№ 1060
гр. ...., 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110152561 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
18.01.2024 г., гр.....
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
шестнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №52561 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
1
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ......., ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: гр...., представлявано от ...- Изп. директори, срещу М Ц. А., във връзка
с указания по реда на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на
пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от 3
496,37 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия, /ТЕ/, за
обект: Апартамент №11, находящ се в гр....., надпартерен, аб. №..........., за отчетен период:
01.05.2016г.- 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 02.02.2021г. до окончателното
изплащане на вземането и сума от 7,12 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 02.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №6351/2021г. на СРС, 165 състав.
Посочва, че след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК ответникът е заплатил
частично вземанията чрез плащане на две вноски по сключеното между страните
споразумение в размер на 700,70 лв., поради което е налице правен интерес да води исково
производство за непогасените вземания за главница за ТЕ и ДР. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
особен представител адв. Ю. К. от САК, с който оспорва исковите суми по основание и
размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
исковете.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение .....
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. Титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабден имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и
трето лице- ползвател. От приложения към исковата молба препис на НА за покупко-
продажба на недвижим имот №297/13.06.2001г., н.д. №166/2001г. на Нотариус В. В., рег.
№320 в НК, район на действие: СРС, се установява, че продавачите М. А. и Б.А. имат
запазено пожизнено право на ползване върху процесния имот. Представени са по делото
Споразумение от 20.12.2018г., сключено между страните, като ответницата е представлявана
от пълномощника си Р.В., за дължимостта на сумата от 1 863,45 лв., представляваща
главница за доставена ТЕ, за периода: 01.05.2018г.- 30.11.2018г, платима на разсрочено
плащане и Споразумение от 18.05.2021г., сключено между страните в хода на заповедното
производство, като ответницата е представлявана от пълномощника си Р.В., за дължимостта
на сумата от 3 533,57 лв., представляваща главница за доставена ТЕ, за периода: м.05.2017г.-
м.04.2020г., както и мораторна лихва и съдебни разноски. Приложено към исковата молба е
съобщение към фактура, с посочен получател- ответницата. С оглед на това настоящият
съдебен състав приема, че ответникът се явява задълженото лице на договорно основание по
партида за процесния имот.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на
ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда
2
на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни
актове. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени
качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу
осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за
доставената ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се
извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. По делото е
допуснато и прието заключение по съдебно- техническа експертиза и от разпита на вещо
лице в открито съдебно заседание се установява, че в имота се начислява ТЕ за отопление от
4 бр. радиатори, начислява се ТЕ за БГВ, по реален отчет на водомер за топла вода, както и
ТЕ за сградна инсталация по отопляем обем от 285 куб.м. Представени са от ТЛП
съставените формуляри за отчет на ТЕ за имота.
В законоустановения срок ответната страна е направила възражение за изтекла
погасителна давност. Изготвено и прието е заключение по съдебно- счетоводна експертиза,
ведно с допълнение към него, съгласно което са установени плащания по партидата от
693,50 лв., с които са погасени задължения за м.11-12.2016г., за м.07.2017г. и за м.12.2018г.,
които са приспаднати от задълженията на ответника. Посочени са начислените от ищеца
задължения за ТЕ по прогнозни данни възлизащи на обща стойност от 4 686,53 лв. По данни
на счетоводството на ищеца общия размер на задължения на ответника за периода:
м.05.2016г.- м.04.2020г. възлиза на 3 496,37 лв. Съгласно чл.116, б. „а“ от ЗЗД, признаване
дължимостта на вземането води до прекъсване теченето на погасителната давност. С
горепосочените споразумения е признато съществуването на задължение към момента на
признанието. Условия за това е признанието да е извършено до изтичане на срока на
погасителната давност и са е отправено до кредитора. Споразумението от 20.12.2018г. се
отнася за задължения, за периода: 01.05.2018г.- 30.11.2018г., като е извършено признание в
рамките на приложимата кратка погасителна давност. Със Споразумението от 18.05.2021г.
се признава съществуването на дълг, за периода от м.05.2017г.- м.04.2020г., като се излиза
извън обхвата на 3- годишната погасителна давност. Признанието на вземането от длъжника
има за последица прекъсване теченето на давността. Вече изтеклата погасителна давност не
подлежи на прекъсване. Налице е изпълнение на първите две месечни вноски от страна на
ответника в размер на общо 700,70 лв. Съгласно заключението по ССч.Е, погасени по
давност се явяват задълженията, с настъпил падеж преди 25.11.2017г., като дължими се
явяват задължение в размер на общо 3 330,07 лв. За горницата над тази сума исковата
претенция подлежи на отхвърляне.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към фирмата за дялово
разпределение, респ. нейния подизпълнител, поради което не може да се приеме за
обоснован извода за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по делото и
съответно възникването на право на регрес спрямо ответницата.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за
експертизи от общо 500 лв., депозит за особен представител на ответника от 700 лв. и
юрисконсултско въазнграждение за двете съдебни производства. Отговорността за разноски
в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да
иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна
да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в
размер общо на 1 463,63 лв., като за исковото производство е определено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС
№4/06.01.2006г.
3
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М Ц. А., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр....,
представлявано от ...- Изп. директори, съществува вземане за сумата от общо 3 330,07 /три
хиляди триста и тридесет лева и седем стотинки/ лв., представляваща главница за доставена
топлинна енергия, за обект, находящ се в гр....., надпартерен, ап.11, аб. №..........., за отчетен
период: 01.05.2016г.- 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда– 02.02.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №6351/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му
предявен размер за сумата от 3 496,37 /три хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и
тридесет и седем стотинки/ лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр.....,
ул. „....“ №... представлявано от ...- Изп. директори, срещу М Ц. А., ЕГН:**********,
установителен иск за сумата от 7,12 /седем лева и дванадесет стотинки/ лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2020
г., като неоснователен.
ОСЪЖДА М Ц. А., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
......., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от ...- Изп.
директори, сума в размер общо на 1 463,63 /хиляда четиристотин шестдесет и три лева и
шестдесет и три стотинки/ лв., представляваща разноски по исковото и по заповедното
производства.
Решението е постановено при участието на ...., като трето лице- помагач на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4