№ 3098
гр. С, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110121682 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******,
представляван от АСА, с адрес ГР.С, УЛ.Я, №23Б срещу С. В. А. ЕГН: ********** гр. С,
ЖК КП I ЧАСТ, бл.26Б, вх.А, ет.8, ап.23, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане за сумата от 97,11 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
ГР. С, ЖК КП I ЧАСТ, бл.15А, вх.А, ет.7, ап.20, аб.№251571 за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 10.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 17,82 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 26.08.2021 г., сумата от 30,69 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018
г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 10.09.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 5,81 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 26.08.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 52935/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
1
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на
услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва да е
собственик или ползвател на посочения в исковата молба недвижим имот, а именно ап. 23,
находящ се в гр. С, ж.к. „КП“, бл. 26Б, вх. А, ет. 8. Оспорва страните по делото да са
обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че Общите условия, приложими към договорите
на ищеца с потребители, не са публикувани по надлежния ред за това. Сочи, че по
отношение на собствения и имот, различен от посочения в исковата молба, е погасявала
надлежно задълженията си към ищцовото дружество, в това число и с платените с платежно
нареждане от 06.12.2021 г. суми, надвишаващи цената на исковете в настоящото съдебно
производство. Твърди, че в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира
процесният недвижим имот, топлоподаването е прекратено отдавна. Моли за отхвърляне на
исковете.
В о.с.з. на 07.11.2023 г. ответницата посочва, че е заплатила претендираните
задължения.
Третото лице помагач „ТС“ ЕООД с ЕИК ****** не оспорва предявените искове и
представя изисканите му доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е
разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така
и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и
чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
2
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Разяснено е обаче, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди.
Установява се от представените от ищеца доказателства, че с Нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по
ЗТСУ № 82 , том II, дело № 282/1991 г. от 18.03.1991 г. на нотариус при СРС, че Й. В А. и
ВСА са придобили съответно ¾ и ¼ ид/ ч/ от недвижим имот - апартамент № 20, в гр. С,
ж.к. КП, бл. 15а, вх. А, ет. 7.
Установява се от удостоверение за наследници изх. № 4964/31.08.2023 г. от СО, че Й. В
А. е починала на 27.04.2020 г. и е оставила единствен наследник – ответницата, която е
дъщеря на починалия на 10.02.2019 г. ВСА. Следователно в рамките на исковия период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. собственици на имота са били посочените в документа за
собственост лица до смъртта им, а от датата на откриване на наследството на всеки от тях -
ответницата за съответните квоти, придобити по наследство.
При така установените по делото обстоятелства и съгласно указанията дадени с
цитираното ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК и на основание
чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответницата като клиент в лично качество и като наследник на клиентите на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената на доставената топлинна енергия по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
3
условия.
Не се спори между страните и за безспорно по делото е отделено с протоколно
определение от 29.09.2023 г., че в процесния период за процесния имот стойностите на
доставената топлинна енергия са в размерите, посочени в исковата молба.
В хода на процеса ответницата навежда твърдение, че е изплатила всички задължения,
за които е образувано производството. В о.с.з. на 07.11.2023 г. представя касов бон за
плащане на главница в размер на 127,80 лева, мораторна лихва – 23,63 лева и законна лихва
– 29,76 лева. Ищецът не оспорва представения документ и признава, че е получил
изпълнение на претендираните задължения от ответника, като претендира заплащане само
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Плащането е извършено в хода на висящото производство, поради което на основание
чл. 235, ал.3 ГПК това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда. Следователно
предявените искове се явяват неоснователни поради погасяване на вземанията чрез плащане
в хода на процеса и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на исковете – задълженията са били
изискуеми преди подаване на исковата молба, същият дължи на ищеца сторените разноски.
В о.с.з. ответникът изрично поддържа искане и представя списък на разноски само за
юрисконсултко възнаграждение. Предвид посоченото на ищеца следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за исковото и 50 лева за заповедното
производство. Съдът намира, че възраженията на ответницата срещу присъждането на тези
разноски са неоснователни, тъй като е дала повод за производството като не е изпълнила
своевременно задълженията си, а правото на ищцовото дружество на разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва от нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК, като размерът му се
определя от съда, поради което не е необходимо представяне на доказателства за плащане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради плащане в хода на процеса предявените по
реда на чл. 422 ГПК от „Т С” ЕАД, ЕИК ****** срещу С. В. А. ЕГН: ********** гр. С, ЖК
КП I ЧАСТ, бл.26Б, вх.А, ет.8, ап.23 искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца за сумата от
97,11 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР. С, ЖК КП I ЧАСТ, бл. 15А, вх. А, ет. 7, ап.
20, аб.№251571 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от
10.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 17,82 лв. за периода
от 15.09.2019 г. до 26.08.2021 г., сумата от 30,69 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със
законна лихва от 10.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
4
5,81 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 26.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52935/2021 г. по
описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК С. В. А. ЕГН: ********** гр. С, ЖК
КП I ЧАСТ, бл.26Б, вх.А, ет.8, ап.23 да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ****** сумата 100 лева
– разноски за юрисконсултско възнаграждение по исковото производството и сумата 50
лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство по ч. гр. д.
№ 52935/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „ТС“ ЕООД с ЕИК
******.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5