№ 93
гр. Берковица, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20221610200130 по описа за 2022
година
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Д. Г. от с.Бързия, обл.Монтана, ул.”.....,
ЕГН:********** срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0370-
000496/30.09.2021г на Началник РУ -Вършец.
В жалбата си жалбоподателят сочи, че неправилно е наказана с
издаденото НП.Твърди,че действително е управлявала автомобила,но тъй
като не е нейна собственост, не е знаела,че автомобила не е регистриран и че
не са платени дължимите глоби.
Иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата и иска НП да бъде отменено.
За ответника по жалбата –РУ”Полиция” –Вършец, редовно призовани,
представител не се явява, не взема становище по жалбата и не сочи
доказателства.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
1
фактическа обстановка:
На 16.08.2021г. около 12.40 часа в с.Драганица жалбоподателката
управлявала лек автомобил „Алфа Ромео 159“ с транзитни номера
собственост на П.Т.Т. от с.Бързия.Спряна е за проверка , при която е
установено,че управляваното МПС не е регистрирано по надлежния ред и без
да е заплатила дължими глоби,както и същата не носела КТ към СУМПС.
Предвид установеното нарушение по чл. 140 ЗДвП, бил съставен
АУАН серия №446323 против водача Г.. Впоследствие материалите
от адм. производство били изпратени на РП Берковица и било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл. 345 ал.2 от НК. С
постановление на прокурор от 17.09.2021г. досъдебното производство било
прекратено. Въз основа на това било издадено и процесното НП.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и
пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началник РУ Вършец, въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на
Министъра на вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно
лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и
свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.
Видно от текста на чл.140, ал.1 от ЗДВП е, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Регистрацията, отчета, спирането от
движение и пускането в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и редът за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, са уредени в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г.
2
Не са обективирани доказателства, че е било известно на жалбоподателя
към момента, в който е била спряна за проверка, факта на изтеклите
регистрационни табели ,поради което няма как да се приеме, че от субективна
страна е осъществила състава на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Безспорно жалбоподателят, предприемайки управление на автомобила в
деня на проверката е имала задължение да провери документите по
отношение регистрацията на автомобила ,както и своите лични документи
във връзка с управлението на МПС.
За съставомерността на всяко нарушение обаче следва да са
осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и
липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод
за несъставомерност на извършеното.
В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл.53,ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от
страна на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на
нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение
на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за
нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършила.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движението по пътищата - наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. В случая обаче АНО е наложил адм. наказание на
основание чл. 175 ал.1 т.1 от ЗДвП, което прилага за водач който управлява
МПС, на което табелите не са поставени на определените за това места. Тук
обаче предвиденото наказание е Глоба от 50 до 200 лева и лишаване от
правоуправление от 1 до 6 месеца. Неясно защо АНО не е
санкционирал въззивника с определеното от закона адм. наказание, а е
наложил друго такова. Това от своя страна съставлява абсолютно
процесуално нарушение ,водещо до неяснота във волята на АНО за
какво адм.нарушение налага наказание. В случая предмет на контрол е
3
наказателно постановление, което има характер на правораздавателен акт на
особена юрисдикция, издадено в опростено състезателно производство, след
сезиране за решаване на конкретен административнонаказателен правен спор,
при самостоятелност и независимост на произнасящия се орган
и отменимост единствено по съдебен ред. Като акт от посоченото естество,
наказателното производство се характеризира със своите специфики. Такива
са изискванията за форма, включително посочването на правилната
санкционна норма. Липсата или неправилното й отразяване опорочава
издаденото НП, тъй като съществено накърнява правото на защита на
санкционираното лице и препятства осъществяване на контрол за
законосъобразност от страна на съда, тъй като наказаното лице и съдът не
могат да преценят дали правилно е определен размера на наказанието, както и
дали същото е съответно на извършеното нарушение .
По отношение на останалите две нарушения,съдът намира,че същите
са недоказани,поради което НП и в тази част следва да бъде отменено. На
първо място ,не е посочено кои точно глоби,наложени с кои НП или ЕФ не е
заплатила жалбоподателката. На следващо място ,съдът счита, че
незаплащането от водача на МПС в срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП , не
представлява съставомерно от обективна страна деяние - административно
нарушение, като основание за налагане на санкция по чл. 185 от ЗДвП. Текста
на чл. 190 ЗДвП визира начина на изпълнение на наложените
административни наказания, като ал. 3 регламентира срока за заплащане на
наложеното наказание "глоба", след влизане в сила на наказателното
постановление или съдебно решение. Нормата на чл.190, ал.3 от ЗДвП гласи:
„Наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането
в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното
решение или определение на съда при обжалване. Санкцията е наложена на
основание на общата норма на чл.185 от ЗДвП, която гласи : „За нарушение
на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което
не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.“
Идеята, която законодателят въвежда в чл.185 се свежда до предвиждане на
минимална санкция за извършено нарушение, пряко свързано с ползването на
пътищата и правилата на движение по тях. Неплащането на наложени глоби
за нарушенията, които се сочат в чл.190, ал.3 от ЗДвП, обаче не е пряко
свързано с това, а съставлява неизпълнение на публично задължение,
4
породено от предхождащото го санкциониране на извършеното нарушение на
ЗДВП от наказания. Ето защо, със санкцията по чл.185 от ЗДвП може да се
наказва онзи, който извършва нарушение на ЗДвП, които се свързват
единствено и само с нарушения на установените правила за движение по
пътищата, за които няма предвидена отделна санкционна норма. Въпросната
норма , обаче не може да се прилага за други нарушения, които не са
свързани пряко с правилата за движение по пътищата. Налице е неправилно
приложение на закона, поради което и тази част на НП е незаконосъобразна и
подлежаща на отмяна.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и като такова следва да
бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 21-0370-
000496/30.09.2021г на Началник РУ -Вършец, с което на Р. Д. Г. от с.Бързия,
обл.Монтана, ул.”....., ЕГН:********** за нарушение на чл.140 ал.1 на
основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДП е наложено наказание глоба в размер на
50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец,за нарушение
на чл.190 ал.3 от ЗДП на основание чл.185 от ЗДП е наложено наказание
глоба в размер на 20лв. и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП му е
наложена глоба в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 от същия като
неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Монтана в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5