ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в закрито заседание на осми юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа ч. гр. д. № 4895 по описа
за 2019 година, докладвано от съдия
Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от длъжника „А.“ ЕООД срещу отказ на
ЧСИ М.Б.да прекрати изп. д. № 20168380406734. Счита, че са налице
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Също така взискателят не е внесъл
дължимите авансови такси за образуване на изпълнителното село, съобразно
изискването на чл.426, ал.3 ГПК вр. с чл.129, ал.2 ГПК вр. с чл.128, т.2 ГПК. С
молба вх. № 68001/07.11.2018 г. е отправил искане до ЧСИ М.Б.да прекрати
изпълнителното производство в 3 – дневен срок, но той отказал да стори това.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени отказа на ЧСИ М.Б.да прекрати
горепосоченото изпълнително дело и да го задължи да постанови изричен акт за
прекратяването му.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от
взискателя КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Съдия – изпълнителят М.Б., е депозирал мотиви по реда
на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата е неоснователна,
тъй като не са налице предпоставките от фактическия състав на перемпцията -
процесуално бездействие на взискателя и изтичане на 2 – годишен срок. Също така
на основание чл.81 ЗЧСИ дължимите авансови такси по изпълнението при възлагане
на публични държавни и общински вземания за събиране по чл.2, ал.2 и ал.3 ЗЧСИ
не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника. В случая вземанията на
взискателя произтичат от имуществени санкции по решение на КЗК, които
съставляват публични вземания.
При извършване на преценка относно предмета на съдебния контрол и констатиране,
че такъв не е посочен, с разпореждане от 12.04.2019г. на жалбоподателя е
определен едноседмичен срок от получаване на съобщението да индивидуализира
обжалвания акт, като посочи кога е постановен, с оглед преценка срочността на
жалбата и нейната допустимост. На жалбоподателя са указани санкционните
последици от неизпълнение на дадените указания в рамките на определения срок –
жалбата ще бъде върната.
Указанията на съда са надлежно съобщени на
жалбоподателя на 22.04.2019 г.
В рамките на определения срок жалбоподателят е
депозирал молба – уточнение, в която е заявил, че обжалва мълчалив отказ на ЧСИ
М.Б.. Определеният с молба вх. № 68001/07.11.2018 г. срок за произнасяне по
искането за прекратяване на изпълнителното производство е изтекъл на 19.11.2018
г., поради което счита, че е осъществен фактическият състав на мълчаливия отказ
за прекратяване на изпълнителното дело. При граматическото тълкуване на чл.435,
ал.2, т.6 ГПК счита, че следва извода, че подлежащият на обжалване отказ на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство може да бъде
изричен, както и мълчалив. В противен случай бездействието на съдебния
изпълнител би парирало възможността на длъжника да се защити.
Съдът, след като взе предвид
изложените в жалбата и молбата - уточнение съображения, както и съдържащите се
в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Нормата на чл.435, ал.2 ГПК регламентира изчерпателно
действията на съдия – изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника.
Сред тях в т.6 е регламентиран отказа на съдия – изпълнителя да прекрати
принудителното изпълнение.
Жалбоподателят има качеството на длъжник в производството,
образувано по молба на кредитора Комисия за защита на конкуренцията въз основа
на издаден на 23.08.2016 г. изпълнителен лист. С молба вх. № 68001/07.11.2018
г. длъжникът е сезирал ЧСИ с искане за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По тази молба липсва
произнасяне от ЧСИ и не е налице формирана воля, която да е обективирана в
нарочен акт. Ето защо при липса на постановен отказ от ЧСИ М.Б.за прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, жалбата на
длъжника се явява без предмет.
Неоснователни са релевираните от жалбоподателя доводи,
че в случая следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ на ЧСИ М.Б., който
подлежи на съдебен контрол. В
гражданското право не е позната фикцията на „мълчалив отказ“, каквато е
регламентирана например в административното право. Също така в нормата на
чл.435 ГПК лимитивно и изчерпателно са посочени действията на съдия –
изпълнителя, които подлежат на съдебен контрол. Ето защо извън
законоустановената компетентност на съда е разглеждането и произнасянето по
същество по жалба, насочена срещу актове на съдия - изпълнил, извън изрично
посочените в чл.435 ГПК. След като законодателят не предвидил възможност за
обжалване на мълчалив отказ на ЧСИ, който не се е произнесъл по искане на
страна в изпълнителното производство в рамките на определен срок, то
депозираната жалба от длъжника, която е насочена срещу акт на ЧСИ М.Б., какъвто
не е постановен, се явява процесуално недопустима.
Съдебната практика, на която се позовава длъжника в
депозираната молба – уточнение няма значение за спора, тъй като не се отнася до
мълчалив отказ на ЧСИ, а за изричен отказ, който е инкорпориран в съобщение до
длъжника, какъвто не е разглеждания случай.
Нужно е да се отбележи също така, че за
незаконосъобразни действия и бездействия на съдия – изпълнител, за които не е
предвиден съдебен контрол, е налице друг ред за защита на засегнатата страна.
По изложените съображения съдът счита, че частната
жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без
разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство следва да се
прекрати.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх. № 68896/12.11.2018 г., уточнена с молба вх.
№ 56755/25.04.2019 г., депозирана от „А.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес *** срещу
мълчалив отказ на ЧСИ М.Б.по изп. д. № 20168380406734
по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на действие СГС, по молба вх. №
68001/07.11.2018 г. във връзка с искане за спиране на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 4895/2019 г. по описа на СГС, ГО, II Е въззивен състав, като процесуално недопустимо.
Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.