото св. Я.П.,служител на ГПУ-Елхово към момента на задържането на А.С. сочи ,че лично е провел разговор с лицето  към този момент.От разговора е останал с впечатление че С. не е притеснена, а напротив същата се е държала твърде спокойно и е демонстрирала самочувствие.Свидетелят твърди че С. не се е намирала в помещението за задържане, а извън него и върху нея не е оказван психически натиск.Св.С.К., адвокат контактувал със С. непосредствено след освобождаването й сочи,че ищцата е била както много възмутена от отношението към нея, така и изживяла много емоционално случилото се, като е заявила че е смазана от случващото се.

         По делото е представено и Постановление от РП-Елхово по ДП №179/2014 год. на РУП-Елхово,от което се установява че на 25.07.2015 год. А.С. е привлечена като обвиняемо лице за престъпление по чл. 280 ал.2 т.3 вр.ал.1 вр. с чл.20 ал.4 НК.Със соченото постановление производството по отношение на А.С. е прекратено поради недоказаност от обективна и субективна страна.Постановлението в тази му част е потвърдено от Районен съд-Елхово.

          От изложеното, съдът прави следните правни изводи:

          Предявеният иск е допустим, като предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди вследствие на отменен незаконосъобразен административен акт, издаден от служител на ГПУ-Елхово.Ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто отменен незаконосъобразен акт се претендира че са произлезли вредите.

        Предявеният иск е по реда на чл.203 ал.1 АПК вр. с чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, като претендираното обезщетение е за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, неудобство, злепоставяне в резултат на незаконосъобразен административен акт за задържане на лицето  за времето от 15.30 ч. на 24.07.2014 год. до 15.30 ч. на 25.07.2014 год.

        Приложимостта на чл.203 АПК предпоставя вреди причинени на граждани  и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.Доколкото правната регламентация на посочените искове, включително и на този по чл.203 АПК е непълна, то разпоредбата на чл.203 ал.2 АПК предпоставя приложимост на разпоредбите на ЗОДОВ.Съгласно чл.1 ал.1 от сочения закон, държавата и общините отговарят за вредите причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.Така регламентираната отговорност е пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл.4 ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразните актове,  фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнение на административна дейност.Съгласно същия законов текст обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди които са пряка и непосредствена последица от увреждането.Реализирането на посочената отговорност предполага отмяна на административния акт/в случая заповедта за задържане/ по съответния ред, наличието на вреди които да са причинени от отменения като незаконосъобразен административен акт, както и наличието на причинно-следствена връзка между акта и настъпилия вредоносен резултат.Отговорността е обективна и не е необходимо да се установява вина от страна на длъжностното лице.Наличието на тези предпоставки, кумулативно дадени, е необходимо условие за успешно провеждане на производството по чл.1 ЗОДОВ.

          Настоящата инстанция преценява предявения от А.С. иск за основателен, макар и в непълния му размер.

         Безспорно налице е административен акт-заповед за задържане за срок от 24 часа, издаден от орган на ГД”Гранична полиция”-София, който в последствие с влязло в сила съдебно решение по адм.д.142/2014 год. по описа на Адм.съд-Ямбол е отменен като незаконосъобразен. Дейността на органите на МВР, какъвто по смисъла на чл.57 ал.1 ЗМВР се явява ГД”Гранична полиция” при изпълнение на служебните им задължения е административна дейност по смисъла на чл.1 ЗОДОВ.Тя се осъществява от орган на изпълнителната власт,който е упълномощен специално с административни /властнически/ правомощия да действа въз основа и в рамките на закона и едновременно да предизвиква правни последици,обвързващи отделни граждани,като при необходимост разпорежданията му бъдат приведени в изпълнение с помощта на държавната принуда.

          Несъмнено е и че в резултат на незаконното задържане лицето е претърпяло неимуществени вреди изразяващи се в безпокойство, повишена тревожност, стрес и неудобство.Само по себе си задържането на едно лице и лишаването му от правото на свободно предвижване представлява накърняване на личната му свобода и е в състояние да причини сочените неимуществени вреди. Няма по-тежка неимуществена щета за личността от накърняването на нейната свобода във всичките и форми. Безспорно са налице негативни усещания от прекарването на нощта в помещението за задържане или както сочи св.С. А.С. е била смазана от това преживяване.Съдът не дава вяра на св.П. който твърди че лицето не се е намирало в помещенията за задържане,тъй като той има впечатления към един определен момент-провеждането на разпит.Неснователни са възраженията на ответната страна ,че тъй като лицето и преди това е било задържано, както и че по отношение на него е имало и ДП то същото е свикнало и не изпитва твърдяните от него неприятни изживявания.Всеки един случай при който се преценяват последиците от един незаконосъобразен административен акт и неговото отражение върху личността ,адресат на този акт е разбичен. Всяка една личност по различен начин изживява и показва претърпяната несправедливост.ЕСПЧ в свое Решение от 2.02.2006 год. по делото Й. срещу България, по жалба 42211/1998 год. сочи,че националният съд в България търси формални, външни доказателства /св.показания/, въпреки че е достатъчен самия факт на задържане за наличието на претърпян психически тормоз и страдание.

         Налице е и третия елемент за основателност на предявения иск ,а именно причинна връзка между отменения административен акт и причинените неимуществени вреди.

        Относно  размера на причинените неимуществени вреди ,които следва да се присъдят на ищцата следва да се има пред вид разпоредбата на чл.52 ЗЗД, към която препраща §1 от ЗОДОВ.Съгласно тази законова норма обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни,обективно съществуващи обстоятелства,имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението, а именно степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца.Пред вид обстоятелството от една страна че лицето е била задържано за срок от 24 часа,че през този период е претърпяло негативни усещания,а от друга страна че същите не са оставили траен отпечатък върху него/св.К. сочи ,че се е видял с А.С. ден или два след задържането й и на нея и е било вече минало/,съдът счита че в случая по справедливост следва да се присъди сумата за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер  на 1000 лв. В останалата част над 1000 лв. до 2000 лв. исковата претенция следва да се отхвърли.Върху присъдената сума следва да се присъди и законна лихва считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на административния акт-10.10.2014 год. до окончателното й изплащане/т.4 ТР №3/2004 год. на ВКС/.

       За прецизност съдът иска да посочи, че твърденията на процесуалния представител на ищцата за недопускане на  гласни доказателства и по-точно на още един свидетел са неоснователни.Никъде по делото не е направено искане от страна на адв.Т. за допускане на още един свидетел освен св.С.К..Както в исковата молба ,така и в допълнителните молби постъпили в хода на съдебното производство се иска и сочи само свидетеля С.К.,който е допуснат и разпитан от съда.

      При този изход на делото и на осн. чл.10 ал.3 ЗОДОВ на ищцата се дължат разноски за производството- внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат,съразмерно с уважената част от иска.При това положение ответникът дължи заплатената д.т. в размер на 10 лв.От представения по делото договор за правна защита се установява че изплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лв.Искът се уважава за сумата от 1000 лв. при цена на иска 2000 лв., поради което на ищцата се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.Или общо дължимите деловодни разноски е в размер на 310 лв.

       Съдът счита за неоснователно възражението по чл.78 ал.5 ГПК приложима по силата на чл.144 АПК.Съгласно чл.78 ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за  адвокат е прекомерно съобразно действителната и правна сложност на делото,съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,но не по-малко от минимално определеният размер съобразно чл.36 ЗА.Анализът на разпоредбата на §2 от Наредба№1/2004 год. и на чл.78 ал.5 ГПК налага извода, че за прекомерно адвокатско възнаграждение би могло да се приеме такова което надвишава двукратния размер на възнагражденията посочени в наредбата.Съгласно чл.8 ал.1 т.2 от Наредбата минималното възнаграждение при интерес от 2000 лв. е 370 лв. При това положение двукратния размер е 740 лв. т.е. договореното адвокатско възнаграждение не го превишава.

         Водим от горното,съдът

 

 

                                               Р    Е    Ш    И

 

       ОСЪЖДА ГД”Гранична полиция”-София да заплати на А.Т.С.,***, съд.адрес *** ,адв.Т. *** сумата от 1000/хиляда/ лева съставляваща обезщетение за причинени неимуществени щети, ведно със законната лихва считано от 10.10.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, като исковата претенция над сумата от 1000 лв. до 2000 лв.-отхвърля.

       ОСЪЖДА ГД”Гранична полиция”-София да заплати на А.Т.С. ,с посочен адрес разноски в размер на 310 лв/триста и десет лева/   съразмерно на уважената част от иска.

       Решението подлежи на касационно  обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 АПК.

 

 

                     

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете