№ 4
гр. Попово, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Поля П. И.
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Поля П. И. Гражданско дело №
20213520100321 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК,
във вр. чл. 430 от ТЗ, във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцовата страна – „***“ АД – гр. С., чрез пълномощник твърди в исковата си молба,
че на 16.10.2018 г., по силата на Договор за кредит „Експресо Компакт“ № 321045376340,
Банка „***“ АД, като универсален правоприемник на „****“ АД отпуснала на
кредитополучателя Р. Т. сумата 14 000.00 лв. под формата на потребителски кредит.
Кредитът бил със срок на издължаване до 24.10.2025 г. В договора били уговорени
лихвените и др. условия, с които кредитополучателят се съгласил при подписването му.
Същият се съгласил и с Общите условия, неразделна част от договора.
Банката била изпълнила задълженията си по договора, като предоставила на
кредитополучателя отпуснатия кредит. Кредитополучателят, от своя страна, следвало да
погасява кредита на месечни вноски на всяко 24-то число, но видно от приложеното
извлечение от кредитна сметка, първата неплатена вноска по кредита била от 24.02.2020 г.
Съгласно чл. 10 и сл. от ОУ, кредиторът имал право да превърне кредита в
предсрочно изискуем в случай на забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни.
Във връзка с описаните обстоятелства банката предприела действия по обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането си, като за целта изпратила нотариална покана, с
която уведомила кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем.
Нотариалната покана била връчена чрез залепване на уведомление, удостоверено от
нотариуса.
Впоследствие, след подадено заявление от банката, било образувано ч.гр.д. №
682/2020 г. по описа на ПпРС, по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ, с която били присъдени претендираните от банката
главница, договорна лихва, обезщетение за забава и застраховка по договора.
Впоследствие на банката й било указано от съда да предяви иск за установяване на
1
вземането си поради връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в
указания от съда срок ищцовата страна предявила настоящата искова молба, с която моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата
11 949.24 лв. – главница; сумата 443.10 лв.- договорна лихва за периода 25.01.2020 г. –
17.09.2020 г.; сумата 16.92 лв. - лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за
периода 25.01.2020 г. – 17.09.2020 г. и сумата 41.72 лв. – дължима застраховка за периода
25.01.2020 г. – 17.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението до изплащане на задължението.
В условията на евентуалност претендира осъждане на ответника да заплати
посочените суми, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен поради липса на
предсрочна изискуемост.
Претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа предявените искове чрез пълномощник – юрисконсулт
И..
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК Е ПОДАДЕН писмен отговор от адв. Р. А. от
ТАК, действаща като назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на
ответника, в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. С отговора е направено възражение, че изявлението на банката за
настъпване на предсрочната изискуемост не е достигнало до ответника.
В съдебно заседание за ответника се явява назначеният му особен представител – адв.
А. от ТАК, която не възразява срещу предявените искове.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено от „***“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 682/2020 г. по описа на ПпРС (приложено в цялост
към настоящото дело). В това производство е издадена Заповед № 529/25.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът Р. А. Т. да заплати на кредитора „***“ АД сумата 11 949.24 лв. –
главница по Договор за кредит „Експресо компакт“ № 321045376340 от 16.10.2018 г., сумата
443.10 лв. – договорна лихва за периода 25.01.2020 г. – 17.09.2020 г.; сумата 16.92 лв. –
лихва за забава за периода 25.01.2020 г. – 17.09.2020 г., сумата 41.72 лв. – дължима
застраховка за периода 25.01.2020 г. – 17.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.09.2020 г. до изплащане на задължението, както и сумата 349.02
лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт.
Тъй като е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, е издаден
и изпълнителен лист за присъдените със заповедта суми.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с
което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е даден срок на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.
Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по
чл. 415 от ГПК.
Няма спор по делото, че на 16.10.2018 г., в гр. П., между „****“ АД (чийто
универсален правоприемник е „***“ АД) – кредитор, и Р. А. Т. от гр. П. – кредитополучател,
е сключен Договор за кредит Експресо компакт № 321045376340 (заверено копие приложено
по делото), по силата на който банката отпуска на кредитополучателя потребителски кредит
за задоволяване на текущи нужди и за рефинансиране на парични задължения в размер на
2
14 000.00 лв. Уговорен е срок за издължаването му – до 24.10.2025 г. Уговорено е още, че
кредитът се погасява на ежемесечни равни погасителни вноски в размер на по 208.64 лв. с
падежна дата: 24-то число на съответния месец, за период от 84 месеца съгласно
погасителен план – Приложение № 1, представляващ неразделна част от договора.
В договора са уговорени лихвените условия – фиксиран лихвен процент 5.99%
годишно за целия срок на договора; лихвен процент на ден в размер на 0.0166%;
наказателните надбавки за просрочени вноски; разходи за принудително събиране на
дължимите вноски; ГПР – 7.52%; такса за одобрение по кредита – 300.00 лв.; застраховка
„Живот“ и др. условия.
Поради забава в плащанията на дължими от кредитополучателя вноски по договора
за кредит банката му е изпратила нотариална покана чрез нотариус Ю. Й., с рег. № 497 на
Нотариалната камара, връчена на 10.08.2020 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – със залепване
на уведомления на 15.06.2020 г., на 11.07.2020 г. и на 27.07.2020 г. (видно от приложеното
заверено копие на нотариална покана, съдържащо удостоверяване от нотариуса на
извършеното връчване). С посочената нотариална покана банката е уведомила
кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на
дължими вноски по договора
С оглед изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д. С. М. – икономист–счетоводител.
Според заключението на вещото лице кредитът в размер 14 000 лв. е усвоен по банкова
сметка от кредитополучателя изцяло на 16.10.2018 г. Кредитополучателят е погасявал
кредита в уговорените срокове до 24.01.2020 г., като след тази дата през м. февруари 2020 г.
е извършена една погасителна вноска. Извършени са общо 15 пълни и една частична
погасителни вноски на обща стойност 3155.34 лв., от които главница – 2050.76 лв., лихви в
размер 1003.38 лв. и застраховка в размер 101.20 лв. Първата забава в плащанията на
дължимите погасителни вноски по договора е на 24.02.2020 г. Има 3 вноски, платени не на
уговорения падеж или в недостатъчен размер, последната от които е за 25.74 лв.
Кредитът е отнесен в счетоводството на банката като предсрочно изискуем от
18.09.2020 г. поради забава в плащанията на 7 бр. дължими вноски.
Според вещото лице задължението на кредитополучателя, произтичащо от договора
за кредит към датата на изготвяне на заключението е в размер 11949.24 лв. – главница;
501.74 лв. – договорна лихва и застраховка и 2655.38 лв. – лихва за забава върху просрочена
главница. Сключената застраховка „Живот“ не е приложена към кредитното досие на
кредитополучателя, като вещото лице не е установило дали има покрит застрахователен
риск „безработица“. Кредиторът не е предявил претенция за застрахователно обезщетение
към застрахователя.
Заключението на вещото лице е прието и приложено по делото, като обективно и
безпристрастно изготвено и като неоспорено от нито една от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявените искове с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, са установителни, предявени след указания до кредитора по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и в преклузивния срок по чл. 415 от ГПК, поради което същите са
допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира за основателни по следните съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже, че е налице
3
валидно сключен договор за кредит за текущо потребление с кредитополучателя Р. А. Т.; че
ищецът е изправен кредитор по договора (предоставил е на кредитополучателя сумата,
предмет на договора); че задълженията по договора са изискуеми поради обявена
предсрочна изискуемост на кредита; че длъжникът е изпаднал в забава на изпълнението на
валидно съществуващия главен дълг и период на забавата.
Ответникът, от своя страна, в случай, че твърди това, носи тежестта да докаже
правопогасяващите, правоизключващите и др. възражения срещу правата на ищеца.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ: „С договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока“.
От събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства съдът
приема за доказан по категоричен начин фактът, че между ищцовата страна – „***“ АД (като
универсален правоприемник на „***“ АД) и кредитополучателя – Р. А. Т., е съществувало
действително, валидно облигационно правоотношение, възникнало на основание сключен
Договор за кредит Експресо компакт № 321045376340/16.10.2018 г.
По делото е категорично доказан и фактът, че ищцовата страна е изпълнила
задължението си по договора за банков кредит, като е превела по банкова сметка на
кредитополучателя сумата по отпуснатия кредит в размер 14000.00 лв. (този фактът не е
спорен, а освен това е доказан посредством неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза).
От своя страна, кредитополучателят е поел задължението да издължи сумата по
кредита на месечни вноски, посочени като брой и размер в погасителен план, неразделна
част от договора, но от заключението на вещото лице се установява, че същият не е
изпълнил задълженията си по договора точно и в пълен размер. Останали са неизплатени
задължения за главница, договорна лихва, лихва за забава и застраховка, които банката е
претендирала първоначално със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение в
заповедното производство, а впоследствие – и в настоящия исков процес.
От заключението на в.л. Д. М. съдът приема за доказано по категоричен начин, че
редовното погасяване на кредитните задължения е преустановено от ответника и е
допуснатата забава плащанията – основание за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита съгласно сключения договор.
Така, при наличие на обективната предпоставка – неизпълнение на задължение на
кредитополучателя по договора, банката се е възползвала от възможността да обяви кредита
за предсрочно изискуем и това е сторено чрез волеизявление в посочения смисъл,
обективирано в нотариалната покана, приложена по делото.
Дори и да се приеме за основателно възражението на особения представител на
ответника, че има пропуски при връчването на поканата, тъй като няма данни
кредитополучателят да е търсен на посочения в договора за кредит настоящ адрес, а само по
постоянен такъв, съдът приема, че ответникът категорично следва да се счита уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост към датата на връчване на препис от исковата молба,
ведно с доказателствата към нея, на назначения му особен представител (в подобен смисъл
Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, І т.о.). От изложеното в исковата
молба твърдение на банката, че кредитът е обявен за изискуем, считано от 18.09.2020 г. за
ответника не би следвало да има колебания и неяснота по въпроса за реализирането от
страна на кредитора на правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем. Още повече,
4
че нотариалната покана, с която е обявен кредитът за предсрочно изискуем, е част от
доказателствата към исковата молба и същата е връчена на особения представител на
ответника, поради което отново се налага извод, че ответникът следва да се счита уведомен
за настъпилата предсрочната изискуемост на кредита (в подобен смисъл Решение №
6/04.04.2019 г. по т.д. № 917/2018 г. на ВКС, І т.о.).
При това положение и тъй като от неоспореното заключение на вещото лице се
установява дължимост на претендираните от ищцовата страна суми за главница, договорна
лихва, лихва за забава и застраховка в пълния предявен размер, то и исковете следва да
бъдат уважени изцяло, като следва да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът Р. А. Т. дължи на ищеца „***“ АД следните суми: - 11 949.24 лв. –
главница по Договор за кредит „Експресо компакт“ № 321045376340 от 16.10.2018 г., -
443.10 лв. – договорна лихва за периода 25.01.2020 г. – 17.09.2020 г.; - 16.92 лв. – лихва за
забава за периода 25.01.2020 г. – 17.09.2020 г., - 41.72 лв.–дължима застраховка за периода
25.01.2020 г. – 17.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.09.2020 г. до изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
529/25.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 682/2020 г. по описа на ПпРС.
При този изход на спора, като се съобрази със задължителното тълкуване, дадено в т.
12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС, съдът счита, че на
ищцовата страна й се дължат разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 682/2020 г.
по описа на ПпРС – в размер 349.02 лв. (в т.ч. 249.02 лв. – заплатена държавна такса и
100.00 лв. – възнаграждение на юрисконсулт), както и разноски за настоящото исково
производство по гр.д. № 321/2021 г. по описа на ПпРС съгласно приложения списък – в
размер 1099.02 лв. (в т.ч. 249.02 лв. – заплатена държавна такса, 500.00 лв. – възнаграждение
на особен представител, 250.00 лв. – възнаграждение на вещо лице и 100.00 лв. –
възнаграждение на юрисконсулт).
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „***“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано заедно от всеки двама измежду
главния изпълнителен директор, изпълнителните директори и прокуристи, и Р. А. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ****, ап. 13, ЧЕ Р. А. Т. ДЪЛЖИ НА „***“ АД сумата
11 949.24 лв. (единадесет хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и 24 ст.)–главница
по Договор за кредит „Експресо компакт“ № 321045376340 от 16.10.2018 г., сумата 443.10
лв. (четиристотин четиридесет и три лева и 10 ст.) – договорна лихва за периода 25.01.2020
г. – 17.09.2020 г.; сумата 16.92 лв. (шестнадесет лева и 92 ст.) – лихва за забава за периода
25.01.2020 г. – 17.09.2020 г., сумата 41.72 лв. (четиридесет и един лева и 72 ст.) – дължима
застраховка за периода 25.01.2020 г. – 17.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.09.2020 г. до изплащане на задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 529/25.09.2020 г. по ч.гр.д. № 682/2020 г. по описа на Поповския районен съд.
ОСЪЖДА Р. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, ап. 13, ДА
ЗАПЛАТИ НА „***“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
представлявано заедно от всеки двама измежду главния изпълнителен директор,
5
изпълнителните директори и прокуристи, сумата 349.02 лв. (триста четиридесет и девет
лева и 02 ст.) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 682/2020 г. по описа на
Районен съд – П., както и сумата 1099.02 лв. (хиляда и деветдесет и девет лева и 02 ст.) –
разноски в исковото производство по гр.д. № 321/2021 г. описа на Районен съд–П..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6